№ 3800
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Г.
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20253110106130 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н. Г. Ж. срещу „Е. М.“
ЕООД установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 16960,38 лв. - главница по договор за потребителски
кредит от 27.10.2011 г., сключен с „Ю.Б.“ АД, ведно със законната лихва,
считано от 05.06.2013 г. до изплащане на сумата /вземанията, по който са
прехвърлени на ответника на 18.01.2016 г./, за която е издаден изпълнителен
лист на 17.06.2013г. по ч.гр.д. № 7971/2013 г. по описа на Районен съд - Варна,
поради погасяване по давност, на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че издаденият изпълнителен лист
обхваща освен главница и договорна лихва, наказателна лихва, както и
съдебноделоводни разноски. Сочи, че на 14.12.2013 г. между ищцата и „Ю.Б.“
АД е подписано споразумение, по което тя е заплатила сумата от 2330.36 лева.
Излага, че доколкото не е изпълнила задълженията си по споразумението е
образувано изп. дело № 9083/2015г. по описа на ДСИ при ВРС, като в
поканата за доброволно изпълнениее посочено задължението за заплащане на
главница от 16960.38 лева. В уточнителната молба посочва, че с извършеното
плащане са погасени другите вземания по изпълнителния лист, но не и
претендираният размер на главницата. Твърди, че е уведомена за цедиране на
вземането от страна на банката на „Е. М.“ ЕООД. Сочи, че по молба на
цесионера, същият е конституиран като взискател в изп. дело, като по негова
молба изп. дело е преобразувано в изп. дело № 20188920402949 по описа на
ЧСИ Х.Г., за което е била уведомена на 27.11.2018 г. Твърди, че след
преобразуването не са предприемани изпълнителни действия. Излага, че през
м. март 2025 г. е подала молба за прекратяване на изп. дело, като на 21.03.2025
1
г. е уведомена за изготвянето на постановление за прекратяване на същото.
Сочи се, че за събиране на вземанията не са извършвани действия повече от
пет години в периода след 27.11.2018 г. до 21.03.2025 г. Твърди, че давността
не е била спирана с изключение в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. за
68 дни съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение. Сочи, че давността не е била прекъсвана, както че тя не е
признавала вземането след 27.11.2018 г. Счита, че за длъжника е налице
интерес от установяване, че не дължи погасено по давност вземане, въз
основа, на което е издаден изпълнителен лист, независимо дали е налице
висящ изпълнителен процес. Моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника – „Е. М.“ ЕООД, в който се излагат доводи за
допустимостта, респ. основателността на предявения иск. Излага подробни
доводи за неоснователността на искането за присъждане на съдебно-деловодни
разноски, доколкото като частен правоприемник не е дал повод за завеждане
на делото. Не оспорва, че образуваното изп. дело № 2949/2018 г. по описа на
ЧСИ Х.Г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Сочи, че преди
завеждането на делото ищцата не е потърсила дружеството за уреждане на
отношенията им. Моли за уважаване на иска и постановяване на решението
съобразно признанието на иска. Изразява готовност за връщане на оригинала
на изпълнителния лист. В случай на присъждане на разноски в полза на
насрещната страна, възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
С молба с вх. № 67281 от 30.07.2025 г. ищцата е заявила, че поддържа
иска, като моли да се постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК съобразно
направеното от ответника признание на иска.
В проведеното о. с. з. ищецът, редовно призован не се явява,
представлява се от адв. Д., който моли за постановяване на решението
съобразно признанието на иска. Претендира разноски.
В о. с. з. ответникът, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните е прието за безспорно с определение № 12655 от
18.09.2025 г., с което е изготвен проект за доклад по делото, обявен за
окончателен в о. с. з. от 09.10.2025 г., че срещу ищеца е издаден изпълнителен
лист от 17.06.2013г. по описа на Районен съд - Варна, на основание Заповед за
изпълнение от 06.06.2013г., по ч. гр. д. № 7971/2013г. с предмет посочените
суми, че е образувано изп. дело № 9083/2015г. по описа на ДСИ при ВРС,
преобразувано по молба на ответника в изп. дело № 20188920402949 по описа
на ЧСИ Х.Г., че процесната сума е цедирана на ответника в хода на
изпълнителното производство и той е встъпил като взискател, че изп. дело №
20188920402949 по описа на ЧСИ Х.Г. е прекратено поради настъпила
перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и че е изтекъл 5-
2
годишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска,
доколкото не се установява да е налице някоя от хипотезите на чл.237, ал. 3, т.
1 и т. 2 от ГПК или друго установено със закон изключение – признатото
право не противоречи на закона и добрите нрави, предявените искове не са
брачни, нито такива по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение.
Процесуалният представител на ответника е признал право, с което
страната може да се разпорежда, като е процедирал съобразно обема на
учредената му представителна власт. Предвид горното, съдът не дължи
обсъждане на събраните по делото доказателства – арг. от нормата на чл. 237,
ал. 2 от ГПК.
На следващо място, следва да се посочи, че направеното признание в
производството не противоречи на приобщените по делото писмени
доказателства.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен и
заявява по същество, че твърденията на ищеца отговарят на действителното
правно положение, т.е. претендираното от ответника право е погасено по
давност, което води до съвпадане на насрещните позиции на страните.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма
при наличие на правен интерес от търсената с иска защита, като е налице и
изрично направено искане от страна на ищеца за постановяване на решение
съобразно признанието на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК решението при
признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже
само, че се основава на признанието на иска.
С оглед на изложеното и съобразно заявеното искане от страна на
ищеца, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да
постанови решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1
от ГПК бъде уважен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Ищецът претендира заплащането на разноски в общ размер на 2776.65
лева, от които 2200 лева –адвокатско възнаграждение с ДДС и 576.65 лева –
държавна такса, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за направата на разноските.
Спорът между страните се концентрира върху дължимостта на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
Доколкото в отговора на исковата молба е направено признание на иска,
то спорният въпрос се свежда до наличието на другата предпоставка - дали
3
ответникът е дал повод за завеждане на делото.
В производството е безспорно, че в полза на праводателя на ответника е
издаден изпълнителен лист от 17.06.2013 г., въз основа на който е образувано
изп. дело № 9083/2015 г. на ДСИ, преобразувано в изпълнително дело №
2949/2018 г. на ЧСИ – Х.Г. след молба на ответника като конституиран
взискател. Като последното е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК по молба на длъжника на 21.03.2025 г.
В съдебната практика се приема, че извънсъдебното позоваване на едно
превърнало се в естествено /погасен по давност/ вземане, включително
поканата за неговото издължаване, не представлява повод за предявяване на
иска за отричане на правото на принудително изпълнение по реда на чл. 439,
ал. 1 от ГПК. Такива действия не са противоправни, нито обуславят защита
чрез предявяване на иск. Повод за завеждане на иска, кредиторът би
предоставил, само ако предприеме действия по принудително изпълнение на
погасено по давност вземане, респективно ако оспори предявения основателен
иск за отричане на изпълняемо право-така определение № 468 от 18.12.2018 г.
по ч. гр. д. № 4586/2018 г. по описа на ВКС, III-то г. о и определение № 75 от
21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. І г. о., определение № 95 от 22.02.2018
г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 318 от 25.07.2018 г.
по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г. о., определение № 420 от 16.11.2018 г.
по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. на ВКС, определение № 1046 от 17.07.2025
г. на Окръжен съд - Варна по т. д. № 595/2024 г., определение № 1439 от
16.04.2024 г. на Окръжен съд - Варна по в. ч. гр. д. № 566/2024 г. и др.
В разглеждания случай, ответникът след преобразуване на
изпълнителното дело не е предприел каквито и да е действия по принудително
изпълнение или други извън съдебни действия, които да сочат, че има
намерение да събира дълга, респ. след прекратяване на изпълнителното
производство не е инициирал последващо такова. Също така, заявил е
готовност за връщане на изпълнителния лист, признал е иска, като е
постановено решение съобразно признанието му на иска. Предвид
прекратяването на изпълнителното дело преди депозиране на исковата молба,
не би могло да се приеме, че с поведението си взискателят е дал повод за
иницииране на производството по делото. С оглед на горното, разноски в
полза на ищеца не следва да бъдат присъждани, доколкото са налице и двете
кумулативни предоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че
Н. Г. Ж., ЕГН: **********, с адрес: ********** не дължи на „Е. М.“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: г********** сумата от
16960,38 лв. /шестнадесет хиляди деветстотин и шестдесет лева и тридесет и
осем стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит
от 27.10.2011 г., сключен с „Ю.Б.“ АД, ведно със законната лихва, считано от
4
05.06.2013 г. до изплащане на сумата /вземанията, по който са прехвърлени на
ответника на 18.01.2016 г./, за която е издаден изпълнителен лист на
17.06.2013г. по ч.гр.д. № 7971/2013 г. по описа на Районен съд-Варна, поради
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено по реда на чл. 237 от ГПК и подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5