№ 1872
гр. Варна, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110112239 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ******, чрез процесуалния му представител – юрк. Б.Т. срещу М. Л.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 1000 лв., представляваща неплатена главница по
договор за потребителски кредит № ******2018 г., сключен между
„КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК ****** и М. Л. П., който кредит е обезпечен със
сключен на 01.10.2018 г. договор за предоставяне на поръчителство между
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ******, и М. Л. П., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2024
г. до окончателното й изплащане; сумата 31.38 лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва по договора за кредит за периода 01.10.2018 г. –
20.07.2019 г., както и сумата 373.39 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата по договора за кредит за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2024
г., като в периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава,
в съответствие с чл. 6 ЗМДВИП, които суми са заплатени на 23.02.2021 г. от
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД и които вземания са
прехвърлени от страна на цедента „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в полза на заявителя-
цесионер по силата на сключен между тях договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., които суми са предмет на заповед №
2805/29.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
В исковата си молба ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД излага, че
между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и ответника М. Л. П.
1
/кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит №
******2018 г. по електронен път по силата на Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. В условията на евентуалност посочва, че
договорът за паричен заем по естеството си е реален договор, поради което
същият се счита сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
Твърди, че договорът е сключен при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, включително, че всички негови елементи са
предоставени на насрещната страна с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12. Посочва, че съгласно сключения договор,
кредитополучателят е получил сумата 1000 лв., която се е съгласил да върне
на 9 бр. вноски по 131.06 лв. в срок до 20.07.2019 г., съгласно приложение №
1, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен
процент в размер на 41.24%, както и ГПР в размер на 50%. В раздел Х, чл. 2 от
Общите условия е предвидено, че при забавяне на плащането на погасителна
вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Поддържа, че на
01.10.2018 г. ответникът е сключил договор за поръчителство с дружеството
„Ай Тръст“ ЕООД. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и
„КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който
Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на М. Л.
П.. На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е погасило дължимите от ответника на
„Кредисимо“ ЕАД суми, както следва: 1000 лв. – главница по договора за
кредит и 429.15 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава. С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството
си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Посочва, че с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“
ЕООД му е прехвърлило вземанията си към длъжника по процесния договор
за потребителски кредит. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от
него в договора електронна поща с имейл. Ако се приеме, че уведомяването на
длъжника-ответник на посочения имейл адрес не е извършено надлежно, моли
да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с
исковата молба. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си
по договора за кредит. По изложените съображения моли предявените искове
да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
М. Л. П., чрез назначения му особен представител – адв. С. З.-А. Поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорва всички твърдения в исковата молба, в това число, че между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит от
01.10.2018 г. от разстояние, съответно, че е налице договор за заем, сключен с
реално предоставяне на заемната сума; че между ответника и „Ай Тръст“ ЕАД
е сключен договор за поръчителство; че между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД е сключен действителен договор за поръчителство; че
ответникът не е изпълнил в срок задълженията си; че „Ай Тръст“ ЕООД е
погасило в полза на „Кредисимо“ ЕАД дължимите от ответника суми; че с
договор за продажба на вземания от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е
прехвърлило вземанията си към ответника, произтичащи от процесния
договор за кредит, на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Твърди, че не е
получавал никакъв договор за кредит, нито сума от „Кредисимо“ ЕАД на
2
каквото и да било основание, поради което вземане в полза на „Кредисимо“
ЕАД не е възниквало. Поддържа, че всички представени към исковата молба
договори са нищожни поради липса на съгласие, както и поради
противоречието им с повелителните правила на закона – на ЗПФУР и на ЗПК.
Посочва, че не е ясно как се изчислява посоченият ГПР по кредита и какво
всъщност включва той. Счита сключения между „Ай Тръст“ ЕООД и
„Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство за нищожен поради
противоречието му с добрите нрави и като сключен при заобикаляне на
закона. Дружествата са свързани, като целта на този договор е само да
увеличи разходите по кредита. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът депозира
нарочна молба, в която поддържа становище за основателност на предявените
искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител –
адв. С. З., която поддържа становище за неоснователност на исковите
претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на
ВРС, ХLVІ състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника
за сумите, предмет на установителния иск, като заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът е предявен в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания на заявителя в този смисъл.
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът да
установи следните обстоятелства: 1. наличието на валидно облигационно
правоотношение между „Кредисимо“ ЕАД и ответника М. Л. П. по сключен
Договор за потребителски паричен кредит № ******2018 г.; 2. че
кредитополучателят е усвоил главницата по договора за потребителски
кредит; 3. изискуемостта на вземането за главница и възнаградителна лихва,
както и техния размер; 4. изискуемостта на претендираното обезщетение за
забава и неговия размер; 5. че поръчителят „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е заплатил в
полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД на 23.02.2021 г. дължимите от ответника суми
по договора за кредит; 6. наличието на валидно сключен договор за цесия, по
силата на който в полза на ищеца са прехвърлени валидно процесните
вземания, както и 7. че предишният кредитор надлежно е уведомил длъжника
за извършената цесия, съответно, че е надлежно упълномощен да уведоми
длъжника за прехвърляне на вземането.
По делото е представен договор за потребителски кредит № ******2018
г., за който се твърди, че е сключен между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и
М. Л. П. /кредитополучател/ по електронен път по силата на Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
3
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за
комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено
използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на
разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца
твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.
1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага
разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В настоящия случай, за
доказване на възникналото между страните правоотношение са представени
неподписани документи – горепосочения договор за потребителски кредит,
общи условия към него и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, за които по същество се твърди, че
са потвърдени от ответника.
Съдът приема за неустановени твърденията на ищеца, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, доколкото в
случая не бе категорично установено, че сумата в размер на 1000 лв. по
договора за кредит е реално усвоена от ответника. Във връзка с изискани
документи, а именно предоставяне на документ-разписка от 01.10.2018 г.,
третото неучастващо лице „Изипей“ АД в нарочно писмо е посочило, че този
документ не може да бъде предоставен, доколкото е изтекъл 5-годишния срок
за съхраняване на информация и платежни документи за случайни операции.
В молбата на ищеца от 12.03.2025 г. е представена разписка за извършено
плащане, която обаче всъщност представлява електронна разпечатка от
интернет /изрично в същата е посочено, че документът е генериран от
еPay.bg/, както възразява и особеният представител на ответника. От същата
обаче не може да се направи извод за реално предаване на сумата. В нея
липсва отбелязване на основание за изплащане на сума в полза на посоченото
лице М. Лубомиров П. /с това презиме същият е индивидуализиран и в
процесния договор за кредит, въпреки че презимето на ответника е Л./. Ето
защо не може да се приеме, че тази разписка удостоверява получаването на
сумата от кредитополучателя.
Ето защо съдът намира, че не е налице доказване по реда на пълно и
главно такова, на валидно сключен между страните договор за кредит,
респективно възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на
сумата. В този смисъл и само на посоченото основание /липса на първата от
кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на исковите
претенции/ предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като
такива подлежат на отхвърляне.
Останалите ангажирани в производството доказателства не следва да
4
бъдат коментирани, доколкото същите не могат да променят направения краен
правен извод. По същия начин съдът намира, че не следва да обсъжда и
останалите направените от особения представител на ответника възражения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, срещу М. Л.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 1000 лв., представляваща неплатена главница по
договор за потребителски кредит № ******2018 г., сключен между
„КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК ****** и М. Л. П., който кредит е обезпечен със
сключен на 01.10.2018 г. договор за предоставяне на поръчителство между
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ******, и М. Л. П., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2024
г. до окончателното й изплащане; сумата 31.38 лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва по договора за кредит за периода 01.10.2018 г. –
20.07.2019 г., както и сумата 373.39 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата по договора за кредит за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2024
г., като в периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава,
в съответствие с чл. 6 ЗМДВИП, които суми са заплатени на 23.02.2021 г. от
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД и които вземания са
прехвърлени от страна на цедента „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в полза на заявителя-
цесионер по силата на сключен между тях договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., които суми са предмет на заповед №
2805/29.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5