РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. Русе, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Денка Т. Веселинова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520201672 по описа за 2021 година
Производството е образувано по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу наказателно постановление №
585193-F613374/01.07.2021г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, против ”С. 51”ЕООД, с ЕИК *********, с
което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във
вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на основание чл.185, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗДДС.
Жалбата е процесуално допустима и е подадена представляващи и
управител ”С. 51”ЕООД в установения от закона 7-дневен срок. В нея се
посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли
съдът да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява представител.
За ТД – НАП- Варна, Офис – Русе, се явява редовно упълномощения гл.
1
юриск. Е.Трайкова, която моли да потвърди атакуваното наказателно
постановление.
Русенска районна прокуратура не релевират становище.
Съдът, след като се запозна с писмените и гласни доказателства установи
следната фактическа обстановка:
На 30.04.2021г. била извършена проверка от служители на НАП, на
търговски обект-фурна, находяща се в гр.Русе, кв.”Шипка“№48,
експлоатиран и стопанисван от ”С. 51”ЕООД, с ЕИК *************. При
проверката е установено че е налице работещо фискално устройство в
търговския обект /ЕКАПФ/. В хода на проверката административните
служители установили, че извън случаите на извършени продажби не е
регистрирана всяка промяна на касовата наличност в регистрираното и
работещо фискално устройство, чрез операциите “служебно въведени” или
“служебно изведени”, като нарушението не е довело до неотразяване на
приходи за процесната дата – 05.10.2017г. Разчетената касова наличност по
монтираното и работещо фискално устройство била 365,05лв., а фактическата
касова наличност в търговския обект била сумата от 211,23 лева, като
положителната разлика е от 153,82 лв. Според управителя и представляващ
ю.л.- жалбоподател тази разлика се дължала от токови удари по това време и
забавена комуникация между обновяването на софтуера на апарата при всяко
негово рестартиране, във връзка с вече осъществени през това време
продажби на хранителните продукти /било е великденски празници, респ.
били осъществявани множество продажби през кратък период от време/. За
извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка №
0433349/30.04.2021г., въз основа на него е издаден АУАН №
F613374/26.05.2021г., а в последствие е издадено и атакуваното наказателно
постановление № 585193-F613374/01.07.2021г.
Посочената фактическа обстановка се установява от събраните по
настоящото съдебно производство доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна.
2
Наказателното постановление е издадено против търговеца -
жалбоподател, за това, че на 30.04.2021г. не е изпълнил задължението си
извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/
на ФУ, чрез операцията „служебно въведени“ суми, като нарушението не е
довело до неотразяване на приходи, съставляващо нарушение по чл.33, ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Нарушението е
квалифицирано правилно, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е
лицето в какво е обвинено и за какво нарушение е наказано.
След като не е спазил задължението си да отбележи всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ на ФУ, жалбоподателят е нарушил императивна законова
норма, но в случая наказващият орган не е преценил в достатъчна степен дали
се касае за “маловажен случай”, а си е позволил бланкетно и немотивирано да
коментира чл.28 от ЗАНН в обстоятелствената част на НП, което е довело до
нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН.
По делото става ясно, че на датата на констатиране на нарушението -
30.04.2021г., е било национален празник /Великден/, поради което и логично
е обяснението на жалбоподателя, съобразно депозираната до съда жалба, че
към момента на проверката, за кратък период от време, в обекта са се
продавали на клиенти множество стоки /тестени изделия/, поради което и е
логично, ако има технически проблеми с касовия апарат да се получи
касовата наличност в ЕАКПФ към момента на проверката е била в повече - с
със 153,82 лв.. Налице е най-леката наказуема форма на виновно бездействие
съгласно чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС, а именно, че бездействието на
жалбоподателя не е довело до неотразяване на приходи, с които да е ощетен
държавния бюджет от неплатени данъчни ставки. Освен това е очевидно, че
се касае за малък данъчен субект /обект-фурна от около 80 кв.м./, в който
работят единствено две работнички на минимална работна заплата. Установи
се, че от нарушението, обективно не са настъпили каквито и да са
неблагоприятни вредни последици, било установено за първи път и липсват
доказателства за други нарушения, а и на каквито и да са други такива
касаещи данъчното законодателство, не е причинена вреда на фиска. Не са
3
представени доказателства от страна на АНО, че освен това нарушение, по
време на процесната проверка е извършено и друго нарушение касаещо
неиздаването на касов бон, както се твърди от представителя на АНО при
разглеждане на делото пред съда.
Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на
преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи
на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.
Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се
приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не
се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че
при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12,
чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен
случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв подход
би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането на чл.28
от ЗАНН. Такова изключение не е установено в ЗДДС.
Настоящият състав на съда намира за необходимо да отбележи, че от
събраните по делото доказателства категорично се установява, че
извършеното административно нарушение за неспазване на задължението по
ЗДДС се явява явно несъразмерно с наложената санкция, макар и в рамките
на нейния краен минимум. Налице е ниска степен на обществена опасност на
деянието, явяващо се инцидентен случай и без вредоносни последици.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се касае за „маловажен
случай“, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е
следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
4
административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от
ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на
обжалваното наказателно постановление.
Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и при него не
може да има „маловажен случай“, както АНО в мотивите си при издаване на
НП е посочел бланкетно. Той не е „маловажен“, защото единствено липсват
или са незначителни вредните последици, а защото са налице други
смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които
случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, респ. на чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото
следва да се отмени.
По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 585193-F613374/01.07.2021г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП,
против ”С. 51”ЕООД, с ЕИК *********, с което за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
500 лв., на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – гр.Русе,
в 14-дневен срок от получаване на известието, че решението е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6