РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Търговище, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20213500900104 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Постъпила е искова молба от „Юробанк България“АД, ЕИК ********* ,
гр. *******, бул. „******* “ № ****, представлявано П. Н. Д. и Д. Б. Ш. –
изпълнителни директори, чрез пълномощника си адв. Д. М., от гр. *******,
ул. „*******" № ****, ет. ****, офис ****, тел. *******, срещу Д. Г. И., ЕГН
**********, от гр. ********, ул. „********" № ****, вх. ****, ап. ****, за
сумата от 63 694,43 лева.
Между страните бил сключен договор на 11.08.2008 г., за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 41823/ 11.08.2008 г., по силата на който
кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 47 600 лева, по курс „купува" за швейцарски франк към лева на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД в деня на усвояване на кредита,
както следва: равностойността в швейцарски франкове на 34 000 лева за
покупка на недвижим имот, описан в договора и равностойността в
швейцарски франкове на 13 600 лева за други разплащания, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. За усвоения
1
кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
договорна лихвена надбавка от 1,7 пункта (едно цяло и седем десети пункта).
Към момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове е в размер на 5,00 % (пет процента). Дължимите
лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита. При
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора
от лихвата за редовната главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Кредитополучателят заплаща на банката комисионна за управление на
кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна
вноска по кредита, в размер на 0,05% върху размера на непогасената главница
по кредита, считано към същата дата. Крайният срок за погасяване на
кредита, включително дължимите лихви, е 228 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита – 14.08.2008 г. Кредитополучателят погасява кредита на
равни месечни вноски, включващи лихва и главница. Погасяването на кредита
се извършва във валутата, в която е разрешен – швейцарски франкове.
Погасителните вноски се изплащат ежемесечно. Съгласно чл. 14 от договора,
кредитополучателите се задължават да направят застраховка на
предоставения като обезпечение недвижим имот.
Има сключено допълнително споразумение от 14.09. 2012 г., страните
се съгласяват да предоговорят съществуващите към датата на споразумението
задължения на кредитополучателя към банката.
На 23.09. 2013 г. отново се предоговарят задълженията в швейцарски
франкове.
С допълнително споразумение от 15.05. 2019 г. страните се съгласяват
задължението да се изплаща за в бъдеще в български лева, като се съгласяват,
че общото задължение по договора за кредит е в размер на 61 011,32
швейцарски франка. Към датата на сключване на допълнителното
споразумение, обменният курс „безкасов продава" на банката за швейцарски
франк към лева е 1,742 лева за 1 швейцарски франк. Страните се съгласяват,
да се промени валутата на предоставения на кредитополучателя кредит на
лев, като на датата на превалутиране размерът на кредита става 69 501,17
2
лева. Страните се съгласяват, че считано от датата на превалутиране,
кредитът ще се погасява по сметка на кредитополучателя в банката в лева.
С покана, връчена на 13.10.2021 г. ищецът уведомил длъжника, че
поради неплащане на дължимите вноски по кредита, обявява същия за изцяло
и предсрочно изискуем. С поканата на длъжника е даден седемдневен срок да
погаси изцяло задълженията си към банката. В противен случай банката ще
предприеме действия и ще упражни правата си по договора.
Към настоящия момент не били постъпили никакви плащания.
Непогасените вноски са 15, считано от 17.08. 2020 г.
Към настоящия момент общото задължение на длъжника по договора за
кредит възлизало на 63 694,43 лева, по извлечение от счетоводните книги на
банката към 12.12.2021 г. от които:
63 374,20 лева - главница за периода от 17.08.2020 г. до 12.12. 2021 г.;
190,50 лева – такси за периода от 15.09.2020 г., до 12.12. 2021г.;
45,73 лева – застраховки за периода от 23.07.2021 г. до 12.12.2021 г.;
84,00 лева – разноски за уведомяване.
Затова ищецът моли, ответникът да бъде осъден да заплати така
посочената сума, ведно с дължимата законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и разноските.
От особения представител на ответницата, адвокат К. П., в срок постъпи
писмен отговор. Тя счита иска за допустим.
Не оспорва, че страните са сключили договор за кредит за покупка на
недвижим имот №LH 41823 от 11.08. 2008 г. и описаните допълнителни
споразумение. Прави възражения по исковата молба, че част от клаузите в
договора са нищожни:
Чл. 2, ал. 3 – „усвоеният кредит.... се превалутира служебно от Банката
в лева по търговски курс „купува“ швейцарския франк към лева в Банката за
съответната валута в деня на усвояването... С подписване на настоящия
договор кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и
оправомощава Банката за служебно извършване на горните действия.“.
Според чл. 3, ал.1 – за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
3
банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, плюс договорна надбавка от 1,7 пункта, като към момента на
сключване на договора БЛП е в размер на 5%. Като в ал. 5 на същия член е
записано, че действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните. Договорените надбавки в
договора не се променят.
Чл. 4 – кредитополучателят дължи на банката комисионна за
управление на кредита, платима ежемесечно....
Чл. 6, ал. 2 – погасяването на кредите се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен, ... като в случай, че на падежа не е осигурена
погасителна вноска в швейцарски франкове, но има средства по сметките си в
банката, погасяването се извършва с тези средства след служебно изкупуване
от банката на швейцарски франкове по курс продава, за което
кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие.
В чл. 13, ал. 1 е казано, че банката си запазва правото да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, както и
приложимите лихви при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 22.
Чл. 18 – кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно
съгласие банката служебно да събира своите... такси,... комисионни.
Чл. 24 кредитополучателят е запознат и дава съгласие, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк ....
може да има за последица повишаване размера на дължимите погасителни
вноски по кредита, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване. Кредитополучателят декларира, че е изцяло
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. чл. 22 – 24 от договора, както и е съгласен с
настъпването им.
Ответницата има качеството на потребител. Посочените по-горе клаузи
от договора не са следствие от индивидуално договаряне и постигнато
взаимно съгласие по съдържанието им така, както изисква нормата на чл. 146,
ал. 2 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 2 и 4 от ЗЗП и константната практика на
ВКС – Решение № 98 от 2017 г., по т.д. 535/ 2016 г. на ВКС, II ТО, Решение
№ 51 от 04.04. 2016 г., по т.д. 504/ 2015 г. на ВКС, II ТО, Решение №77/22.04.
4
2015 г., по гр.д. 4452/ 2014 г. на ВКС, III ГО, същите не са индивидуално
уговорени, не са били предварително известни на ответницата и поради това
тя в качеството си на потребител не е имала възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия – чл. 146,
ал. 2 от ЗЗП.
Неравноправен характер имат и клаузите за едностранната промяна на
БЛП от допълнителните споразумения, с които се променя БЛП при
сключване на договора от 5% на 6,95% и при последващото допълнително
споразумение на 7,2%. Тези клаузи на трите анекса са неравноправни, защото
са довели до съществено изменение на първоначалните уговорки по договора
за кредит, което се изразява в начисляване на лихва върху лихва, както и в
неправомерното разпределение на погасителните вноски, като тази промяна в
условията е наложена едностранно от банката и във вреда на ответницата чрез
неточна и подвеждаща информация, че се предлага облекчен ред за
погасяване на кредита. Развиват се и други подробни доводи, свързани с
неравноправните клаузи, цитира се и практика на СЕС.
След връчване на отговора на ищеца, от него постъпи допълнителна
искова молба. В нея се посочва, че между страните е било водено преди време
т.д. № 25/ 2018 на ОС – Търговище. По него имало постигната извънсъдебна
спогодба. Сключено е последното споразумение между страните, при което
имало уговорени много облекчения, като неплащане на лихва за срок от пет
години и други. Цитира се също практика на ВКС, както и практика на СЕС,
като ищецът дава свое тълкуване на тази практика.
От адвоката П. в срок постъпи допълнителен отговор на тази молба. В
него тя развива доводи в подкрепа на първоначалното си становище и
отговаря на оспорванията на ищеца. Счита, че след като страните са водили
дело и има споразумение, то ищецът е следвало да го представи.
В хода на делото и в откритите съдебни заседания страните поддържат
становищата си по иска: ищецът моли искът да бъде уважен изцяло като
счита, че възраженията на ответника за недействителност на посочените
клаузи са неоснователни. Ответната страна, чрез особения представител моли
искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното:
5
На 11.08.2008 г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД и
кредитополучателя Д. И., е сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 41823/11.08.2008 г., по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 47 600 лв. по курс
„купува" за швейцарски франк към лева на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД в деня на усвояване на кредита, както следва:
равностойността в швейцарски франкове на 34 000 лева за покупка на
недвижим имот, описан в договора и равностойността в швейцарски
франкове на 13 600 лева за други разплащания, а кредитополучателят се
задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете
и при условията на договора. За усвоения кредит кредитополучателят дължи
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката
за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата, плюс договорна лихвена надбавка от 1,7 пункта.
Към момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове е в размер на 5 %. Дължимите лихви се начисляват от
датата на първото усвояване на суми по кредита. При просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовната главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта (десет пункта).
Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е
228 месеца – 19 години, считано от датата на усвояване на кредита – 14.08.
2008 г., от което следва, че договорът изтича на 14.08. 2027 г.
Кредитополучателят погасява кредита на равни месечни вноски, включващи
лихва и главница. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
е разрешен – швейцарски франкове. Погасителните вноски се изплащат
ежемесечно. С приложение N° 1 от 14.08. 2008 г. страните са удостоверили,
че датата на усвояване на кредита е 14.08. 2008 г., към която приложимият
курс „купува" за швейцарския франк на банката към лева е 1,1837, като
определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от
кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове е 40 213,00
швейцарски франка.
