РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Варна, 03.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Т.а
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Т.а Търговско дело №
20233100900340 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 340/2023г. по описа на ВОС е образувано по
искова молба на Г. Т. Т. ЕГН ********** с адрес: ***** чрез пълномощник
адвокат М. С. от ВАК, с правно чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД срещу
„ДаллБогг: Живот и Здраве" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров" №1, за заплащане на
застрахователно обезщетение от 250 000 лв. за претърпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие загубата на неговата дъщеря К. Г.ева Т.а,
настъпила в ПТП, виновно причинено на 28.09.2019 г. от водача на лек
автомобил „Ауди A3" рег. № **********, застрахован от ответника по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по
застрахователна полица BG/30/119002518293/30.08.2019 г., валидна до
30.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.10.2020 г. до окончателното заплащане на обезщетението. Претендират се
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че на 28.09.2019 г. С.П.Д. ЕГН ********** като
водач на лек автомобил „Ауди A3" рег. № **********, управлявайки го по
1
третокласен път VAR1023 в посока от гр. Аксаково, обл. Варна към гр.
Игнатиево, обл. Варна, със скорост от 111 км/ч., на около 2 км. от гр.
Аксаково, загубила контрола върху автомобила и се блъснала в крайпътно
дърво, в резултат на което е настъпила смъртта на пътувалата в автомобила К.
Г.ева Т.а - дъщеря на ищеца.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2019-1020-2131. С влязла в сила присъда по НОХД №
756/2022 г. по описа на ВОС, за причиненото ПТП е ангажирана
наказателната отговорност на водача на автомобила, като С.Д. е призната за
виновна за извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в" вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
Сочи се, че ищецът заедно със съпругата и дъщеря си живеели в общо
домакинство; имал силна емоционална връзка с дъщеря си. Изтъква се, че
преждевременната загуба лишила ищеца от възможността да се радва на най-
хубавите моменти от живота на дъщеря си - завършване на висше
образование, сватба, раждане на дете/внуче на ищеца/, подкрепа и общуване.
Смъртта на дъщерята предизвикала у него нарушение на съня, постоянно
чувство на тъга, неспокойство. Ищецът сочи, че изпитва несигурност за
старините си, тъй като единственото му дете е починало и няма кой да бъде
утеха и подкрепа в старините му. Вследствие на тези негативни емоции той
изпада в депресия. Ищецът се затворил в себе си, станал мълчалив и
преустановил социалните си контакти. Негативните емоции, които ищецът
преживявал от загубата на единствената си дъщеря продължавали и към
настоящия момент.
В исковата молба се сочи, че тъй като към датата на произшествието
процесният автомобил е бил застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно полица №
BG/30/119002518293/30.08.2019 г., валидна до 30.08.2020 г., на 22.10.2020 г.
ищецът е уведомил застрахователя за произшествието с искане е поискала
заплащането на обезщетение за търпените вреди. Не е приел предложената му
сума, преценяйки я като недостатъчна и посочва, че към момента на
депозиране на исковата молба, обезщетение не му било заплатено.
В срока за отговор на исковата молба ответното дружество изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорва се твърдението за настъпили за ищеца вреди от смъртта на
неговата дъщеря. Оспорва се причинно-следствената връзка между
неправомерното Д.ие и настъпилите за ищеца вреди. Ответното дружество
оспорва размера на заявената претенция, като въвежда възражение относно
наличието на трайна и дълбока близка и емоционална връзка между ищеца и
починалата му дъщеря, както и естеството и продължителността на търпените
болки и страдания.
Във връзка с размера се въвежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата, която е нарушила
изискванията на чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата предвид
непоставяне на предпазен колан, както и поради отвличане вниманието на
водача по време на шофиране с приказване, с което поведение починалата
сама се е поставила в риск.
При основателност на главния иск ответникът оспорва и началната дата
2
на начисляване на лихвата за забава, тъй като счита, че същата може да бъде
претендирана едва от момента на изтичането на тримесечния срок за
произнасянето му по чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ - 22.12.2020 г., но не и от датата на
отправяне на извънсъдебната претенция - 22.10.2020 г.
Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
В допълнителна искова молба, ищецът оспорва твърденията на
ответника за наличие на поведение, с което починалата е допринесла за
резултата от ПТП. Счита, че изпадането на тялото на починалата извън колата
не води автоматично до извод, че тя е била без колан, тъй като е било
възможно да е била обезопасена с такъв, но по време на настъпването на
самото ПТП, той да се е откопчал без вина за това да има починалата.
Уточнява се, че починалата е пътувала на предната дясна седалка на
автомобила при настъпване на произшествието.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа
изцяло всички изложени в отговора на исковата молба твърдения,
възражения, оспорвания и доказателствени искания.
Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното
:
Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал.1 от КЗ
във вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В тежест на ищцата е възложено да проведе пълно и пряко доказване на
всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане - виновно
противоправно действие, извършено от водача на ППС с рег. № **********
С.Д., настъпили вреди – смъртта на дъщерята на ищеца, съотв.за последната –
душевни болки и страдания от загубата, причинно-следствена връзка между
деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между ответното дружество и делинквента; вид и тежест на
неимуществените вреди, претендирани от ищеца, техния характер, интензитет
и продължителност, родствена връзка с пострадалия, наличието на трайна и
дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия, включително да обоснове
размера на претендираното обезщетение. Единствено субективният елемент –
вината – се предполага - до доказване на противното.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи възражението за
съпричиняване на вредите от наследодателя на ищеца, както и останалите
релевирани възражения.
Не се спори между страните и се установява от влязлата в сила на
14.10.2022г. присъда № 55 от 28.09.2022г., постановена по н.о.х.дело № 756
3
по описа за 2022г. на Окръжен съд град Варна, че на 28.09.2019г. на пътя от
гр. Аксаково за гр. Игнатиево, на около 2 км от гр. Аксаково в посока гр.
Игнатиево, при управление на МПС - л.а. ,Ауди A3" с peг. № ***** С.П.Д. с
ЕГН ********** нарушила правилата за движение, а именно чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава стойността от 90 км/ч на скоростта при
движение по път извън населено място с МПС кат. В" и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." и чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.", като управлявала със скорост 111 км/ч
, изгубила контрола върху управлението на автомобила и се блъснала в
крайпътно дърво, с което причинила смърт по непредпазливост на
пътничката К. Г.ева Т.а. На основание чл. 343, ал. 1, б.„в" вр. чл. 342, ал. 1
от НК и чл.55, ал.1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години. На осн.чл.343г от НК е постановено
лишаване от право да упражнява определена професие или дейност по чл.37,
ал.1, т.7 – лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
От представеното удостоверение за наследници, изд.от Община
Аксаково с изх. № 0424/24.10.2019г., се установява, че ищецът Г. Т. Т. е баща
на загиналата в произшествието К. Г.ева Т.а.
По делото не е спорен и въпроса относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение на застраховка „Гражданска отговорност“.
Застрахователният договор е сключен между ЗАД „БаллБогг: Живот и
Здраве“ гр.София и С.П.Д. на 30.08.2019г. за лек автомобил марка Ауди А3, с
рег.№ *****. Застрахователният договор е със срок до 30.08.2020г.,
застрахователна полица № *******.
На 22.10.2020г., чрез пълномощник, ищецът Г. Т. Т. е отправил
4
заявление с вх. № 0801-005277/2022-02 до застрахователното дружество за
изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер
на 250 000 лева.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът е въвел
твърдение, че е превел по банковата сметка на ищеца, посочена в заявлението
по чл.380 от КЗ, сумата от 65 хил. лева. Представено е преводно нареждане
от 26.10.2023г. с наредител ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве в полза на отв. Т. с
основание : частично обезщ. по т.д. 340/23г.
По делото е назначена и изслушана КСАТМЕ, чието заключение съдът
изцяло кредитира, и съгласно което вещите лица докладват, че от
приложения по дп № 310/2015г. огледен протокол и снимков албум се
установяват следните технически входни данни по случая: -пътния участък е
бил прав, асфалтов, ширина на платното 6.9 метра, температура на въздуха 16
градуса, видимост за човешка фигура 50 метра, без осветление на пътното
платно; -на 172.8 м от Ор.1 върху асфалта се виждало протриване, като на
181.4 м и на 0.66 м от десен край на пътя се виждало началото на следа от
странично хлъзгане, което на 185 м рязко навлизало в десния банкет - общо
описани 3 следи с бял цвят и напречни ивици - свидетелстващи за ротация на
колелата при рязка маневра в дясно. Четвъртата следа била е характер на
странично плъзгане, черна на цвят, като към края й, цвета ставал по-
интензивен -удара в дървото бил при 210.9 м след Ор.1 и на 3.88 м вдясно от
пътното платно, при ствола на което били установени отломки от автомобила
с червен цвят - парчета от задните С.и на автомобила; -на 215.6 м след Ор.1 и
на 0.6 м вдясно от пътното платно била открита кора от задната багажна врата
на автомобила; -автомобила е установен със силна деформация в задна дясна
част и отворен багажник/врата; -предната лява врата била широко отворена,
дясната била блокирана. Стъклата на заден капак и задно дясно място били
счупени, предно панорамно стъкло било спукано на две места; -коланите на
предните две места били в затворено положение, блокирани. Активиран бил
страничен ляв аербег, при предна лява седалка, -на задната дясна седалка
била открита дамска черна кожена раница. От огледния фотоалбум, се
установява, че -автомобила е син на цвят, с три врати, липсваща задна броня,
удар спрямо задна лява и задна дясна част, в областта на заден капак и броня.
Изявена сила на удара с по-голяма деформация при заден десен ръб.
Отместване на заден десен ръб на ляво и навътре в посока предна лява част, а
5
при заден ляв ръб отместване на ляво и напред. Предното стъкло е счупено в
диагонални линии, липсва предна броня. Ударът в предната част се
установява с превес преден ляв ръб, допринесъл за отместване на детайлите
на купето навътре и в дясно към заден десен край на автомобила; -преден ляв
колан се вижда изпънат към колонката на лява част. В купето се забелязва
гърба на предна дясна седалка. Закопчалката при предна дясна седалка на
коланния механизъм е празна, без деформиране или отвеждане в дадена
посока - липсват данни за коланен ремък който да е оказал въздействие; -
плафониерата от предна част на тавана е открита при задна седалка, дясна
седалищна част - това подсказва, че основния удар е пренесъл части от купето
и незакрепени вещи към зоната на удар - задна дясна час; -в купето на
автомобила няма данни или снимки на петна от кръв. В огледния протокол
няма данни за позицията на телата на пострадалите след удара - описано
незапазване на произшествието.
Според експертите с оглед всички данни по делото, не се откриват
технически доказателства, че пострадалите са пътували с поставени
обезопасителни колани.
За да се мотивират докладват, че л.а.„Ауди A3" е бил оборудван с
предпазни инерционни триточкови колани за предните две места и задните
две места в автомобила. При задна седалка централно място, коланния ремък
се обтяга спрямо две точки, без автоматично прибиране и блокиране.
Коланите при предните две места са снабдени допълнително с
пиротехнически механизъм, блокиращ изтеглянето на коланния ремък от
макарата, съпроводено с минимално обиране хлабината на ремъка. При
настъпване на форсирано изтегляне на коланния ремък или наклоняване на
автомобилното купе, коланния механизъм се блокира и се преустановява
свободния ход на ремъка. При свободен ход, ремъка се обтяга единствено от
пружината на макарата. Общото свободно придвижване на тялото на пасажер
изпод коланния ремък е между 7-10 сантиметра, дължащо се на натяга от
пружината, който е фиксиран с комфортност и обтягането на ремъка спрямо
закопчалката - другите две точки на захващане са при блокирана макара и
основа на седалка. Ремъка се обтяга спрямо бедрата и снагата на тялото, като
обичайно основното придвижване на тялото е спрямо горната част от торса.
Докладват, че лекият автомобил разполага заводски с два предни
6
триточкови инерционни колана, притежаващи пиротехнически механизъм за
блокиране изтеглянето на коланен ремък от макарата. При настъпване на
блокирането от задействания пиротехнически механизъм се осъществява и
обиране на коланния ремък с минимално разстояние. Процесният автомобил
не е снабден със система за изтегляне на закопчалката при задействане на
пиротехниката. При задните лява и дясна седалки, коланите са от
конвенционален триточков тип.
Вещите лица считат, че при настъпилия първи удар на автомобила в
скат в дясно от пътното платно, телата на пострадалите са се насочили напред
към сближение с предното арматурно табло, в който момент и тип удар
коланните механизми са имали възможност за задържане на телата с
ефективност над 95%.
От техническа гледна точка при поставен предпазен колан, тялото на
превозвания пасажер при предно дясно място е следвало да се възпре от
преместване напред в ляво при настъпилия първи удар и поради блокирането
от пиротехническия механизъм на коланния ремък, тялото е следвало да
остане фиксирано спрямо седалката до настъпване на втория тежък удар в
задна дясна част. В случай, че седалката при предно дясно място не се
пречупи назад в областта на облегалката, тялото е следвало да се облегне по
облегалката и да остане спрямо обхвата на седалката.
Докладва се, че в случай, в който пътничката би била с поставен
предпазен колан, то при настъпилите ротации-завъртания на автомобила,
обезопасеното тяло с триточковия пиротехнически колан е имало възможност
да контактува с предно арматурно табло при долни крайници, вътрешна
облицовка на предна дясна врата спрямо горни крайници и спрямо дясна
централна колонка, и задна облегалка на седалката спрямо главата.
В съдебно заседание докладват, че с оглед механизма на ПТП, при
поставен предпазен колан, пътничката би получила травматични увреждания
от колата като кръвонасядания и ожулвания, които са ивицести, ориентирани
от дясно рачо към ляв хълбок и хоризонтално между двата хълбока. Такива не
са констатирани при извършената аутопсия на тялото. Не е установено и
пречупване на седалката, както напред, така и назад, когато е възможно
тялото да се освободи от колана.
Вещите лица сочат, че след началния удар в предна лява част и
7
предходно отвеждане на автомобила рязко в дясно, установяващо се по
оставените коси закъснителни следи от автомобилни гуми, автомобилът се е
завъртял около оста си по часовата стрелка и е продължил движението си със
задна част в предходния вектор на движение. При настъпилия втори
изключително силен удар в задна дясна част предмети и леко закрепени
детайли от купето са се насочили към задна дясна част на купето. Именно в
този момента телата на пострадалите са се насочили към задната част на
автомобила.
В случай, че тялото е било обезопасено с предпазния триточков
пиротехнически колан, при отсъствие на видимо в снимковия албум
пречупване на облегалката на предна дясна седалка, тялото е нямало да
изпадне от обема за превоз на пътници, не би напуснало обхвата на седалката.
Съответно, в случай, че кинетичната енергия на тялото превиши здравината
на конструкцията на облегалката на седалката, при настъпване на удар в
задната част на автомобила е възможно пострадалата да се придвижи към
точката на удар.
Експертите сочат, че от техническия анализ на данните по делото, се
установява, че телата на пострадалите не са оставили следи по повърхността
на обема за превоз на пътници, независимо от настъпилите два силни удара в
предна и задна част на купето, поради което следва телата да са се
преместили и да са изпаднали от купето при настъпилите две ротации около
оста на автомобила след описаните удари.
Вещите лица считат, че при настъпилата втора ротация на купето около
оста му в посока часовата стрелка и преди навлизане на пътното платно на
автомобила с предна част, телата на пострадалите са изпаднали през
отворената и деформирана задна багажна врата. По асфалтовото пътно платно
няма данни за оставени следи от кръв, ето защо и с оглед разположението на
процесното крайпътно дърво на 3.88 м в дясно от пътното платно,
пострадалите следва да са били установени в десен банкет след ПТП, на
около 210-215 метра от Op.1, с оглед техническите габарити на автомобила.
Съдебният медик докладва, че от медицинска гледна точка е трудно да
се прецени кои от травматичните увреждания са получени при движение на
тялото на пострадалата в лекия автомобил и кои са получени при изпадането.
Докладва, че установената шийна травма – счупване на 4-ти шиен прешлен с
8
контузия на гръбначен мозък на същото ниво може да се получи и при
поставен обезопасителен колан поради внезапното форсирано движение на
шийния отдел на гръбначния стълб, но тя не би довела до смъртен изход, а
по-скоро до усложнения и развитие на нисколежаща пневмония, която също
би завършила с този изход.
За обследване психическото състояние на ищеца след смъртта на
дъщеря му по делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза.
Вещото лице докладва, че към момента на изследването е психомоторно
спокоен. Поддържа зрителен и словесен контакт, споделя преживяванията си.
Не споделя и не се установяват сензопатии. Мисловният процес протича с
нормален темп, правилен по структура, апсихотичен. Емоционално –
съответен. Волево- нормобуличен. Памет и интелект – в норма. Анализът на
материалите от делото и настоящото експертно изследване дава основание да
се приеме, че при ищеца Г. Т. Т. е била налице „реакция на скръб“ или
„траурна реакция“, последваща психотравмено събитие – смъртта на много
близък човек, а именно – неговата дъщеря. Експертът пояснява, че реакцията
на скръб (траурна реакция) е нормалпсихологична реакция в ситуации на
загуба на близък. Тя е по-силно изразена, когато тази загуба е внезапна,
неочаквана. Интензитетът на преживяванията обикновено е по-голям при по-
близка емоционална връзка с починалото лице. Характерни за траурната
реакция са промени в емоционалната, когнитивната и поведенческата сфера,
а понякога и соматични симптоми. Обикновено траурната реакция преминава
през няколко етапа: отричане на загубата, гняв, пазарене, тъга(депресия),
приемане на случилото се. Етапите могат да имат различна продължителност
и не винаги се срещат в точната последователност.
Конкретно при Г. Т. се касае за реакция на скръб, която вече е преминала
в етап на приемане на случилото се. Приемането на загубата не означава, че
човек вече не изпитва болка или тъга. Тези чувства могат да продължат и цял
живот, особено когато се касае за загуба на много близък човек. Приемането
не е етап на радост или щастие. По-скоро настъпва приемане на реалността и
възстановяване на фоновото емоционално състояние. Тъгата, болката,
съжалението може и най-често все още да присъстват на този етап, но
тактиките за емоционално оцеляване като отричане и гняв вече не са
актуални.
До настоящия момент ищецът не се е консултирал с психиатър или
психолог по повод на психични проблеми. Експертът сочи, че ако ищецът е
ползвал специализирана помощ по време на траурната реакция, би могло да
му се помогне симптоматично. Липсват данни за психотравма, за рекурентно
(голямо, повтарящо се, клинично) депресивно разстройство или депресивен
епизод, както и за промяна на личността. Вещото лице докладва, че траурната
реакция при ищеца е протекла по-интензивно и в по-продължителен период.
Според експерта директна причинно-следствена връзка между твърдяното
повишено кръвно налягане на ищеца и смъртта на дъщеря му не може да бъде
установена, доколкото причините за нарушенията в нивата му могат да бъдат
от различно физиологично и психично естество, особено във възрастта на
освидетелствания.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водените от ищеца свидетели – Т.В.В., племенник на ищеца и неговата
съпруга С. И. Г.-В..
Показанията на свидетелите са еднопосочни и взаимнодопълващи се.
Свидетелите изнасят, че починалата и родителите й са живели в едно
домакинство; К. Т.а била студентка във ВИНС; тримата имали добри
9
взаимоотношения; споделяли си и родителите знаели „за нея всичко“. Дъщеря
им била дълго чакано дете. Непосредствено след смъртта й Г. Т. бил в тежко
състояние, като в първите дни отказвал да ходи на работа, а впоследствие
искал да се пенсионира по-рано; страдал от безсъние. Върнал се на работа,
защото решил, че е по-добре „да е сред хора“. Независимо от това, той, както
и съпругата му, ограничили социалните си контакти, като избягвали да се
събират с други хора, включително близки роднини.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи по иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съобразно който
увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на
ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда,
причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая,
когато се ангажира отговорността на застрахователя, наличието на
застраховка „Гражданска отговорност”.
Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска
отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило
застрахователно събитие.
Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не се
оспорва между страните. Налице е и влязла в сила присъда, която има за
гражданския съд задължителна сила по въпросите, разрешени с присъдата –
относно дееца, Д.ието, противоправността и вината, поради което и на
основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани. Смъртта на
пострадалата е в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие. С влязлата в сила присъда водачът е признат за виновен за
причиняване на смъртта на пострадалата поради непредпазливост, поради
което този въпрос не може да бъде пререшаван от гражданския съд, а и
отделно от това съдът кредитира и заключението на вещото лице по СМЕ
относно наличието на пряка причинно-следствена връзка между смъртта на К.
Т.а и ПТП-то.
Гореизложеното обуславя извода, че следва да се ангажира
отговорността на застрахователя, поради което съдът намира искът за доказан
по основание. Следва да се отчете и факта на извършеното плащане на сумата
от 65 хил. лева по сметка на ищеца от ответното дружество в хода на
настоящото производство, което съдът приема за признание на правото на
ищеца да получи обезщетение.
При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия
10
принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и
влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца.
Не се оспорва от ответника, а и от представеното удостоверение за
наследници, се установява по несъмнен начин, че ищецът е баща на
загиналата при описаното пътно-транспортно произшествие.
От свидетелските показания се установява, че е съществувала силна
връзка между ищеца и починалата. Смъртта й е причинила значителни
душевни болки, страдания, притеснения, съответстващи на неговата възраст,
семейно положение, начин на живот и начина на настъпване на смъртта на
пострадалата в ПТП. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
претърпените от ищеца неимуществени вреди и процесното ПТП.
Преценката за размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по
справедливост и вътрешно убеждение за всеки отделен случай в зависимост
от характера и степента на конкретното субективно увреждане като от
съществено значение са възрастта на ищците и на пострадалата, отношенията
между тях като близост, привързаност, доверие, наличието и степента на
емоционална, икономическа, психическа и др. зависимост на ищеца от
пострадалата. Следва да се преценят последиците от загубата с оглед на
личния живот на ищеца, наличието на други източници на морална опора и
подкрепа като собствено семейство, съпруга, деца, близки роднини.
Починалата е била единствено дете на своите родители; живеели са в
едно домакинство; споделяли са общ семеен живот. Установено е наличието
на близки отношения между нея и баща й, основани на обич, привързаност,
подкрепа и взаимопомощ, а ищецът е понесъл тежко загубата. Обмислял е да
напусне работа. Понастоящем е ограничил социалното си общуване.
Съдът намира, че сумата от 200 000 лева би репарирала причинените
вреди, без да претендира, че сумата би компенсирала липсата на близкия
родственик.
Наведеното от ответника възражение касае наличието на съпричиняване
от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, като
наличието или не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението.
С нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване
на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена
11
последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за увреждането.
Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато е
налице причинна връзка между негови действия или бездействия и
вредоносния резултат. При обективното съпричиняване от страна на
пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, намаляването на дължимото от
делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице
виновно поведение на пострадалото лице. Принос за настъпване на
увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със
своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е
допринесло за механизма на увреждането.
Както по настоящото дело, така и в съдебното производство,
приключило с влязла в сила присъда, са налице категорични данни, които
директно сочат липсата на поставен от починалата обезопасителен колан.
Вещите лица са категорични, че при правилно поставен обезопасителен колан
и предвид факта, че седалката, която е ползвала, не е пречупена, то
пътничката е нямало да се изхлузи от нея, съотв. да напусне обема на колата.
Именно, преминавайки през отворената багажна врата и изпадайки извън
автомобила, озовавай се на пътното платно, тя е получила съществените
наранявания, довели до леталния изход. Описаното поведение обуславя
наличие на съпричиняване на настъпилите вреди от страна на пострадалата,
поради нарушаване императивните изисквания на чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
което съдът преценява на ¼ от вината за настъпването им. Не се установи
възражението за съпричиняване на вредите, изразяващо в действия от страна
на пътника, с които е отвличала вниманието и е пречила на водача да шофира
безопасно и сигурно.
Установи се, че в хода на производството ответникът е заплатил на
ищеца, обстоятелство, неоспорено от последния към момента на представяне
на писмените доказателства за това с отговора на ДОИ вх. №
26348/30.10.2023г., сумата от 65 хил. лева, които съдът следва да зачете при
окончателно определяне на дължимия размер при присъждане на
обезщетението.
Следователно основателен и доказан искът следва да бъде уважен за
12
сумата от 85 хил. лева, а за разликата над присъдената сума до сумата от 150
хил. лева да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на исковото
производството, а за разликата над 150 хил.лева до първоначално предявения
размер от 250 000 лева – да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради уважаване на иска за неимуществени вреди съдът намира за
основателно и акцесорното искане за присъждане на мораторни лихви върху
главницата. С оглед основателността на претенцията за обезщетяване на
неимуществените и имуществените вреди, съдът намира за основателна и
акцесорната претенция за мораторни лихви, считано от датата на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице на 22.10.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493,
ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ (в тази насока Решение №167/30.01.2020 по
дело №2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о. ).
По отношение на разноските: На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР
6/2012г. по т.д.№2/2012г. на ОСГТК на ВКС ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски по делото.
С оглед изхода по спора и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от бюджета на
съдебната власт суми в размер на 3400 лева – държавна такса и 102 лева за
СПЕ.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество дължи на ищеца разноски, които се свеждат до определяне на
възнаграждение на пълномощника, съобразно уважената част на исковите
претенции и доколкото същото е договорено при условията на чл. 38, ал.1, т.2
от ЗАдв. и на осн. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 3516 лева.
На осн.чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска
ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски за вещи лица по
КСАТМЕ и адвокатско възнаграждение в общ размер от 877.80 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********
със седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, да заплати на Г.
Т. Т. ЕГН ********** с адрес: ***** застрахователно обезщетение от 85 000
лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие загубата на
неговата дъщеря К. Г.ева Т.а, настъпила в ПТП, виновно причинено на
28.09.2019 г. от водача на лек автомобил „Ауди A3" рег. № **********,
застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите по застрахователна полица ******, валидна до 30.08.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2020 г. до
окончателното заплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
13
разликата над присъдената сума до сумата от 150 хил. лева като погасен чрез
плащане в хода на исковото производството, а за разликата над 150 хил.лева
до първоначално предявения размер от 250 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със
седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1 да заплати на адвокат
М. С. – Адвокатска колегия Варна адвокатско възнаграждение в размер на
3516 лева, на осн.чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. и на осн. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр.чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Т. Т. ЕГН ********** с адрес: ***** , да заплати на ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със седалище гр. София,
жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1 разноски за вещи лица по КСАТМЕ и
адвокатско възнаграждение в общ размер от 877.80 лева.
СЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със
седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1 да заплати по сметка
на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт авансираните
от бюджета на съдебната власт суми в размер на 3400 лева – държавна такса и
102 лева за СПЕ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14