Решение по дело №1173/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 418 ал. 4 от ГПК.

С разпореждане № 1748/18.04.2012 г., постановено по гр. д. № 922/2012 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил заявлението, подадено от М. Ф. К. от гр. К., с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу СД „Н.- К., Ч.”- гр. К. и НД.Ч. от гр. К., и е прекратено производството по делото.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал жалбодателят М. Ф. К. от гр. К., който го обжалва с молба да бъде отменено и бъде издадена исканата заповед за изпълнение. Сочи в жалбата, че основния договор не бил нотариално заверен, но в него ясно била посочена волята на страните и всяко изменение на договора /спогодба/, също било договор. Спогодбата била нотариално заверена и в нея ясно и конкретно били посочени параметрите на заемната сума, уговореното възнаграждение, датата на възникване на задължението за плащане, след което заемната сума и възнаграждението ставали изискуеми и волята на страните по изменението, и по основният договор, била спазена.

Въззивният съд при извършената проверка на атакуваното разпореждане при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от М. Ф. К. от гр. К. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу СД „Н.- К., Ч.”, гр. К. и Н. Д. Ч. от гр. К. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение в графа 12- документ, от който произтича вземането е посочено- „спогодба към договор за паричен заем от 22.02.2012 г. с нотариална заверка на подписите, договор за паричен заем от 15.12.2006 г.”.

Заповедта за изпълнение на парично задължение се издава тогава, когато са налице предпоставките за уважаване на направеното със заявлението искане и досежно посочените в заявлението данни, съгласно изискванията на чл. 411 и чл. 412 от ГПК. Искането на заявителя трябва да отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК, респ. и на тези в чл. 127 ал. 1 и 3 и чл. 128 т. 1 и 2 от ГПК като заявителят следва да формулира точно, ясно и непротиворечиво петитума на своето искане. Съгласно разпоредбата на чл. 417 т. 3 от ГПК, основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение на вземане, независимо от цената му, е наличието на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми. Обстоятелствата, които съдът проверява в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, е очертан в разпоредбата на чл. 418 ал. 2 и 3 от ГПК. Съгласно чл. 418 ал. 2 от ГПК съдът извършва проверка на редовността на документа от външна страна, т. е. проверява формалната доказателствена сила на изпълнителното основание, и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, документът следва да удостоверява наличие на вземане въобще. Предвид характера на производството по чл. 417 от ГПК, което започва като едностранно и безспорно, съществуването на вземане следва да се удостовери по един несъмнен начин и притезанието трябва да е изискуемо към датата на подаване на заявлението.

В случая, с подаденото заявление, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу СД "Н.- К., Ч."- гр. К. и Н. Д. Ч. от гр. К., заявителят М. Ф. К. от гр. К. е основал искането си на спогодба от 22.02.2012 г. с нотариална заверка на подписите към договор за паричен заем, сключен на 15.12.2006 г. в гр. К., който е съставен в писмена форма, но без нотариална заверка на подписите. Съдът приема, че в представената „спогодба” съществуването на вземането, не е удостоверено по един несъмнен начин. Основанието за възникване на вземането на кредитора е не „спогодбата”, а договора за заем от 15.12.2006 г., който не е с нотариална заверка на подписите. Още повече, че макар и именована „спогодба”, същата не носи белезите на такава по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, а само изменява част от съдържанието на договора, касаещо датата на падежа по него и не представлява годно изпълнително основание, годен документ, въз основа на който може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Поради това съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 417 т. 3 от ГПК и следва да се отхвърли заявлението, както правилно е приел първоинстанционният съд. Предвид изложеното, следва да се остави без уважение частната жалба против разпореждане № 1748/18.04.2012 г., постановено по гр. д. № 922/2012 г. по описа на Кърджалийският районен съд, с което е отхвърлено заявлението на М. Ф. К. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу СД „Н.- К., Ч.”, гр. К. и Н. Д. Ч. от гр. К.. Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВ└ЖЕНИЕ частната жалба, подадена от М. Ф. К. от гр. К. против разпореждане № 1748/18.04.2012 г., постановено по гр. д. № 922/2012 г. по описа на Кърджалийският районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу СД „Н.- К., Ч.”, гр. К. и Н. Д. Ч. от гр. К.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/