Р Е Ш
Е Н И Е
София, 11.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 5106/2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Т.Д.Г.,
ЕГН **********, чрез адв.И.В. – САК, със съдебен
адрес: ***, твърди, че на 01.10.2011 г. на път I-1-E-
Ищцата сочи, че относно т.а., причинил катастрофата, е
налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, съгласно полица №
085119010125, със срок на действие от 12.04.2011 г. до 12.04.2012 г.
Ищцата твърди, че водачът на
каруцата е починал вследствие на инцидента.
Срещу водача на т.а. М.В. е образувано наказателно
производство, като с решение № 125 от 28.02.2014 г. на ВКС е оставено в сила
решение № 386 от 04.11.2013 г. по внохд № 699/2013 г. на САС, с което е потрвърдена присъда № 27 от 10.05.2013 г. по нохд №
84/2013 г. по описа на ОС – Видин, с която подсъдимият М.И. Велчеве признат за
виновен по обвинение за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Ищцата зявява, че
в резултат от ПТП-то е получила телесни увреждания: открита
фрактура на подбедрицата, авулзия на интеркондилна еминенция, фрактура на лява
фибула на II-та
и III-та
метатарзална кост на ляво ходило. Прекарала е в болница повече от два месеца,
обездвижена, на легло, с много тежки болки. Не е могла да се грижи сама за себе
си, след изписването й не е могла да ходи. Направени са й 8-9 операции на
крака, поставяни са и са изваждани пирони, правени са множество прочиствания –
също в операционна и под упойка. понастоящем е с определена 82 % неработоспособност.
Целият живот на ищцата се е променил, прогнозите за пълно възстановяване са
нулеви. Случилото се е отразило и на психиката й, не е посещавала училище,
изостанала е с образованието, отчуждила се е от приятелите си. Живеела е в
страх, мислела е само за инцидента и че няма да се възстанови никога. Измъчвал
я е обстоятелството, че тялото й е обезобразено.
Счита, че тези неимуществени
вреди се оценяват на 110 000 лв. Ответното дружество е оценило вредите на
80 000 лв., като е изплатило на ищцата 40 000 лв., отчитайки факта на
съпричиняване от страна на водача на каруцата 50 %. Ищцата е възразила срещу
това решение на застрахователя, но това не дало резултат.
Относно имуществените вреди,
причинени от процесното ПТП, Т.Г. твърди, че възлизат на 4 384 лв., като
подброно е описала всяка една тях в исковата молба. Отново ответникът е
изплатил ½ от тези вреди – 2 192 лв., поради същата причина.
Подаденото възражение отново е останало безрезултатно.
Счита, че „Д.з.” АД следва да
изплати на основание чл.86 от ЗЗД законна лихва за периода от 01.10.2011 г. до
05.12.2014 г. в размер на 13 018,05 лв. върху сумата от 40 000 лв. и
713, 39 лв. върху сумата от 2 192 лв.
В тази връзка ищцата предявява настоящите искове срещу „Д.з.“
АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на
70 000 лв., както и 2 192 лв. за претърпени имуществени вреди, ведно
със законна лихва от датата на настъпване на увреждането – 01.10.2011 г. до
окончателното изплащане на сумите, както и 13 018,05 лв. – законна лихва
върху изплатената сума от 40 000 лв. и сумата от 713,39 лв. – законна
лихва върху изплатената сума от 2 192 лв. за периода от 01.10.2011 г. до
05.12.2014
г.. Претендира направените разноски по делото и адвокатаски
хонорар.
Ответникът „Д.з.“ АД оспорва предявените искове изцяло по
основание и по размер.
Оспорва
твърдението, че всички описани травми са вследствие на проценото ПТП.
Релевира доводи за
наличие на съпричинаване от страна на водача на ППС с животинска сила,
изразяващо се в нарушение на чл.25 и чл.26 от ЗДвП.
Счита,
че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно
завишен, несъответстващ с характера и степента на увреждане и не кореспондира
с принципа за справедливост, залегнал в
чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Възразява
срещу искането за присъждане на законна лихва. Излага
доводи за изтекла погасителна давност.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са конституирани като трети лица – помагачи на
страната на ответника законните наследници на водача Н.Ш.– Б.К. Ш., В.Н.Т., Т.Н.Т.
и Д.Н. Товом, които редовно призовани, не се явяват в съдебните заседания по
делото.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ и чл.86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди съответно в размер на 2192 лв. и 70 000 лв., ведно със законна лихва
от датата на настъпване на увреждането – 01.10.2011 г., до окончателно
изплащане на сумите, както и сумата в размер на 13 018, 05 лв. – законна
лихва върху изплатеното от ответника 40 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди за периода 01.10.2011 г. – 05.12.2014 г., и сумата в размер
на 713, 39 лв. – законна лихва върху изплатеното от ответника 2 192 лв.
обезщетение за имуществени вреди за периода 01.10.2011 г. – 05.12.2014 г.
Между страните не се спори, а
и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
настъпването на ПТП от 01.10.2011 г. на път I-1-E-
Между страните не се спори за наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ относно
процесния автомобил съгласно полица № 085119010125, със срок на действие от
12.04.2011 г. до 12.04.2012 г.
Спорът се свежда до наличието на всички описани от ищцата
телесни повреди и причинно – следсвената връзка между ПТП и тях, наличието на
съпричиняване от страна на водача на ППС с животинска тяха и размера на
исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед
трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
От назначената и неоспорена от страните по делото ССчЕ, която
съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия
доказателствен материал, става ясно, че в резултат на претърпяното ПТП на 01.10.2011
г. ищцата е направила разход за проведеното лечение в размер на 4 383, 32
лв.. За периода от 01.10.2011 г. до 05.12.2014 г. размерът на законната лихва
върху сумата от 40 000 лв. е 13 018, 05 лв., а върху сумата от
2 192 лв. – 713, 39 лв.
В хода на делото е изслушано заключение по назначената СМЕ,
която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с оригиналния
доказателствен материал, от която се установява, че вследствие на
ПТП от 01.10.2011 г. ищцата е получила следните травматични увреждания и
последвалите от тях усложнения: контузия на тялото, контузия на главата,
мозъчна контузия, открито счупване на костите на дясната подбедрица, авулзия (
откършек ) от интеркондилната еминенция на дясното коляно, счупване на малкия
пищял и разкъснно – контузна рана на лявата подбедрица, некроза и кожен дефект
на дясната подбедрица, остеомиелит ( гнойно възпаление ) на дясната
голямопищялна кост и забвано зарастване на фрактурите на дясната подбедрица.
Вещото лице д-р Б.Б. сочи, че установеният механизъм на ПТП категорично може да
бъде причина за травматичните увреждания, получени от ищцата. След инцидента й
е била оказана спешна медицинска помощ в МЦ на МБАЛ – гр. Видин, след това
пострадалата е откарана в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“ в гр. Плевен, където е оперирана по спешност, проведени са
инфузионна, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапии. На 13.10.2011 г.
на ищцата е извършена нова операция, а по-късно няколко некректомии и кожна
пластика. Изписана е на 12.12.2011 г. В периода от 19.03. до 23.03.2012 г.
пострадалата е провело ново стационарно и оперативно лечение в УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“ гр. Плевен, като на 22.03.2012 г. отново е извършена операция. В
периода от 13.11. до 21.11.2012 г. ищцата е провела ново оперативно лечение,
като на 15.11.2012 г. е оперирана за трети път. Вещото лице д-р Б. твърди, че
въпреки комплексното лечение ищцата е получила редица негативни последици и
тежки усложнения. Сочи, че общо лечебният и възстановителен период при ищцата
са приключили за срок от 2 години, като част от уврежданията са отшумяли
напълно, но все още металният пирон стои имплнтиран в костта. Пострадалата към
момента накуцва при движение, тъй като десният й крак е трайно скъсен с 3 см.
На ищцата са останали груби козметични белези, които имат траен характер и
трудно се заличават с пластични операции. Вещото лице сочи, че описаните от
ищцата разходи по време на лечението напълно съвпадат с периода на лечението,
били са задължителни за лечението и правомерно извършени. Вещото лице д-р Б.
твърди, че винаги когато времето се разваля или има влажно време, ищцата ще
търпи болки в зоните на фрактурите и най-вече в дясната подбедрица, които ще се
увеличават с напредването на възрастта.
В хода на делото е изслушано заключение по назначените
САТЕ и допълнителна САТЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви и
съответстващи с оригиналния доказателствен материал, от които става ясно, че
травмите, получени от ищцата, са в пряка причинно – следствена връзка с ПТП от
01.10.2011 г., като установеният механизъм на ПТП категорично може да бъде
причина за нанесените травми. Причините за настъпване на ПТП-то са движение на
каруцата по път, забранен за превозни средства, теглени от животинска тяга
нощно време и без сигнални средства, както и движение на товарния автомобил със
скорост, която не е позволявала на водача да спре в рамките на осветеното от
късите светлини на автомобила пространство. Вещото лице инж. А. сочи, че в
района на произшествието пътят е едрозърнест гладък асфалт, прав участък, без
неравности, незапрашен. Пътният участък е неосветен, с две ленти за движение –
по една във всяко посока. Мястото на удара по широчината на платното е в
дясната пътна лента, в близост до осевата прекъсната разделителна линия. Вещото
лице сочи, че дължината на каруцата, ведно с превозвания товар, е била около
5-6 метра. Към момента на удара каруцата е била разположена на пътното платно в
дясната лента за посоката на движение на товарния автомобил в близост до
осевата линия. Вещото лице твърди, че водачът на каруцата е могъл да
предотврати настъпването на произшествието, при условие, че е бил сигнализирал
каруцата съгласно изискванията на ЗДвП и че е движил каруцата по банкетите на
пътното платно, за което е съществувала техническа възможност. Сочи, че е
възможно посоченото в допълнителната автотехническа експертиза към ДП вкопаване
на каруцата в асфалта да се получи при
спаднала гума на каруцата.
По искане на страните и с оглед доказване на претърпените
неимуществени вреди и механизма на ПТП по делото са разпитани трима свидетели.
Свидетелят Ц.И.Б.– майка на ищцата, сочи, че след
инцидента не било ясно дали дъщеря й ще оцелее. Лекарите твърдели, че е
загубила много кръв. Прелети са й 13 банки кръв и плазма. Сочи, че ищцата е
прекарала повече от 2 месеца в болница със счупени пръсти на левия крак. Не
могла да се обслужва, изпитвала много силни болки, пищяла по цял ден и цяла
нощ. Била 1 година с инфектирана кост. След като я прибрали вкъщи била
абсолютно на легло, с памперси, ползвала подлога. Свидетелят сочи, че ищцата е
влизала 24 пъти в операционната. Използвала непрекъснато лекарства, за да си стабилизира
състоянието. Имало сериозна опасност за импутиране на крака. Сочи, че
пострадалата е с 82 % нетрудоспособност, единият й крак е с 3 см. по-къс от
другия, има сериозно изкривяване на гръбначния стълб. Психиката на пострадалата
след ПТП-то е напълно променена – бълнува нощем, пищи, сънува кошмари. Парите,
които ищцата била събрала за висшето си образование, били похарчени за
импланти.
Свидетелят Ц.И.К.– приятелка на ишцата, сочи, че след ПТП
ищцата била в увредено физическо и психическо състояние. Извършени са й много
операции, изпитвала е много болка. След инцидента не можела да става, да се
движи. Преминала в свободна форма на обучение, отчуждила се от близки и
приятели.
Свидетелят С.С.В. – участник в ПТП-то от 01.10.2011 г. в
качестовто на пасажет, твърди, че товарният автомобил се е двжел със скорост
около 80-90 км/ч, а каруцата била без светлини, излизала от черен път.
Настоящият съдебен състав
намира, че така предявените искове по чл. чл. 226, ал. 1
от КЗ и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от Т.Д.Г. вследствие
настъпилото на 01.10.2011 г. ПТП, са основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост.
Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в
съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищцата.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на ПТП от 01.10.2011 г. на път I-1-E-
В хода на делото не бяха ангажирана доказателства в
подкрепа на възражението на ответника за липса на причинно – следствена връзка
между всички увреждания, претърпени от ищцата, и ПТП-то от 01.10.2011 г.
Напротив, от заключението на вещо лице д-р Б. е видно, че посочените от ищцата
телесни увреждания и последвалите усложнения са в пряка причинно – следствена
връзка с настъпилото ПТП.
Настоящият състав, като
съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по
основание, но относно техния размер следва да се разгледа възражението на
ответника за неговото намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр.
С решние № 386 от 04.11.2013 г.
на САС, потвърдено с решение № 125 от 20.02.2014 г. на ВКС, е намелно
наложеното наказания на водача на товарния автомобил М.И.В. лишаване от свобода
от две години на една, а изпитателният срок е намелен от три години и шест
месеца на три години, като в останалата част е потвърдена присъдата на пъровинстсанционния
съд. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Следователно са неоснователни възраженията на ответника за намаляне на
претендираното обезщетение поради наличие на съпричиняване.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищцата,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта на ищцата,
съдът съобразявайки принципа за справедливост и икономическите условия в
страната през 2011 г. намира, че обезщетение в размер на
70 000 лева би било адекватна обезвреда на
претърпените от нея и доказани в производството
неимуществени вреди.
По
отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, съдът приема, че същата е основателна и доказана по размер. В хода на производството бе доказно от събраните доказателства, че ищцата
е платила сумата в размер на 4 384 лв., като ответното дружество е
заплатило доброволно сумата в размер на 2 192 лв. Разходите са направени
през периода на лечение и възстановяване и бе доказано, че
са в пряка връзка с травматичните увреждания, получени вследствие претърпения пътен
инцидент. Съгласно заключението на вещото лице по назначената СМЕ
д-р Б. разходите, направени от ищцата, са били задължителни за нейното лечение
и са извършени правомерно.
По
отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при
задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите
на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако
искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно, намира, че сумите от 2 192 лв.
и 70 000 лв., представляващи съответно обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от претърпяното ПТП, следва да бъдат
присъдени заедно със законната лихва от момента
на настъпване на увреждането – 01.10.2011
г. до окончателното изплащане на сумите.
В хода на делото не бяха ангажирани доказателства в
подкрепа на възражението на ответника за липса на основание на претедираните от
ищцата лихви върху изплатеното извънсъдебно обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди съответно в размер на 13 018, 05 лв. –
законна лихва за периода от 01.10.2011 г. – 05.12.2014 г. върху изплатеното от
ответното дружество 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, и
сумата в размер на 713, 39 лв. – законна лихва за за периода от 01.10.2011 г. –
05.12.2014 г. върху изплатеното от ответното дружество 2 192 лв. обезщетение за
претъррпени имуществени вреди. Предвид това съдът намира ищцовата претенция за
основателна.
С
оглед изхода на спора ответното дружество следва да бъде осъдено за заплати на ищцата
сумата в размер на 3 437 лв. – държавна такса.
На
следващо място ответникът „Д.З.” АД следва да
бъде осъден за заплати на ищцата съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сума в размер на 3 107, 70
лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на 650
лв. – разноски за депозити по делото, съразмерно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Д.Г., ЕГН **********, сумата в
размер на 2 192 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
при ПТП, станало на 01.10.2011
г., както и сумата в размер на 70 000 лв. – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 01.10.2011 г.,
ведно
със законна лихва върху тези суми,
считано от 01.10.2011
г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата
в размер на 713, 39 лв. – законна лихва за
периода от 01.10.2011 г. до 05.12.2014 г. върху изплатеното обезщетение
за имуществени вреди в размер на 2192 лв., и сумата в размер на 13 018, 05
лв. - законна лихва за периода от
01.10.2011 г. до 05.12.2014 г. върху изплатеното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40 000 лв., ведно със сумата от 7 194,70 лв.,
представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: