№ 12237
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110143485 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу Й. Т. К., с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ, вр. чл. 121 ЗЗД от „Юробанк България“ АД срещу Й. Т. К.,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1384,18 лева,
представляваща неплатена такса „ангажимент последен ден“ за периода от 31.01.2018г. до
26.04.2021г. и сумата от 6375 лева, представляваща неплатена такса „администриране на
неподновен револвиращ кредит“ за периода от 26.04.2018г. до 08.11.2021г., по Договор за
банков кредит продукт „Бизнес лимит“ № BL***** от 22.04.2016г., ведно със законната
лихва от дата на подаване на заявлението 22.11.2022г. до окончателно изплащане на сумите,
за които суми /в общ размер на 7759,18 лева/ е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 5837/2021г. по описа на РС Перник, 9-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на 22.04.2016г. между „Юробанк България“ АД и
„Мундус груп“ ЕООД, е сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес лимит“ №
BL*****, изменен с Анекс № 1 от 22.0.2017г., по силата на който банката отпуснала кредит
в размер на 100 000 лева. Сочи, че ответникът е съдлъжник по договора, като съгласно чл.
8.1 Й. К. е встъпил като съдлъжник на основание чл. 101 ЗЗД, а в чл. 8.2 е заявил, че е
съгласен с всички условия по договора. В допълнение в чл.8.4 било уговорено съгласие за
директен дебит от сметките и на двамата съдлъжници. Съгласно чл. 32 от договора
неразделна част от него били Общите условия на банката за отпускане и обслужване на
кредити на юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД в „Юробанк
България“ АД, приети с Решение на Изпълнителния комитет на банката от 05.03.2009г., с
изменения от 10.05.2013г. и Общи условия за отпускане и обслужване на кредити на
юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД в „Юробанк България“ АД-
изменения от 20.07.2017г. Общите условия препращали към приложимата тарифа на
банката, а именно Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага по
извършвани услуги на клиенти- юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД,
бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства. Сочи, че тарифата се
изменяла периодично, като всички изменения били качвани на сайта на банката. Поддържа,
1
че основната част от задълженията по договора за кредит били погасени на 09.03.2018г., но
кредитополучателят не бил подал молба за закриване на сделката, поради което били
възникнали вземания за такса „ангажимент последен ден“ /уговорена в чл. 6.3 от договора и
тарифата/ и такса „администриране на неподновен револвиращ кредит“ /посочена в стр. 26,
раздел Е, т. 7 от тарифата в сила от 18.02.2018г./. С уточняваща молба от 14.02.2023г.
ищецът е посочил, че таксата „Ангажимент последен ден“, дължима от Й. К., е в размер на
1384,18 лева, начислена за периода от 31.01.2018г. до 26.04.2021г., а таксата
„администриране на неподновен револвиращ кредит“, е в размер на 6375 лева, начислена за
периода от 26.04.2018г. до 08.11.2021г. Със същата молба ищецът е оттеглил евентуално
присъединения осъдителен иск и е поискал съдът да се произнесе по установителния иск.
Искането към съда е да уважи така предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
излага, че кредитополучател по договора е „Мундус Груп“ ЕООД, който на 09.03.2018г.
погасил изцяло кредита и след тази дата не бил получаван друг кредитен лимит. Оспорва да
е получавал лично суми по кредита. Аргументира, че таксите следва да бъдат дължими от
кредитополучателя. Подробно излага, че в договора не са уговорени условията за формиране
на двете такси. Твърди, че към договора е подписан анекс от 22.05.2017г., съгласно който
кредитополучателят нямал право да тегли средства от банковия лимит преди последващо
преразглеждане от банката, което счита, че е относимо и към него, т.е. че не носи
отговорност за последващи тегления, ако не бъде уведомен от банката за последващо
преразглеждане, условия и суми, отпуснати на кредитополучателя. Аргументира, че
доколкото не е получавал суми по договора за кредит, то той няма качеството солидарен
длъжник, а качеството поръчител. Излага, че падежът на претендираната сума е
25.04.2021г., а заявлението било подадено на 22.11.2021г., т.е. след изтичане на 6-месечния
срок по чл. 147 ЗЗД. Поддържа, че Й. К. няма качеството на солидарен длъжник по договора
за кредит, не е получавал кредит, няма нарочна банкова сметка, открита на негово име, по
която банката да е превеждала суми по кредита. На следващо място, твърди, че претенцията
на банката е погасена по давност с изтичане на 6-месечния срок. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следното: възникването и съществуването на валидно облигационно
правоотношение по силата на Договор за банков кредит продукт „Бизнес лимит“ № BL*****
от 22.04.2016г., сключен между „Юробанк България“ АД, в качеството на кредитор от една
страна, и „Мундус груп“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и Й. Т. К., в
качеството му на солидарен длъжник; размерът и основанието за начисляване на такса
„ангажимент последен ден“ и такса „администриране на неподновен револвиращ кредит“,
изискуемост на вземанията.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и изпълнението на
процесните задължения.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че между „Юробанк България“ АД, в качеството на кредитор от една страна,
и „Мундус груп“ ЕООД /с предишно наименование „К. груп“ ЕООД/, в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес лимит“ № BL*****
от 22.04.2016г., както и че главницата и лихвите по кредита са погасени на 09.03.2018г.,
както и че ищецът е начислил такса „ангажимент последен ден“ и такса „администриране на
2
неподновен револвиращ кредит“ в посочения в исковата молба размер. Освен безспорния им
характер, тези обстоятелства се установяват от приетия договор за кредит, както и от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
От приетия договор за банков кредит продукт „Бизнес Лимит“ № BL***** от
22.04.2016г. се установява, че между „Юробанк България“ АД като кредитор, „К. груп“
ЕООД като кредитополучател и Й. Т. К. като съдлъжник е сключен договор за кредит, по
силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 100 000 лева
във формата на: 1/ кредитна линия за оборотни средства – за рефинансиране на текущ
кредит в Алфа Банк (България) АД по договор за кредит № 1240/2014, отпуснат на „К. груп“
ЕООД, както и за покриване на текущи нужди от парични средства за финансиране на
оперативни разходи, свързани с дейността на кредитополучателя /чл. 1.1.1/; 2/ като кредитен
лимит за обезпечаване издаването на гаранции и/или акредитиви и за плащане по
издадените гаранции и/или акредитиви /чл. 1.1.2/. В чл. 3.1 и чл. 3.2 е уговорено, че за
предоставения кредит се дължи годишна лихва върху предоставения кредит в размер на
действащия лихвен процент „Прайм БМБ“ /който е 3,45 % към датата на сключване на
договора/ и надбавка от 5.5 пункта, но не по-малко от 7 %. В чл. III.5.7 от Общите условия
за отпускане и обслужване на кредити на юридически лица, еднолични търговци, дружества
по Закона за задълженията и договорите в „Юробанк България“ АД /ОУ/ е предвидено, че
по предоставения кредит кредитополучателят заплаща на банката такси и комисиони,
съгласно посоченото в договора за кредит и Тарифата за таксите и комисионите на банката.
Според чл. 1.3 от договора крайният срок за погасяване на кредита е: 1/ за целите по
чл. 1.1.1 е 60 месеца, считано от откриването на заемната сметка по кредита; 2/ за целите по
чл. 1.1.2 за усвояване по смисъла на чл. 2.5 е 30 работни дни до изтичане на срока по
предходната точка. Съгласно чл. 2.2 от договора, кредитополучателят има право да погасява
изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да ползва отново средствата от
кредита до максималния му разрешен от банката размер в рамките на срока по чл. 1.3.
Кредитополучателят се задължава не по-късно от крайните срокове по чл. 1.3 да погаси
всички задължения към банката по настоящия договор за банков кредит. В т. III.5.8 от ОУ е
предвидено, че банката допуска предсрочно прекратяване на договора за отпуснат кредитен
лимит преди изтичането на договорения срок, само след отправяне на писмена молба-
предизвестие до банката /срокът се дефинира спрямо индивидуалния договор за кредит и се
брои в календарни дни считано от датата, следваща датата на подаване на молбата в
деловодството на банката/ при условие, че са погасени всички задължения на
кредитополучателя към банката по него.
От приетия Анекс № 1 към договора за банков кредит от 22.05.2017г. се установява,
че страните са се споразумели кредитополучателят да намалява лимита на кредита с по 3200
лева месечно за периода от 21.05.2017г. до 21.04.2018г., като след намалението размерът на
кредитния лимит става 61 700 лева. В т. 2 от анекса е посочено, че след изтичане срока на
банкова гаранция с рег. № 48-7527 до 31.01.2018г. кредитополучателят няма право да
усвоява средства от банковия кредит до преразглеждане от банката.
Страните не спорят по въпроса, че кредитната сметка по договора е открита на
25.04.2016г. /на която дата от сметката е удържана таксата за одобрение при откриване на
револвиращ кредит съгласно заключението по ССчЕ/, както и че на 09.03.2018г.
дружеството-кредитополучател е погасило изцяло главницата и дължимите лихви по
кредита, но от събраните по делото доказателства не се установява да е подадена молба за
предсрочно прекратяване на договора съгласно изискването на т. III.5.8 от ОУ. При това
положение предсрочното погасяване на усвоената част от кредита няма характера на
предсрочно прекратяване на кредитното правоотношение, тъй съгласно описания по-горе
текст на чл. 2.2 от договора за кредит, кредитополучателят може да погасява изцяло или
частично, както и да извършва нови усвоявания по всяко време за срока на договора.
3
Прекратяването на договорната връзка изисква на първо място изрично волеизявление на
кредитополучателя в тази насока, а едва вследствие на това – и погасяване на задълженията
по договора. При липса на такова волеизявление кредитната линия остава активна до
крайния срок на договора – 60 месеца считано от датата на откриване на сметката, т.е. до
25.04.2021г., и страните остават обвързани от условията на правоотношението и поетите в
него задължения, независимо от предсрочното погасяване на предоставените суми.
Относно отговорността на ответника съдът на ответника като съдлъжник, съдът
намира следното.
Съгласно раздел IV „Специални условия“, чл. 8.1 от договора за кредит ответникът
Й. Т. К. встъпва при условията на чл. 101 ЗЗД като съдлъжник в задълженията на
кредитополучателя „К. груп“ ЕООД, произтичащи от настоящия договор за кредит.
Съдлъжникът Й. Т. К. заявява, че е съгласен с всички условия по настоящия договор за
кредит, от които произтичат задълженията, в които встъпва по силата на настоящото
съглашение /чл. 8.2/, като кредитополучателят и съдлъжникът отговарят към банката като
солидарни длъжници /чл. 8.3/. Следователно от съдържанието на сключеното съглашение се
установява, че волята на страните е била ответникът да встъпи в дълга на дружеството като
съдлъжник, а не да отговаря като поръчител за неговите задължения.
Развитите от ответника доводи, че се касаело за договор за поръчителство, основани
на факта, че ответникът не е получавал суми по кредита, са неоснователни. В хипотезата на
встъпване в дълг на основание чл. 101 ЗЗД третото лице не встъпва в правата на главния
длъжник /кредитополучателя/ по договора, а единствено в неговите задължения към
кредитора. Следователно встъпилият съдлъжник не придобива качеството
кредитополучател и няма право да усвоява суми по кредитната линия. Ето защо от
обстоятелството, че ответникът не е получавал суми по кредита, не може да се направи
извод, че отговорността му е на поръчител. Такъв извод би могъл да се направи само ако при
тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД на инкорпорираното в договора за кредит съглашение за
встъпване в дълг, в съответствие с цялостното съдържание на договора и обстоятелствата по
неговото сключване се установи, че действителната обща воля на страните е била
ответникът да учреди лично обезпечение за чужд дълг.
Настоящият случай не е такъв, тъй като от съдържанието на договора за кредит,
както и от служебно извършената от съда справка в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че
към датата на встъпването /22.04.2016г/ ответникът Й. К. е бил едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството-кредитополучател „К. груп“ ЕООД /понастоящем
„Мундус груп“ ЕООД/, поради което встъпващото лице и кредитополучателя са били
свързани лица по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ТЗ. Същевременно от чл. 1.1.1 от
договора е видно, че предназначението на кредита е било рефинансиране на предходен
кредит между дружеството и „Алфа Банк (България)“ АД, както и покриване на оперативни
разходи, свързани с търговската му дейност. Следователно пряката и непосредствена цел на
процесното съглашение не е била ответникът да обезпечи едно чуждо задължение, а да
осигури рефинансиране и оперативни средства за осъществяване на собствената си
стопанска дейност, която извършва чрез своето еднолично търговско дружество.
Обстоятелството, че впоследствие дружеството е станало собственост на трето лице е
ирелевантно за този извод, тъй като преценката се извършва към датата на сключване на
договора.
Ето защо съдът намира, че клаузите на чл. 8.1 – чл. 8.3 от договора за кредит
представляват по своята същност договор за встъпване в дълг по съгласие на всички страни,
а не договор за поръчителство, и уреденият в чл. 147 ЗЗД шестмесечен срок, на който
ответникът се позовава, е неприложим. След като договорът за кредит не е прекратен
предсрочно с извършеното на 09.03.2018г. плащане, то солидарната отговорност на
ответника като съдлъжник е продължила да съществува до крайния срок на договора за
4
кредит и обхваща всички задължения, възникнали за кредитополучателя до тази дата.
Относно претендираната такса за ангажимент съдът намира следното.
Вземането за тази такса е уредено в чл. 6.3 от договора за кредит, който предвижда,
че кредитополучателят дължи на банката комисиона за ангажимент в размер на 1 %
годишно върху неусвоената част от предоставения кредит съгласно чл. 1.1.1. Комисионата
за ангажимент се дължи през периода от откриването на заемната сметка по кредита до
крайния срок за усвояването /ползването/ му, начислява се месечно и е платима в края на
съответния календарен месец. Така уговорената такса има характера на възнаграждение на
банката за предоставена услуга – правото на ползване на кредитната линия за периода от
датата на откриване на кредитната сметка до крайния срок на договора. За разлика от
уредената в чл. 3.1 от договора възнаградителна лихва, представляваща възнаграждението
на банката за действително усвоения зает ресурс, възнаграждението по чл. 6.3 се дължи за
предоставеното на разположение на кредитополучателя право да ползва кредитната линия
до нейния пълен размер, посочен в договора, и именно поради тази причина то се начислява
само върху неусвоената част от кредитния лимит /за усвоената част се дължи
възнаградителна лихва/.
Следователно, за да възникне вземането за това възнаграждение не е необходимо
кредитополучателят да е усвоил суми по кредита, но е необходимо банката да му е
предоставила правото да извършва такова усвояване през периода, за който претендира
плащане на възнаграждението. В настоящия случай, обаче, от клаузата на чл. 2 от Анекс № 1
от 22.05.2017г. се установява, че банката-ищец е престанала да осигурява на
кредитополучателя правото да усвоява средства от кредитната линия считано от 31.01.2018г.
/датата на изтичане срока на описаната банкова гаранция/ до преразглеждане от банката.
Същевременно не се твърди и не се доказва такова преразглеждане да е било извършено до
края на срока на процесния договор. Напротив, видно от изложените в исковата молба
твърдения, кредитът е бил администриран като неподновен до края на неговия срок. При
това положение, през периода от 31.01.2018г. до 26.04.2021г. ищецът не е предоставил на
кредитополучателя правото да ползва средствата по кредитната линия, поради което няма
право на възнаграждение за това предоставяне. За този извод е без значение причината,
поради което ползването на кредитния лимит е било преустановено. Независимо от това,
дали преустановяването се дължи на договорно неизпълнение на кредитополучателя или на
друга причина, банката няма право на възнаграждение за услуга, която не е предоставила.
След като това вземане не е възникнало по отношение на кредитополучателя, то не е
възникнало и по отношение на ответника-съдлъжник.
Ето защо предявеният установителен иск за сумата от 1384,18 лева, представляваща
такса „Ангажимент последен ден“ за периода от 31.01.2018г. до 26.04.2021г. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно таксата за администриране на неподновен револвиращ кредит съдът намира
следното.
В чл. 1.4 от договора за кредит е предвидено, че за целите на настоящия договор
страните се съгласяват, че датата на откриване на заемната сметка съгласно приложението за
откриване на заемната сметка ще бъде считана за дата за преразглеждане на всички кредити,
сключени между страните до момент на подписване на настоящия договор, както и за дата
на преразглеждане на настоящия кредит включително, при спазване на съответната
периодичност на преразглеждане, уговорена във всеки от договорите за кредит /ежегодно
или на периоди от повече от една година/. Съгласно чл. 1.5 от договора кредитополучателят
се задължава най-късно 30 дни преди съответната дата за преразглеждане да предоставя на
банката актуално удостоверение за правно състояние, актуалните си отчетни документи,
както и да актуализира оценката на предоставеното обезпечение по кредитите. При
непредоставяне на изисканите по-горе документи, банката има право да упражни правата си
5
по чл. 1.7 от настоящия договор. В чл. 1.6 е посочено, че в срок до три месеца след
съответната дата за преразглеждане, банката преразглежда финансовото състояние и
платежното поведение на кредитополучателя и условията по всички кредити и има право
едностранно да прекрати всички или който и да е от договорите за кредит или да промени
което и да е условие по който и да е договор за кредит, включително максималния размер на
кредита, или да запази условията по кредита непроменени, за което банката уведомява
кредитополучателя чрез извлечение от разплащателната сметка, обслужваща кредита.
Клаузата на чл. 1.7 предвижда, че от съответната дата за преразглеждане на кредита до
датата на уведомлението съгласно предходната алинея, кредитополучателят няма право да
усвоява средства от кредита. Разрешаването от страна на банката на усвояване на суми по
кредита след датата за преразглеждане се счита за решение на банката да запази
непроменени условията по кредита за още една година.
В раздел Е „Програма за финансиране на малки предприятия“, т. 7, стр. 26 от
приложимата Тарифа за таксите и комисионите, които Юробанк България АД прилага по
извършвани услуги на клиенти – юридически лица, еднолични търговски, дружества по
Закона за задълженията и договорите, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски
представителства /“Тарифата“/ във всички нейни редакции е предвидена месечна такса за
администриране на неподновени револвиращи кредити. Посочено е, че таксата се събира за
кредити, които са редовни или с просрочие до 120 дни. Таксата е в размер на 0,10% от
разрешения размер на кредита, но не по-малко от 75 лева – на първия ден след датата на
подновяване и в размер на 0,10% от разрешения размер на кредита, но не по-малко от 150
лева на 31-я ден след датата на подновяване, както и на всеки 30-ти ден след 31-я.
От експертното заключение по ССчЕ се установява, че процесната такса е начислена
за първи път на 26.04.2018г. – за 1 ден просрочие в размер на 75 лева и след това е
начислявана в размер на по 150 лева на месец до 08.11.2021г.
От гореописаните обстоятелства следва, че правопораждащият факт на вземането за
процесната такса за администриране на неподновен револвиращ кредит, е неизпълнението
на задължението на кредитополучателя да спазва едногодишната кратност на
преразглежданията съгласно чл. 1.4 – чл. 1.7 от договора, възникнало за последно на
25.04.2018г. с изтичане на поредния едногодишен срок считано от датата на откриване на
кредитната сметка – 25.04.2016г. Следователно таксата има характер на неустойка за
вредите, възникващи за банката вследствие на това неизпълнение, а не на възнаграждение за
конкретна предоставена от банката услуга. От това обстоятелство се налагат два извода. На
първо място задължението на кредитополучателя за предоставяне на документи за
преразглеждане на кредита се ограничава единствено до края на срока на договора
/25.04.2021г./, поради което за времето след тази дата до края на процесния период по делото
/08.11.2021г./ не съществува основание за продължаващото ежемесечно начисляване на
процесната неустойка. На второ място, видно от описаните по-горе договорни клаузи,
функцията на преразглеждането на кредита е предоставяне на възможност на банката да
извършва преоценка на кредитоспособността на кредитополучателя през всяка година от
срока на договора, с оглед извършване на преценка относно условията, при които се ползва
кредитът. Тази ежегодна преоценка без съмнение предполага да е налице усвоена част от
кредитния лимит, за чието ползване се извършва оценката, респективно да е налице
възможност кредитният лимит да бъде ползван за в бъдеще. Противното води до
несъвместимия с формалната логика извод, че кредитополучателят е длъжен всяка година да
доказва кредитоспособността си по кредит, който не е усвоил и не може да усвои – т.е. при
липса на заета сума, за чието връщане банката да оценява неговата кредитоспособност.
От експертното заключение по ССчЕ се установява, че към 09.03.2018г.
кредитополучателят е погасил изцяло усвоената от него част от кредитния лимит, а именно
главницата от 44 919,30 лева. Установява се също, че към 21.03.2018г. кредитополучателят е
6
погасил и всички дължими от него възнаградителни лихви по кредита в общ размер на
5554,56 лева. Що се касае до договорните такси, видно от експертното заключение към
09.03.2018г. кредитополучателят е платил сумата от 717,09 лева, с която е погасил всички
дължими такси „Ангажимент последен ден“ начислени за периода от 31.05.2016г. до
28.02.2018г. /а както беше посочено по-горе, тази такса не се дължи считано от 31.01.2018г./.
Също така към 09.03.2018г. кредитополучателят е платил сумата от 580 лева, с която е
погасил всички неустойки за „администриране на просрочен кредит“ и „администриране на
неподновен револвиращ кредит“, начислени за периода от 10.04.2017г. до 12.02.2018г.
Следователно към датата за преразглеждане 25.04.2018г. кредитополучателят не е
имал каквито и да било непогасени задължения по кредита за главници, лихви, такси и
неустойки. След като към така посочената дата не е имало усвоен кредит, за чието връщане
банката да оценява кредитоспособността на кредитополучателя, а същевременно правото на
последния да ползва кредитния лимит е било прекратено още на 31.01.2018г., се налага
заключението, че липсва основание за банката да начислява неустойка за неосигуряване на
документи за преразглеждане. Това е така, защото нито е имало непогасено салдо по
кредитната сметка, за което да се извърши преразглеждането, нито е било възможно такова
да възникне.
Ето защо предявеният иск за сумата от 6375 лева, представляваща неплатена такса
„администриране на неподновен револвиращ кредит“ за периода от 26.04.2018г. до
08.11.2021г., също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева, както и за
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, платено изцяло в брой, или общо 1100
лева, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ, вр. чл. 121 ЗЗД, за признаване за установено, че Й. Т. К., с
ЛНЧ: **********, гръцки гражданин, роден на 22.08.1976г. с адрес: гр. София, ул. „Деде
Агач“ № 11А, вх. Г, ет. 5, ап. 136, дължи на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление“ гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от
1384,18 лева, представляваща неплатена такса „ангажимент последен ден“ за периода от
31.01.2018г. до 26.04.2021г. и сумата от 6375 лева, представляваща неплатена такса
„администриране на неподновен револвиращ кредит“ за периода от 26.04.2018г. до
08.11.2021г., по Договор за банков кредит продукт „Бизнес лимит“ № BL***** от
22.04.2016г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението 22.11.2022г. до
окончателно изплащане на сумите, за които вземания /в общ размер на 7759,18 лева/ е
издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 5837/2021г. по описа на
РС Перник, 9-ти състав.
ОСЪЖДА "Юробанк България“ АД да заплати на Й. Т. К. на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 1100 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8