О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260132
гр.Варна
,
29.12.
2020г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , Наказателно отделение , в закрито съдебно заседание на двадесет
и девети декември две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател : Янко Янков
Членове : Даниела Костова
Светослава Колева
изслуша докладваното
от съдия Янков вчнд № 407/2020г. на Варненски
апелативен съд , и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.
Образувано е по частен протест на Силистренска окръжна прокуратура срещу определение №260039/19.11.2020г. по чнд №291/2020г.
на Силистренски окръжен съд, с което постановление на Силистренска окръжна
прокуратура от 12.10.2020г. за прекратяване на наказателното производство по дп
№6518-ЗМ-105/2018г. на ОД на МВР-Силистра, прокурорска преписка №1151/2018 по
описа на ОП-Силистра, е отменено. Твърди се неправилност и незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт, иска се неговата отмяна и потвърждаване на постановлението
за прекратяване на наказателното производство.
Протестът е подаден в срок и от легитимирано лице, и като такъв е и
допустим. Разгледан обаче и по същество, той е неоснователен.
На фактите по делото настоящият съд няма да се спира, доколкото те са подробни
изложени както от прокуратурата, така и от съда, а и поставеният на вниманието
на настоящата инстанция въпрос не е фактически, а изцяло правен. И този въпрос
е : Налице ли е нарушаване на правилата за движение от страна на водача на
колесния трактор, и ако да – то в пряка причинна връзка ли е това нарушение с
настъпилия общественоопасен резултат? А отговорът на този въпрос се намира в
доказателствата по делото и в тяхната интерпретация от вещите лица по
назначените АТЕ, и той е категорично положителен.
Най-напред следва да се обърне внимание, че приложимият в случая закон не е
този по Раздел V от Глава втора на Закона за движение по пътищата, а този по
Раздел VІІ. Правилата в тези два раздела се отнасят като общи към специални –
първите уреждат движението при маневри на ППС въобще, а вторите – конкретно при
маневрите завиване надясно или наляво. Доколкото колесният трактор е завивал
наляво, то очевидно ще намери приложение специалната разпоредба на чл.37 ЗДвП.
Последната установява правила за водачите именно при завиване наляво. При това
законодателят е разграничил две хипотези, като всяка от тях вменява на водачите
различни задължения. Първата от тях визира завиването наляво за навлизане в
друг път – чл.37 ал.1 ЗДвП, а втората – завиване наляво за навлизане в
крайпътна територия-чл.37 ал.2 ЗДвП. Очевидно именно пред тази втора хипотеза,
уредена в чл.37 ал.2 ЗДвП, сме изправени в настоящия случай, защото установено
е по несъмнен начин, че водачът на колесния трактор е предприел завиване наляво
за навлизане в крайпътна територия –нива,земеделска земя, за извършване на
селскостопанска дейност /на местопроизшествието кръстовища и други пътища не
съществуват/. Разпоредбата на чл.37 ал.2 ЗДвП задължава водача
на нерелсово пътно
превозно средство,
завиващо наляво или надясно за навлизане в
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и
други подобни, да пропусне пътните превозни средства и
пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. При тази редакция на закона то видно е, че такъв водач следва да пропусне всички движещи се по пътя превозни средства
– и попътно, и насрещно. Че това е волята на законодателя е очевидно и от
бегло сравнение с текста на чл.37 ал.1 ЗДвП, където водачите са задължени
изрично да пропуснат само насрещно движещите се превозни средства.
Затова в случая водачът на колесния трактор, предприел завиване наляво за
навлизане в прилежаща нива, е бил длъжен да пропусне всички превозни средства,
движещи се по пътя, който той напуска – и насрещно, и попътно движещи се. Т.е.
следвало е да пропусне движещият се след него лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с
рег.№ СС 6895 РВ. При положение разбира се, че е имал обективна възможност да
го възприеме визуално. Установено е по делото, че такава е съществувала. От
отговора на вещите лица по задача №10 от тройната АТЕ, става ясно, че водачът
на колесния трактор „CASE IH 340 MAGNUM“ с рег.№СС04718 е имал възможност за първи път да възприеме движещият се
зад него лек автомобил, когато последният се е намирал на разстояние 72,70м
след ПЛО/първоначална линия на огледа/, а е предприел завиване наляво в
момента, когато лекият автомобил се е намирал на разстояние 109,67м след ПЛО. И
тъй като 72,70<109,67 /както са посочили и експертите/ то следва, че първо за водача на
трактора се е открила възможност да възприеме визуално приближаващият го отзад
автомобил, и едва след това той е предприел завой наляво. Тук следва да се
отбележи, че изводът на вещите лица не е основан единствено на математически
изчисления, а е базиран и на проведения следствен експеримент. Т.е. обективната
възможност на водача на колесния трактор да възприеме движещият се зад него
автомобил преди предприемането на маневрата завиване наляво е несъмнена.
При което фактът,че той не го е видял, е без никакво значение – бил е длъжен да
стори това щом е имал възможност. Поради това и като не пропуснал попътно
движещият се лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег.№ СС 6895 РВ, водачът на колесния
трактор „CASE
IH 340 MAGNUM“ с рег.№СС04718 е нарушил разпоредбата на чл.37 ал.2 ЗДвП. Това нарушение е и в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен
резултат – смъртта на водача на лекия автомобил. Експертите са дали заключение,
че от техническа гледна точка причините за настъпване на удара между двете
превозни средства са две : - невъзможността на водача на лекия автомобил да
спре преди мястото на удара ; - взаимното пресичане на траекториите на движение
на лекия автомобил и на колесния трактор. От наказателноправна страна следва да
се заключи с оглед изложеното и събраните по делото доказателства, че за
първото вина носи водачът на лекият автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег.№ СС 6895
РВ, а за второто – водачът на колесния трактор „CASE IH 340
MAGNUM“ с рег.№СС04718. Първият от тях е нарушил разпоредбата
на чл.21 ЗДвП като се е движил с неразрешена скорост, а вторият е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.37 ал.2 ЗДвП, като действията и на двамата
водачи са в причинна връзка с крайния вредоносен резултат. Поради това и е
налице съвместен принос, съпричиняване.
Затова и съдебният акт в частта му, в която е прието съпричиняване, е
правилен и законосъобразен.
Мотивите на съда в останалата им част обаче не срещат разбиране у
настоящата инстанция – посочената от съда техническа неизправност при АВS-механизма на спирачната система на лекия автомобил не може да обоснове
наличието на причинно-следствена връзка между действията на водача му и
настъпилия резултат. Що се касае за мястото на произшествието – различието в
посочените километрични отстояния – то не е основание за връщане на делото.
Такова обаче е допуснатото от прокурора нарушение на закона с прекратяване на
наказателното производство. Заради което и в крайна сметка атакуваното
определение на окръжния съд следва да бъде потвърдено, като се добави в
диспозитива, че след връщане на делото прокурорът следва да се съобрази с
изложеното в мотивите на двата съдебни акта – първоинстанционния и въззивния.
Предвид всичко това на основание чл.243 ал.8 НПК Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА
определение №260039/19.11.2020г. по чнд №291/2020г. на Силистренски окръжен
съд, с което постановление на Силистренска окръжна прокуратура от 12.10.2020г.
за прекратяване на наказателното производство по дп №6518-ЗМ-105/2018г. на ОД
на МВР-Силистра, прокурорска преписка №1151/2018 по описа на ОП-Силистра, е
отменено.
ВРЪЩА делото на Силистренска окръжна прокуратура, която при допълнителното
разследване да се съобрази с указанията, изложени в съдебните актове на
първоинстанционния и въззивния съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове :