Р Е Ш Е Н И Е
№ 936 /21.12.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на седми декември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1. Георги
Видев
2. Дияна Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и
при участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа касационно административно дело № 1045 по описа на съда за 2022
г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по две касационни жалби. Едната е от В.Т.А.,*** против Решение № 705/27.09.2022
г., по адм.д. № 570/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в
частта му, с която е отхвърлена исковата му претенция да бъде осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди за разликата от 1 600 лв. до 10 000 лв. Втората жалба е от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ против същото решение, но в осъдителна му
по отношение на дирекцията част.
Обжалваното решение
е постановено по предявен иск за неимуществени вреди от В.Т.А. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 10 000 лв., причинени му
по време на следните му престои в Затвор
– Пловдив: 31.05.2021 г. – 02.06.2021 г., 05.07.2021 г. – 07.07.2021 г.,
29.07.2021г. – 01.08.2021 г., 01.11.2021г. – 03.11.2021 г., 29.11.2021 г. – 01.12.2021 г., 13.12.2021 г.
– 15.12.2021 г., 17.01.2022 г. –19.01.2022 г., 07.03.2022 г. – 09.03.2022 г.,
18.04.2022 г. – 20.04.2022 г., 09.05.2022 г. –11.05.2022г. и 13.06.2022 г. – 15.06.2022
г.
С решението искът е
уважен частично до размер 1 600 лв. за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на дирекцията за периодите: 28.05.2021
г. – 02.06.2021 г., 02.07.2021 г. – 07.07.2021 г., 28.07.2021 г. – 02.08.2021 г.,
30.11.2021 г. – 01.12.2021 г., 13.12.2021 г. – 16.12.2021 г., 04.01.2022 г. –
07.01.2022 г., 17.01.2022 г. – 19.01.2022 г. и 09.05.2022 г. – 11.05.2022 г. В
останалата му част, над уважения размер от 1 600 лв. до претендирания размер от
10 000 лв.
искът е отхвърлен.
Касаторът В.Т.А. намира
решението в отхвърлителната му част за незаконосъобразно и заявява претенция за
пълно уважаване на предявения иск. Оспорва насрещната жалба в писмено
възражение. Поддържа лично жалбата си в проведеното съдебно заседание, както и
в подадена преди него писмена пледоария.
С касационната
жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се претендира отмяна на
решението в осъдителната му част и пълно отхвърляне на предявения иск или
алтернативно намаляване на размера на обезщетението. Касаторът счита, че по
делото не са доказани реално причинени вреди. Поддържа жалбата си и оспорва
насрещната жалба в писмени бележки, подадени чрез процесуалния му представител преди
проведеното съдебно заседание.
Прокурорът представя заключение за неоснователност
на жалбите. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно,
законосъобразно и справедливо и предлага да бъде оставено в сила.
С обжалваното решение е прието за установено,
че в периодите 28.05.2021 г. – 02.06.2021 г., 02.07.2021 г. –
07.07.2021 г., 28.07.2021 г. – 02.08.2021 г., 30.11.2021 г. – 01.12.2021 г.,
13.12.2021 г. – 16.12.2021 г., 04.01.2022 г. – 07.01.2022 г., 17.01.2022 г. –
19.01.2022 г. и 09.05.2022 г. – 11.05.2022 г. ищецът е пребивавал
в килия за пушачи, която е били с хлебарки, дървеници, без чаршафи, завивки и
възглавница, само върху дюшек, с наличие на тоалетна, която е била със счупена
врата, през която се е виждало всичко. Настоящият касационен състав споделя
становището на първоинстанционния съд, че тези обстоятелства са много
унизителни и безспорно накърняват в значителна степен чувството на лицето за
лично достойнство. Създадена е била и опасност за здравословното състояние на
ищеца,
който като непушач е трябвало да търпи наличието на
цигарен дим, а е съществувала опасност и да настине, поради липсата на
достатъчно завивки.
Неоснователни са
възраженията на главната дирекция, че не е доказано касаторът В.Т.А. да е
изпитал малоценност, чувство на унижение или потиснатост, поради което по
делото не следва да се счита установено настъпването на неимуществени вреди.
Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява настъпването на
някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето на лишения от
свобода, а е достатъчно да се установи самият факт на нечовешкото и унизително
отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди. Несъмнено поставянето на ответника в посочените по-горе условия, само по
себе си представлява обстоятелство, сочещо за подлагането му на нечовешко и
унизително отношение. Това изрично е постановено и в чл. 3, ал. 2, предл. 1 от ЗИНЗС.
В тази връзка,
съдът намира, че обезщетението в размер на 1600 лв., присъдено за период общо
около един месец, макар и надхвърлящо присъжданите от Административен съд –
Пазарджик обезщетения на дневна база, в случая е справедливо и законосъобразно
предвид високата интензивност на страданията и болките на ищеца и големия брой
неблагоприятни фактори, които са му вредили в този едномесечен период. В този
смисъл е неоснователно искането на касатора Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за пълна отмяна и за намаляване на присъжданото обезщетение.
Неоснователна е и
претенцията на ищеца за увеличаване на присъжданото обезщетение. Преди всичко
периодът, в който ищецът е търпял вредите не е значителен – само един месец. В
тази връзка, правилно е прието от съда, че за част от процесните периоди (извън
общия едномесечен период), в които ищецът е пребивавал в друга килия, не са
били налице описаните по-горе неблагоприятни фактори. От друга страна, вредите
са му били причинени по време на множество краткотрайни престои в Затвор –
Пловдив (по 2-3 дни), при което неблагоприятните фактори, на които е бил
подложен бързо са отминавали и не са могли да оставят траен отпечатък върху
неговото психично и физическо състояние.
Следователно,
присъденото от районния съд обезщетение е справедливо и представлява адекватна
компенсация за причинените на касатора В.Т.А. неимуществени вреди.
От гореизложеното следва, че двете насрещни
касационни жалби са неоснователни, а оспореното решение е правилно и
законосъобразно.
Затова, съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 705/27.09.2022 г., постановено по адм.д. № 570/2022 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик, едноличен състав.
Решението е окончателно.
Председател:
/п/
Членове: 1. /п/
2. /п/