ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29.06.2018г. град Бургас
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на двадесет и девети юни две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Йорданова
като разгледа гражданско дело № 4543 по описа за 2018 година
докладваното от съдия Дарина
Йорданова
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на С.Н. Петрова, с ЕГН **********, чрез адв. Тодорка Димова-Мурджева от БАК, срещу Община Бургас и ТП Държавно горско стопанство гр. Бургас, с която се иска приемане за установено по отношение на ответниците, че в полза на наследодателя на ищцата – Недялко Симеонов Г., починал на 02.04.2012 г. е било предоставено право на ползване на земеделски земи по параграф 4 ПРЗ на ЗСПЗЗ съгласно служебна бележка № 623/07.08.1981 г., издадена от Горско стопанство гр. Бургас, с площ от 800 кв.м. по плана на в.з. Росенец, понастоящем представляващ имот с идентификатор 07079.832.49 по кадастралната карта на гр. Бургас.
Бургаски районен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и
съобрази закона намира, че първите два от предявените искове са недопустими по
следните съображения:
Нормата на чл. 124, ал. 4 ГПК предвижда императивно случаите, в които е допустимо установяване по съдебен ред на съществуването или несъществуването на факти с правно значение, а именно единствено, когато такова право е предвидено в закон. Подобно предвиждане обаче не съществува по отношение на заявените от ищеца претенции. В случая с молбата уточнение е заявен ясен петитум на иска, а именно установяването на факт с правно значение – че на наследодателя на ищцата е било предоставено право на ползване на земеделска земя със служебна бележка от 07.08.1981 г. Така заявеният иск не попада в изрично предвидените случаи, в които е допустимо установяване на чужди права /на починало лице/ към минал момент /1981г./. С оглед твърденията, че между ищцата и ответната Община съществува спор относно издадените от нея актове или отказ да бъдат издадени такива, то този спор не може да бъде разрешен в общия исков процес, а следва да се потърси защита по административен ред. Дори и да се приеме, че искът не касае установяване на факти /въпреки изричното изявление в този смисъл/, а се цели установяване на съществуването на едно право, по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК – то в този случай законът изисква наличието на правен интерес. Такъв обаче не е налице за ищеца, който от една страна не заявява свои права, а чужди такива и от изложените факти в исковата молба не обосновава постигането на защитим правен резултат в следствие на производството по делото. Правният интерес от търсенето на съдебна защита, като предпоставка за допустимостта на исковия процес, произтича от наличието на гражданско-правен спор. Съществуването на такъв спор представлява пречка за упражняването на материалното гражданско право. Затова, разрешаването му в исковото производство дава защита на засегнатото право във вида и обема, търсени от неговия титуляр срещу лицето, оспорващо принадлежността на материалното гражданско право в правната сфера на ищеца. Отнесени към иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на право на ползване към минал момент, тези принципни положения изискват наличието на спор между равнопоставени гражданско-правни субекти, претендиращи права върху процесния имот /например при спор за материално право по чл. 14 ЗСПЗЗ и чл. 4к, ал. 8, т. 1 предл. 2 ЗСПЗЗ/. Настоящият случай обаче не е такъв. Заявеното от ищеца искане за установяване на право на ползване цели създаване на правна възможност за трансформиране на това право на ползване в право на собственост при условията на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и издаването в полза на ищеца заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, както и вписването му като собственик в регистъра по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В исковата молба се твърди, че общината е била своевременно сезирана с такова искане за произнасяне по административен ред относно правата по ЗСПЗЗ. Следователно не е налице гражданско-правен спор /респ. спор за материално право/ между наследника на правоимащия и общината. По тази причина надлежният ред за защита не представлява предявяването на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, а евентуално оспорването по административен ред.
Що се отнася до предявяването на иска срещу ответното ТП Горско стопанство гр. Бургас, по делото не е налице правен интерес от този иск доколкото нито е налице спор между страните, нито ответното предприятие е легитимирано в процедурата по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такъв интерес се обосновава от ищеца от факта, че горското стопанство е осъществило действия по удостоверяване към 1981 г. на предоставянето на процесното правото на ползване. Това обаче не е достатъчно за осъществяването по съдебен ред на права, по иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Само за пълнота следва да се посочи, че цитираната от ищеца норма на чл. 542 ГПК намира приложение само относно юридически факти с правно значение, за които е задължително съставянето на официални свидетелстващи документи и то при положение, че те не са съставени и не могат да бъдат съставени, или макар да са съставени, са унищожени или загубени, без да има възможност да бъдат възстановени, което се различава от фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 вр. чл. 129 ГПК, Бургаски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 4543/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Бургаски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: