О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………../…...02.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №1428 по описа за 2017г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба предявена от “Юробанк България“ АД /с предишно наименование “Юробанк и Еф
Джи България“/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя Д. и Димитър Шумаров, действащи чрез пълномощника си адв.С.З.,***, против М.Н.В., с ЕГН **********,
с адрес: *** и Я.Д.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Б.Д.,
с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430,
ал.1 от ТЗ и чл.365, т.1 от ГПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД чл.78 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца, следните
суми: -70000 евро,
представляваща частичен иск от общо дължимата главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г. в размер на 88331.36 евро,
ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане; -864.95 евро, представляваща неиздължени такси
по договора за периода от 10.12.2014г. до 11.10.2017г.; -272.55 евро, представляваща неиздължено
обезщетение за заплатени застрахователни премии и - 834лв.,
представляваща нотариални такси.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127,
ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от
същата на ответниците.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, с които оспорват иска
като недопустим и неоснователен.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК са постъпили допълнителни искови молба, с която се оспорват
възраженията, релевирани с отговорите.
В срока по чл.373 от ГПК ответниците не са депозирали допълнителни
отговори.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими. Направените с
отговорите възражения, относно липсата на активна легитимация на ищеца, са
относими към основателността на предявения иск, а не към неговата допустимост,
поради което и същите следва бъдат разгледани по съществото на спора.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените с исковата молба писмени доказателства се явяват допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Следва да се
допусне и исканата от страните съдебно-счетоводна експертиза с посочените от
тях задачи.
По отношение на оспорването от страна на ответниците на
подписа положен във Въпросник-приложение имуществена застраховка към полица
№11029001258, понастоящем съдът не е в състояние да се произнесе, доколкото от
формулировката на оспорването не може да се изведе еднозначен извод дали се
касае за оспорване на истинността на документ, в частност на неговата
автентичност по реда на чл.193 от ГПК, или става въпрос за оспорване на
доказателствената стойност на документа. Наред с това, ако е налице първата
хипотеза, то следва да се изслуша становището на ищеца дали ще се ползва от
документа. Ето защо произнасянето по това оспорване следва да се извърши в
о.с.з. с оглед уточняване и изслушване на становището на страните.
С оглед релевираните от ответницата Я.В. възражения основателно се
явява искането ѝ, за задължаване на ищеца да представи ОУ на банката касаещи потребителските кредити и ипотечните кредити,
действали към момента на сключването на процесния договор.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на
Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на
основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила
е искова молба от “Юробанк България“ АД, против М.Н.В. и Я.Д.В.,
с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430,
ал.1 от ТЗ и чл.365, т.1 от ГПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД чл.78 от ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, следните суми:
-70000 евро,
представляваща частичен иск от общо дължимата главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г. в размер на 88 331.36 евро,
ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане; -864.95 евро, представляваща неиздължени такси
по договора за периода от 10.12.2014г. до 11.10.2017г.; -272.55 евро, представляваща неиздължено
обезщетение за заплатени застрахователни премии и - 834лв., представляваща
нотариални такси.
В исковата молба се твърди, че на 28.11.2007г. между ищеца, в
качеството му на кредитодател и ответниците,
в качеството им на кредитополучатели, е сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 29014.
Твърди се, че по силата на договора банката е предоставила на ответниците
кредит в размер на 92000 евро, от които 35800 евро за покупка на апартамент
№17-мезонет, на етап груб строеж, находящ се в гр.Варна, ул.“Роза“ №29 и 56200
евро за други разплащания, като кредитополучателите са се задължили да върнат
кредита заедно с уговорените лихви, в срок от 372 месеца. Твърди се, че при
откриването на заемната сметка по кредита на 28.11.2007г. страните подписали
приложение към договора. Твърди се, че сумата предмет на договора за кредит в
размер на 92000 евро е усвоена на 06.12.2017г. по сметката на
кредитополучателите. Твърди
се, че във връзка с предоставения кредит, ответниците подписали два договора,
обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №13, том X,
рег.№11439, дело №1703 от 2007г. на Нотариус с рег.№192 в НК и Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №14, том X, рег.№11442,
дело №1704 от 2007г. на Нотариус с рег.№192 в НК. Твърди се, че с първия
договор ответниците закупили имота, посочен в чл.1, ал.1 от договора за банков
кредит, а именно апартамент №17-мезонет, на етап груб строеж, находящ се в
гр.Варна, ул.“Роза“ №29, а с втория в изпълнение на чл.13, ал.1 от договора за
кредит е учредена договорна ипотека върху посочения имот, с цел обезпечение на
вземанията на банката. Твърди се, че с чл.24, ал.1 от договор за банков кредит,
страните са се споразумели, че във всеки един момент от действието на договора,
банката може едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от него на
дружества или институции от групата на “Eurobank EFG Group“, включително на “Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД. Твърди
се, че Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
09.04.2008г., банката ищец, в качеството си на цедент е прехвърлила на “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, в качеството му на цесионер, всички свои
вземания срещу ответниците, произтичащи от процесния договор за кредит. Твърди
се, че впоследствие с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит
от 25.01.2013г. “Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД, в качеството си на цедент, прехвърлило
обратно на “Юробанк България“ АД, в качеството му на цесионер, всички вземания
срещу ответниците, произтичащи от процесния договор за банков кредит. Твърди
се, че в изпълнение на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, на 08.06.2015г., с писмени
уведомления, кредитополучателите са уведомени за извършените прехвърляния на
вземанията срещу тях, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 29014 от
28.11.2007г. Твърди се, че в резултат от двата договора за цесия, понастоящем
ищецът е титуляр на всички вземания срещу ответниците, произтичащи от процесния
договор за кредит. Твърди се, че с Допълнително споразумение от 28.11.2013г.
отпуснатият кредит е преструктуриран, като по силата на чл.3, ал.1 от
споразумението главницата по кредита е преоформена от
92000 евро на 93474.72 евро. Твърди се, че съгласно чл.18, ал.1 от
договора за кредит при непогасяване, на която и да е вноска по кредита, банката
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Твърди се, че
към 19.06.2017г. по договора е било налице забавяне в плащането на дължимите
погасителни вноски, с оглед на което банката е упражнила свое потестативно
право и е обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем. Твърди се, че с
нотариални покани, връчени чрез Нотариус с рег.№446, на 30.08.2017г.,
кредитополучателите са уведомени за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита, като имено на посочената дата е настъпила предсрочната изискуемост.
Твърди се, че понастоящем освен неиздължената главница от 88331.36 евро, на основание чл.12 от Допълнително
споразумение от 28.11.2013г., ответниците дължат солидарно на банката
незаплатени такси по договора кредит за периода от 10.12.2014г. до 11.10.2017г.
в размер на 864.95 евро. Твърди се, че на основание чл.14, ал.4 във вр. с чл.14, ал.3 от договора за банков кредит, ответниците
дължат солидарно на банката и обезщетение за заплатени застрахователни премии в
общ размер на 272.55 евро. Твърди се, че на основание чл.78 от ЗЗД ответниците
дължат солидарно на ищеца и сумата от 834лв., която е заплатена за такси за
връчването на нотариални покани за обявяване на предсрочната изискуемост на
процесния договор за банков кредит.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът М.Н.В., е депозирал писмен отговор, с
който се поддържа, че сключеният
на 28.11.2007г., чрез пълномощник, Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL29014, материализира два кредита-за закупуване на жилище в размер на
35800 евро и потребителски в размер на 56200 евро, които следва да се
подчиняват на различни условия, съобразно вида им и правилата на банката, като
лихвените проценти и условията също следва да са различни. Поддържа се, че
договорът за кредит е типов и на ответника не е била дадена възможност за
индивидуално договаряне, както и че договора съдържа неравноправни клаузи. Твърди се, че според чл.3 от договора, за предоставения
кредит следва да се заплаща лихва формирана от базов лихвен процент, определян
периодично от кредитора, който към момента на сключване е бил 6.35% и
стандартна надбавка в размер на 0.15 пункта. Твърди се, че в договора и в Общите условия към
него, не е посочено по какъв начин се формира базовия лихвен процент и
надбавката, като наред с това не става ясно какъв вид лихва се
начислява-фиксирана или плаваща и по какъв начин се формира същата. Твърди се, че въпреки възможността за двупосочна
промяна в базовия лихвен процент и таксите, кредитодателя
е извършвал само увеличение, но не и намаление, като наред с това ответника не
е уведомен за нито една от промените. Поддържа се, че изложено обуславя
неравноправност на основание чл.143 от ЗЗП на клаузите на договора и на Общите
условия. Поддържа се още, че от страна на банката са налице особено съществени
нарушения на чл.58 и чл.59 от ЗКИ, като се оспорва начина на формиране на
претендираните суми и техния размер. На следващо място се по отношение на
извършените цесии на дълга се сочи, че ответника е уведомен единствено за
прехвърлянето на дълга на третото за спора лице, като известието е получено от
майка му. Твърди се,
че ответника не е получавал
друго уведомление, поради което претенции за плащане на суми по договора за
кредит, може да има само третото лице-цесионер. Твърди се, че за обратното прехвърляне на вземането,
ответника не е надлежно уведомен, тъй като видно от обратната разписка,
уведомлението е получено от неизвестно за него лице-Маринова и същото не му е
предадено. Ето защо се поддържа, че банката не е легитимирана да заявява
претенции по договора за кредит, респективно че искове са неоснователни. Твърди се, че ответника не дължи
заплащането на суми за
застрахователни премии и нотариални такси, тъй като в погасителния план към
договора за кредит такива суми не са посочени и не се дължат от
кредитополучателя. На последно място се поддържа, че претенцията за главница по
договора за кредит, е неоснователна, тъй като обект на процесния договора са
два кредита, а на практика са определени условията само по този за закупуването
на недвижимия имот в размер на 35800 евро. Счита се, че ако е имало
плащане само по договора за закупуване на имот, то дължимата сума е значително
по-ниска от претендираната.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответницата Я.Д.В., чрез пълномощник адв.Б.Д., е постъпил писмен отговор, с който се поддържа, че сключеният на 28.11.2007г., чрез
пълномощник, Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL29014,
материализира два кредита-за закупуване на жилище в размер на 35800 евро и
потребителски в размер на 56200 евро, които следва да се подчиняват на различни
условия съобразно вида им и правилата на банката, като лихвените проценти и
условията също следва да са различни. Поддържа се, че договорът за кредит е
типов и на ответника не е била дадена възможност за индивидуално договаряне,
както и че договора съдържа неравноправни клаузи. Твърди се, че съгласно чл.3 от договора, за
предоставения кредит следва да се заплаща лихва формирана от базов лихвен
процент, определян периодично от кредитора, който към момента на сключване е
бил 6.35% и стандартна надбавка в размер на 0.15 пункта. Твърди се, че съгласно § 13, т.14 вр. с § 13, т.12 и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, нормите на
Закона за защита на потребителите намират приложение по отношение на разглеждания
спор, както в настоящия случай е налице и нарушение на специалните и общи
разпоредби на ЗЗД и ТЗ, водещи до нищожност на отделни договорни клаузи и до
противоречие с добрите нрави и добросъвестността в отношенията между страните. Твърди се, че с процесния договор е
нарушено изискването
на чл.147, ал.1 от ЗЗП за съставяне по ясен и недвусмислен начин на клаузите на
договорите предлагани на потребителите, което води до нищожност на чл.3 от
договор за банков кредит от 28.11.2007г. на основание чл.146, ал.1 вр. чл.143, т.18 от ЗЗП, тъй като самата неяснота, е
уговорка във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията на
добросъвестността и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните. Поддържа се, че начина на определяне на размера на
договорната възнаградителна лихва от 6.50 % на
годишна основа за срока на целия кредит, противоречи на закона и на добрите
нрави, поради което се явява и неравноправна клауза. Твърди се, че е недопустимо, годишният процент на
разходите по кредита, да се кумулира, както е
предвидено с чл.3 от договора, с изплащане на възнаграждение за ползване на
сумата по отпуснатия кредит. Поддържа се, че чл.3, ал.5 от договора прави
договорната възнаградителна лихва по-скъпа услуга,
при това с променлива величина в полза на банката, което води до
неравноправност на тази клауза, респективно до нейната нищожност. Поддържа се,
че промяната на пазарните условия, касае еднакво интересите на кредитодател и кредитополучател, които са да се събере,
респективно погаси вземането, поради което едностранното променяне на
стойността на банковия ресурс, представляващ част от договорната възнаградителна лихва, попада в приложното поле на чл.143
от ЗЗП, тъй като това става без участието и съгласието на потребителя и е само
в негова вреда. Твърди се,
че посочените
договорни клаузи, влияят пряко на изпълнението на договора и то във вреда на
длъжника, тъй като уговорката за едностранната промяна на размера договорната
лихва, води до противоправно изкривяване на задълженията на кредитополучателя.
Поддържа се, че чл.6 от договора за кредит, уреждаща погасяването му от
кредитополучателите, чрез месечни анюитетни вноски в размер на 575.47 евро, се
явява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Твърди се, че клауза противоречи и на общия правен принцип,
залегнал в чл.70, ал.3 и чл.76, ал.2 от ЗЗД вр. с
чл.288 от ТЗ, а именно че длъжникът първо обслужва главницата и след това
лихвата. Твърди се,
че лихвата е акцесорно задължение и съществува само при наличие на
главно, поради което и при предсрочно плащане, може да се приспада. Твърди се, че според чл.6 от договора и видно от
погасителния план, размерът на акцесорното
задължение, включено в погасителните анюитетни вноски до 25.10.2038г.,
включително, надхвърлят размера на главното вземане. Ето защо се поддържа, че
тази уговорка, ведно с приложения погасителен план към нея, се явяват нищожни,
тъй като фактически правят акцесорното задължение
главно и изпълнението на договора се свежда предимно до неговото обслужване.
Поддържа се още, че посоченото води до противоречие със закона, предоставящ
първостепенно погасяване на главницата и след това на акцесорното
задължение, което при предсрочно погасяване на главното може да се приспада. На
следващо място се поддържа, че клаузите на чл.3 и чл.6 от договора за кредит,
противоречат и на правния принцип за еквивалентност на престациите. Твърди се, че посочените по-горе
клаузи трансформират
главното задължение на кредитополучателя да върне получената сума, предимно в
задължение за изплащане на лихва за ползването ѝ. Твърди се, че липсата на еквивалентност в престативните действия на страните, представлява и
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.18 от ЗЗП. На следващо място се твърди се, че в договора и в Общите условия към
него, не е посочено по какъв начин се формира базовия лихвен процент и
надбавката, като наред с това не става ясно какъв вид лихва се
начислява-фиксирана или плаваща и по какъв начин се формира същата. Твърди се, че въпреки възможността за двупосочна
промяна в базовия лихвен процент и таксите, кредитодателя
е извършвал само увеличение, но не и намаление, като наред с това ответника не
е уведомен за нито една от промените. Поддържа се, че изложено обуславя
неравноправност на основание чл.143 от ЗЗП на клаузите на договора и на Общите
условия. Поддържа се още, че от страна на банката са налице особено съществени
нарушения на чл.58 и чл.59 от ЗКИ, като се оспорва начина на формиране на
претендираните суми и техния размер. Твърди
се, че основния
лихвен процент и респективно надбавката, неправомерно са определяни върху
цялата сума от 92000 евро, при положение, че само част от тази сума се явява
жилищен кредит. Счита
се, че предвид нищожността на клаузите, уреждащи
задълженията за заплащане на възнаградителни лихви и
обезщетение за забава, както и “преобразуването“ на тези задължения, в
задължения за заплащане на главница, то до момента на настъпване на
предсрочната изискуемост на цялото задължение, длъжници са погасявали само и
единствено задължението си по главницата. По отношение на извършените цесии на
дълга се сочи, че ответника е уведомен единствено за прехвърлянето на дълга на
третото за спора лице, като известието е получено от майка му. Твърди се, че ответника не е получавал друго уведомление, поради
което претенции за плащане на суми по договора за кредит, може да има само
третото лице-цесионер. Твърди
се, че за обратното
прехвърляне на вземането, ответника не е надлежно уведомен, тъй като видно от
обратната разписка, уведомлението е получено от неизвестно за него лице-Маринова
и същото не му е предадено. Ето защо се поддържа, че банката не е легитимирана
да заявява претенции по договора за кредит, респективно че исковете ѝ са неосновартелни. Твърди
се, че ответника не дължи заплащането на
суми за застрахователни премии и нотариални такси, тъй като в погасителния план
към договора за кредит такива суми не са посочени и не се дължат от
кредитополучателя. На последно място се поддържа, че претенцията за главница по
договора за кредит, е неоснователна, тъй като обект на процесния договора са
два кредита, а на практика са определени условията само по този за закупуването
на недвижимия имот в размер на 35800 евро. Счита се, че ако е имало
плащане само по договора за закупуване на имот, то дължимата сума е значително
по-ниска от претендираната.
Предявените претенции намират правното
си основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.430, ал.1 от ТЗ
и чл.365, т.1 от ГПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД чл.78 от ЗЗД.
Съгласно изложеното от страните, съдът
намира, че не са налице права
и факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване.
С оглед принципа за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да установи твърдените от него факти, от
които извлича изгодни за себе си правни последици, а именно наличието на
валиден договор за кредит обвързващ страните, качеството си на изправна страна
по договора, настъпване на предсрочната изискуемост на задължението на
ответниците, наличието на валидно сключен договор за покупко-продажба на вземания
и на надлежно съобщаване на длъжника на извършената цесия, както и да ангажира
доказателства за размера на вземанията си.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, в т.ч. твърдението си за наличието /сключването/ на два договора за кредит, подчиняващи се на различни условия и възражението си за нищожност на сочените клаузи от договора и общи условия.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца на основание
чл.190 от ГПК да представи в срок до първото о.с.з. ОУ на банката касаещи потребителските кредити и
ипотечните кредити, действали към момента на сключването на
процесния договор, като му указва, че при непредставянето им,
съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на допуснати доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която
да отговори на задачите формулирани от страните в исковата молба и в отговорите
на същата.
Определя депозит за възнаграждението и
разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 300лв., вносими по равно /по 150лв./ от страните, в едноседмичен
срок от съобщаване на определението, като в същия срок се представят
доказателства за внасянето му.
Определя за
вещо лице Мариана Станева, което да се призове след представяне на
доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението
следва да бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното
заседание, с копия за всяка страна.
Отлага произнасянето по оспорването от страна на ответниците
на подписа положен във Въпросник-приложение имуществена застраховка към полица
№11029001258, за о.с.з. с оглед уточняване и изслушване на становището на
страните.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1428/2017г. на
ОС Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.03.2018г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: