Р Е Ш Е Н И Е
№ 260145
гр.Русе, 11.12.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия,
в публичното заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Наталия Георгиева
Членове: Аглика Гавраилова
Антоанета Атанасова
при секретаря
Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 707 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
К.К.А.
и С.Н.Д. чрез адв. Н.Т. обжалват решение № 1103/07.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 7203/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която са уважени
предявените срещу тях от М.С.Д. частични искове за заплащане на обезщетение за
ползване на УПИ № V в квартал
№ 31 по ИПУР и ИПР на гр. М. без основание по 1250 лв. всеки от тях за периода от 6.08.2018 г. до
24.10.2019 г., ведно със законната лихва считано от 2.12.2019 г. Твърдят, че решението
е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излагат оплаквания, че
първоинстанционния съд не е взел предвид направените от тях възражения и не е
оценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Оспорват
изводите на районния съд, че наемното правоотношение между страните било прекратило
действието си поради липсата на предмет като излагат подробни съображения и
правни доводи за това. Искат отмяна на
решението и постановяване на ново, с което предявените срещу тях искове да
бъдат отхвърлени. Претендират разноски за двете инстанции.
Ответницата
по жалбата М.С.Д. не е депозирала отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК. В о.
с. з. чрез процесуалния си прадставител адв. К. Б. оспорва основателността на жалбата
и претендира разноски.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирани лица - ответници, имащи процесуално
право на жалба, в законоустановения в чл.
259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по
чл. 269 ГПК, намира, че решение № 1103/07.08.2020 г., постановено по гр. д. №
7203/2019 г. на Русенския районен съд е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е
образувано по искова молба от М.С.Д.
чрез адв. К. Б., с
която твърди, че с нот. акт № 140, том 35, нот. дело № 7053/14.10.2015г. на СВ Русе, продала на сина си К.К.А. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. М., Община
Русе, *** като запазила за себе си вещното право на пожизнено ползване и
обитаване. След продажбата
обаче ответниците установили нетърпимо отношение към нея и направили невъзможно
съжителстването им в имота като с поведението
си я принудили да го напусне и да заживее на квартира. В качеството си на
ползвателка на имота и с правомощията си да определя начина на ползването му, чрез „Телепоща” с обратна разписка поканила
ответниците да опразнят имота и да предадат владението му в едномесечен срок от
получаването й, за да бъде ползван занапред само от нея като ги предупредила, че в противен случай ще й дължат обезщетение
до размер на пазарния му наем. След получаването на тази покана на 06.07.2018 г. от ответниците, това й било отказано с
изричен отговор от тяхна страна. По тази причина потърсила защита по съдебен
ред като с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 7017/2018 г. по описа на РРС, двамата ответници били
осъдени да й предадат владението на имота. На 24.10.2019 г. К.А. й предал владението на процесния
недвижим имот, опразнен от всички негови вещи и оборудване, за което съставили
двустранен приемо-предавателен протокол. Ищцата твърди, че за периода
06.07.2018 г. до 24.10.2019 г. двамата ответници ползвали изцяло и по
предназначението им всички сгради в имота, а в дворното място монтирали оранжерии като отглеждали земеделска продукция, за която
са получавали и съответните субсидии. За този период от време М.Д. била лишена
от правото си да ползва имота, той се е ползвал от двамата ответници без
основание, поради което те й дължат обезщетение за ползването му в размер на
средния пазарен наем, който според нея възлизал в размер на 300,00 лева
месечно, а за периода 06.07.2018 г. до
24.10.2019 г., т. е. за 15 месеца и 18 дни, двамата ответници
й дължат обезщетение в общ размер на 4 680,00
лева, който тя претендира с настоящата искова молба частично до размера от 2 500,00
лева, т. е. по 1 250,00
лева от всеки от ответниците.
В подадения по реда и в срока по
чл. 131 ГПК от ответниците К.К.А.
и С.Н.Д. отговор на
исковата молба, същите оспорват
изцяло предявените искове. Заявяват, че ищцата
самоволно е напуснала процесния недвижим имот и се е преместила да живее на
квартира, като за това дори не ги била уведомила. Твърдят, че по никакъв начин не са я възпрепятствали да ползва имота и не са ограничавали
достъпа й до него. Възразяват, че са ползвали имота на валидно правно основание, а именно сключен
между отв. К.А. и ищцата договор за наем от 01.02.2011 г., въз основа на който на ответника било предоставено ползването на имота за срок от 6
години при месечен наем в размер на 16,00
лева. На 13.05.2016 г. по силата на чл. 8.2 от договора
за наем от 01.02.2011 г., К.А. сключил договор за наем със С.Д. за процесния
недвижим имот, за срок от 7 години, при заплащане на наемна цена от 20,00 лева на месец. И двата договора за наем били вписани в Агенция по вписванията гр. Русе. Заявяват, че ищцата не се е противопоставила на действието на договорите за наем на
имота и не е искала тяхното прекратяване, а ползването на имота е продължило
без противопоставянето й, поради което и на
основание чл. 236, ал.1 ЗЗД, договорът
за наем се е превърнал в безсрочен. Оспорват размера на предявените искове за
претендираните обезщетения, като твърдят, че ако се дължи такова, то следва да
е в месечния размер по първия договор за наем. Оспорват и периода, за който се претендира
обезщетение.
Между страните не съществува спор
по фактите. Безспорно е, че през 2015 г. ищцата продала на отв. К.А. собствения
си недв. имот, представляващ УПИ
№ V в квартал № 31
по ИПУР и ИПР на гр. М. като
си запазила вещно право на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване. Чрез „Телепоща”, получена от ответника А.
на 6.07.2018 г., поканила ответниците да опразнят имота и да й предадат владението му в едномесечен срок от
получаването като ги
уведомила, че в противен
случай ще й дължат обезщетение до размер на пазарния му наем. С влязло в сила
съдебно решение по гр.дело № 7017/2018г. по описа на РРС, двамата ответници
били осъдени да предадат владението на имота на М.Д. като на 24.10.2019 г. отв. К.А.
го предал. Няма спор и че за периода 06.07.2018 г. до
24.10.2019г. двамата ответници сами са ползвали изцяло и по предназначението им
всички сгради в имота и дворното място.
В подкрепа на възраженията на
ответниците, по делото са приложени договор за наем от 01.02.2011 г.,
въз основа на който на отв. А. от ищцата било предоставено ползването на имота за
срок от 6 години, при месечен наем в размер на 16,00
лева. В чл. 8, ал. 2 от този договор е уговорено, че наемателят може да преотдава под наем
имота предмет на договора, да заложи правата си по договора или да ги прехвърли
на трето лице, като в този случай пренаемателят не може да има повече права от
наемателя. Този договор за наем е вписан в Агенция по вписванията на 02.02.2011 г. Приложен е и договор за наем от 13.05.2016 г., с който К.А. в качеството си на собственик отдал под наем процесния
имот на отв. С.Д. за срок от 7
години при заплащане на наемна цена от 20,00 лева
на месец. Този договор за наем също бил вписан в
Агенция по вписванията на 14.05.2016 г.
По делото е приета неоспорена от
страните СИЕ, вещото лице по която дава заключение, че размерът на средния пазарен наем за процесния
недвижим имот на месец в периода от 06.07.2018г. до 24.10.2019г. е 306,00 лева, а размерът на средния пазарен наем на
недвижимия имот за целия период от 06.07.2018 г. до 24.10.2019г. – 15 месеца и 18 дни е в размер на
4 773,00 лева.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав прави
следните правни изводи:
С уважаването на иск по чл.108 ЗС съдът установява
вещното право на собственост на ищеца, респ. правото на ползване на посоченото от него придобивно основание, упражняване на фактическата власт върху
същата вещ /владение или държане/ от
ответника и липсата на основание за това. По приключилото дело ответната страна следва да
изчерпи всичките си оспорвания против основанията, на които ищецът основава вещното си право, съответно да заяви своите придобивни
основания, които изключват тези на
ищеца, да изчерпи възраженията си срещу
твърдението, че упражнява фактическа
власт върху вещта или да предяви фактически твърдения и доводи за правното
основание на владението/държанието. Незаявените
твърдения, доводи и възражения се
преклудират. В настоящия случай по време на висящия процес по чл. 108 ЗС ответниците не са въвели твърдения, че държат имота на
основание договори за наем съответно от 1.02.2011 г. и 13.05.2016 г., които
като вписани в АВ са противопоставими на ищцата. Тези им възражения, доколкото
не са били своевременно заявени в производството по иска
чл. 108 ЗС, се явяват преклудирани от
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по гр.дело № 7017/2018 г. по описа на РРС. Неправилно поради това първоинстанционният съд ги
е обсъждал в мотивите на обжалваното решение.
Правилен и законосъобразен обаче като
краен резултат се явява изводът му, че в разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД за успешното провеждане на исковете: установено е със сила на
присъдено нещо, че ищцата е носител
на ограничено вещно право на ползване на процесния имот и че ответниците са ползвали фактически имота без наличие на правно основание за
това за периода от 6.08.2018
г. до 24.10.2019 г. Неоснователното
обедняване на собственика, респ. носителя на ограниченото вещно право на ползване за сметка на неоснователното обогатяване
на ползващия се от неговата вещ, се определя от средномесечния пазарен наем,
който би получавал за спорния период, както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК ВС РБ и
последователно е прилагано в трайната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която
правилно е кредитирана от райнонния съд, вещото лице по която дава заключение, че
средномесечния пазарен наем на имот от типа на процесния
възлиза на 306 лв. месечно. Правилно районният съд на база така приетата СИЕ е определил
размера на дължимото обезщетение – 4467 лв., или по 2233,50 лв. за всеки от
ответниците, както и периода за който то се дължи.
Поради това, предявените частични
искове в размер на 1250 лв. правилно са уважени от районния съд, макар и обосноваващите този
окончателен извод мотиви на настоящия състав да се различават от изложените в обжалваното
първоинстанционно решение. Същото следва да се потвърди, а въззивната жалба срещу
него като неоснователна да се отхвърли.
С оглед
изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, в полза на
ищцата следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 300
лв. за платено от нея адвокатско възнаграждение. Същото е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 на ВАС, поради което
въведеното от процесуалния представител на
въззивниците възражение за прекомерност се преценява
като неоснователно от настоящия състав.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260049/27.08.2020 г., постановено по гр. д. № 7276/2019 г. на Русенския
районен съд в частта, в която К.К.А. и С.Н.Д. са осъдени да заплатят
на М.С.Д. сумата от по 1 250,00 лв. всеки от тях, представляваща обезщетение за ползване без основание
за периода 06.08.2018 г. до
24.10.2019 г. на поземлен
имот № 0.1723, с площ по нотариален акт от 1 146 кв.м., при съседи: имот №
0.819, имот № 0.808, имот № 0818 и имот № 0.7026, а по скица: УПИ № V в квартал № 31, образуван от имот № 1723 с площ
от 1 142 кв.м., при съседи: улица, УПИ № VI, УПИ № XXIII, УПИ № XXXI и УПИ
№ IV всички от квартал № 31 по ИПУР и ИПР на гр.М., одобрен със Заповед №
РД01-2506/12.09.2014 г. на К. на О. – гр.Р., със стар идентификатор: парцел № V-416 в квартал №
31, отреден за жилищно застрояване, заедно с построените в имота масивна
жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м., гараж със застроена площ от 16
кв.м. и стопанска постройка – навес с площ от 15 кв.м. и всички подобрения и
приращения в имота, ведно със законната лихва върху главниците считано от 02.12.2019г. до окончателното й изплащане.
В останалата част решението като необжалвано е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА К.К.А., ЕГН ********** и С.Н.Д., ЕГН **********,***
да заплатят на М.С.Д. ***, с ЕГН: **********, сумата от 300,00 /триста/
лева разноски за платено адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: