№ 1785
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501792 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Ф.И.,
срещу решение №20507/12.12.2023г., постановено по гр.д. №49856/2023г. по
описа на СРС, 43 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу Т. П. М. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 27,17 лева, представляваща главница за доставена от дружеството,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб.№*******,
ведно със законната лихва, считано от 13.06.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 27,71 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 19.09.2020г. до 16.05.2023г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №32701/2023г. на СРС, 43 състав, и е осъден ищецът
„Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Т. П. М. сумата от 400 лева,
1
представляваща разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е
необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния
закон. Счита, че задължено лице за заплащане на сумите за ползваната
топлинна енергия в имота е именно ответникът, тъй като до 26.09.2019г.
същият е бил негов собственик. По делото била представена и молба-
декларация, подадена от ответника до ищцовото дружество за откриване на
партида за доставка на топлинна енергия за процесния имот. Поради това
счита, че е установена облигационната връзка между страните. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Постъпил е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от
насрещната страна Т. П. М., с който жалбата се оспорва и се прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че вземанията са погасени по
давност.
Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Т. П. М. положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
2
във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №32701/2023г. на СРС, 43 състав.
Установява се от събраните по делото доказателства, че ответникът е бил
собственик на процесния топлоснабден имот до 26.09.2019г., когато се е
разпоредил с правото си на собственост върху жилището в полза на трето за
настоящия спор лице. Ответникът е подал на 14.08.2002г. заявление –
декларация до ищцовото дружество да му бъде открита партида за доставка на
горепосочения адрес, като е посочил, че домакинството му се състои от двама
членове. Поради изложеното въззивната инстанция приема, че до 26.09.2019г.
ответникът е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на
§1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.№*******.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
(писмена форма на договора не е предвидена). Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
3
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „Нелбо“ АД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени
доказателства и е изслушано и прието в първоинстанционното производство
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява
стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която
възлиза общо на 27,17 лева.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че претендираните в
настоящото производство вземания за стойността на доставена топлинна
енергия в периода от м.05.2019г. до м.09.2019г. са погасени по давност.
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК
и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
4
погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на
всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея,
защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в
общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според
общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за
претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за
нейното заплащане. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 13.06.2023г.,
т.е. погасени по давност са вземанията с настъпил падеж преди 13.06.2020г.,
каквито са всички претендирани в настоящото производство вземания.
Според разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяване по давност на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче не е представила
по делото доказателства за направени разноски пред въззивната инстанция,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20507/12.12.2023г., постановено по гр.д.
№49856/2023г. по описа на СРС, 43 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, трето лице – помагач „Нелбо“
5
АД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6