МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260008/27.04.2021 г ГОД. ПО
НЧХД № 12/2021 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по първоначална тъжба на И.М.П. ***, с която е обвинила П.Т.С. ***, в това, че на 01.01.2021 г. в гр. Кубрат, обл.
Разград, е казала думи, унизителни за честа и достойнството ѝ – „Мърша“,
„Курво“, „Боклук“ в нейно присъствие –
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. Предявява
и граждански иск срещу подсъдимата П. в размер на 500 лв., като обезщетение на
причинените ѝ от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането.
В законоустановения срок след получаване на
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.02.2021
г., П.Т.С. сезира съда с насрещна тъжба, с която повдига обвинение срещу И.М.П.
*** за това, че на на 01.01.2021
г. в гр. Кубрат, обл. Разград, ѝ причинила лека
телесна повреда, довела до болка и страдания на пострадалата – престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК. Ведно с
тъжбата предявява граждански иск срещу подсъдимата П. в размер на 2 000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането и в размер на 25.0 лева – за причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя по първоначалната тъжба поддържа
обвинението и моли подсъдимата С. да бъде призната за виновна в извършването на
престъплението, за което е обвинена, като ѝ наложи предвиденото за това
престъпление наказание, както и да бъде уважен предявеният граждански иск в
пълен размер. Пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт по отношение
обвинението по насрещната тъжба, като заявява, че П. не е автор на
инкриминираното деяние.
Подсъдимата по първоначалната
тъжба П.Т.С. не се признава виновна по повдигнатото ѝ обвинение. Отрича
да е изричала обидни думи към майката на внука си, както и да ѝ е
нанасяла удари. Напротив, твърди, че П. е била тази, която се държала агресивно
и предизвикателно, както и че ѝ нанесла удари с ръце и нокти.
В съдебно заседание защитникът
на С. и повереник по насрещната тъжба пледира, че не
са събрани безспорни доказателства, от които да се направи категоричен извод,
че С. е изрекла обидните думи, описани в първоначалната тъжба. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда по отношение на С., а П. да бъде призната
за виновна, че на същата дата и място ѝ е причинила лека телсна повреда, в какъвто смисъл са изогтвените
СМУ и СМЕ.
Подсъдимата по насрещната тъжба И.М.П. се
явява в съдебно заседание и дава обяснения във връзка с вмененото ѝ обвинение.
Не се признава за виновна и твърди, че е била блъсната от С., която била в
нетрезво състояние. Заявява, че в резултат от блъскането паднала назад и си
ударила главата. Твърди, че синът ѝ А.се изплашил от случилото се, поради
което към момента се възстановява с помощта на психолог.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата по първоначалната тъжба П.Т.С. е 53-годишна,
с българско гражданство, омъжена, неосъждана, със средно образование,
работи.
Подсъдимата по насрещната
тъжба И.М.П. е 28-годишна, с българско
гражданство, омъжена, неосъждана, с основно образование, безработна.
Не е спорно
между страните, че И.М.П. и синът на П.Т.С. – З.Н.С.живели на семейни начала за
времето от 2010 до 2013 год. От съвместното си съжителство имали родено едно
дете – А.. С решение по гр. д. № 390/2014 г. по описа на РС–Кубрат родителските
права по отношение на малолетния били предоставени на майката, а на бащата
определен режим на лични отношения, както и бил осъден да плаща месечна
издръжка.
Не е спорно
между страните и обстоятелството, че бащата не плащал редовно определената
издръжка, както и че работел в чужбина, предвид което рядко се връщал в
страната и обективно не можел да се възползва от определения със съдебното
решение режим на лични отношения.
Не е спорно
и обстоятелството, че по повод неплащане на издръжката, С. е бил осъден с
влязла в сила присъда, както и че на 29.12.2020 г. той е посетил отдел „Закрила
на детето“ и подал сигнал, че майката на сина му не задоволявала
образователните потребности на А.(л.64 от делото).
Всичко това
изострило и без това обтегнатите отношения между родителите на малолетния.
Не се спори
между страните, че на 01.01.2021 год. З. С. позвънил
на П. и поискал синът му да гостува послучай
новогодишните празници, както и обстоятелството, че майката се съгласила да го
доведе, въпреки че съгласно постановеното решение бащата е този, който следва
да взема и връща детето.
Св.П.А. закарал момчето в дома
на неговия баща, който живеел заедно с родителите си в ***. След това св. А. се
върнал при приятелката си св.Б. и останали в дома на П..
След известно време С.
позвънила на П.. Последната казала на приятелите си, че ѝ звъни майката
на З., след което включила мобилното устройство на високоговорител. С. помолила
майката на внука ѝ да дойдат да го вземат, но да не праща „тъпкачите“ си. П. помолила да приготвят детето и то да я
чака в двора, за да избегне срещата си с родителите на З. С..
За да разобличи обвиненията,
че св. А. не е неин приятел, П. заедно със св. Б. отишли до дома на С.. Детето
не било приготвено, както се били уговорили, поради което П. отворила външната
врата, влязла в двора, изкачила няколкото
стъпала до входната врата и почукала на нея, тъй като нямало звънец. През това
време свидетелят А. и св. Б. излезли от автомобила и наблюдавали приятелката
си.
Входната врата отворил бащата
на детето, П. попитала защо то не е приготвено и не чака в двора, последвала
ответна реакция от страна на З., и в този миг се появила С., която започнала да
обижда бившата си снаха с думите „боклук“, „мърша“, „курва“, изблъскала я,
при което П. паднала назад. След като се
изправила, тя опитала да се саморазправи със С., която продължавала да гони
бившата си снаха от двора, а П. ѝ
нанесла удари с ръка в областта на лицето. Намесил се и З., а после и св. А.,
който правил опити да прекрати конфликта. Междувременно малкият А.излязъл от
къщата и влязъл в автомобила, с който пристигнала майка му, за да го прибере. С.
извадила мобилния си телефон и направила опит да позвъни на тел. 112, но тогава
била избутана от П., при което без да иска позвънила на номера на св. Г..
Последната била съседка и след като отговорила на обаждането, чула детски глас,
шумове и веднага излязла от дома си. Излизайки на улицата видяла своите съседи
– П.С. и синът ѝ, които били вече на портата към улицата, а П. ги
обиждала наричайки ги „алкохолици“, нанасяла удари и на двамата с ръце, като
одраскала бившата си свекърва. Видяла също как непознати мъж и жена се опитвали
да издърпат П. и да преустановят конфликта. Когато вече била до своите съседи, П.
заедно с другите двама свидетели потеглили с автомобила.
На 05.01.2021 г. С. била
освидетелствана от съдебен лекар, който издал приложеното СМУ № 009/2021 г.
От изготвената
съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалата С. е получила
следните увреждания: хематом на лява мишница; широки драскотини по лява буза и горновътрешната част на лявата половина на гръдната стена.
По своята медико-биологична характеристика описаните травматични увреждания са
обусловили болка и страдание. Травмата на лява мишница е получена от удар
с/върху твърд тъп предмет или упражнен натиск/стискане, а широките драскотини
на лява буза и върху лявата половина на гръдната стена добре отговарят да са
причинени от динамично въздействие на нокът. Оздравителният период за видимите
наранявания е около две седмици.
Изготвената СМЕ съдът
кредитира изцяло като обоснована, компетентно извършена и неоспорена от
страните.
По
доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните
свидетели А., Б. и Г., обясненията на подс. П. и
частично от обясненията на подс. С., които
кореспондират с приложените писмени доказателства, а именно: писмо от ДСП гр.
Кубрат (л.64), преписка относно детето А., образувана в Отдел „Закрила на
детето“ при ДСП – Кубрат, СМУ № 009/05.01.2021 г., СМЕ, пр. преписка № 357/2021
г. по описа на РП–Разград, ТО–Кубрат, арх. АНД № 282/2017 г. по описа на
РС-Кубрат; справки за съдимост.
Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са без
роднински връзки със страните, излагат факти, които са възприели лично и
непосредствено, показанията им са последователни и взаимодопълващи
се, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства – СМУ и СМЕ.
Доколкото обясненията на П. и на С. кореспондират и с показанията на
разпитаните свидетели, съдът кредитира и техните обяснения, с изключение на
твърдението на С., че не е изричала обидни думи по адрес на бившата си снаха.
Това нейно твърдение се опровергава категорично от показанията на свидетелите А.
и Б., които както се посочи и по-горе, съдът кредитира. От тези показания се
установява, че въпреки определения от съда режим, съгласно който бащата е този,
който трябва да взема и връща детето, П. е ангажирала св.А. да закара до дома
на З. синът ѝ, а впоследствие, стараейки се да избегне среща очи в очи с
роднините на З. е помолила детето да бъде приготвено, за да не се налага да
влиза в дома им. И именно защото детето не е било приготвено и не е чакало на
двора, П. е трябвало да влезе в двора и да стигне до входната врата, за да
ѝ предадат момчето. Тогава неприязненото отношение на С. към бившата снаха,
след осъждането на сина ѝ, ескалирало, и подразнена, че П. е влязла в
дома им (в двора до входната врата), С. отправила и обидните думи им, тя
изрекла обидните думи „мърша“ , „курва“ и „боклук“ и изблъскала майката на
внука ѝ, за да я изгони.