С допълнително споразумение от 14.09.2012 г. страните се съгласили
да предоговорят съществуващите към датата на споразумението задължения
6
на кредитополучателя към банката, като констатирали, че задълженията към
датата на подписването му са в определени размери, като редовната главница
е 35 859,71 швейцарски франка. Към момента на сключване на
споразумението БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
е в размер на 7,2 %. Уговорен е гратисен период за облекчено погасяване, при
който се дължи само годишна лихва, равна на БЛП+1,51 – за 12 месеца,
считано от следващия падеж след датата на споразумението. За периода на
облекчено погасяване плащанията са оформени в равни месечни вноски,
всяка от които в размер 170 швейцарски франка.
С допълнително споразумение от 23.09. 2013 г. страните са съгласили
да предоговорят съществуващите към датата на споразумението задължения
на кредитополучателя към банката, като констатирали, че задълженията към
датата на подписването му са в размери, както следва: 157,08 швейцарски
франка – просрочена главница, 924,52 швейцарски франка – просрочена
лихва, 168,46 швейцарски франка – просрочени такси, 68,71 швейцарски
франка – просрочени плащания по застраховки, 35 878,61 швейцарски франка
– редовна главница. Към момента на сключване на това споразумение БЛП на
Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 6,95 %.
С нотариална покана с peг. № 5478/02.05. 2017 г. на нотариус П. А. –
********, връчена на 16.05.2017 г., банката е уведомила длъжника, че поради
неплащане на дължимите вноски по кредита обявява същия за изцяло и
предсрочно изискуем поради наличие на просрочие към 09.03.2017 г. в общ
размер 15 485,28 CHF, формирани от 46 непогасени вноски за главница,
считано от 10.05. 2014 г. и 49 непогасени вноски за лихва, считано от
10.02.2014 г. Към тази дата общият дълг по кредита възлиза на 51 839,19 CHF
и 114 лв.
На 26.02. 2018 г. ищецът завежда т.д. № 25/ 2018 г. на ОС – Търговище,
срещу ответницата Д. И.. В исковата молба се описват договорните
отношения между страните до този момент и се иска ответницата да бъде
осъдена да заплати общо 48 506,95 шв. франка и 114 лв., от които: 37 309,07
шв. франка главница за периода от 10.05. 2014 г. до 21.02. 2018 г., 6328,98
шв.франка възнаградителна лихва за периода от 10.03. 2015 г. до 16.05. 2017
г., 4148,73 шв.франка наказателна лихва за периода от 10.03. 2015 г. до 21.02.
2018 г., 619,37 шв.франка банкови такси, 100,80 шв.франка застраховки и 114
7
лв. – разноски за нот.покана, заедно с дължимата законна лихва върху
главницата. В хода на делото същото е спряно по взаимно съгласие между
страните, в първото заседание, на 09.10. 2018 г. На 15.04. 2019 г.
производството по делото е прекратено, след изтичане на шест месеца.
С допълнително споразумение от 15.05. 2019 г. страните са се
съгласили да предоговорят съществуващите към датата на споразумението
условия и задължения. Страните се съгласяват за в бъдеще отпуснатият
кредит да се изплаща в български лева. Констатирали са, че към датата на ДС
общото задължение по договора за кредит възлиза на 61 011,32 швейцарски
франка. Посочено е, че към датата на ДС обменният курс „безкасов продава"
на банката е 1,742 лв за 1 CHF, т.е. общото задължение по кредита се равнява
на 106 281,72 лв (61011,32*1,742 по заключението на експертизата). Страните
за постигнали съгласие за промяна на валутата на кредита от CHF в лева,
както и в размера на главницата по кредита: 69 501,17 лв. В чл. 8 от ДС е
записано банката да извърши погасително плащане за своя сметка на сума в
размер 36 780,55 лв. Тази сума представлява разлика от общото задължение
по кредита – 106 281,72 лв. и договорената нова главница по кредита – 69
501,17 лв.
В чл. 2 е договорено, че за първите 60 месеца (5 години) от датата на
превалутиране на кредита, кредитополучателят не дължи лихва на банката. От
61 месец, до крайния срок на издължаване, е уговорена годишна лихва,
изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент (Г/1П) равен
на сбора от референтен лихвен процент (РЛП) и фиксирана договорна
надбавка 2,85 %. За РЛП по договора е приложим РЛП „ПРАЙМ" на
Юробанк, приложим за съответния период на начисляване на лихвата. На л.
48 е приложена методология на банката за опреД.е на РЛП „ПРАЙМ" по
потребителски и жилищно-ипотечни кредити. Към датата на ДС от 15.05.2019
г. РЛП на банката е в размер 1,15 %.
Договорен е нов краен срок за издължаване на кредита, включително
дължимите лихви – 156 месеца (13 години), считано от датата на ДС, т.е. до
15.05.2032 г.
Договорени са такси – месечни такси от по 3,50 лв. за обслужване на
разплащателна сметка по кредита (чл. 4, ал. 1) и такси за актуализация на
обезпечения за извършени експертни оценки - 150 лв (чл. 4, ал. 2). В ал. 3 на
8
същия член е записано, че всички заплатени комисионни, такси и разноски по
кредита преди сключване на ДС от 15.05.2019 г. не подлежат на
възстановяване.
За първите 12 месеца са договорени фиксирани месечни вноски от по
400 лв., а за останалия период (чл. 6, ал. 1) – по погасителен план (ПП).
В чл. 8 е договорено банката да извърши погасително плащане за своя
сметка на сума в размер 36 780,55 лв.
В чл. 9 от ДС е посочено, че след изтичане на 12 месеца от 15.05. 2019
г., при условие, че кредитополучателят е започнал ефективно погасяване на
главницата по кредита, съгласно ПП и няма неизпълнение по нито една от
дължимите 12 вноски, кредитополучателят има право (при условията на ДС)
да поиска от банката да извърши погасително плащане за своя сметка на сума
в размер 6950,12 лв., както и да състави нов ПП.
На 13.10. 2021 г. банката, чрез ЧСИ А. З., е уведомила длъжницата Д.
И., че поради неплащане на дължимите вноски по кредита (просрочия към
01.04.2021 г. в размер 3335,63 лв), същият е обявен за изцяло и предсрочно
изискуем, като я кани в 7 дневен срок от получаването да погаси изцяло
задълженията си към банката.
От страна на банката се твърди, че към датата на ИМ не са постъпили
никакви плащания, а непогасените вноски са – 15 непогасени вноски за
главница, считано от 17.08. 2020 г.
От анализа на представените банкови регистри се установява, че в
банковия софтуер до датата на ДС от 15.05.2019 г. движенията по процесния
договор за кредит се отчитат под номер на кредитна сделка 942559, а след
тази дата – като кредитна сделка 4785746.
Няма данни за извършвани погашения по кредита след 13.11.2020 г.
Внесените от длъжника суми след датата на последното споразумение са в
размер на 6126,97 лв. Размерът на непогасената главница както към датата на
ИМ, така и към датата на извършване на експертизата възлиза на 63 374,20
лв.
В банковите регистри по партидата на процесния кредит се водят и
непогасени задължения за просрочени такси в общ размер 190,50 лв.
В банковите регистри по партидата на процесния кредит се водят и
9
непогасени задължения за имуществени застраховки в общ размер 45,73 лв.
Освен горепосочените вземания, по партидата на процесния кредит в
регистрите на банката се водят вземания за нотариални такси, начислени на
13.12.2021 г., както следва: 84 лв. за нотариална покана.
Това се установява от първоначалното заключение на вещото лице.
Заключението се опира на документите от счетоводството и електронните
регистри на банката.
От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че ако
нямаше промяна на курса на швейцарския франк и той беше такъв (1,1837 лв.
за 1 CHF), какъвто е бил при подписване на договора и при условие, че
задълженията бяха погасявани редовно и на падеж, до датата на предсрочната
изискуемост – 09.03.2017 г., по ПП биха падежирали суми в общ размер 40
460,89 лв., в т.ч.:
11 218,39 лв. главница – падежирала главница по ПП;
27 026,12 лв. възнаградителни лихви по ПП;
2216,38 лв. такси.
Налице би била и непадежирала към тази дата главница в размер 38
327,70 лв. (32 379,57 CHF*1,18370 лв.).
В периода 19.09.2008 – 02.07.2014 г., по сметката на ответницата в CHF
са внесени 27 719,89 лв. с равностойност по обменен курс продава на банката
за съответните дати на вноските – 18 604,11 CHF.
Видно от документацията по т.д. 25/2018 г., към датата на подаване на
ИМ по това дело – 26.02.2018 г., по кредита е имало забавени множество
падежирали вноски (46 броя вноски по главница и 49 броя вноски за лихва),
като длъжницата е била изпаднала в забава на 10.05.2014 г. за вноските за
главница и на 10.02.2014 г. за вноските за лихва.
Съобразно изчисленията в Приложение 1, след самостоятелно
извършените от ССЕ погашения, към 09.03.2017 г., биха били налице
следните непогасени суми:
4704,85 лв. главница по ПП за вноските с падежи в периода 10.12.2014
– 10.02.2017 г. вкл.;
7488,16 лв. възнаградителна лихва по ПП за вноските с падежи в
10
периода до 09.03.2017 г. вкл.;
547,99 лв. такса по ПП за вноските с падежи в периода 10.01.2015-
09.03.2017 г. вкл.;
1030,54 лв. наказателни лихви при просрочени главници за периода
до 09.03.2017 г. вкл.;
38 327,70 лв. непадежирала главница (32379,57 CHF*1,18370 лв.)
279,96 лв. имуществени застраховки (236,51 CHF*1,18370 лв.)
ОБЩО 52 379,20 лв.
От първоначалното заключение на вещото лице се установява, че в
периода 14.06. 2019 г. – 13.11. 2020 г. по разплащателната сметка на
ответницата са постъпили 5752,50 лв.
При така установените факти и във връзка с наведените от страните
доводи, съдът прави следните правни изводи:
На първо място, не се спори, че страните са обвързани по валиден
договор за предоставяне на банков кредит, за закупуване на жилище,
предоставен в швейцарски франкове. В отговора на исковата молба се
посочва, че искът е изцяло неоснователен, но правни доводи в тази насока не
са развити. Правят се възражения за неравноправност на някои от клаузите на
договора, но без да се твърди, че те водят до цялостна недействителност на
договора.
С оглед на това, съдът намира, че цялостна недействителност не се
твърди. Съдът счита, че дори и да бъдат обявени за недействителни
посочените в отговора на исковата молба клаузи, то договорът би бил
сключен и без тях. Т.е. кредитополучателят е целял и желал да получи банков
кредит за закупуване и довършване на жилище. Т.е. страните са обвързани
като цяло от последиците на сключения договор и евентуално
недействителни негови клаузи не биха довели до цялостна недействителност
на договора. Затова остава да се прецени дали оспорваните клаузи по
първоначалния договор са недействителни и какви са правните последици от
това. Съдът освен това има и служебни задължения да преценява
неравноправния характер и на клаузи, които макар и изрично да не са
оспорени от потребителя, са свързани с основния предмет на спора. В този
смисъл съдът следва да преценява и дали някои клаузи от допълнителното
11
споразумение, които влияят на размера на задължението, биха били
недействителни. В този смисъл е практиката на СЕС по приложението на
Директива 93/13/ЕИО, цитирана в двата отговора на исковата молба.
Съдът намира, че като цяло възраженията на ответника следва да се
групират в следните групи: по-голямата част са свързани с това, че кредитът е
договорен в левова равностойност на швейцарски франкове, погасяван е в
левовата му равностойност, по курс на чуждестранната валута към деня на
съответните погашения, при което рискът от промяната на курса на
чуждестранната валута към българския лев, се поема изцяло от потребителя.
Те са съпътствани и от клаузи за служебно превалутиране, за промяна в
лихвите, за деклариране, че потребителят е запознат, че превалутирането
може да доведе и до повишаване на месечните вноски.
В този смисъл съдът намира, че оспорените клаузи по чл. 2, ал. 3, чл. 6,
ал. 2, чл. 13, ал. 1, чл. 18 и чл. 24 от договора касаят именно това възражение
и са свързани с него.
Отделно следва да се изложат аргументи по чл. 3, ал. 1 и по чл. 4 от
договора.
Според чл. 143, ал. 1 от ЗЗП „Неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.“ А според ал. 2, т. 19 на същия член неравноправна е и клаузата,
която не предоставя възможност на потребителя да прецени икономическите
последствия от договора. Според чл. 147 от ЗЗП клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин. А според чл. 146, ал. 1 неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
В случая няма данни всички посочени клаузи да са били договаряни
индивидуално с ответницата. Налице е множество съдена практика за
подобни случаи, от която е известно, че в посочения период – 2008 г., банката
е предлагала на клиентите си да теглят кредити в швейцарски франкове,
защото действащият тогава лихвен процент по тези кредити е бил по-нисък с
няколко пункта. Т.е. банката дава информация, че подобен кредит ще бъде
по-изгоден и при действащия тогава обменен курс, това на пръв поглед
12
изглежда разумна сделка, още повече швейцарският франк има репутацията
на една от най-стабилните валути. В същото време обаче банката не
предоставя на потребителите си достатъчно информация, как биха се
повишили задълженията на потребителя в лева, ако има обезценяване на
националната валута. И то при положение, че нищо друго не налага кредитът
да се тегли в чужда валута, а потребителят, при изпълнение на задълженията
си го прави в националната валута, в която получава и доходите си. От друга
страна именно стабилността на шв.франк и нестабилността на националната
валута дават на банката предимство и поставят кредитополучателите в
неравностойно положение, при което целият риск от промяната в курсовете
остава за потребителя.
Съдът приема, че тази първа група от оспорените клаузи не отговарят на
изискванията за яснота и недвусмисленост. Ответната банка не е
предоставила на кредитополучателя, преди сключване на договора за кредит
в чуждестранна валута, достатъчна информация, която би му позволила да
извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за
валутния риск, спрямо задълженията по кредита, т. е. да прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите си задължения при
евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо
чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът. Предоставената от
банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху
размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева/евро в посока на
повишаването им, не води до извод, че потребителят е достатъчно
информиран по смисъла на тълкуването на горепосочените правни норми,
дадено от СЕС.
Кредитополучателят – потребител, е икономически по-слабата страна в
преддоговорното и впоследствие в договорното правоотношение спрямо
банката от гледна точка, както на възможностите си да преговаря, така и на
степента си на информираност. Поради това банката, като икономически по-
силната страна в правоотношението, с оглед на експертната си компетентност
и познания относно възможните промени в обменните курсове на
швейцарския франк в краткосрочен и дългосрочен план, в посока на значимо
поскъпване и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута, е следвало, при спазване на принципа на добросъвестност, да
13
предостави на потребителя достатъчна информация относно прогнозите за
промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма
фиксиран курс. С такава информация банката следва да разполага, предвид
професионалната й дейност, както и какви действия кредиторът би могъл да
предприеме за минимализиране на валутния риск.
Налице е значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя
между правата и задълженията, произтичащи от договора, тъй като ако
банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би
могло да се очаква, че относително осведомен и обичайно наблюдателен
потребител/според тълкуването на СЕС/ би се съгласил с клаузата за поемане
на риска от промяна на посочената чуждестрана валута и понасяне на вредите
от него дори и при индивидуално договаряне. Поради това, че с посочените
клаузи се прехвърля върху потребителя изцяло валутния риск в негова вреда,
то се създава значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора за кредит.
Предвид изложените съображения се налага извод, че клаузите на
договора – чл. 2, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 13, ал. 1, чл. 18 и чл. 24, във връзка с
прехвърляне на валутния риск изцяло на кредитополучателя, са
неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени в договора за кредит
в чуждестранна валута, последиците от тях са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя, същите не са съставени по прозрачен
начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от преминаване на валутния
риск върху него, сключени са в нарушение на принципа за добросъвестност и
създават във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора. Клаузата на чл. 6, ал. 2 от
договора, която дава право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски
франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на съответния падеж на погасителната вноска по
главницата и/или лихвата и наличие на средства на кредитополучателя в евро по сметките
му в банката, погасяването на кредита да се извърши от банката с тези средства след
служебното им превалутиране в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за
швейцарския франк към евро, е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на
чл. 24 от договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към лева/еврото като резервна валута на
страната, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски
по кредита, изразени в евро, приета по изложените по-горе съображения за неравноправна.
14
Предвид неравноправния им характер, посочените клаузи се явяват нищожни.
По отношение на чл. 3, ал. 1 от договора, с който се предвижда, че
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, в размер на сбора на
базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в шв.франкове,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
надбавка от 1,7 пункта, като към момента на подписване на договора, този
БЛП е 5%. В ал. 5 на същия член е посочено, че действащият БЛП не подлежи
на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните,
а банката уведомява длъжника за тези промени, чрез обявяването им на видно
място в салоните на банката. Съдът счита, че независимо от липсата на
конкретно оспорване на чл. 3, ал. 5 от договора, то това е клауза, която е
свързана с основния спор по делото, във връзка с неравноправния характер на
клаузите, даващи възможност на банката едностранно да променя всички
условия на договора, без за това да има ясни и предвидими правила,
включително и възнаградителната лихва.
Така, както е уговорена, клаузата на чл. 3, ал. 5 е бланкетна, защото
липсват изчерпателно уговорени обективни обстоятелства за промяна на БЛП,
които не зависят от волята на кредитора. Начинът на формиране на лихвения
процент не е установен и уговорен в договора, липсва ясна методика за
промяна на лихвата, която да позволява както понижаване, така и повишаване
на уговорената лихва, липсва описана методика, при която може да се
променя размерът на възнаградителната лихва, нито са определени обективни
критерии, при които се поражда потестативното право на банката
едностранно да измени лихвения процент. Банката не е установила
обстоятелства от обективно естество /извън волята и контрола на страните/ за
изменение на възнаградителната лихва, т. е. размер на промяната на БЛП при
изменение на съответния обективен показател, нито правната възможност да
бъде намаляван БЛП при снижаване на нефиксиран индекс, формиращ
възнаградителната лихва.
Видно е, че клаузите, свързани с изменението на размера на
възнаградителната лихва, са неравноправни, защото създават изключително
неравновесие в правата и задълженията на страните, като дават възможност
само на едната страна – банката, сама да определя условията на договора, без
промяната да се позовава на обективни критерии. И както е видно от
15
доказателствата по делото, лихвеният процент в нито един момент не е бил
по-нисък от първоначалното договаряне.
Според константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, критериите за
опреД.е, че една договорна клауза, включително клаузата за едностранно
изменение на договорената възнаградителна лихва, е неравноправна, са
следните: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в
нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията –
съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на
страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Основният критерий за
приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е изменението на
цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Само тогава търговецът/
доставчикът на финансови услуги, не може да се счита за недобросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.
143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не
зависи пряко от неговата воля. За да се прецени дали конкретните договорни клаузи
отговарят на този критерий за изключване от общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира
по най–уместния начин. Според решение № 95/13.09.2016 г., по т. дело № 240/ 2015 г. на
ВКС, ТК, II т. о. методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа
ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси
и/или индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна е и
необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на
възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за опреД.е на
възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки.
Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за
начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на
доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката –
кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не
може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. В този смисъл
има и други решения.
16
В договора за кредит и в посочените клаузи не се съдържа ясно и
разбираемо за средния потребител описание на начина, по който предвид
настъпилите изменения, например в съответния финансов индекс или валутен
курс или други обективни причини, ще се формира новият базов лихвен
процент. Липсата на посочена конкретна методика или формула
/математически алгоритъм/, или правила, определящи начина и факторите, по
които БЛП ще бъде променян, създава възможност банката – кредитор,
произволно да променя размера на лихвите по кредита. При липсата на данни
за начина на изменение на БЛП кредитополучателят не би могъл да направи
прогноза или самостоятелни изчисления, което е в противоречие с
изискването за добросъвестна търговска практика, създава значително
неравновесие между правата и задълженията на банката – кредитодател и
потребителя – кредитополучател във вреда на последния, който е
икономически по-слабата страна по договора. В този смисъл, доколкото
опреД.ето на БЛП може да бъде извършено въз основа на методика на
кредитодателя, която не е публично известна и достъпна и не е известна и на
кредитополучателя по процесния договор, то клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6,
ал. 3 от договора са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП /ред.
преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015 г., т. е. към момента на сключване на
договора/ – допускат търговецът или доставчикът едностранно да промени
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
Тук следва да се посочи, че с последното допълнително споразумение,
касаещо начина на опреД.е размера на възнаградителната лихва, от 15.05.
2019 г., също не се покриват изискванията за точно и ясно формулиране на
базисния лихвен процент. Според чл. 2, ал. 1, изр. трето, ал. 2 и ал. 3, в
основата на БЛП стои референтен лихвен процент „Прайм“ на банката, който
се определя от съответен комитет, който пак е съставен и контролиран от
самата банка. За настоящия случай обаче това не е необходимо да бъде
коментирано подробно, тъй като задължението е обявено за предсрочно
изискуемо преди да започнат да се начисляват възнаградителни лихви и
такива не се търсят в исковата молба.
С оглед на така изложените съображения, съдът счита, че и така
посочените клаузи от първоначалния договор са неравноправни и
следователно нищожни.
17
В подкрепа на становището си относно неравноправния характер на
посочените клаузи, освен цитираните от защитата съдебни актове на ВКС,
настоящият съд се позовава и на едно от по-новите решения – № 168, от
29.01. 2021 г., второ търговско отделение, по т.д. № 2184/2019 г. на ВКС.
След като основният предмет на спора включва и точното опреД.е на
размера на задължението, съдът следва да се произнесе служебно и относно
клаузата на чл. 1 от допълнителното споразумение от 15.05. 20109 г. В него
страните се споразумяват какво е актуалното задължение по сключения
договор за кредит и това, че то ще се превалутира според курса на банката в
момента – 1,742 лв. за 1 шв.франк, както и това, че от датата на
превалутиране задължението става 69 501,17 лв.
В самото допълнително споразумение не е описано каква част от тази
сума е главница – просрочена, дължима или предсрочно изискуема. Не е
посочено каква част от това задължение е възнаградителна лихва, до кой
момент е начислена тя. Не е посочено също каква част е наказателна лихва за
просрочие, а също така дали се включват такси, комисионни и разноски. На
базата на това се определя и сума, която банката опрощава за своя сметка, но
се договарят и дължими лихви за период след пет години от подписването. В
случая изобщо не може да се прецени дали не се дължи и лихва върху лихва –
нещо, което законът не допуска. Уговорен е и нов погасителен план.
В случая се поставят няколко въпроса: дали тази клауза – опреД.е на
дълга като точна сума, е индивидуално договорена. Съдът приема, че това е
така, защото това споразумение е конкретно сключено с ответницата и от
цялостното му съдържание личи, че то се отнася единствено и само за нея.
На следващо място обаче съдът следва да прецени, дали обаче тази
клауза не произтича от други клаузи на първоначалния договор, които съдът е
преценил, че са нищожни, тъй като са неравноправни.
В случая е точно така. Размерът на дълга е определен на базата на
неравноправни клаузи, за които съдът се произнесе вече в мотивите.
ОпреД.ето размера на задължението едностранно от търговеца, чрез
прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването
на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така
формирания размер на дълга, представлява спогодба върху непозволен
договор, по смисъла на чл. 366 от ЗЗД, независимо, че основният договор не e
18
обявен за нищожен в неговата цялост. В този смисъл е Р № 146 от 01.11.
2017 г. на първо ТО на ВКС, по т.д. № 2615/ 2016 г. Касационното
обжалване по делото е допуснато именно по този правен въпрос. Настоящият
съд споделя това становище и счита, че ищецът не може да се позовава на
последното споразумение като действителен източник на задължение, в
посочения там размер, защото опреД.ето му е на основание нищожните
клаузи в първоначалния договор.
По отношение на клаузата на чл. 4 от договора за дължимост на
комисионна, платима ежемесечно, в размер на 0,05% спрямо месечната
погасителна вноска върху размера на непогасената главница, считано към
същата дата.
Възражението на особения представител на ответника е свързано с това,
че банката не може да начислява подобни комисионни, тъй като по този
начин се въвежда допълнително заплащане за предоставения кредит, освен
вече договорената възнаградителна лихва.
Във връзка с тази клауза обаче, съдът счита, че не е необходимо да се
произнася. Искането за прогласяване на неравноправния характер на тази
клауза е въведено като възражение по предявения от банката иск. В исковата
молба обаче няма искане за заплащане на комисионна, т.е. произнасянето
относно неравноправността на тази клауза би било безпредметно, тъй като
това няма да се отрази на изводите на съда относно основателността на
исковата претенция, в която и да е част от нея.
В заключение съдът счита, че предвид неравноправността на клаузите
по чл. 2, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 13, ал. 1, чл. 18, чл. 24 от договора, както и на
чл. 1 от допълнителното споразумение от 15.05. 2019 г., отношенията между
страните следва да бъдат уредени на основание първоначално установените
параметри по отношение на курса на шв.франк към лева и по отношение на
определения базисен лихвен процент.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице, ако
задълженията бяха определени на основание първоначалните параметри на
договора от 2008 г., то към момента, когато банката за първи път обявява
кредита за изцяло предсрочно изискуем – 09.03. 2017 г. и според реалните
погашения, които са правени, задължението би възлизало на общата сума от
52 372,20 лв. В това число влиза:
19
4705,85 лв. просрочена главница – за вноските от 10.12. 2014 до 10.02.
2017 г.;
38 327,70 лв. – „непадежирала“ до датата на предсрочната изискуемост
главница, общо 43 033,55 лв. главница;
7488,16 лв. възнаградителна лихва;
547,99 лв. – такси по ПП;
1030,54 лв. – наказателни лихви за периода от 10.01. 2015 – 09.03. 2017
г.;
279,96 лв. – имуществени застраховки.
След тази дата са правени погашения в размер на 5752,50 лв. Това е в
периода след сключване на допълнителното споразумение, когато има
уговорен гратисен период относно заплащането на възнаградителна лихва и
всички погашения се отнасят като такива към главницата.
Следователно, от установения към 09.03. 2017 г. размер на главницата,
следва да се приспадне и тази сума, като задължението за главница става
37 281,05 лв.
Следователно претенцията за заплащане на главницата следва да
се уважи за тази сума – 37 281,05 лв.
В останалата част се търсят такси, застраховки и разноски след
подписването на допълнителното споразумение от май 2019 г.
По отношение на тези суми в отговора на исковата молба няма
оспорване. Видно обаче от писмените доказателства, в поканата за
предсрочна изискуемост ищецът посочва, че длъжникът има задължение само
за главница и такси от 169,50 лв. След тази дата кредитът отново е станал
изцяло предсрочно изискуем и не е ясно какви такси и застраховки са
начислявани след 13.10. 2021 г. След тази дата и обявяване на предсрочната
изискуемост, банката няма правно основание, на което да начислява каквито и
да било такси и застраховки. И след като сама посочва само тези задължения,
не е ясно как са формирани сумите за останалите. Т.е. по отношение на
търсените суми за такси до пълния размер от 190,50 лв. и за застраховки от
45,73 лв., съдът счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
претенцията си, особено като се има предвид, че твърденията му за размера се
различават.
20
По отношение на сумата за разноски, свързани с връчване на поканата –
за нея има представени доказателства и претенцията е основателна.
Предвид на това ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 37 281,05 лв. главница, 169,50 лв. такси до 13.10. 2021 г. и
84 лв. разноски за уведомяване, като в останалата част, до пълния размер
от 63 374,20 лв. за главницата, 190,50 лв. за такси, 45,73 лв. за
застраховки, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските. Направените от ищеца разноски са в размер на 8351,78
лв., включително за държавна такса, адвокатски хонорар, за особен
представител и за експертизи. Искът се уважава на 59% и на ищеца се дължат
разноски според тази част в размер на 4922 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. И., ЕГН **********, от гр. ********, ул. „********" №
****, вх. ****, ап. ****, с постоянен адрес ул. „********“ № **** – ********,
представлявана от особения представител адвокат К. П. от гр. ********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“АД, ЕИК ********* , гр. *******, бул.
„*******“ № ****, представлявано П. Н. Д. и Д. Б. Ш. – изпълнителни
директори, чрез пълномощника им адв. Д. М., от гр. *******, ул. „*******"
№ ****, ет. ****, офис ****, тел. *******, следните суми:
37 281,05 лв. главница, 169,50 лв. такси до 13.10. 2021 г. и 84 лв.
разноски за уведомяване, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.12. 2021 г. до окончателното изплащане, представляващи
задължение по договор за банков кредит № HL 41823/ 11.08.2008 г., обявен
за предсрочно изискуем изцяло, като в останалата част, до пълния размер
от 63 374,20 лв. за главницата, 190,50 лв. за такси, 45,73 лв. за
застраховки, отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Г. И. с посочените по-горе лични данни, да заплати на
ищеца „Юробанк България“АД, ЕИК *********, гр. ******* и сумата от 4922
лв., направени по делото разноски, според уважения размер на иска.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Апелативен съд – Варна.
21
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
22