№ 201
гр. София , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г в закрито заседание на двадесет и
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско
дело № 20211100507114 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 -чл.438 от ГПК, във връзка с чл. 435, ал.2, т.6, предл.
първо и второ от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от ипотекарния длъжник „Е.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
по изп. д.№ 20218400400011, по описа на ЧСИ М.Ц., peг. №840 от КЧСИ, срещу
Разпореждане от 11.05.2021 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано да бъде
прекратено или спряно производството по изпълнителното дело.
В жалбата се твърди, че взискателят „А.ЗА С.НА В.“ се легитимира като носител на
материалното право в качеството си на цесионер на вземане на „У.Б.“ АД към „Н.“ ООД.
Твърди, че е представено съобщение за извършената цесия до длъжника „Н.“ ООД, но
същото било без посочена дата. Дружеството жалбоподател сочи, че се явява трето лице по
отношение на тази цесия. „Е.С.“ ЕООД счита, че цесията няма действие спрямо него, тъй
като не е уведомен. Твърди още, че с определение от 17.02.2016г., постановено по гр.д. №
75592/2015г. по описа на СРС, 88-ми състав, съдът е постановил спиране изпълнението на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 06.01.2016г. и на
изпълнителен лист от същата дата. С определение от 08.07.2016г., постановено по ч.гр.д. №
6500/2016г. по описа на СГС, ТО, съдът е оставил без уважение жалбата на „У.Б.“ АД.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя „А.ЗА С.НА В.“ АД.
Взискателят оспорва жалбата, като поддържа, че ипотекарния длъжник „Е.С.“ ООД е
уведомено за извършената цесия и същата е породила действия спрямо него. Твърди, че с
решение № 45 от 17.06.2020г., постановено по т.д. № 237/2019г. по описа на ВКС, ТК, II ТО,
1
вземането на банката е прието за установено за част от вземането единство по отношение на
възразилото дружество „Е.С.“ ООД в качеството му на солидарен длъжник по договора за
кредит. Твърди, че по отношение на „Н.“ ООД заповедта е влязла в сила, тъй като това
дружество не е възразило. Претендира разноски.
В приложените по делото мотиви на съдебния изпълнител по реда на чл.436, ал.3 ГПК са
изложени съображения за неоснователност на подадената жалба, като се поддържа, че с
решение № 45 от 17.06.2020г., постановено по т.д. № 237/2019г. по описа на ВКС е
отпаднало действието на определението за спиране и понастоящем изпълнението се
изпълнява въз основа на стабилизирана, влязла в сила заповед за изпълнение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по
делото, намира следното:
Изп. дело № 20218400400011 по описа на ЧСИ М.Ц., per. №840 от КЧСИ с район на
действие СГС, е образувано на 08.01.2021г. по молба на взискателя „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД
въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 06.01.2016г. по гр.д. № 75592/2015г. по описа
на СРС, 88 с-в по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници „Н.“ ООД, ЕИК ******* – в несъстоятелност и
„Е.С.“ ЕООД за вземане в размер на 200 000 евро, представляваща незаплатена главница,
ведно със законна лихва за периода от 07.12.2015г. до изплащане на вземането, присъдени са
и разноски в размер на 7 823.32 лева за държавна такса.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал да се образува
изпълнително дело срещу длъжника „Н.“ ООД /н./, като изпълнението да се насочи върху
недвижимите имоти, които „Е.С.“ ЕООД е предоставило в обезпечение за отпуснатия кредит
по силата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 109, том V, рег. № 7697,
дело № 704 от 22.07.2004г.
В процесния случай, взискателят „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД се легитимира като частен
правоприемник на „У.Б.“ АД с договор за цесия от 09.01.2017г., по силата на който цедентът
„У.Б.“ АД прехвърля на цесионера „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД вземанията си произтичащи от
Договор за инвестиционен банков кредит № 129/15.07.2004г. и анекси към него, въз основа
на който е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителният лист. Представено е
уведомление до длъжника „Н.“ ООД изх. № 0911-41- 000138/11.01.2017г.
Преди образуването на процесното изпълнително дело е имало предходно такова,
образувано по молба на „У.Б.“ АД против двамата солидарни съдлъжници „Н.“ ООД и Е.С.
ЕООД - ид. 20128100400744 по описа на ЧСИ Г.Д., по което на „Е.С.“ е връчена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Против заповедта за изпълнение е подадено възражение
от солидарния съдлъжник „Е.С.“ ЕООД, като изпълнението е спряно е Определение от
17.02.2016г. по гр.д. 75592/2015г. на СРС, потвърдено с Определение на СГС от 08.07.2016г.
по гр.д. № 6500/2016г. „У.Б.“ АД е упражнил правото си на искова защита по реда на чл. 422
2
ГПК, като е предявил установителен иск само срещу солидарния длъжник Е.С.“ ЕООД.
Образувано е гр.д. 6848/2016г. на СГС, завършило с Решение № 1690/30.08.2017г., отменено
с Решение № 1794/11.07.2018г. на САС по т.д. 5707/2017г., отменено с Решение №
45/17.06.2020г. на ВКС ТК, II ТО по т.д. 237/2019г, с което производството между страните
по установителния иск - У.Б. АД и Е.С. ЕООД е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
С Решение на СГС от 24.06.2008г. по т.д. № 1371/2006г. кредитополучателят „Н.“ ООД е
обявен в несъстоятелност. По отношение на този длъжник кредиторът е предявил вземания
в срока по чл. 685 и чл.688 ТЗ, като вземането е включено в списъка на приетите вземания.
По отношение на този длъжник заповедта за изпълнение е връчена на синдика В.Б. на
20.01.2021г.
На 04.02.2021г. „Е.С.“ ЕООД е уведомено за насрочена дата за опис и оценка на
недвижими имоти: магазин № 1, находящ се в ж.к. „********* и апартамент № А-25 и
апартамент № А-26, находящи се на ул. „*******. С постановление от 18.01.2021г. на
съдебният изпълнител е наложена възбрана на посочените недвижими имоти.
На 18.02.2021г. са извършени описи на недвижимите имот, за които дружеството длъжник
е редовно уведомен, и на които описи управителят – П.Д.Н. е присъствал. На 04.03.2021г. са
изготвени оценки от вещо лице инж. Е.Т..
На 05.03.2021г. дружеството жалбоподател е уведомено за насрочена публична продан за
периода от 26.03.2021г. до 26.04.2021г. С възражение от 11.03.2021г. „Е.С.“ ЕООД е
оспорило пазарната оценка на недвижимите имоти, като е назначена нова такава. На
14.04.2020г. е уведомена за насрочена нова публична продан за периода от 27.04.2021г. до
27.05.2021г.
С молба вх. № 6478 от 10.05.2021г. по изпълнителното дело е депозирано искане от
солидарния длъжник „Е.С.“ ЕООД за спиране на принудителното изпълнение по делото.
С Разпореждане от 11.05.2021г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на
длъжника за спиране на изпълнението.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436,
ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано, съгласно чл. 425, ал.2 от ГПК лице - длъжник по
изпълнението, срещу обжалваем по акт на съдебния изпълнител – разпореждане, с което е
отказано спиране на изпълнителното дело, съгласно чл.435, ал.2 т.6 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Спирането на изпълнителното производство означава временно преустановяване на
следващите се изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в
3
сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране
отпадне.
Основанията за спиране са императивно определени в закона – чл. 432, ал. 1 ГПК, чл. 454
ГПК, чл. 638, ал. 1 ТЗ – при спор относно законността на изпълнителния процес, смърт или
недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано доброволно изпълнение и
откриване на производство за несъстоятелност по отношение на длъжника-търговец.
Спирането настъпва съответно по разпореждане на съда, по искане на взискателя, с
постановление на съдебния изпълнител /в случаите на чл. 432, т. 3 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 и
3 ГПК и на чл. 454 ГПК/.
Настоящият жалбоподател „Е.С.“ ЕООД има качеството на ииотекарен длъжник,
предоставил свои недвижими имоти за обезпечение на вземането на кредитора,
произтичащо от Договор за инвестиционен банков кредит № 129/15.07.2004г. и анекси, за
което са издадени ЗНИ и ИЛ от 06.01.2016г. по ч.гр.д. 75592/2015г. на СРС, 88 състав.
В конкретния случай, спирането се претендира от ипотекарния длъжник и настоящ
жалбоподател на основание представено Определение на заповедния съд - СРС от
17.02.2016г. по ч.гр.д. 75592/2015г. на СРС, потвърдено с Определение на СГС от
08.07.2016г. по гр.д. № 6500/2016г., с което на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК е допуснато
спиране на изпълнението, като обезпечителна мярка до приключване на исковия процес по
установителния иск относно вземането. По изпълнителното дело е представено Решение №
45/17.06.2020г. на ВКС ТК, II ТО по т.д. 237/2019г., с което е признато за установено по реда
на чл. 422 ГПК, че „Е.С.“ ЕООД дължи на „У.Б.“ АД сумата от 13 333.33 евро вноски за
главница по договор за банков инвестиционен кредит № 129/15.07.2004г., за която е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 75592/2015г. по описа на СРС.
В този смисъл доколкото спирането на изпълнителното производство е допустимо само в
предвидените в закона случаи, а в разглеждания случай длъжникът не се позовава на
такова основание, то настоящият съдебен състав приема, че обжалваният отказ на съдебния
изпълнител се явява законосъобразен.
Неоснователни са и оплакванията и по искането за прекратяване на изпълнителното дело.
Взискателят – „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, ЕИК ******* се легитимира като частен
правоприемник на първоначалния кредитор „У.Б.“ АД по силата на Договор за цесия от
09.01.2017г. и съгласно чл. 426 вр. с чл. 429, ал. 1 и 3 ГПК има право да иска изпълнение въз
основа на издадения в полза на неговия праводател изпълнителен лист. В настоящия случай,
синдикът на дружеството „Н.“ ООД е уведомен за извършената цесия на 14.07.2020г.
Предвид изложеното, настоящия състав намира жалбата за неоснователна, поради което
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед горните мотиви искането по чл.438 от ГПК, също следва да бъде оставено
4
без уважение.
По разноските: Взискателят е претендирал присъждане на разноски за настоящото
производство в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на спора, настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на взискателя сумата от 200 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ипотекарния длъжник „Е.С.“ ЕООД, ЕИК
*******, по изп. д.№ 20218400400011, по описа на ЧСИ М.Ц., peг. №840 от КЧСИ, срещу
Разпореждане от 11.05.2021 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано да бъде
прекратено или спряно производството по изпълнителното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.438 от ГПК за спиране на изп. д.№
20218400400011, по описа на ЧСИ М.Ц., peг. №840 от КЧСИ.
ОСЪЖДА „Е.С.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, ЕИК
******* на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 200.00 лв.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5