Анализирайки така събраните
доказателства съдът намери, че се установи по несъмнен начин авторството на
подсъдимата С. в извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, и същевременно се установи, че подсъдимата
по насрещната тъжба П. е осъществила състава на престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК.
От правна страна:
Встъпвайки
на общата доказателствена плоскост на изложената
фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимата по първоначалната тъжба – С.
е извършител на вмененото ѝ във вина престъпление с тъжбата, поради което
и я призна за виновна в това, че на на 01.01.2021 г. в гр. Кубрат, обл.
Разград, е казала думи, унизителни за честа и достойнството
на И.М.П. – „Мърша“, „Курво“, „Боклук“ в нейно присъствие – престъпление
по чл. 146, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 01.01.2021 г. в ..., С. казаля по
отношение на П., в нейно присъствие думите „боклук“, „мърша“ и „курва“. Същите
били изречени ядосано с повишен тон, в пренебрежителна и унизителна форма. Тези
думи съгласно общовъзприетите морални норми, Речник
на обидните думи в българския език и Тълковен речник, изречени в
пренебрежителна форма имат следното унизително съдържание: боклук – който няма стойност,
безполезен, недостоен, развратен, несериозен, отрепка, непочтен, загубил
качествата си; мърша – недействен, безжизнен човек; курва – жена, която живее
развратно. С посочените думи подсъдимата
С. е засегнала себеоценката на частната тъжителка по
първоначалната тъжба, нейните лична чест и достойнство. От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл.
Въз
основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие, че и подсъдимата
по насрещната тъжба – П. е извършител на
вмененото ѝ във вина престъпление с тъжбата, поради което и я призна за
виновен в това, че на 01.01.2021 г. в гр. Кубрат, обл.
Разград, е
причинила лека телесна повреда на П.Т.С. ***, изразяваща се в хематом на
лява мишница; широки драскотини по лява буза
и горновътрешната част на лявата половина
на гръдната стена, довели до
болка и страдания на пострадалата – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимата П. чрез активни действия – удряне с шамари
и драскане с нокти. Вследствие на посоченото упражнено физическо насилие
тъжителката по насрещната тъжба С. е получила телесни увреждания – хематом на лява мишница;
широки драскотини по лява буза
и горновътрешната част на лявата половина
на гръдната стена. Посочените телесни увреждания се квалифицират
като болки и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК и т.1 6 от ППСВ № 3/1979
година, като изцяло в тази насока е и експертното заключение на вещото лице по
изготвената СМЕ.
Подсъдимата
П. е осъществила деянието при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11,
ал. 2, пр. 1-во от НК. Същата е съзнавала ясно, че с неправомерното си
поведение умишлено причинява телесно увреждане
на пострадалата, съзнавала общественоопасния
му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици от това свое противообществено поведение и е искала пряко
настъпването на тези последици.
По наказанията:
Предвид изложеното съдът
призна подс. П.Т.С. за виновна в извършване на
престъплението по чл. 146, ал. 1
от НК и предвид наличието на материалните предпоставки на чл.78а НК (за
деянието е предвидено наказание глоба от хиляда до три хиляди лева),
подсъдимата е неосъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда
на чл. 375 и сл. от НПК, с деянието не са причинени имуществени вреди и не е
била в пияно състояние) и императивната разпоредба за приложението му, я
освободи от наказателна отговорност, като ѝ наложи административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лева.
При определяне на същото съдът
се съобрази с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като отчете следните смекчаващи
отговорността обстоятелства: чисто
съдебно минало; отегчаващи: няма. Съдът определи глобата при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, на минимума на предвиденото наказание в чл.78а НК.
С така определеното наказание съдът намира, че ще се постигнат целите на чл.12
от ЗАНН – подсъдимата да преосмисли постъпката си.
Предвид изложеното съдът
призна подс. И.М.П.
за виновна в извършване на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК и предвид
наличието на материалните предпоставки на чл.78а НК (за деянието е предвидено
наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация,
или глоба от сто до триста лева), подсъдимата е неосъждана, не е освобождавана
от наказателна отговорност по реда на чл. 375 и сл. от НПК, с деянието не са
причинени имуществени вреди и не е била в пияно състояние) и императивната
разпоредба за приложението му, я освободи от наказателна отговорност, като й
наложи административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.
При определяне на същото съдът
се съобрази с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като отчете следните смекчаващи
отговорността обстоятелства: чисто
съдебно минало; отегчаващи: няма. Съдът определи глобата при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума на предвиденото наказание
в чл.78а НК. С така определеното наказание съдът намира, че ще се постигнат
целите на чл.12 от ЗАНН – подсъдимата да преосмисли постъпката си.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Гражданският
иск предявен от И.М.П. в
размер на 500 лв. като
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан по своето основание.
Деянието на подсъдимата представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, тя е длъжна да репарира вредите, които пострадалият е понесъл. Изхождайки от
субективното усещане, което всеки има
за себе си,
се налага извода, че П. е възприела казаното от подсъдимата като унижаващо нейната чест и достойнство. Изречените от С. думи накърняват доброто име на
П., вследствие на което е изпитала неудобство от думите
на подсъдимата по първоначалната тъжба, срам, чувство на обида,
с което се доказва по делото
наличието на морални вреди в причинно-следствена връзка с деянието, поради което искът се
явява доказан по основание.
При определяне на справедливо
обезщетение съдът, след като съобрази
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, счита, че обезщетение
в размер на 200.00 лева
съответства на общите критерии
за справедливост и в достатъчна степен репарира претърпените неимуществени вреди. За да определи този
размер, съдът съобрази, че от
събраните гласни доказателства, ангажирани от тъжителя, се установява, че тя е изпитала неудобство, тъй като до този момент името ѝ
не е било накърнявано. Логично при подобно злепоставяне е да се търпят посочените
от тъжителя
неудобства при общуването с околните, както и да са
налице негативни личностни преживявания за засегнатия. За да отхвърли
иска за горницата до
претендираните 500.00
лева,
съдът съобрази, че не се
установи с категоричност извън обичайните негативни преживявания тя
да е претърпяла
в причинна връзка с деянието по-големи вреди, които да
следва да бъдат допълнително обезщетявани. Така мотивиран, съдът намира, че искът
следва да бъде уважен до
сумата от 200.00 лева,
а за горницата над тази сума,
до предявения размер от 2000.00 лева
искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Присъдената сума се дължи
съобразно претенцията ведно със законната
лихва, считано от датата на
увреждането – 01.01.2021 год.
до окончателното
изплащане на задължението.
Безспорно от събраните по делото доказателства
се установява, че противоправното поведение на И.М.П.
и извършеното от нея престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК се намира в
причинно–следствена връзка с настъпилите от престъплението травматични телесни
увреждания у тъжителя по насрещната тъжба П.Т.С.. От това следва, че
претенцията на ищеца за обезщетение, с оглед нанесени неимуществени вреди се
явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Ето защо съдът в случая се ръководи от характера и вида на
получените телесни увреждания, които са били обект на изследване в назначената
в хода на съдебното следствие СМЕ. От заключението на вещото лице е видно, че
тъжителят е получил следните травматични увреждания: хематом на лява мишница;
широки драскотини по лява буза и горновътрешната част
на лявата половина на гръдната стена. Причинените ѝ телесни увреждания
съобразно заключението на експерта покриват медико-биологичната квалификация на
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК и обуславят чувство на
„причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето”. Съобразявайки
наличието на описаните телесни увреждания у пострадалата, съдът прие, че
житейски оправдано е да се приеме, че тя към момента на извършеното спрямо нея престъпно
деяние, е изпитала силен страх и психически дискомфорт,
предизвикан от проявената спрямо нея физическа агресия от страна на дееца. Предвид
изложеното, съдът приема, че ищецът действително е претърпял неимуществени
вреди, вследствие на причинените му телесни увреждания, които подлежат на
обезщетяване. От това следва, че предявеният граждански иск е доказан по
основание, тъй като е налице противоправно поведение
на подсъдимия, претърпяна щета и причинна връзка между тях.
Предвид изложеното, след като
съобрази заключението на вещото лице по назначената СМЕ за характера и вида на
нанесените телесни увреждания у ищеца, които покриват медико-биологичната
квалификация на лека телесна повреда, изразяваща се в „причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето”, съдът намира, че по справедливост на
основание чл. 52 от ЗЗД следва да присъди сумата от 800.00 лева срещу подсъдимата,
като обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата П.Т.С., вследствие
на извършеното спрямо нея престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. За разликата над
уважения размер от 800.00 лева до пълния размер на иска от 2 000.00 лева,
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен. Съдът приема, че следва да присъди и законната лихва върху уважената
част от иска, считано от датата на настъпване на увреждането - 01.01.2021 година до окончателното изплащане на сумата.
Основателна е претенцията на С. и за овъзмездяване на
причинените ѝ имуществени вреди в размер на 25 лв. В резултат на деянието,
тъжителката по насрещната тъжба е била освидетелствана от съдебен лекар, за
което е заплатила 25 лв., видно от приложените платежни документи.
По
претенцията за разноски:
Предвид
този изход на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата С. следва
да заплати на П. сторените по делото
разноски в размер на 312 лв., а по сметка на РС-Кубрат – държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 50 лв.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК и подсъдимата П. следва да заплати на С.
сторените по делото разноски в размер на 882 лв., а по сметка на РС-Кубрат – държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 50 лв.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Председател: /П/