Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр. София, 22.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря М. С., като разгледа т.д. № 2060/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно евентуално
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ и чл. 410,
ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 361 ТЗ и чл. 373 ТЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за международен автомобилен
превоз на товари.
Ищецът ЗК Х.
С.А., регистриран в Република Гърция, твърди, че в качеството си на
застраховател по договор за имуществена застраховка на товари, сключена с
полица № 21640000980/16.05.2017 г., заплатил на застрахования С.М. АД
обезщетение за реализирало се застрахователно събитие (пълна загуба на товара)
в размер на 141 322,46 евро, изчислено въз основа на издадената от
застрахования фактура с включен ДДС. Ищецът сочи, че застрахованият в
качеството си на продавач възложил на ответника Г.Т. ЕООД да организира
международния превоз на застрахования товар до мястото на купувача, а
спедиторът от своя страна сключил договор за извършване на превоза с ответника Л.2.
ООД. Товарът обаче бил откраднат при извършване на превоза - чрез
противозаконно отнемане на цялото превозно средство по време на престоя му на
паркинг. Ищецът поддържа, че е налице неизпълнение както на спедиционния
договор (поради некачествен избор на превозвач), така и на превозния договор
(поради неизпълнение на задължението за пазене на товара), като същевременно
договорната отговорност на спедитора и превозвача била съответно застрахована
при ответниците Е. АД и ОЗК-З. АД. При тези факти
ищецът поддържа правния довод, че се е суброгирал в
правата на удовлетворения от него застрахован срещу спедитора, превозвача и
техните застрахователи. Ето защо ищецът моли съда при условията на евентуалност
да осъди Е. АД, а ако не – Г.Т. ЕООД, а ако не - ОЗК-З. АД, а ако не – Л.2.
ООД, да заплати сумата от 118 795,76 евро, представляваща регресно вземане за стойността на откраднатия товар, и
44 058,44 лв., представляваща регресно вземане
за стойността на дължимия от застрахования ДДС съгласно Протокол №
39999915963/31.10.2017 г. (вж. уточнителна молба от 01.11.2018 г., л. 75-І), ведно със
законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Претендира разноски.
Ответникът Е.
АД оспорва плащането на застрахователното обезщетение и наличието на спедиционно отношение между Г.Т. ЕООД и застрахования при
ищеца товародател. Поддържа, че в конкретния случай Г.Т. ЕООД е действало като
превозвач, а това не се покривало от сключената от него застраховка Гражданска
отговорност. Ако се приеме, че е съществувало спедиционно
отношение, то застрахованият спедитор не е поемал задължение да отговаря за
изпълнението на превоза, а само да организира превоза според указанията на
възложителя и това е изпълнено точно. Поддържа също, че вредата е настъпила
след приемане на стоката за превоз и това съставлява изключен риск по
сключената от него застраховка. Навежда и твърдение за умишлено причиняване на
вредата от застрахования. Освен основанието, ответникът оспорва и размера на
иска, като твърди, че обезщетение би се дължало за пазарната, а не
фактурираната стойност на погиналия товар, и то без начисляване на данък и
търговска надценка. Твърди също, че е налице уговорка за самоучастие,
която следва да бъде отчетена, като за тази сума следва да бъде осъден не
застрахователят, а спедиторът (уточнение в допълнителния отговор). Поради
изложеното ответникът моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Ответникът Г.Т.
ЕООД оспорва иска, като твърди,
че, действайки като спедитор, отговаря само за избора си на превозвач и за
изпълнението на указанията на товародателя. Поддържа, че е избрал превозвача с
грижата на добрия стопанин, както и че точно е изпълнил указанията на
товародателя относно начина на извършване на превоза (камионът да има GPS система), а наред с това е поставил и допълнителни
изисквания за безопасност към превозвача (паркиране на охраняем
паркинг при непрекъснат надзор). Ето защо счита, че причина за настъпване на
събитието е обстоятелство, което спедиторът и превозвачът не са могли да
преодолеят въпреки полагане на грижа, по-голяма от дължимата. Поддържа, че с
извършване на отчетната сделка правата и задълженията по превозния договор,
включително правото на обезщетение, са прехвърлени на възложителя
(застрахования) и той следва да ги упражни пряко срещу превозвача. Наред с това
оспорва, че погиналите стоки са предмет на процесната
застраховка, както и че е заплатена дължимата застрахователна премия. Оспорва и
размера на иска, като твърди, че отговорността на превозвача е до пазарната
стойност на погиналата стока, а не до фактурираната такава, както и че не
следва да се носи отговорност за начислен от товародателя ДДС – няма данни да е
платено застрахователно обезщетение за ДДС, нито за заплащане на данъка от
застрахования, съответно за приспадане на данъчния кредит за тази доставка.
Наред това сочи, че данъкът не подлежи на обезщетяване съгласно чл. 23, ал. 4
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, а и
защото той е заплатен от трето лице за сметка на превозвача (от митническия
агент). Освен изложеното ответникът-спедитор поддържа, че и превозвачът не
дължи обезщетение, тъй като при извършване на превоза е положил дължимата грижа
във връзка с охраняване на товара. Поради всичко изложено ответникът моли съда
да отхвърли иска. Претендира
разноски. В писмената защита възразява за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
ОЗК-З. АД оспорва иска при твърдението, че ищецът не е имал основание за
извършване на застрахователното плащане, тъй като застрахованият товародател не
е изпълнил задължението си съгласно Специално допълнително споразумение към
застрахователната полица да уведоми писмено спедитора/превозвача, че спирането
следва да се извършва на охранявано място. Поддържа, че е налице и основание за
отказ по застраховката, сключена между него и превозвача – тъй като превозвачът
не е положил необходимата грижа за предпазване на товара и е извършил превоза
по начин, който не отговаря на указанията и отправната документация, както и е
оставил товара без охрана, с което действие е допуснал груба небрежност. Като
основание за изключване на отговорността сочи и обстоятелството, че водачът,
извършвал превоза, не отговаря на нормативно установените изисквания, тъй като
не е налице валиден трудов договор. Твърди недействителност на договора за
превоз поради липса на реквизити на товарителницата и счита, че това е основание
за изключване на отговорността му съгласно общите условия на застрахователния
договор. Оспорва иска по размер, като счита, че стойността на погиналата стока
следва да се определи по „производствена“ стойност, тъй като не е била
реализирана нейната продажба. Поради изложеното моли съда да отхвърли иска и да
му присъди разноски.
Ответникът Л.2.
ООД не взема становище по иска.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно приложимото
право:
Предявени са при условията на евентуално субективно
съединяване искове за суброгационно вземане на
застрахователя, обезщетил увреденото лице, срещу лицата, причинили вредата,
съответно срещу застрахователите на тяхната гражданска отговорност. Тъй като
договорът за застраховка, по който ищецът твърди да е обезщетил увреденото
лице, е с международен елемент (страните по него имат местонахождение в
различни държави-членки на ЕС), то приложимото право следва да се определи по
правилата на Регламент (ЕО) № 593/2008 г. (Рим І).
Съгласно
чл. 15 от Регламент Рим І, когато едно лице („кредитор“) има договорна
претенция срещу друго лице („длъжник“) и трето лице има задължение да
удовлетвори кредитора или е удовлетворило кредитора в изпълнение на това
задължение, правото, което урежда задължението на третото лице да удовлетвори
кредитора, определя дали и в каква степен третото лице има право да упражни
срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно
правото, което урежда тяхното отношение. Следователно, правото, което урежда
застрахователния договор, урежда и суброгационното
право. Ето защо следва да се определи кое право урежда договора за имуществено З.
в процесния случай.
В чл. 7 от
Регламент Рим І се разглеждат две основни хипотези за определяне на приложимото
право – то да е било избрано от страните или да се определи според мястото,
където е разположен рискът. Специфичното е, че изборът на страните може да е
само сред посочените в чл. 7, т. 3, абз. 1, б. „а“-„д“,
а ако няма избор или изборът не съответства на посоченото в б. „а“-„д“, ще се
приложи правото на държавата, в която е разположен рискът към момента на
сключване на договора (чл. 7, т. 3, абз. 3 от
Регламент Рим І). В настоящия случай страните са посочили, че е приложимо
гръцкото право освен за „институтските клаузи за товари“, каквито според
настоящия състав са и процесните клаузи „карго“. Следователно по отношение на тях избор не е
осъществен и следва да се приложи правото на държавата, в която е разположен
рискът. Съгласно
чл. 7, т. 6 от Регламент Рим І, държавата, в която е разположен рискът, се
определя съгласно Втора директива 88/357/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 г. В
настоящия случай това е Република България като държавата, където се намира
установяването на юридическото лице-титуляр на полицата.
Дори
да се приеме, че с полицата страните са уговорили за приложимо гръцкото право и
за З.то на процесния товар, това договаряне би било в
нарушение на чл. 7, т. 3, б. „д“ от Регламент Рим І (тъй като гръцкото право не
се явява правото на държавата, в която е разположен дори един от рисковете).
Както беше посочено, изборът на приложимо право, който не е съответен на чл. 7,
т. 3, абз. 1 от Регламент Рим І, се приравнява на
липса на избрано право, а това води до извод, че е приложимо правото на държавата,
в която е разположен рискът към момента на сключване на договора, т.е. на
Република България.
Ако
пък процесната застраховка е такава по т. 2 на чл. 7
от Регламент Рим І (определена като покриваща голям риск според чл. 5, б. „г“
от Първа директива на Съвета 73/239/ЕИО от 24 юли 1973 г.), то на основание чл. 7, т. 2, абз. 2, изр. 2 от Регламент Рим І приложимо отново би било
българското право като право на държавата, с
която по-тясно е свързан договорът спрямо държавата на застрахователя (тъй
като местонахождението на стоките към момента на товарене се намира в Република
България и превозът е предназначен за държава, различна от Република Гърция).
Поради
изложеното съдът е приел, че суброгационното вземане
се подчинява на правилата на българския закон и е квалифицирал настоящите
искове по чл. 411, изр. 1 КЗ и чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр.
чл. 361 ТЗ и чл. 373 ТЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за
международен автомобилен превоз на товари. Ето защо възражението на ответниците, че не е установено приложимото за суброгационното вземане право на Република Гърция, се явява
неоснователно.
По общите
факти:
С договор за имуществена застраховка, сключена с полица
№ ********** (л. 78-І), ищецът е застраховал стоки, произвеждани от
застрахования С.М. АД, срещу различни рискове по време на превоз, със срок на
застрахователното покритие 30.04.2017 г. – 30.04.2018 г. (съгласно специалните
допълнителни споразумения, л. 81-І); Тъй като застраховката е издадена като
рамкова, за конкретните стоки страните подписват отделни застрахователни
сертификати. Със Сертификат № EХ.012001/06.10.2017 г. ищецът е поел
задължение да носи риска по различни клаузи, включително за карго
(всички рискове), по отношение на медни ленти DHP, 5 колета, съгласно фактура №
**********, по време на превоза им с дестинация София-Черкезкьой.
Видно от фактурата (л. 102-І), в нея страните са уговорили запазване на
собствеността до заплащане на стоката от купувача, поради което може да се
направи извод, че предмет на З. е благо на застрахования, а погиването му би
довело до загуба в неговия патримониум.
Посочената
застрахователна стойност е 142 554,91 евро, а дължимата застрахователна
премия е 69,56 евро. Видно от извлечението от сметката на застрахователя (л.
931-ІІІ), посочената премия е заплатена от застрахования като част от общо
дължимата премия за превозите, извършени през месец октомври 2017 г. в размер
на 5748,31 евро (л. 918-ІІІ и л. 928-ІІІ). Ето защо поддържаното от ответника Е.
АД с молбата от 30.04.2019 г. възражение, че не доказано плащането на
застрахователната премия, е неоснователно.
Във връзка с
извършване на превоза на стоките, предмет на З. със Сертификат EХ.012001/06.10.2017
г., ищецът е сключил спедиционен договор с ответника Г.Т.
ЕООД. Относно вида на договора като спедиционен съдът
съобразява както непротиворечивите твърдения на страните в тази насока (с
изключение твърденията на Е. АД, които обаче са предпоставени
от поддържната от него защитна линия), така и използвания
в оригиналния договор-заявка термин
относно качеството на Г.Т. ЕООД “forwarder” (л. 101-І),
който няма значението на „превозвач“, в какъвто смисъл е преводът на документа,
а напротив – на „спедитор“. Наред с това следва да се отчете и съдържанието на писмените
доказателства относно разменената между товародателя и Г.Т. ЕООД
кореспонденция, от което също се установява, че възложените права и задължения
по този договор са спедиционни (напр. писмо от 10.10.2017 г., л. 187-І). За установяване вида на договора,
сключен между застрахования и Г.Т. ЕООД, могат да се ползват и събраните гласни
доказателствени средства (тъй като между страните
няма спор за възникване на самото договорно правоотношение, а само е наведено
твърдение относно точния смисъл на договореното, ограничението на чл. 164, ал.
1, т. 3 ГПК не важи). Според свидетеля Обручков
(служител на товародателя) „Гопет Транс е редовна спедиция, с която работим“ (л. 941-І), а свидетелят
Василева (служител на Г.Т. ЕООД) пък сочи, че „и друг път съм организирала товари на София Мед с Логитранс“.
Поради
изложеното съдът приема, че договорът, сключен между застрахования и втория ответник, има характер на спедиционен и възражението на ответника Е. АД в тази насока
е неоснователно.
В изпълнение
на спедиционния договор Г.Т. ЕООД е сключило с
ответника Л.2. ООД договор за превоз съгласно транспортна заявка № 50171033818
(л. 175-ІІ). Договорът е сключен от името на Г.Т. ЕООД съгласно чл. 361, ал. 1 ТЗ.
От свидетелските
показания на свидетеля Г.Д. (л. 942-ІІІ), който е бил шофьор на камиона,
превозващ процесната стока, се установява, че преди
преминаване на границата камионът е следвало да домува
на паркинг в гр. Свиленград. Паркингът се намирал на територията на бивша
административна сграда, като на входа му имало „будка на портиера“ и
електрическа метална врата, която обаче се затваряла след 20-21 часа поради
големия дневен поток от клиенти на сервизите, находящи
се също на оградената територия на паркинга. Шофьорът паркирал камиона около
19,30 часа, след което го заключил и си тръгнал. На следващия ден бил уведомен
по телефона от своя началник, че камионът е откраднат. Свидетелят Д. прегледал
записите от видеокамерите и установил, че около час след паркиране на камиона същият
отново е напуснал територията на паркинга. Тази фактическа обстановка напълно
се подкрепя от събраните писмени доказателства, вкл. съставения по повод на
установената кражба авариен доклад (л. 118-І).
След
извършване на съответните уведомления между спедитора, превозвача и техните
застрахователи ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
141 332,46 евро съгласно представената разписка, изходяща от
застрахованото лице (л. 17-І). Няма пречка да бъде ценена доказателствената
стойност на този документ, чието създаване има случаен за процеса характер,
макар той да има само формална доказателствена сила. Верността
на удостоверения с разписката факт се подкрепя от представените доказателства
относно заверяване на банковата сметка на застрахования с посочената сума съгласно
нареждане от 17.04.2018 г. (л. 543-ІІ)
По иска срещу Е. АД:
Съгласно
застрахователна полица № 01600100000259/01.02.2017 г. (л. 137-І) между
ответника Е. АД и ответника Г.Т. ЕООД е сключен договор за З. на гражданската
отговорност на застрахования спедитор (впрочем също наречен в превода погрешно
„превозвач“ вместо „спедитор“, както е точният превод на използвания в
английския документ израз forwarder). Застрахователят се е задължил да
покрие риска от възникване на задължение в патримониума
на спедитора, произтичащо от неизпълнение на договори за спедиция,
по които той е страна.
Следователно
отговорността на Е. АД е функционално обусловена от отговорността на Г.Т. ЕООД
по процесния договор за спедиция.
Това налага да се разгледа на първо място въпросът, налице ли е неизпълнение на
спедиционния договор от страна на застрахования
спедитор и ако да – в причинна връзка с него ли е настъпила процесната
вреда за товародателя. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Съгласно чл.
361, ал. 1 ТЗ със спедиционния договор спедиторът се задължава
срещу възнаграждение да сключи от
свое име за сметка на
доверителя договор за превоз на
товар. Точното изпълнение на това задължение означава да е
сключен желаният от доверителя вид превозен договор и той да има съдържание, съответно на съдържанието на договора, който
добрият стопанин би сключил за себе си, а ако доверителят е дал специфични
указания, те да са заложени в договора с превозвача. Това следва от
разпоредбата на чл. 365 ТЗ, съгласно която спедиторът е длъжен да спазва указанията
на доверителя за пътя, посоката
и начина на превоз, както и за подбора на
превозвач, и ако не изпълни това, отговаря за вредите, освен
ако те биха настъпили и при спазване на указанията.
Следователно,
съществено е с какво съдържание е бил сключен превозният договор и дали то
съответства на съдържанието на договора, който би сключил добрият стопанин, както
и на дадените от товародателя указания.
Видно от заявката
за спедиция товародателят е дал указание МПС да е
оборудван с GPS система.
Спедиторът е съобразил това указание, като е сключил договор за превоз с
превозвач, чийто камион е съответно оборудван. Наред с това обаче спедиторът е
дал и допълнителни указания до превозвача (л. 177-І), едно от които е „водачът
да паркира превозното средство само в охраняем
паркинг и да не го оставя без надежден непрекъснат надзор“, с което да „осигури
безопасността на товара, включително за предотвратяване на кражби“.
Според
настоящия състав съдържанието на така сключения превозен договор е съответно
на грижата, която се изисква от спедитора. Нещо повече, от събраните
писмени доказателства и гласни доказателствени
средства безспорно се установява, че избраният от спедитора превозвач, макар и конклудентно, е бил одобрен от товародателя при множеството
предходни превози, които той е изпълнявал за него. Всичко това изключва
възможността избора на превозвач да се окачестви като лош по смисъла на чл.
365, ал. 1 ТЗ.
Когато
спедиторът е изпълнил задълженията си по чл. 365, ал. 1 ТЗ и въпреки товарът
погине, това не може да му се вмени във вина. Това следва от приложимата
съгласно препращането на чл. 361, ал. 2 ТЗ разпоредба на чл. 352, ал. 1 ГПК, съгласно която, ако третото лице не изпълни задълженията
си, комисионерът е длъжен да уведоми
незабавно доверителя и да осигури необходимите
доказателства, т.е. правото на възложителя е да се удовлетвори от
третото лице, а комисионерът е длъжен единствено да подготви условията за това,
като предостави доказателствата за неизпълнението. Допълнителен аргумент може да с
изведе и от чл. 362 ТЗ, съгласно която спедиторът носи правата и задълженията
на превозвача, когато е извършил сам изцяло или отчасти превоза. Следователно,
ако той е действал само като спедитор, той не отговаря като превозвач, а с
отчетната си сделка прехвърля своите права на възложител по договора за превоз
на своя доверител.
От изложеното е видно, че в процесния случай спедиторът не е в неизпълнение на
задълженията си по спедиционния договор и това води
до неоснователност на иска срещу застрахователя на гражданската му отговорност.
Това налага да бъде разгледан искът срещу спедитора.
По иска срещу Г.Т. ЕООД:
Както беше посочено, спедиторът не е
в неизпълнение, в причинна връзка с което да е настъпил вредоносният резултат,
обезщетен от ищеца. Ето защо искът срещу спедитора следва да бъде отхвърлен.
Това налага да бъде разгледан искът срещу застрахователя на отговорността на
превозвача.
По иска срещу ОЗК-З. АД:
Съгласно застрахователна полица №
0310-185-2017-00018/13.03.2017 г. (л. 258-І) между ответника ОЗК-З. АД и
ответника Л.2. ООД е сключен договор за З. на гражданската отговорност на превозвача,
съгласно който застрахователят е поел задължението да носи риска от възникване
в тежест на застрахования на задължения спрямо трети лица в причинна връзка с
неизпълнение на дейността му като превозвач на стоки по шосе, превозвани с МПС.
Съгласно т. 2.1. от застрахователния договор застрахователят се задължава да
покрие отговорността на превозвача за цялостна или частична липса на товара за
превози извън територията на страната съгласно Конвенцията за международен
автомобилен превоз на товари, извършени с някои от посочените в полицата МПС,
сред които и процесното. Няма спор, че дължимата по
този договор застрахователна премия е заплатена, както и че същият е влязъл в
сила.
Както беше посочено, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, а
когато застраховката няма задължителен характер (както в настоящия случай) – и от
особените правила за изключване на риска, договорени в полицата.
На първо място следва да бъде
разгледан въпросът дали е налице неизпълнение на превозвача, в причинна връзка
с което е настъпил обезщетеният от ищеца резултат, както и дали има основание
за освобождаването му от отговорност. За отговор на този въпрос съдът съобрази
следното:
Процесният превоз е международен съгласно чл. 1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки и поради това правилата
относно неговото извършване се уреждат от Конвенцията. Съгласно чл. 17, т. 1 и
т. 2 от Конвенцията превозвачът е отговорен за цялостната липса
на стоката от момента на
приемането й за превоз до този
на доставянето й, като той може да се освободи от тази отговорност, когато липсата се дължи на грешка или нареждане на правоимащия,
на присъщ недостатък на стоката
или на обстоятелства,
които превозвачът не е могъл да
избегне, и последиците, които не е могъл
да преодолее. При
това съгласно чл. 18, т. 1 от Конвенцията доказването, че липсата е причинена от непреодолима сила, е в тежест на превозвача.
Преди да се установи, дали в процесния случай е налице непреодолима сила, следва да се
дефинира това понятие. Това е въздействие от фактори, в причинна връзка с което
е настъпил вредоносният резултат и което въздействие (и неговите последици) не е
могло да бъде избегнато от превозвача при полагане на грижата на добрия
превозвач.
В настоящия случай от приетата
по-горе фактическа обстановка е видно, че липсата на товара се дължи на
извършена от трето лице кражба на камиона, превозващ стоката, по време на неговия
престой на паркинг. Безспорно се установява, че дадените от спедитора, а и от С.М.
АД, инструкции във връзка с извършване на превоза са свързани с паркиране на
МПС на охраняем паркинг (в този смисъл е писменото
съдържание на заявката за превоз, а също и показанията на свидетеля Обручков, както и на самия шофьор Д.). Спорен е въпросът дали
паркингът в случая е бил охраняем.
За отговор на този въпрос съдът
кредитира основно показанията на свидетеля Д., според които се касае за
оградено място (двор към бивша административна сграда), на входа на което има
„будка“, а порталът се затваря с метална електрическа врата, движеща се по
релса. Вратата се отваря и затваря от „портиера“ (според думите на свидетеля),
като по правило тя стои отворена през деня
и до към 20.00 – 21.00 часа, но понякога и нощем („нощно време в повечето случаи е затворена). В процесния случай вратата отново е била отворена и няма
данни при противозаконното изкарване на камиона от паркинга шофьорът да е бил
препятстван нито от затворена врата, нито от проверка на лице от „будката“.
При това описание на условията за
паркиране настоящият състав счита, че превозвачът не е осигурил охраняем, а само платен паркинг. Охраната включва комплекс
от действия, които се извършват предварително, постоянно и превантивно срещу
извършване на кражбата, а не са
насочени единствено към по-лесно разкриване на извършителя. В настоящия
случай не се установи такива действия да са извършвани, а напротив - възможността
за безпрепятствено влизане и излизане в паркинга в часовете до 21.00 ч.
изключва извода за осъществяване на охрана. От показанията на шофьора не се установи
т.нар. „портиер“ да е изисквал поне легитимационен
документ от лицата, управляващи паркираните МПС, нито на влизане, нито на
излизане. Наред с това не се твърди и не се доказа, че на лицата от портала е
било възложено да осъществяват освен портиерски също и охранителни функции,
свързани с препятстване извършването на кражби, нито да им е осигурена възможност
за това (напр. да са снабдени с оръжие). Следва да се отбележи, че наличието
на видеонаблюдение (и то в съседен обект, каквито са
твърденията) не е от естество да осигури
охрана на обекта, а само да подпомогне последващото
разкриване на деянието и неговия извършител.
Изводът, че паркингът не е бил
действително охраняем, се подкрепя и от съдържанието
на договора, по силата на който превозвачът е ползвал паркинга – касае
се за договор за наем (л. 531-ІІ), по който наемодателят се е задължил единствено да предостави на наемателя за
временно ползване площ от гаражния двор, като съгласно чл. 6 наемодателят е
„длъжен да приведе недвижимия имот в състоянието, което отговаря на
предназначението, за което е нает“, а именно – за паркинг. Нито едно от условията на договора не задължават наемодателя да
осъществява охрана на паркираните в отдадените под наем площи МПС.
Поради изложеното съдът счита, че
превозвачът не е изпълнил задължението си да остави за домуване
процесния камион само на охраняем
паркинг и процесното събитие се явява настъпило в причинна
връзка с това неизпълнение. Същевременно нито превозвачът, нито неговият
застраховател обориха презумпцията по чл. 17, т. 1 вр.
чл. 18, т. 1 от Конвенцията и не доказаха, че кражбата е била непредотвратимо
събитие. Превозвачът е знаел или е бил длъжен да знае, че на
паркинга не се осъществява ефективна охрана, тъй като сам е сключил
договор за наемане на паркомясто в него и съответно е
запознат с условията на наемния договор. Следователно изборът на неохраняем паркинг не се явява за него непреодолима
причина. Доказателствата, сочещи към предварително подготвена и професионално
организирана кражба, също не са от естество да доведат до извод за непреодолима
за превозвача сила, именно защото той не доказа паркингът да е бил надлежно охраняем. Не може да се направи еднозначният извод
(който би довел до изключване на отговорността на превозвача), че
кражбата би настъпила и ако паркингът беше охраняван било чрез
изискване на легитимационен документ на влизащия и
излизащия с камиона, било чрез затваряне на входа с металната врата по времето
на напускане на камиона.
Налице е следователно отговорност за
превозвача относно настъпилата липса. Следва да се установи налице ли са
обстоятелства, които да изключват задължението на застрахователя да покрие тази
отговорност. Видно от отговора, ответникът се позовава на изключени рискове съгласно
договореното в чл. 5 от Общите условия. Това позоваване е допустимо съгласно чл.
432, ал. 2 КЗ – когато
застраховката не е задължителна, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор, с
изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и
ал. 2 КЗ, каквито не са настоящите. Ето защо съдът дължи разглеждането им.
В случая застрахователят се позовава
на изключени рискове по чл. 5, т. 3, т. 4, т. 5, т. 9, т. 10 и т. 16 от Общите
условия (т. 261-І). Установява се, че не е налице изключението по т. 3 на чл.
5, тъй като превозвачът е бил снабден с необходимата лицензия, а шофьорът е отговарял
на нормативните изисквания, тъй като е притежавал необходимото свидетелство за
управление на МПС. Наличието или не на трудов договор за водача, управлявал
камиона, е напълно неотносимо към изключване на процесния риск, тъй като изпълнението на това условие (ако
то е нормативно установено) не е в причинна връзка с настъпилото събитие. Този
мотив е относим и към следващото изключение –
съгласно т. 4 изключен е рискът, когато той е настъпил в причинна връзка („вследствие“) на несходна документация
или нередовност на товарителницата, какъвто не е настоящият. Наред с това е
неоснователно възражението на застрахователя за недействителност на договора за
превоз поради липса на реквизит на товарителницата, тъй като съгласно чл. 50
ЗАвтП товарителницата е форма за доказване и действителността на договора за
превоз не зависи от издаването,
редовността или изгубването на товарителницата.
Не е налице и изключението по т. 5
на чл. 5 от Общите условия, тъй като от доказателствата по делото не може да се
установи, че кражбата е в резултат от умишлени действия на служители на
превозвача, нито че е проявена груба небрежност. Последната е налице, когато не
е изпълнено задължение във връзка с превоза, което и най-небрежният би
изпълнил. Осигуряването на охраняем паркинг
действително е действие по полагане на дължимата грижа, но обстоятелствата, при
които камионът е оставен – на оградено място и с портиер, изключват да е
проявена небрежност от категорията на грубата при неизпълнение на това
задължение.
Налице е обаче основание за изключване
отговорността на застрахователя поради това, че събитието е настъпило в
причинна връзка с неизпълнение на указанията в отправната документация
(писмените указания към заявката относно паркирането на охраняем
паркинг), нарушение на нарежданията на изпращача и кражбата на превозното
средство е извършена в момент, когато то е било оставено без охрана –
основания по чл. 5, т. 9, 10 и 16 от
Общите условия. Всяко едно от тези условия се явява реализирало се в
настоящия случай.
Както беше посочено, незадължителният
характер на застраховката за професионалната отговорност на превозвача сочи, че
превозът може да бъде извършен и без такава застраховка. С аргумент от
по-голямото основание, застраховката за извършването му може да е с ограничени
условия за покриване на щетите, както е в настоящия случай – превозвачът е
избрал да застрахова отговорността си при ограничени условия, но срещу
заплащане на минимална премия за това (2074,74 лв. за една година за осем МПС).
Този
извод е съответен на цитираната вече разпоредба на чл. 432, ал. 2 КЗ.
Ето защо настоящият състав е длъжен да приложи договорените основания за
изключване на риска, на които застрахователят своевременно и в съответствие с
чл. 432, ал. 2 КЗ се е позовал, и поради това – да отхвърли предявения срещу
него иск.
Това налага да бъде разгледан искът
срещу превозвача.
По иска срещу Л.2. ООД:
Както
беше посочено, превозвачът е в неизпълнение на регулирания от разпоредбите на
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз договор и не доказа
основания, изключващи отговорността му. Ето защо той отговаря на основание чл.
17, т. 1 от Конвенцията. Правата на спедитора като страна по договора за превоз
са надлежно прехвърлени на товародателя (видно от разменената кореспонденция и
липсата на необходимост от специална форма за това), а това означава, че след
обезщетяване на товародателя на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ
застрахователят е встъпил в правата му срещу лицето, което не е изпълнило
своите договорни задължения и така е причинило вредата.
Обемът на суброгационното
вземане е предопределен от обема на задължението на превозвача към товародателя.
Ето защо следва да се определи в какъв размер отговаря превозвачът. Съгласно
чл. 23 от Конвенцията, когато превозвачът дължи обезщетение за цялостна или
частична липса, това обезщетение се изчислява според
стойността на стоката на мястото
и по времето, когато е била приета
за превоз. Стойността на стоката се
определя по борсовия курс или
при липса на такъв - по
текущата цена на пазара, или
при липса на такава - по
обичайната стойност на стоките от
същия вид и качество.
Съгласно съдебно-оценителната
експертиза (л. 977-ІІІ), фактурната стойност на откраднатата стока е
118 795,76 евро с равностойност на 232 344,31 лв. Вещото лице сочи,
че не е налице борсова цена за посочената стока, която да е формирана за
територията на Република България като страна на натоварването. Цената на
същата стока на Лондонската борса за метали (дадена от вещото лице като цена за
тон мед и цена за тон медна ламарина) не може да бъде взета предвид, тъй като
няма да отговаря на изискването да определя стойността „на мястото, когато
стоката е била приета за превоз“. При разпита в о.с.з. на 23.10.2019 г. вещото
лице Б. потвърждава, че не е налице борсов курс в Република България и поради
това заключава, че фактурната стойност на открадната стока се явява пазарната.
Ето защо при липса на борсов курс, който еднозначно да бъде отнесен към
територията на натоварване (Република България), следва да се приеме, че
обезщетението е в размер на текущата цена на стоката на пазара, а според вещото
лице фактурираната стойност е именно такава. Тя не е по-голяма от нормативно
установения максимален размер и поради това следва да се приеме като база за
определяне на обезщетението.
Поради
изложеното превозвачът дължи обезщетение за погиналата стока в размер на
232 344,31 лв. Тъй като застрахователят се е суброгирал
в правото на товародателя по чл. 82 ЗЗД вр. чл. 373 ТЗ, то валутата на суброгационното вземане е
идентична с тази на вземането, което е възникнало в патримониума
на удовлетвореното лице, т.е. на товародателя. Видно от разпоредбите на
чл. 23 и чл. 24 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки,
това вземане възниква в размер на стойността на погиналата стока по времето и
мястото на натоварване (в случая – в България), освен ако е обявена друга
стойност, която няма пречка да е обявена и в друга валута, различна от валутата
на държавата, в която стоката е натоварена. Вземането на товародателя срещу
превозвача за обезщетение за погинала стока, дължимо по договор за превоз, по
който стоката е натоварена в Република България, се дължи в български лева,
освен ако в договора е уговорено друго. В настоящия случай не се установява да
е уговорена друга обявена стойност на стоката (в друга валута), тъй като това
не е посочено нито в товарителницата (л. 106-І), нито в
договора за превоз (л. 175-І).
Ето защо суброгационното
вземане е възникнало също в български лева. Ирелевантно
е в каква валута застрахователят е извършил плащането (в настоящия случай
валутата на застрахователното плащане съвпада с валутата по продажната цена, но
това е напълно случайно, а е и неотносимо, тъй като
превозвачът дължи не продажна цена, а обезщетение). Застрахователното плащане
се дължи в уговорената между застрахователя и застрахования валута, но това не
може да се противопостави на превозвача. Спрямо него важат изложените по-горе
правила за определяне на валутата на дълга, в който застрахователят се е суброгирал.
Поради изложеното на основание
изложеното в мотивите на ТР
4/2014 на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да превалутира
дълга в дължимата валута.
Претенцията
за възстановяване на платеното от застрахователя обезщетение за дължимия от
товародателя данък добавена стойност върху фактурираната по договора за
продажба цена обаче е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, което изцяло,
частично или пропорционално на степента на използване
за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена,
придобита или внесена от него
стока, при унищожаване, установяване на липси или
при бракуване на стоката начислява
и дължи данък в размер на ползвания
данъчен кредит. Ето
защо товародателят е издал Протокол № **********/31.10.2017 г. за начисляване
на ДДС върху стоките, които са предмет на посегателство.
Същевременно обаче в резултат от невъзможността да бъде приключен
митническият режим, под който са поставени откраднатите стоки, е издадено
Решение № РЗМ-5800-26/32-13239 на Началника на Митница Столична (л. 284-І) за
определяне на митническата стойност на откраднатата стока и за задължаване на
митническия агент, титуляр на режима, да заплати дължимите към държавата такси
и ДДС. Видно е, че същата стока е била обложена с ДДС при приключване на
задействания митнически режим и това е
същият данък, за който е издаден протоколът по чл. 79 ЗДДС. Няма спор, а и
това се установява от събраните доказателства, че агентът е заплатил така определения
ДДС. Тъй като той е действал като комисионер по силата на договор, сключен с
превозвача, следва да се заключи, че данъкът вече е платен за сметка на
превозвача (именно поради това е предявен и искът за възстановяване на
разходите, направени при изпълнение на поръчката от агента).
От изложеното е видно, че към
момента на изплащане на застрахователното обезщетение превозвачът, действайки
косвено чрез своя агент, вече е заплатил дължимия ДДС. Ето защо не би могло
той да бъде осъден повторно за възстановяването му на товародателя, а оттук – и
на суброгиралия се в неговите права застраховател.
По
разноските:
Ответникът Л.2. ООД следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 24 319 лв. От своя страна ищецът следва да заплати на
ответника Е. АД - сумата от 450 лв., на ответника Г.Т. ЕООД - сумата от 9320,40
лв. и на ответника ОЗК-З. АД – сумата от 450 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.К.Х. С.А.,
Република Гърция, гр. Атина, ул. ********рег. № ********, срещу Е. АД, ЕИК********,
иск с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ за заплащане на сумата от
118 795,76 евро, представляваща суброгационно
вземане за платено застрахователно обезщетение в полза на С.М. АД за откраднат
товар по време на автомобилен превоз, и на сумата от 44 058,44 лв.,
представляваща суброгационно вземане за платено
застрахователно обезщетение за стойността на дължимия от С.М. АД ДДС съгласно
Протокол № 39999915963/31.10.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.К.Х. С.А.,
Република Гърция, гр. Атина, ул. ********рег. № ********, срещу Г.Т. ЕООД, ЕИК********,
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от
118 795,76 евро, представляваща суброгационно
вземане за платено застрахователно обезщетение в полза на С.М. АД за откраднат
товар по време на автомобилен превоз, и на сумата от 44 058,44 лв.,
представляваща суброгационно вземане за платено
застрахователно обезщетение за стойността на дължимия от С.М. АД ДДС съгласно
Протокол № 39999915963/31.10.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.К.Х. С.А.,
Република Гърция, гр. Атина, ул. ********рег. № ********, срещу ОЗК-З. АД, ЕИК********,
иск с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ заплащане на сумата от
118 795,76 евро, представляваща суброгационно
вземане за платено застрахователно обезщетение в полза на С.М. АД за откраднат
товар по време на автомобилен превоз, и на сумата от 44 058,44 лв.,
представляваща суброгационно вземане за платено
застрахователно обезщетение за стойността на дължимия от С.М. АД ДДС съгласно
Протокол № 39999915963/31.10.2017 г.
ОСЪЖДА „Л.2.“ ООД, ЕИК ********, да заплати на З.К.Х. С.А., Република
Гърция, гр. Атина, ул. ********рег. № ********, на основание чл. 410, ал. 1, т.
1 КЗ, сумата от 232 344,31
лв.,
представляваща суброгационно вземане за платено
застрахователно обезщетение за вреди на застраховано с полица № 21640000980/16.05.2017 г.
имущество, настъпили в причинна връзка с неизпълнение от ответника на договор за
превоз, сключен със заявка № 50171033818/06.10.2017 г., ведно със законната лихва от 05.10.2018 г. до погасяването, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 24 319
лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 44 058,44 лв., представляваща суброгационно
вземане за платено застрахователно обезщетение за дължимия за откраднатата
стока ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД З.К.Х. С.А., Република Гърция, гр.
Атина, ул. ********рег. № ********, да заплати на Е. АД, ЕИК********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450
лв. разноски.
ОСЪЖДА ЗАД З.К.Х. С.А., Република Гърция, гр.
Атина, ул. ********рег. № ********, да заплати на Г.Т. ЕООД, ЕИК********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 9320,40
лв. разноски.
ОСЪЖДА ЗАД З.К.Х. С.А., Република Гърция, гр.
Атина, ул. ********рег. № ********, да заплати на ОЗК-З. АД, ЕИК********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450
лв. разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
СЪДИЯ: