№ 1998
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Розалина Г. Ботева
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513093 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 29. 12. 2020 год., постановено по гр. д. № 76509/2018 год. на СРС ІІ ГО 52 състав е признато за
установено, че Е.С. ЕООД дължи на Т.С. ЕАД сумата 271.43 лева цена на доставена топлинна енергия за периода
01. 04. 2015 год. до 30. 04. 2017 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК 30. 05. 2018 год. , до окончателното изплащане, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 59
ЗЗД. В останалата част решението е отхвърлително и не е предмет на съдебен контрол по това дело.
С решението са присъдени разноски съобразно уважената част от иска.
С допустима въззивна жалба ответникът твърди решението по отношение на него в установителната част да е
неправилно и незаконосъобразно, както и необосновано. Районният съдия неправилно е приел, че ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Съдът е третирал ответника като клиент потребител на топлинна
енергия, за когото се определят прогнозни стойности и който получава изравнителни сметки и фактури. Поддържа
се, че отношенията между страните следва да се третират като облигационни. Позовава се на конкретна практика
на СРС и СГС. В имота според заключение на вещото лице по СТЕ се начислява единствено топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация. За отношенията между страните е приложим чл. 153 ал. 3 вр. чл. ал. 1 ЗЕ.Счита,
че ответникът като клиент на топлинна енергия по чл. 153 ал. 1 ЗЕ е в облигационно отношение с ищеца, който е
имал възможност да защити правата си с искове за реално изпълнение на договорно основание.
Като е приел обратното, районният съдия е постановил неправилно и необосновано съдебно решение, което
следва да бъде отменено.
Иска се постановяването на ново решение по същество на спора, като се отхвърли предявеният иск.
Не се претендират разноски.
Не се сочат и заявяват нови искания по доказателства.
Представен е отговор на въззивната жалба от дружеството ищец по претенцията, като се сочи, районният съдия да
1
е взел мотивирано и обосновано решение в обжалваната част, като подробно е съобразно константната съдебна
практика е процедирал в излагането на мотиви на съдебния акт. Твърденията на ответника произтичат от
тълкуване разширително и по аналогия на материалното право и се явяват несъществени и необосновани.
Между страните договор за продажба на топлинна енергия не е подписан въпреки отправена покана от
дружеството към ответника, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи
връщането на онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването.
Ответникът е небитов клиент по пар. 1 т. 33а от ДР на ЗЕ, спрямо когото е приложим чл. 149 ал. 1 т. 3 ЗЕ,
изискваща сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносното дружество и
клиент на топлинна енергия за небитови нужди, при общи условия, тоест предвидената в закона писмена форма е
такава за действителност на правоотношението.
Договор между ищеца и ответника не е бил сключен.
Съдебната практика, цитирана от ответника се оспорва от ищеца, като въззивният съд е счел, че в случая чл. 153
ал. 1 ЗЕ не е приложим.
Счита се въззивната жалба де е неоснователна, иска се постановяване на решение, с което същата да се отхвърли,
като се присъдят разноски и юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт.
Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК на 03. 11. 2021 год.
Постъпила е молба от дружеството на 08. 03. 2022 год., която е бланкетна.
В открито съдебно заседание, единствено проведено, дружеството се представлява от управителя, който поддържа
жалбата и заявява, че няма доказателствени искания.
Претендира разноски, като не представя списък за такива по чл. 80 ГПК.
Въпреки допустимост и редовност, жалбата се явява неоснователна.
Решението е валидно, в обжалваната част е допустимо, а по останалите въпроси, по които съдът е ограничен от
жалбата, същото е и правилно, обуславящо потвърждаване в тази му част, с препращане към мотивите по
аргументи от чл. 269 изр. 1 и изр. 2 и чл. 272 ГПК.
Решението е правилно, по следните съображения :
Не се спори по делото, а и се установява от приети като неоспорени писмени доказателства, че ответникът е
небитов клиент на топлинна енергия, както и че между него и ищцовото дружество не е сключен писмен договор.
Като видно от решение, представено на л. 20 от делото на СРС, ответникът въззивник е ЕООД с фирма Е.С.
ЕООД.
Ответникът не спори, че сградата е топлоснабдена, като за процесния период за исковия имот са отчислява
топлинна енергия само за сградна инсталация.
Ищецът не оспорва, обстоятелството, че между страните по спора изискуемият по закон писмен договор не е
сключен. Няма спор и, че ответникът е клиент потребител на топлинна енергия.
Спорен е въпросът по правото дали следва да се приложи чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 т. 1 ЗЗД или чл. 422
ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД.
Пред районния съдия в откритото съдебно заседание на 13. 11. 2019 год. адвокат Й. за ответника и настоящ
въззивник изрично е заявил, че няма други доказателствени искания.
Правилно районният съдия е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че ответникът е собственик
на имота, явяващ се потребител по смисъла на ЗЕ на доставената за него топлинна енергия.
Въз основа на установената и удостоверена с надлежни писмени доказателства и експертни заключения изводът
на районния съдия, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството ищец, поради което и
дължи сумата 271.43 лева на ищеца, заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 30.
05. 2018 год., служещо като покана за плащане, до окончателното погасяване на уважената претенция.
Константна е съдебната практика, че при такава фактическа обстановка, както надлежно удостоверената по
2
настоящия казус, са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на дружеството ответник по
предявения от дружеството ищец иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД и респективно за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: 1) доставката на ТЕ до
топлоснабдения имот, 2) че е настъпило неоснователно разместване на имуществени блага, а именно, че
доставената ТЕ за исковия период е била ползвана в топлоснабдения имот без да е била плащана, 3) че е
настъпило обогатяване за ответника и обедняване на ищеца в резултат на извършената без основание размяна на
блага, 4) че е налице причинна връзка между обогатяването и обедняването, и 5) че ищецът няма друга законова
възможност за защита чрез иск.
Съдът отчита, че доказателствената тежест относно спорното материално право е именно тази по предявения иск
с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като в исковата молба и в заявлението по чл. 410 от
ГПК ищецът поддържа като основание на иска, че не е бил сключен между страните писмен договор за доставка
на ТЕ за стопански нужди, въпреки което се твърди, че е била доставяна ТЕ до имота на ответника за стопански
нужди, както и че същата е била ползвана и не е била заплащана. Тези твърдения и доводи на ищеца са
предопределящи за правната квалификация на заявеното спорно право на извъндоговорно основание
(неоснователно обогатяване).
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива
на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи,
които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в
случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало
да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане /в този смисъл са
разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/.
В резюме в конкретния случай страните не спорят, че договор за доставка на топлинна енергия между тях не е
сключен. Ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното му обогатяване с доставената и
използваната от него топлинна енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца покана, страните не са
подписали писмен договор. Поради тази причина, след като в настоящото производство не се спори, че между
главните страни не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената
в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, то това означава, че помежду им не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. При липсата на възможност
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание,
същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в който случай законодателят е предвидил, че всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. За да бъде уважен така предявеният иск, следва да се установи, че за процесния период между
страните, при липса на валидно договорно правоотношение, топлопреносното предприятие е предоставило
топлинна енергия за стопански нужди на потребителя на топлинна енергия и така е обеднял, а потребителят е
ползвал такава, т. е. обогатяването се изразява в увеличаване на актива на имуществото на обогатения или
намаляване на неговите пасиви/спестяване на някои разходи, които иначе е трябвало да понесе.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът се е обогатил неоснователно с топлинна енергия през
процесния период в имота без да е заплатил стойността на използваната такава съгласно стойностите на приетата
по делото и неоспорена от страните СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът
за неговото извършване е регламентиран в ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В
случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на фирмата за дялово разпределение с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. ФДР е осъществявала услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за процесния период. Размерът на спестените от страните в настоящото производство разноски следва да се
определи въз основа на реално потребената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по арг. от чл.
156 от ЗЕ, която се установява от приетите от първоинстанционния съд заключения на съдебно-техническата
3
експертиза и съдебно-счетоводната експертиза.
При липсата на възможност на топлопреносното предприятие да претендира стойността на доставената топлинна
енергия на договорно основание, то последното разполага с възможността да предяви иск с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на делото на въззиваемия следват се своевременно претендирани и реално сторени разноски пред
настоящата инстанция, 200 лева юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивната съдебна
инстанция.
Предвид размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване,
съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29. 12. 2020 год., постановено по гр. д. № 76509/2018 год. на СРС ІІ ГО 52 състав, в
обжалваните части.
ОСЪЖДА Е.С. ЕООД ЕИК **** да заплати на Т.С. ЕАД ЕИК ****, 200 лева юрисконсултско възнаграждение за
един юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4