Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 270/11.10.2007 г., постановено по гр.д. № 112 по описа за 2007 г., Момчилградският районен съд е прекратил гражданския брак между Тургай Аптулазис Мехмед и Сание Ахмед Мехмед, сключен с акт за граждански брак № 6/28.01.1989 г. на Община Момчилград, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. Упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Танер Тургай Мехмед, с ЕГН ********** и Тунджер Тургай Мехмед, с ЕГН ********** са предоставени на майката Сание Ахмед Мехмед. На бащата е определен режим на лични отношения всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа като вземането и връщането става от дома на майката, а веднъж годишно същият има право да взема децата при себе си за един месец по време на лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Със същото решение Тургай Аптулазис Мехмед е осъден да заплаща на децата си Танер Тургай Мехмед и Тунджер Тургай Мехмед месечна издръжка в размер на по 30 лв. за всяко дете, считано от 25.04.2007 г., чрез тяхната майка и законна представителка Сание Ахмед Мехмед, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи същата, а по сметка на РС – Момчилград д.т. в размер на 101.40 лв. Ответницата Сание Ахмед Мехмед е осъдена да заплати по сметка на РС – Момчилград окончателна д.т. в размер на 15 лв. Допуснато е след прекратяване на брака Сание Ахмед Мехмед да носи предбрачното си фамилно име Мехмед. В частта относно присъдената издръжка е допуснато предварително изпълнение на решението. Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал въззивникът Тургай Аптулазис Мехмед, който чрез своя процесуален представител го обжалва в частта, с която е прекратен гражданския брак по вина на двамата съпрузи, упражняването на родителските права е предоставено на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения и съшият е осъден да заплаща издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, както и в частта, с която ползуването на семейното жилище е предоставено на Сание Мехмед. Твърди, че решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части е незаконосъобразно и неправилно, необосновано и в нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че по делото липсвали доказател±тва, установяващи брачни провинения на въззивника, като ангажираните от въззиваемата свидетели също не разколебавали този извод. Изслушаните от първоинстанционния съд деца на страните заявявали, че не знаят причината за честите скандали между родителите им. Необосновано районният съд предоставил упражняването на родителските права върху децата на майката, което не било в интерес на децата и не било съобразено с установените по делото добри родителски качества на бащата, полаганите от него грижи, възрастта и пола на децата, както и заявената от самите деца привързаност към бащата. От становището на Отдел “Закрила на детето” се установявало, че и двамата родители били в състояние да отглеждат децата си. Изводът на съда относно предоставянето на семейното жилище не бил съобразен с критериите по чл.107 от ГПК. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части, като постанови, че изключителна вина за разстройството на брака има ответницата, да предостави родителските права върху децата на него, а на майката да определи режим на лични отношения. Прави искане ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка на ненавършилите пълнолетие деца в размер на по 30 лв. за всяко от децата, като ползуването на семейното жилище бъде предоставено на него. В съдебно заседание лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Въззиваемата Сание Ахмед Мехмед, лично и чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на Момчилградския районен съд. Дирекция “Социално подпомагане”, отдел “Закрила на детето” – гр.Момчилград, редовно уведомени не изпращат представител. В представени пред двете инстанции писмени становища се сочи, че двамата родители притежават необходимия родителски капацитет, относно полагането на грижи при отглеждането и възпитанието на децата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. От представените като доказателства по делото удостоверение за сключен граждански брак с дата 11.12.2000 г., издадено въз основа на акт за граждански брак № 6/28.01.1989 г. от Община Момчилград, удостоверение за раждане с дата 11.12.2000 г., издадено въз основа на акт за раждане № 361/30.11.1994 г. от Община Момчилград, удостоверение за раждане с дата 11.12.2000 г., издадено въз основа на акт за раждане № 328/08.06.1990 г. от Община Момчилград, се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на 28.01.1989 г., като от брака си имат родени две деца – Танер Тургай Мехмед, с ЕГН ********** и Тунджер Тургай Мехмед, с ЕГН **********. По делото е представено като доказателство заверено копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ с дата 27.02.1991 г., от което се установява, че по време на брака страните са закупили семейното си жилище, представляващо апартамент № 30, находящ се в гр.Момчилград, кв.11, бл.8А, ет.V, със застроена площ 65.85 кв.м. Установява се от твърденията на страните в съдебно заседание пред въззивната инстанция, че имената Силвия Алексиева Христова и Сание Ахмед Мехмед са имената на въззиваемата. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Сами Ахмед Сеид и Севдие Вели Сали, се установява, че Тургай Мехмед тормозел съпругата си и желаел да се разведат. Разпитаният пред настоящата инстанция свидетел Аптулазис Кямил Мехмед сочи, че страните не са в добри отношения. По делото са представени като доказателства становища на Дирекция “Социално подпомагане”, Отдел “Закрила на детето” – гр.Момчилград, от които се установява, че страните по делото и децата им живеят в с собствено жилище в гр.Момчилград, състоящо с от две стаи и кухня, което притежава необходимите хигиенно-битови условия, като за децата е пригодена самостоятелна стая. Посочено е, че Сание Мехмед и Тургай Мехмед работят в чужбина за различни периоди от време. РодителÞте осигуряват основните физиологични потребности на децата, свързани с осигуряване на здравословна храна, отопление, чисто и подходящо облекло, лична хигиена. Същите по отговорен начин задоволяват психологичните, здравните, обучителните и социални потребности на децата. Сочи се, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет, относно полагането на грижи при отглеждането и възпитанието на децата. При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.99, ал.1 от СК са основателни и доказани. От събраните по делото доказателства се установява, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съпрузите макар и да живеят в едно жилище, не поддържат нормални лични отношения помежду си, бракът им е изчерпан от съдържание, като съществува формално. Запазването на такова брачно правоотношение е неоправдано, както с оглед интересите на съпрузите и родените от брака деца, така и с оглед обществения интерес. Вина за разпадането на брака имат и двамата съпрузи. Причината за това е взаимното нежелание на съпрузите да живеят съвместно и да се грижат за отглеждането и възпитанието на родените от брака деца. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните не посочват конкретна и сериозна причина, поради която отношенията помежду им са влошени. В същото време и двамата съпрузи не полагат необходимите усилия за запазването на брака си, дори и в интерес на ненавършилите пълнолетие деца. Ето защо следва да се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, както правилно е приел и първоинстанционният съд. След прекратяването на брака родителските права, респ. грижите по отглеждането и възпитанието на родените от брака деца Танер Тургай Мехмед и Тунджер Тургай Мехмед, следва да бъдат предоставени на майката Сание Ахмед Мехмед. Този извод се налага, както с оглед обстоятелството, че биологичната връзка между майката и детето е по-силна от тази на бащата с детето, така и с оглед възраста на децата, която налага непосредствени грижи за подрастващите именно от майката. Установява се, че и двамата родители работят в чужбина за по няколко месеца в годината. Това от една страна създава трудности в отглеждането на децата, но периодът, през който майката Сание Ахмед работи в чужбина е по-благоприятен за децата. Така, същата заявява, че винаги работи през пролетта и лятото, когато децата са във ваканция. През останалото време, когато децата следва да посещават учебни занятия майката Сание Ахмед е в гр.Момчилград и се грижи за децата си. Докато бащата Тургай Мехмед, по негови твърдения в съдебно заседание пред настоящата инстанция, работи в чужбина по пет месеца в годината, като не съобразява това с нуждите на децата от подготовка за училище. Все пак, анализирайки всички данни по делото, с оглед интересите на децата в един дългосрочен план, следва да се направи извода, че майката може да предостави на децата по-добри условия за възпитанието и развитието им. Ето защо родителските права по отношение на роденото от брака деца Танер Тургай Мехмед и Тунджер Тургай Мехмед, следва да бъдат предоставени на майката Сание Ахмед Мехмед, като на бащата Тургай Мехмед бъде определен режим на лични отношения – да вижда и взема детето всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа и един месец в годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както е постановено и от първоинстанционния съд. Също така въззивникът следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на ненавършилите пълнолетие деца чрез тяхната майка и законна представителка в размер на по 30 лв. за всяко дете, считано от 25.04.2007 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на пълнолетие или друга изменяща или погасяваща издръжката причина. Така определеният размер на издръжката съответства на нуждите на децата и на възможностите на задълженото за издръжка лице. Това се установява от признанията на въззивника в съдебно заседание пред настоящата инстанция, който заявява, че средно годишните му доходи са в размер на 4-5 хиляди евро, като през 2007 г. доходите му са били 7 хиляди евро. С оглед предоставянето на родителските права на майката, то семейното жилище следва да бъде предоставено на майката и децата, както е постановил и първоинстанционния съд. Що се отнася до фамилното име на съпругата, то в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 270/11.10.2007 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 112 по описа за 2007 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 270/11.10.2007 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 112 по описа за 2007 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС на РБ в 30 –дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|