РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Перник, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720200477 по описа за 2022 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, №5658506на ОД на МВР Перник,
с който на Ю. Ц. П., с постоянен адрес
***************************************** ЕГН **********, със
Съдебен адрес: ************************************** адв.К.С., е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева)
на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия
закон.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от Ю. Ц. П., в която
се излагат възражения, че е издаден при неспазване на процесуалните правила
и в нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на издадения
електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован. Наведено е
възражение и за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не е участвал
1
лично, като се представлява от пълномощник адв. С.а, която по същество
излага доводи, в следния смисъл: моли съда да постанови съдебно решение, с
което да отмени процесния ел фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Счита, че видно от приетите в днешното съдебно заседание доказателства, а
именно: писмо от Община Перник е налице основание да се приложи чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, тъй като е налице изменение на максимално допустимата
скорост на движение на автомобилите в процесния участък. Налице е според
представителя влязъл в сила нормативен акт, който води до по-благоприятни
последици за нарушителя, с оглед на което считам, че следва да бъде изменен
процесния ел. фиш, като размера на наказанието следва да бъде съобразен с
максималната скорост на движение, която е актуална към настоящия момент,
а именно 80 км/час.
На следващо място счита, че е налице нарушено право на защита, с
оглед на обстоятелството, че в приложения към преписката протокол е
попълнена графа общо ограничение на скоростта, както и графата за
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак. Сочи и че АНО
неправомерно е определил размера на наложеното наказание на основание чл.
182, ал.4 от ЗДвП, тъй като в процесния ел.фиш липсват каквито и да било
данни жалбоподателят да има наложени и влезли в сила за период от една
година и други подобни наказания. Също така няма мотиви и защо размера на
наказанието е в двоен размер, което. Моли, процесния ел. фиш да бъде
изменен и размера на наложеното наказание да се намали на сто лева.
Претендира разноски, съгласно приложения по делото договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските, който представям.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по
жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал. В
придружителното писмо към преписката моли съда да потвърди ЕФ, като
прави възражение и за адвокатското възражение на другата страна.
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е частично основателна.
От фактическа страна:
На 08.09.2021 г. в 16:14 часа в гр.Перник ПП I-6 км. 84+000 след б-я
Петрол с посока към гр. София при ограничение от 60 км/ч въведено с ПЗ
В26 за населено място и отчетен толеранс от-3 км. в полза на водача. СПУКС
е бил насочено към гр. Радомир, с МПС НИСАН НВ 200 вид ТОВАРЕН
АВТОМОБИЛ регистрационен номер ***************** е заснето
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № 11743d0, като при разрешена стойност на скоростта-
2
60 km/h, била установена стойност на скоростта- 83 km/h превишена
стойност на скоростта- 23km/h.
След преустановяване на извършвания в периода от 16:00 часа до
18:00 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на
посочената дата и място полицейският служител изготвил протокол съгласно
чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение, който бил регистриран на 9.9.2021 г. с рег. № 1158р-
8638. В протокола, представен по преписката, като място на контрол- графата
е празна, или такова не е описано, като град- посочен гр. Перник, ПП I-6 км.
84+000 , а посока на движение- гр. Радомир- гр. София.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на жалбоподателят- Ю. Ц. П..
В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който отчетената скорост била
редуцирана на 83 км/ч /при отчетен толеранст от 3 км в час, тоест видно от
снимката се е движел със скорост 86 км в час/ при разрешена такава от 60
км/ч /към момента на заснемането/, за населено място, или превишението
било с 23 км в час., поради което и за нарушаване на чл.21, ал.2, вр. Ал. 1 от
ЗДвП му е било наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от
същия закон административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.189, ал.6 от ЗДвП да
предостави в ОД на МВР Перник писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, а обжалвал ЕФ с процесната жалба пред съда.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 28.3.2021 г., след което
същият не упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката по регистрацията на моторни превозни средства доказва, че
МПС НИСАН НВ 200 вид ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ регистрационен номер
***************** е е собственост на жалбоподателя.
Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо
средство-снимка № № 11743D0/ 0402611, установява, че на 08.09.2021 г. в
16:14 часа в гр.Перник ПП I-6 км. 84+000 след б-я Петрол с посока към гр.
София при ограничение от 60 км/ч въведено с ПЗ В26 за населено място и
3
отчетен толеранс от-3 км. в полза на водача. СПУКС е бил насочено към гр.
Радомир, с МПС НИСАН НВ 200 вид ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ
регистрационен номер ***************** е заснето извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
11743d0, като при разрешена стойност на скоростта- 60 km/h, била
установена стойност на скоростта- 83 km/h превишена стойност на
скоростта- 23km/h, което съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил
приспаднат толеранс от минус 3 км/ч, който е релевантен към максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен както в
приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система
за контрол на скоростта, така и в протокол № 01-С-ИСИС от 5.2.2021 г. за
последващата й проверка И протокол № 248-ИСИ от11.12.2017 г. за
последващата й проверка
Към доказателствения материал са приобщени протокола за
използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяващо,
че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване
под № 5126 приложение, издадено от производителя за техническите и
метрологични характеристика на процесната система.
Видно от писмо, рег..№ 7855/18.04.2022 г. от Кмета на община
Перник, прието в с.з. то същите информират съда, че участъка от
републикански път I-6 в град Перник, при км 84+000 /след бензиностанция
„Петрол“/ се намира в рамките на населено място - град Перник. Пътни знаци
Д11 и Д12 са поставени на всички входно изходни артерии на град Перник, в
т.ч. и на път I-6 при ПВ „Батановци“ и ПВ „Даскалово“. Сочат, че считано от
18.03.2022 г. /като нарушението е преди тази дата- 08.09.2021 г., към който
момент ноторно за съда и служебно известно е поради множеството
разгледани дела, че участъкът е бил с именно посоченото във фиша
ограничение на скоростта от 60 км в час / са въведени нови скоростни режими
по път I-6, съгласно проект „За постоянна организация на движението на път
I-6 Гюешево-София от км. 72+235 до км.86+445 /детелина „Батановци“ - ПВ
„Даскалово“/, като в процесния участък е валидна забрана за движение със
скорост по-висока от 80 км/час, въведена с пътен знак В26. Посочено е, че
път I-6 е част от републиканската пътна мрежа и се поддържа от Областно
пътно управление. Преди датата 18.03.2022 г., Община Перник не разполага с
действалия до този момент проект за организация на движението. Към
писмото е приложена схема на организацията на движение след 18.03.2022 г..
4
Към писмото е приложена извадка от схема за организация на движение.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил МПС НИСАН НВ 200 вид
ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ регистрационен номер ***************** е е
собственост на жалбоподателя., поради което и правилно в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана
нговата административнонаказателна отговорност. От страна на
жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване,
в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189,
ал.5 и ал.6 от ЗДвП.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 117436d0 като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Същата е одобрен до 07.09.2027 г. за
което е издаден протокол от проверка с № 248-ИСИ/11.12.2017 г.
Периодичността на проверката на видео- радарните системи е една
година.Системата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 5126, срокът на валидност на
одобряването на типа е до 07.09.2027 г. Тя е тип средство за измерване
съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126,
издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е
отговаряла на съответните технически изисквания. Процесната преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в
автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител, който
само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за
контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система
измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези,
движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния
номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна
част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на
процесната система подробно е описана процедурата по обработване на
данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не
5
могат да бъдат променени от човешки фактор.
На снетия от паметта на системата снимков материал, който е
веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила,
посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и регистрационният му номер са
видими по ясен и категоричен начин, поради което и няма спор, че
измерената скорост е именно на заснетия автомобил.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, справка за нарушител/водач, разпечатка от
показанията на техническото средство – снимка11743D0/ 0402611, протокол
за използване на АТСС, рег. № 1158р-8638 от 09.09.2021 г. и снимка за
разположението му, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017 г. за вписване на преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване,
с приложение към удостоверението, писмо, протокол № 01-С-ИСИС от
5.2.2021 г. за последващата й проверка И протокол № 248-ИСИ от11.12.2017
г. за последващата й проверка, писмо, заповед № 313з-310/14.02.2020 г. на
Директор ОД МВР – Перник, писмо, рег.№ 7855/18.04.2022 г. от Кмета на
община Перник, с което информират съда, че участъка от републикански път
I-6 в град Перник, при км 84+000 /след бензиностанция „Петрол“/ се намира в
рамките на населено място - град Перник. Пътни знаци Д11 и Д12 са
поставени на всички входно изходни артерии на град Перник, в т.ч. и на път I-
6 при ПВ „Батановци“ и ПВ „Даскалово“. Сочат, че считано от 18.03.2022 г.
са въведени нови скоростни режими по път I-6, съгласно проект „За
постоянна организация на движението на път I-6 Гюешево-София от км.
72+235 до км.86+445 /детелина „Батановци“ - ПВ „Даскалово“/, като в
процесния участък е валидна забрана за движение със скорост по-висока от
80 км/час, въведена с пътен знак В26. Посочено е, че път I-6 е част от
републиканската пътна мрежа и се поддържа от Областно пътно управление.
Преди датата 18.03.2022 г., Община Перник не разполага с действалия до този
момент проект за организация на движението. Към писмото е приложена
схема на организацията на движение след 18.03.2022 г.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
частично основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
6
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на
предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че
процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с № 11743d0, с
каквито съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес".
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027 г. Документът удостоверява, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с
одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът
приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на
датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да
бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за
7
контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител, в
който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
посока на движение на контролираните МПС, въведения в участъка скоростен
режим, наличието на ПЗ В26 и разположението му спрямо позиционирането
на АТСС, режим на измерване, посока на задействане, начален и краен час на
работа с АТСС и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието
му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране
на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него
нарушение. Означените място на използване на техническото средство –в
периода от 16:00 часа до 18:00 часа на посочената дата, видеоконтрол на
скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място
полицейският служител изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, който бил регистриран на 9.9.2021 г. с рег. № 1158р-8638. В
протокола, представен по преписката, като място на контрол- графата е
празна, или такова не е описано, като град- посочен гр. Перник, ПП I-6 км.
84+000 , а посока на движение- гр. Радомир- гр. София, като възраженията в
тази насока съдът намира за неоснователни, като видно от протокола е
посочено и че същият заснема приближаващи се автомобили и е посочено
въведеното ограничение на скростта към момента на заснемането, а именно
60 км в час, което съдът както посочи по –горе е ноторен факт за съдебния
състав, поради разглеждането на множество дела със сходен предмет в
участъка, като относон въведеното след това ограничение от 80 км.в час,
предвид – въведено от 18.03.2022 г., то по искането същото да се третира като
по благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 ЗАНН, то съдът намира, това
възражение за неоснователно. Това е така тъй като не се касае за закон, на
първо място, ЗДВП е същият, както към момента на нарушението, а просот е
изменена организацията на движението в участъка с въвеждане от АПИ на
ново ограничение на скоростта, което не може да се третира по никакъв
начин, че попада в хипотезата на чл.3, ал.2 ЗАНН, която е неприложима в
случая и следва да намери приложение, законът който и тогава и сега е бил в
СИЛА ЗДВП и не е изменян досежно посочената разпоредба за превишение
8
на скоростта, приложима в случая, а именно чл. 182, ал.1, т.3 ЗДВП. При
наличието на поставени пътни знаци, въвеждащи различна скорост на
движение от валидната за населено място, съгласно възможността в чл. 73,
ал. 2 от ППЗДвП, именно с въведените с тях ограничения на скоростта
водачите следва да съобразяват поведението си при управление на МПС.
Събраните доказателства за скоростния режим не са в противоречие с
приложените по преписката писмени доказателства. От снимковия материал
се установява, че в момента на заснемането, автомобилът е превишил
разрешената скорост с 23 кмв час, при забраната за движение със скорост по-
висока от 60 км/ч., въведена с ПЗ В26, за участъка към момента на
нарушението. В този смисъл, твърдяната от пълномощника
незаконосъобразност при квалифицирането на нарушението и
административното наказване не е допусната, като не е налице и хипотезата
на чл.3, ал.2 ЗАНН / в този смисъл виж Решение от 29.06.2011 г. на АдмС -
Перник по к. а. н. д. № 157/2011 г. и Решение № 8792 от 3.07.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 3262/2020 г., V о., докладчик председателят А.Д., където е
посочено, че-„ Когато се касае за акт, установяващ административно
нарушение и санкциониращ го с административно наказание приложимото
материално право е това към момента на извършване на нарушението, а по-
новият закон е приложим само ако е по-благоприятен за дееца. Тези
основополагащи принципи на административно-наказателното право се
съдържат в чл. 3, ал. 1 и 2 ЗАНН…като при запознаване с мотивите на
решението, се достига до горепосочените изводи, кога се счита за приет
последстващ по-благоприятен за дееца закон, каквато хипотеза в случая не е
налице и не следва да се коментира.”.
На следващо място, приетата по делото заповед № 313з-310/14.02.2020
г., издадена от директор ОДМВР – Перник доказва и компетентността на
полицейския служител, изготвил протокола за използване на АТСС да
осъществява дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение
по пътищата със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС "АНД", доколкото е сред определените с
административния акт длъжностни лица. Протоколът е съставен съгласно
изискванията в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и е подписан от същия
полицейски служител, който с полагането на подписа си е и декларирал, че
автоматизираното техническо средство е разположено, настроено и
9
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в
инструкцията за неговата експлоатация, че е преминало метрологична
проверка и е годно за експлоатация. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата
е официален документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, тъй
като е съставен и подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а
впоследствие е надлежно проверен от ръководителя на съответното
структурно звено, удостоверено с негов подпис. Същият се цени като годно
доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му фактически
обстоятелства, за изготвения и приложен снимков материал от записа на
нарушението, както и за това, че АТСС е било използвано съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка, в която са означени
дата и час, точна локация, посока на движение, разрешена скорост
/съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на
заснетото превозно средство и разстоянието на измерване. Направения запис
на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство
по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден
електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобила,
визиран в електронния фиш, заснет при приближаването му към СПУКС,
поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип №
17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал лазерния
лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от
пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая,
пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в електронния
фиш.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
10
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на
скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в ал.
1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за населено място е била 60
км/ч /към момента на заснемането/. С ПЗ В 26 в случая е било въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч., и както се посочи, именно с тази
стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на МПС. В този
аспект квалификацията на нарушението е правилна.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него,
съгласно чл. 188, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с
който е извършеното нарушението П. не е упражнил възможността в чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му
за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
11
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място Ю. Ц. П. е управлявал описаното превозно средство
със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, № 11743d0, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение административното наказване:
Съдът констатира, че АНО незаконосъобразно е приложил
административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, но при
конкретните обстоятелства нарушението не може да има за последица отмяна
на издадения електронен фиш на това основание.
Както се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП за това, че при управление
на МПС в населено място е превишил въведената с пътен знак В26 скорост на
движение от 60 км/ч. и се е движил с 83 км/ч. За превишаване на разрешената
максимална скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл. 182 от с.
з., вида и размера на които са определени в зависимост от стойността на
конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет
отделни алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е
извършено в населено място /ал. 1 или извън населено място /ал. 2/, като са
предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на
субекта на нарушението /ал. 3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4 и
системно такова /ал. 5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено
нарушение по ал. 1, ал. 2 и 3 на с. р., а именно глоба в двоен размер спрямо
предвидения за съответното нарушение, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6
и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок три месеца. Приложената
администартивнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП не е
обвързана със съответната хипотеза по ал. 1-3, но описанието на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение в
12
съдържанието на електронния фиш /превишаване на скоростта в населено
място и стойността на конкретното превишение, изчислено коректно на база
измерената скорост /83 км/ч/, намалена с допустимата грешка при
измерването/, ясно сочат, че водачът е наказан за повторно извършено
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, наказуемо с глоба, чийто двоен
размер съответства на наложения с ЕФ.
Следва да се отбележи, че това е сторено при изначална липса на
твърдение за един от съставомерните признаци от обективна страна, тъй като
при описание на нарушението не са изложени обстоятелства в насока
повторно извършване на установеното с АТСС нарушение. Съгласно § 5, т. ЗЗ
от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач. Следователно, законосъобразното подвеждане
на установените факти под нормата на чл. 182, ал. 4, вр ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
изисквало отразяване на налично по-ранно наказване на Ю. Ц. П. за същото
по вид нарушение, ясно означаване на акта, от който то произтича и датата на
влизането му в сила. Такива данни изобщо липсват. Нещо повече, напълно
отсъства констатация за това, че отговорността е ангажирана за нарушение,
извършено повторно.
Изложеното налага извод, че административнонаказващият орган е
приложил санкцията на правната норма без да изложи в пълнота фактите,
изпълващи всички елементи от хипотезата й. Констатираните недостатъци
при очертаване обективната страна на нарушението и цифровото му
квалифициране нарушават процесуалните правила и ограничават правото на
защита на наказания субект, тъй като е поставен в положение да се защитава
срещу неясно и вътрешно противоречиво административнонаказателно
обвинение и без да са му известни всички факти, които АНО е съобразявал
при решаване на въпроса за отговорността му. Описанието на нарушението
следва да се съдържа в обстоятелствената част на съответния
административнонаказателен акт, а не да се установява и извежда от други
материали по преписката, чиято функция е не да установят, а да подкрепят и
докажат вменения състав на нарушение. Поради това, констатираният
пропуск в очертаването състава на нарушението не може да се санира в
13
настоящото въззивно производство въз основа на събраните от съда
доказателства.
Независимо от този извод, допуснатото нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието не мотивира отмяна на издадения
електронен фиш като незаконосъобразен, а предпоставя упражняване на
правомощието съдът да измени административнонаказателния акт като
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние и приложи закон за по-леко наказуемо нарушение при отсъствие на
каквото и да е изменение на обстоятелствата на нарушението, в съответствие
с намиращата субсидиарно приложение разпоредба на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН. В същия смисъл са задължителните указания в т. 1 от
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. дело № 1/2020 г. на ВАС,
ОСС от I и II колегия.
Установените в производството факти и обстоятелства еднозначно сочат на
осъществен по-леко наказуем състав на административно нарушение по чл.
182, ал. 1, т. 3, вр. чл. 21, ал. 2, вр. Ал 1 от ЗДвП. Същото е безспорно
доказано, поради което жалбоподателят следва да понесе наказание за него. В
този смисъл, изцяло в правомощията на съда като въззивна инстанция е да
измени електронния фиш, като в съответствие с материалния закон наложи
наказание по горепосочения по-лек състав, каквото искане отправя и
представителя на жалбоподателя в с.з.. Правото за защита на жалбоподателя
не се нарушава, тъй като се е защитавал срещу идентични факти и
положението му се смекчава с налагане на глоба в по-нисък размер.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.
28а от ЗАНН, тъй като отсъстват наведени от страната и установени от съда
обстоятелства, които да мотивират извод, че представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 23 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
14
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т. 3 от визираната разпоредба.
Последната предвижда Водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва, както следва: т.3. за превишаване от 21
до 30 km/h - с глоба 100 лв.;, определено в абсолютен размер – глоба от 100
лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2
от ЗАНН. По съображенията, които се изложиха именно такова наказание
следва да понесе жалбоподателя.
Разноски
Приложеният по-леко наказуем състав на административно нарушение
и следващата от това редукция на наказанието от 200 лв. на 100 лв.
обосновава присъждане и на разноски в негова полза, тъй като своевременно
е направил искане за това /в жалбата/. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.
1 от АПК урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна
на обжалвания акт, но не и по отношение на изменение на същия, то на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно приложение намира ГПК. В нормата
на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат
право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на
уважената част от иска. Приложена към конкретния казус нормата дава
основание за уважаване претенцията на страната по съразмерност,
пропорционално съобразно изменения размер на административното
наказание.
Жалбоподателят е доказал направени разноски за възнаграждение на адвокат
в производството в размер 300 лева и е поискал присъждането им. От
приложения договор за правна защита и съдействие, се установява, че
страните са договорили възнаграждение за процесуално представителство по
настоящото а. н. дело в посочения размер, като е отразено заплащането му в
брой при подписване на договора. Същото е в минималния размер предвиден
в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН няма възможност за намаляването му.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат
следва да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал наказателното
15
постановление, но по съразмерност, намалено с пропорцията, с която е
намален и размера на наложеното наказание, а именно 150 лв.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал.
2, т. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
АТСС серия К, № 5658506 на ОД на МВР Перник, с който на Ю. Ц. П., с
постоянен адрес ***************************************** ЕГН
**********, със съдебен адрес: **************************************
адв.К.С., е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв
(двеста лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1
от същия закон, като за същото нарушение на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП налага глоба в размер 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. "Самоков" № 1, да
заплати на ЮЛ. ЦВ. П., с постоянен адрес
***************************************** ЕГН **********, сумата от
150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени от него разноски в
производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този размер до
размера на договореното и заплатено от жалбоподателя възнаграждение на
адвокат от 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
16