Решение по дело №1096/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2068
Дата: 20 ноември 2023 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20237180701096
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2068

гр.Пловдив, 20 . 11 . 2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на втори ноември две хиляди двадесет и трета година в състав :

                                                                            Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1096/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.220 ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/.

Е.Н.Д.,***, ЕГН **********, с пълномощник адв.Кр.Т. оспорва Решение рег.№ 32-113984/24.03.2023г. на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас /ТД Митница Бургас/, с което на основание чл.74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е : отхвърлена декларираната митническа стойност по митническа декларация /МД/ с MRN 20BG001008016894R8 от 14.02.2020г. в размер на 2 974,64лв. – стока „употребяван пътнически автомобил – катастрофирал”, марка Mercedes-Benz, модел : Е350, тип : Е350, първа рег.: 01/01/2012, цвят : silver, р.обем : 3498, Д-тел : няма данни, шаси: WDDHF8JBXCA573931; определена е нова митническа стойност за стоката, допусната за свободно обращение по МД MRN 20BG001008016894R8 от 14.02.2020г. в размер на 7 690,92лв.; определено е задължение за ДДС за стоката, допусната за свободно обращение по МД MRN 20BG001008016894R8 от 14.02.2020г. в размер на 1 692лв.; определено е вземане под отчет и досъбиране на вносно мито в размер на 471,63лв. и ДДС в размер на 1 037,58лв. /общо 1509,21лв./.

- Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно. В ход по същество адв.Т. заяви искане за отмяна на оспорения административен акт с присъждане на разноски по делото.

В писмени съображения по същество на спора се поддържа, че по отношение декларираната стока по МД с MRN 20BG001008016894R8 от 14.02.2020г. с произход Канада, във фактурата за покупко-продажба от 17.12.2019г. като продавач е посочена фирма 9396-9053 Квебек ИНК и купувач – Е.Д., като документът за покупко-продажба е на стойност 2 200 KAD, а всички други разходи са посочени в друг документ и са на стойност 5 540 KAD. По МД с MRN 20BG001008016894R8 от 14.02.2020г. е декларирана цена с представения пред митническите органи документ за покупко-продажба от 17.12.2019г. в размер на 2 200 KAD. Описани са мотивите в обжалваното решение, въз основа на които административният орган достига извод за определяне на митническата стойност съгласно чл.74 § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 вр. с чл.144 § 2 от Регламент за изпълнение /РИ/ 2015/2447. С оглед установените по делото факти е заявено, че на първо място следва да се провери дали съмненията на митническия орган са основателни – като предпоставка за прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл.74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, при съобразяване с целта на правната уредба на ЕС относно митническото остойностяване – установяване на справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Посочени са критериите за определяне на митническата стойност, които са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото в установената поредност. С аргумент от възприетото в Решението по дело С-263/06, т.52 на СЕС, се поддържа, че в случая отсъстват основателни съмнения и е следвало да бъде приета договорната стойност. Счита се, че не е ясно как е формирана определената от административния орган нова митническа стойност.

- Ответникът Директор на Териториална дирекция Митница Бургас чрез процесуален представител гл.юрисконсулт В.С. - С.оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа законосъобразност на решението и моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразено бе за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В писмени бележки по същество /л.116 и сл./ на процесуалният представител на ответника е заявено, че за целите на митническия контрол и на основание чл.48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 митническите органи могат след вдигане на стоките да проверят точността и пълнотата на информацията, подадена в митническата декларация /МД/, както и наличието на автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, като лицето, което подава информацията пред митническите органи е отговорно за нейната точност и пълнота. Посочено е, че според съдържанието на писмо от 16.12.2022г. от канадските митнически власти, при износа на процесното МПС е декларирана значително по-висока цена – 5 140 канадски долара Във вр. с тази информация са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея, поради което на основание чл.84 ал.1 т.1 ЗМ е извършен последващ контрол. Установено е, че липсват доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена, отразена във фактурата, вкл. не са представени данни за плащания или разписки с частен характер, удостоверяващи реално извършено плащане. Според ответника – приложената фактура не съдържа реквизити, удостоверяващи договорни условия по сделката, вкл. условия за плащане. Предвид посоченото е възприето, че фактурата е частен документ, който не е годен да обоснове извършена покупко-продажба, а отговорът от канадските митнически власти е официален документ. Счита се, че основателно е отхвърлена декларираната митническа стойност и правилно е приложен метода по чл.74 §3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Поддържа се, че действителната продажна цена на процесния автомобил се установява от писмото на канадските митнически власти и тази цена е била надлежно декларирана при износа. С писмото от 16.06.2023г. се потвърждава информацията в предходното. Твърди се, че жалбоподателят не е успял да докаже каква е реално заплатената от него цена на закупения автомобил и заплащането на сумата по фактурата не означава, че това е реалната цена на автомобила. Заявено е, че извода на експерта в насока – не следва да се прибавят транспортни разходи към митническата стойност се счита за необоснован и несъстоятелно в.л. твърди, че информацията за платени разходи по транспорта до входен граничен пункт на ЕС се намира в коносамента, описан в процесната МД като търговска товарителница. Изтъкнато е, че представената пред съда фактура за извършени транспортни разходи не е представена пред административния орган, въпреки поискана в тази вр. информация. Предвид липса на конкретни данни, административният орган е прибавил към митническата стойност транспортни разходи, изчислени на база транспортни разходи, извършени в приблизително същия период за два броя други автомобили, внесени от Канада. Представителят на ответника е посочил, че в крайна сметка се оказва, че изчислените в административния акт разходи за транспорт в действителност са по-ниски от реално заплатените от жалбоподателя, имайки предвид представената и приета по делото фактура. При отчитане на това се подържа, че размерът на определените публични задължения е по-нисък, което е благоприятно за жалбоподателя.

Жалбата е подадена в 14 дневен срок от адресат на неблагоприятен административен акт – оспореното решение е получено на 30.03.2023г. /л.23 от д.№ 728/2023г., АС-Бургас – известие за доставяне/, а жалбата е подадена чрез пощенски куриер Спиди на 13.04.2023г. /л.12а, дело на АС-Бургас; пратката е „взета на 13.04.2023г.”/.

Съгласно чл.220 ЗМ всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК - по административен и по съдебен ред.

1. Оспореното решение е издадено от Директор на ТД Митница Бургас. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено. Компетентността на органа издател е основана на чл.19 ал.1 и ал.7 от Закона за митниците /ЗМ/ : „(Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 7.01.2019г.) Решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални дирекции.”; „(Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 7.01.2019г.) За целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго.” вр. с чл.101 пар.1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 – МКС, вр. с чл.29 от Регламент № 952/2013, вр. чл.5 пар.1 и пар.39 от същия.

В решението е посочено, че административният орган се е запознал с Докладна записка № 32-110639/22.03.2023г. и приложените към нея документи. Според данните в обстоятелствената част на обжалвания административен акт : на 14.02.2020г. в МБ Свободна зона Бургас е прита МД с MRN 20BG001008016894R8 /л.49 и сл./ за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в „ел.д.” № 6/8 - „употребяван пътнически автомобил – катастрофирал”, марка Mercedes-Benz, модел : Е350, тип : Е350, първа рег.: 01/01/2012, цвят : silver, р.обем : 3498, Д-тел : няма данни, шаси: WDDHF8JBXCA573931, като за стоката е посочено – 5/14 – код на държавата на изпращане/износ – Канада; 4/1 – условие на доставка – CFR – стойност и навло; 6/14 – код на стоката – код по комбинираната номенклатура № 6/15 – код по ТАРИК – 8703 24 90 00; 4/16 – метод на определяне на стойността – 1 – договорна стойност на внасяните стоки /чл.70 от Кодекса/; 4/14 – цена на стоката – 2 200; 4810 – валута – CAD; 7/10 – идентификационен номер на контейнера – GLDU7608040. Декларираното условие на доставката е CFR – стойност и навло и към МД са приложени : фактура № RA-E19121703/17.12.2019г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.”; опаковъчен лист № RA-E19121703, изд. от „9396-9053 QUEBEC Inc.”; морска товарителница № MEDUMT836092. Митническата стойност е формирана от : цена на автомобила съгласно приложената фактура – 2200 CAD; цена на автомобила при условие на доставка CFR, CAD – 2200 /което се отбелязва, че означава - транспорта е включен в посочената стойност/ ; митническа стойност, лв. /к.2 х валутен курс 1,35211 LGN / CAD – 2 974,64; определени, взети под отчет и заплатени вземания – мито 297,46лв. и ДДС 654,42лв.

Въз основа на предоставена информация от канадските митнически власти /писмо от 16.12.2022г. на ЦМУ/ за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС и постъпила в ТД митница Бургас на 13.01.2023г., е осъществен последващ контрол по чл.84 ал.1 т.1 ЗМ по отношение стоката, декларирана с МД с MRN 20BG001008016894R8814.02.2020г. При анализ на приложените към МД документи и предоставените данни от канадските митнически власти – но без да са описани конкретни данни, относими към стоката по МД, е прието за установено следното : налице е съответствие относно декларираната стока; налице е несъответствие относно декларираната в МД цена в размер на 2200 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 5 140 CAD – като отсъства информация за данни, въз основа на които е формирана посочената цена от митническите власти на Канада; към МД не са приложени доказателства за извършени плащания и въпреки, че в условията за плащане по приложената към МД фактура е вписано „предплащане” – липсват доказателства за размера на платена сума в аванс.

Описаната информация е възприета за източник на основателни съмнения относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. В тази вр. е посочено в решението, че отговорът от канадските митнически власти във вр. със споразумение за митническо сътрудничество, представлява официален документ.

Предвид възникналите основателни съмнения и липсата на доказателства относно декларираната цена е прието, че декларираната митническа стойност въз основа на чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., определена на база фактурата от 17.12.2019г., следва да бъде отхвърлена. Посочено е, че фактурата не е подписана и липсват доказателства къде е осъществена сделката и как е платено. В тази вр. е счетено, че декларираната митническа стойност по МД от 14.02.2020г. не е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажба за износ с местоназначение на митническата територия на Общността.

Прието е да отсъстват предпоставки за определяне на митническата стойност по см. на : чл.70 §1 от регламент /ЕС/ № 952/2013г. /договорна стойност/; чл.74 §1 вр. с чл.74 §2 от същия Регламент – б.”а” /първи вторичен метод – идентични стоки, определен за неприложим поради липса на информация за периода 14.11.2019г. до 14.02.2020г. за внос на приети договорни стойности, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение/; б.”б” /втори вторичен метод – сходни стоки, неприложим също поради липса на информация за сходни стоки за периода 14.11.2019г. до 14.02.2020г.; б.”в” /трети вторичен метод – дедуктивен, неприложим по изложени съображения; б.”г” /четвърти вторичен метод – неприложим за остойностяване на стоката поради липса на необходими данни за прилагането му/. Предвид изложеното е приет за приложим в конкретния случай чл.74 §3 МКС – използване на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава трета Стойности на стоките за митнически цели от МКС – „във връзка с наличните данни в Съюза и констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти”, л.18 от делото на АС-Бургас, изпратено по подсъдност на АС-Пловдив. Отново е посочено, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, но не е отразена информацията от международното сътрудничество, а само е вписано, че са получени електронни документи, според които стоката е индивидуализирана по номера на шаси на автомобила, като описание и тегло на стоката съвпадат с тези, по предоставените документи към МД от 14.02.2020г. Друга информация не е посочена в решението, както и не е описана съдържащата се в електронните документи от канадските власти, за да може адресата на акта да съпостави конкретни данни с представените от него при деклариране на стоката.

Според административния орган установената декларирана стойност при експорт от Канада е в размер на 5 140 канадски долара и въз основа на прилагане на метода на последната възможност, митническата стойност е определена въз основа на наличните данни на територията на Съюза – представляващи електронна информация за износ от системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада. В случая е взета предвид цената, посочена в електронната информация на канадските митнически власти, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС, като към нея на основание чл.71 §1 буква д) i) от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. ще бъдат прибавени и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза в размер на 741,07лв. – средноаритметичен размер, съгласно информацията в база данни МИС3А за допуснати за свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване Монреал, в приблизително същото време. Таблично са представени взети предвид декларирани транспортни разходи по две МД – МД от 24.01.2020г. – 880,37лв.; МД от 03.02.2020г. – 601, 77лв.

При тези данни е определена митническата стойност на стоката по МД от 14.02.202ог. в размер на 7 690,92лв., формирана от : 5 140 CAD, вал. курс 1,35211 BGN / CAD = 6 949,85лв. + 741,07лв., на основание чл.74 §3 и чл.71 §1 буква д) i) от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. Съответно – митото е в размер 760,09лв., а ДДС – 1 692лв. При сравнение между размера на вземанията, който е изчислен и заплатен въз основа на декларираните данни в МД от 14.02.2020г. с този, който е установен след определяне на новата митническа стойност на стоката, е констатирано, че последният е по-висок с общо 1 509,21лв., при което в решението е посочено, че установеният за досъбиране общ размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и плащане е 1509,21лв.

В оспорения административен акт е отразено, че Е. Д. е уведомена за мотивите, на които се основава решението /съобщение от 14.02.2023г./ с предоставен 30 дн.срок за изразяване на становище – съгл. чл.22 §6 вр. с чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, като съобщението е връчено на 20.02.2023г. В срока за отговор е представено становище с рег.№ от 21.03.2023г., в което е изразено несъгласие с възприетите изводи. Вписано е, че според становището от лицето не са изискани данни, сведения и документи, но според административния орган в конкретния случай предоставените от канадските митнически власти електронни данни за износ са безспорно доказателство относно цената на стоката. В тази вр. е посочено, че въпреки несъгласието, със становището не са представени допълнителни документи – преводни нареждания, разписки, квитанция или други, потвърждаващи действително платената цена.

- Предвид изложеното следва извод за неизискани допълнителни сведения от декларатора.

- Административното производство е проведено служебно от административен орган, на територията на действие на който са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Административният ат е издаден след осъществен последващ контрол по реда на чл.48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за създаване на МКС : „За целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.“. Съдържанието на административната преписка води до извод за неспазване на задължителния процесуален ред, предвиден за случая и съдържащ се в норми на общностното право и в ЗМ /чл.48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. – чл.84 ЗМ/. И в двата случая на чл.84 ЗМ е приложима нормата на чл.84в ЗМ – императивна и изискваща за проверката в рамките на последващ контрол да се издава заповед за възлагане от органите по чл.84 ал.2 ЗМ. Такава заповед не е издавана –отсъствието й е възприето за съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна /Решение № 7623/2023г. по адм.д.№ 11796/2022г., ВАС

2. Във вр. с данните в обстоятелствената част на решението и информацията от преписката : Докладната записка от 22.03.2023г. е относно определяне на нов размер на митническата стойност на стоката по МД с MRN 20BG001008016894R8/14.02.2023г. /л.24 и сл., дело на АС-Бургас/ и съдържа данни за уведомяване на Е.Д. за мотивите на административния акт във вр. с правото на изслушване, вкл. за становището на лицето. Предвид това, докладната не съдържа нова информация, с която адресата на оспореното решение да не е запознат, а според съдържанието си – докладната е проект на решение. Във възражение на Д. по повод уведомяването й за мотивите на предстоящия за издаване административен акт /л.28 и сл./ е оспорен подхода на митническия орган, основан на доклад от трето лице. Посочено е, че служебно събраната информация не съдържа данни за участие на купувача в проведения аукцион и дали е заплатил и трябвало ли е да заплати именно цената, посочена от митническите власти. Поддържано е, че в тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл.141 §1 от Регламента за изпълнение стойност на внасяната стока. Изтъкнато е, че правото на изслушване е осигурено формално, тъй като органът не е посочил въз основа на кои фактически и правни основания приема за меродавни данните, въз основа на които възнамерява да определи съответната митническа стойност. В уведомлението – съобщение по чл.22 §6 вр. с чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 от 14.02.2023г. са изложени мотивите, на които ще се основава предстоящото за издаване решение за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката по МД с MRN 20BG001008016894R8/14.02.2023г. /л.31 и сл./. В съобщението е посочено, че е отправено запитване по линия на международното сътрудничество от 11.10.2022г. до Канадските митнически власти и е получен отговор от 16.12.2022г. с предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада и е налице информация за стоката, декларирана за режим допускане за свободно обращение с МД от 14.02.2020г. – автомобил 2012 Mercedes-Benz Е 350 /1825 kg, номер на шаси /без данни/, контейнер GLDU7608040, с който е превозен автомобила, „като същите тези данни съвпадат напълно с тези в МД с MRN 20BG001008016894R8” – но следва да бъде съобразено, че не е представена съпоставка между всички отразени в МД данни и тези, представени от митническите власти.

Преписката съдържа извадка от ред № 423 и от ред № 113 на електронен документ, предоставен от канадските митнически власти /недостатъчно четими/, вкл. извадка от ненаименуван документ за двете МД от 24.01.2020г. и от 03.02.2020г. /л.39-41/. Приложена е информацията, постъпила в ТД Митница Бургас от 13.01.2023г. /л.42 и сл./ - частично непреведена на български език, като запитването от Агенция Митници до Канада е касаело автомобил марка БМВ, л.45.

В МД от 14.02.2020г. са посочени : 1825кг.; вид транспорт на границата – морски транспорт; транспорт във вътрешността на държавата – транспорт по шосе; идентификационен номер на контейнера - GLDU7608040; условие на доставка – CFR – стойност и навло; идентификационен номер на транспортно средство при пристигането му А0812КК/А6314ЕМ /7/9/, както и при тръгване /18, л.51/ и транспорт във вътрешността на държавата – транспорт по шосе /7/5/. Към фактурата са приложени непреведени – търговска фактура /инвойс/, опаковъчен лист – packing list и други два документа.

3. При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест и във вр. с доказателствата /л.9 от д. 1096/2023г., АС-Пловдив/.

3.1. Ответникът представи  Заповед от 30.07.2021г. за изменение на служебно правоотношение – преназначаване на В.С. на длъжността Директор на ТД Митница Бургас в Агенция Митници /л17/, удостоверяваща заемане на длъжността към дата на издаване на оспореното решение от конкретния държавен служител В.С.. Пояснено бе, че служебни бележки от 29.05.2023г. и от 30.05.2023г. касаят информация от МИС3А по отношение транспортните разходи и възприетото в решението „приблизително същото време” във вр. с указания по доказателствата /л.22 и сл./. Представени бяха и официални преводи на документите /л.39, 40 от делото на АС-Бургас/, представляващи извадки от електронни документи, предоставени от канадските митнически власти – л.38, 39 от настоящото дело. Приети по делото са и двете фактури, ползвани при определяне на стойност на транспорта – от 20.01.2020г. и от 03.02.2020г. /л.85 и сл./, както и преводи от кореспонденция с Канада, л.72 и сл.

3.2. Жалбоподателят представи в превод документите към МД с MRN 20BG001008016894R8 : фактура № RA-E19121704/17.12.2019г., издадена от продавач 9396-9053, Квебек Инк с условия на плащане – предварително плащане и съдържаща информация за транспорт – 850 CAD /л.25/, която не се съдържа в преписката; фактура № RA-E19121703/17.12.2019г., издадена от продавач 9396-9053, Квебек Инк с условия на плащане – предварително плащане /л.27/, която е приложена към МД с MRN 20BG001008016894R8; разрешение – превозно средство; товарителница № MEDUMT836092 /л.43/ - в товара е описан и мерцедеса – предмет на търговската фактура № RA-E19121703/17.12.2019г. /л.44 – описание на стоките в контейнер GLDU7608040/40НС/3890, печат : 0794660; опаковъчен лист, л.70 и сл.

3.3. СИк.Е /л.59 и сл./ : В обхвата на проверените от експерта документи е и представената по делото фактура № RA-E19121704/17.12.2019г., издадена от продавач 9396-9053, Квебек Инк с условия на плащане – предварително плащане и съдържаща информация за транспорт – 850 CAD.

При опис на съдържанието на МД от 14.02.2020г. и приложената към нея търговска фактура № RA-E19121703/17.12.2019г., е вписано условието на доставка CFR Стойност и навло Бургас. Във фактурата са отразени условия за плащане – „предплатено”, както и банкова информация – сметка на собственика 9396-9053, Квебек Инк, адрес на собственика, номер на сметка, транзит, суифт, наименование на банката и адрес на банката. В случая коносаментът MEDUMT836092 е посочен в МД с наименование „търговска товарителница” /л.50 гръб/ и документът е в превод на л.43. В копието на този документ на английски език е употребена думата „freight”, за която в.л. е посочило, че относно превоз за море тази дума се превежда като „навло” – „Плащане за предоставено право на наемане на кораб или за използване на част от него за превоз на товари” /такса за превозване на стока с кораб/. Включително в коносамента/търговска товарителница е вписано в полето „товар и такси” – „Товарът няма да бъде доставен, ако не са платени товарът и таксите”. По отношение съдържанието на търговска фактура № RA-E19121704/17.12.2019г., издадена от продавач 9396-9053, Квебек Инк с условия на плащане – предварително плащане и с данни за транспорт – 850 CAD, в експертизата е отразено, че „данните съответстват на посочените в търговска фактура RA-E19121703 от 17.12.2019г., описана в текста на това заключение”, л.62 – 3 под черта.

- Тук следва да бъде отбелязано, че констатацията обосновава извод за обвръзка между търговската фактура към МД и представената в хода на делото фактура с информация за платен транспорт. Изводът се потвърждава от съдържанието на приложеното по делото платежно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута /л.32/ от дата 20.12.2019г. за сумата от 7 740 канадски долара с наредител Е.Д. по сметка на получателя – продавача 9396-9053 и с основание за превод – двете фактури №№ RA-E19121703/17.12.2019г. и RA-E19121704/17.12.2019г.

По отношение представените от ответника преводи на електронни документи, изходящи от канадските митнически власти /л.37 и сл./, експертът констатира и не е оспорено, че справката е представена като част от таблица на Excel и не съдържа всички данни от митническата декларация – например не се вижда колона „условия на доставката”, от която би станало известно в посочената сума включени ли са разходите за транспорт или не.

Експертът е направил следните фактически изводи след анализ на писмените доказателства : Налице са две търговски фактури, общо за 7 740 канадски долара - RA-E19121703/17.12.2019г. – 2 200 канадски долара и RA-E19121704/17.12.2019г. – 5 540 канадски долара, като платежното нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута /л.32/ е за сумата от 7 740 канадски долара, която е стойността по двете фактури. Анализът на данните от трите документа показва съответствие в посочените страни, адреси, банкови и платежни условия и суми. В тази вр. е възприето, че са налице документи с цената на процесната стока /търговска фактура RA-E19121703/17.12.2019г. – 2 200 канадски долара, както и преводно нареждане за плащане на чуждестранна валута за сумата от 7 740 канадски долара, с която сума са платени внесеният автомобил, както и отделно такси за услуги, извършени от Продавача /търговска фактура RA-E19121704/17.12.2019г. – 5 540 канадски долара/. Тези услуги са извършени на територията на продавача и видно от отделната фактура, не са включени в цената на процесния автомобил и не са елемент за изчисляване на митническа стойност при внос в Република България.

Посочено е, че при наличие на основание за прилагане на чл.70 МКС, като в процесния случай са налице търговска фактура, показваща договорна стойност на описаната стока и документ за банков превод, показващ действително платената цена на стоката, платена в полза на продавача, не би следвало да се пристъпва към търсене и прилагане на вторични методи за определяне на митническа стойност за стоката – анализът на данните показва, че са налице основания за прилагане на разпоредбите на чл.70 от кодекса и прилагането на вторичните методи за определяне на митническа стойност, не е необходимо.

Предвид приложеното основание от митническия орган за определяне на митическата стойност на стоката – чл.74 §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 вр. с наличните данни в Съюза и установените данни в предоставената информация от канадските митнически власти, а именно обща стойност 5 140 канадски долара - експертът е посочил, че от справката е видно съвпадение на данните за процесния автомобил /наименование, описание, модел и номер на шаси/, но отсъстват данни за условията на доставка, от които би станало известно в посочената сума включени ли са разходите за транспорт или не. Информация за платени разходи по транспорта до входен граничен пункт на ЕС се намира в коносамента, описан в процесната МД като търговска товарителница MEDUMT836092. При изчисляване на митническата стойност по реда на чл.74 § 3 МКС митническите органи не са взели предвид информацията от коносамента относно разходите по транспорта. Към данните за декларираната стойност при износ от Канада са прибавили 741,07лв., изчислени като средноаритметичен размер на данни за транспортни разходи по информация от база данни МИС3А. От посочените номера на МД и данни за транспортни разходи в лева, не става ясно посочените суми за колко автомобили се отнасят и с какво тегло и не са налице достатъчно данни за обективно сравняване на стойностите за транспорт. Последвал е обективен извод – след като са налице данни от коносамента, че „Товарът няма да бъде доставен, ако не са платени товарът и таксите” и справката от канадските митнически власти е непълна, при изчисляване на митническата стойност въз основа на тези данни, не следва да се прибавят разходи по транспорта.

При преизчисления по приложения метод от административния орган, експертът е обосновал общо размер от 2 223.94лв., което е съответно с 237,14лв. по-малко то посоченото в обжалваното решение / 74,11 лв. мито и 163,04лв. ДДС/.

В обобщение : - данните от търговска фактура RA-E19121703/17.12.2019г. с описание на процесния автомобил и цена 2 200 канадски долара : условия на доставка CFR /стойност и навло/ Бургас, условия за плащане “предплатено”, инструкции за плащане и банкова информация, предоставена при митническото оформяне на процесната стока, показват, че общата фактурна стойност на автомобила е 2 200 канадски долара и посоченото условие на доставка CFR /стойност и навло/ Бургас показва, че в тази цена са включени разходите по транспорта до входен граничен пункт на ЕС – Бургас.; - документите с цената на търговска фактура RA-E19121703/17.12.2019г. за 2200 канадски долара, като и преводното нареждане за плащане в чуждестранна валута за сумата от 7 740 канадски долара, с която са платени внесения автомобил, като и отделно такси за услуги, извършени от продавача - търговска фактура RA-E19121704/17.12.2019г. – 5 540 канадски долара, показват, че платената цена отговаря на издадените фактури.

Съгласно преизчисленията на експертизата в съответствие с указанията на съда, сумите за мито са 694,98лв., за ДДС 1 528.97лв. или общо 2 223.94лв., в случай, че не са налице условията за прилагане на чл.70 МКС, а именно – договорната стойност, тоест – действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на ЕС.

- При изслушване на заключението експертът потвърди, че условието на доставката е посочено във фактурата – CFR и означава стойност и навло, като според международните термини за превози CFR означава, че е заплатена стойността на стоката и навлото, тоест в цената, която е посочена във фактурата влиза и цената на превоза. Експертът поясни, че по фактура E19121704/17.12.2019г. има няколко вида разходи и не може да се определи точно размера на транспортните разходи, но от друга страна – данните във фактурата са категорични, че цената на автомобила 2 200 канадски долара включва и транспорта. Относно ползваната от митническите органи сравнителна информация за други автомобили, внесени през същия период, експертът поддържа, че цитираните от МИС3А декларации се основават на първични документи, които не са проверени и не са представени с преписката /фактури и др./, поради което не е ясно дали в контейнера е имало 3 или 4 автомобила, при което не може да се установи дали приетите от митническите органи транспортни разходи са за един, два или три автомобила. За сумата от 850 канадски долара, отразена във фактура RA-E19121704/17.12.2019г. – общо за 5 540 канадски долара, в.л. посочи, че може да са част от транспортните разходи, които включват и други разходи, но данните във фактурата са категорични, че включва транспортни разходи, предвид вписаното условие на доставка.

По отношение заявеното от в.л., че обикновено при морски транспорт навлото се предплаща и има печат „предплатено”, какъвто в случая няма, но е отразен текст – товарът няма да бъде доставен, ако не са платени товарът и таксата, се съобрази, че според данните за двете плащания по фактури №№ RA-E19121703/17.12.2019г. и RA-E19121704/17.12.2019г., сумата от 7 740 канадски долара е заплатена изцяло и при основания за прилагане на метода за договорената стойност по см. на чл.70 от Регламент 952/2013г. - договорната стойност е действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.

- Жалбоподателят представи в хода на съдебното производство търговска фактура RA-E19121704/17.12.2019г. – 5 540 канадски долара за заплащане на таксите на продавача с поддържане осъществено заплащане на транспортните разходи, като информацията от канадските митнически власти не съдържа данни за условията на доставка, от които би станало известно в посочената сума включени ли са разходите за транспорт или не - износна фактура за конкретния автомобил не е представена от канадските митнически власти. Вярно е, че фактура RA-E19121704/17.12.2019г. се представя в съдебна фаза и не е приложена към документацията на МД, представени на административния орган, но същата кореспондира с всички останали реквизити на търговската фактура за автомобила, приложена към МД, вкл. се установи банково разплащане с основание двете фактури, при което доказателственото й значение не може да бъде отречено.

Заключението не е оспорено по реда на чл.200 ал.3 пр.2-ро ГПК и не са представени допълнителни доказателства в подкрепа на становището на ответника за невключени транспортни разходи в сумата по фактура RA-E19121703/17.12.2019г., предвид извода на СИк.Е за включването им в стойността по фактурата. СИк.Е се цени като компетентно и обективно изготвена, ведно с уточненията, заявени при изслушването й. Експертът е анализирал подробно всеки документ от преписката и представените допълнително в хода на съдебното производство, въз основа на което е направил преценка и съответни фактически изводи, като правни доводи не се обсъждат.

4. В оспореният административен акт изрично е посочено, че е издаден след извършен последващ контрол по реда на по чл.84 ал.1 т.1 ЗМ. В тази вр. се съобрази, че съгласно чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. последващ контрол на митническите органи е допустим, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 84 ЗМ. Съгласно чл. 84 ЗМ последващият контрол се извършва чрез проверки по т.1 – на декларациите и придружаващите документи и по т.2 - на счетоводна и други видове отчетност, свързани търговски операции и др. Както бе посочено по-горе, и в двата случая е приложима разпоредбата на чл. 84в ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл. 84 ал. 2, има реквизитите по чл. 84 ал. 3 ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. Преписката не съдържа заповед за възлагане, каквато не е представена в допълнение при съдебното оспорване, поради което и при отсъствие на данни такава заповед да е издавана, следва, че в процедурата по издаване на обжалваното митническо решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно чл. 70 § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Осъщественият внос с МД от 14.02.2020г. е при действието на Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Съюза, който е в сила от 01.01.2016г. - основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е този, при който се определя въз основа на договорната такава. В случая са възникнали съмнения относно посочената цена при вноса и е извършена проверка. Съмненията не са отпаднали въз основа на представеното становище от вносителя, при което е приложен чл.74 §3 МКС – използване на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава трета Стойности на стоките за митнически цели от МКС – „във връзка с наличните данни в Съюза и констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти”. Съгласно чл.144 РИ, определянето на нова стойност по резервния метод става при използване на разумна гъвкавост при прилагане на методите, предвидени в чл.70 и чл.74 пар.2 МКС. По посочения метод, но без да са съпоставени съдържанието на МД/14.02.2020г. и търговската фактура към нея № RA-E19121703/17.12.2019г. - в частта за условие за доставка и информацията от канадските митнически власти, вкл. без да е посочено каква разумна гъвкавост при прилагане на методите, предвидени в чл.70 и чл.74 пар.2 МКС и/или механизъм са ползвани, е определена новата митническа стойност на стоката

Прилагането на вторичните методи за определяне на митническа стойност от Регламент № 952/2013 е субсидиарно, като е необходимо преди това да се обоснове неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. За прилагане на резервният метод - при определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. В решението не е отразена базата данни, въз основа на които е направен извод за неприложимост на вторичните методи, тъй като е посочено само, че за конкретен период от време отсъства информация за прилагането им. Следователно, в случая определената стойност не се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.

4.1. Съобрази се, че правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010г., С-354/09. По правило съгл. чл. 70 пар. 1 и 2 МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност /Решение от 16 ноември 2006г., С-306/04, т. 20/. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, пар. 1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, пар. 3 от МКС - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на : Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МКС. Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

В тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове увеличаване на стойността на стоките. Съгласно чл. 141, пар. 1 от РИ 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламента за изпълнение 2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, пар. 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение 2015/2447.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, вкл. и в хипотезата на чл. 140, вр. с чл. 141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение за установяване на справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава. Това задължение се приема да е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази вр. чл. 15, пар. 1 МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., С-263/06 т. 52. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение, лицата - адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г. по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.

Посоченото императивно изискване в случая е спазено формално, тъй като Е. Д. е уведомена за мотивите, на които ще се основава решението /съобщение от 14.02.2023г./ с предоставен 30 дн.срок за изразяване на становище – съгл. чл.22 §6 вр. с чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, като съобщението е връчено на 20.02.2023г. С уведомлението не е изискана допълнителна информация от Д..

Административният орган е приел да отсъстват предпоставки за определяне на митническата стойност по см. на чл.70 §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. /договорна стойност/, чл.74 §1 вр. с чл.74 §2 от същия Регламент – б.”а” /първи вторичен метод – идентични стоки, определен за неприложим поради липса на информация за периода 14.11.2019г. до 14.02.2020г. за внос на приети договорни стойности, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение/, както и б.”б” /втори вторичен метод – сходни стоки, неприложим също поради липса на информация за сходни стоки за периода 14.11.2019г. до 14.02.2020г./ - без да е описана събрана информация, обосновала изводите за неприложимост на посочените вторични методи в поредност. Преписката не съдържа извлечение от проверена информация за посочените в решението периоди, която отрича прилагане на вторичните методи в регламентираната поредност. В тази вр. - митническият орган не е обосновал аргументирано приложението на чл.74 §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 във вр. с чл. 140 вр. с чл. 144 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, а единствено е посочил неприложимост на всеки един от методите по реда на чл. 74 § 2, б. „а“ до б. "г" от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Разпоредбата на чл. 144 § 2 от Регламента за изпълнение забранява на органа да използва система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности, както и произволно определени или фиктивни стойности. В конкретиката на фактите следва да бъде прието, че забраната по чл. 144 § 2 б. "б" от Регламента за изпълнение е нарушена.

Административният орган се позовава на отговор от канадските митнически власти, изтъквайки, че представлява официален документ, но не е отразена информацията от международното сътрудничество, а само е вписано, че са получени електронни документи, според които стоката е индивидуализирана по номера на шаси на автомобила, като описание и тегло на стоката съвпадат с тези, по предоставените документи към МД от 14.02.2020г. Друга информация не е посочена в решението, както и не е описана съдържащата се в електронните документи от канадските власти. Във вр. с приетото несъответствие относно декларираната в МД цена в размер на 2200 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 5 140 CAD – отсъства информация, въз основа на която е формирана посочената цена от митническите власти на Канада, респект. не е описана износна декларация и/или фактура. Според административния орган в конкретния случай предоставените от канадските митнически власти електронни данни за износ са безспорно доказателство относно цената на стоката, което от една страна – не е доказано в административното производство, а от друга – бе опровергано при съдебното оспорване.

4.2. Обхватът на спора касае потвърждаване или отричане на предпоставки за "основателни съмнения" по см. на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 и налице ли са били предпоставките за прилагане на чл.70 МКС. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70 пар. 1 от Кодекса. Според съдебната практика – за термина "основателни съмнения" няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, като проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело /Решение № 7232/21г. по адм.д. № 2048/2021г., ВАС/.

В случая допълнителни доказателства не са изискани от вносителя, тъй като е прието, че предоставените от канадските митнически власти електронни данни за износ са безспорно доказателство относно цената на стоката. Само позоваването на отговора от канадските митнически власти не е било достатъчно за обосноваване основателност на възникналите съмнения относно договорната стойност на автомобила. Канадските митнически власти не са изпратили фактурата за продажба на автомобила - „употребяван пътнически автомобил – катастрофирал”, марка Mercedes-Benz, която да е съпоставена с търговска фактура № RA-E19121703/17.12.2019г. по отношение условието на доставка CFR Стойност и навло Бургас. Всъщност, в оспореното решение отсъстват мотиви, обосновали извода на административния орган - посочената в електронните данни от Канада стойност е действителната продажна цена на процесния автомобил. В случай, че се приеме, че това е продажна цена, то е необходимо да бъде отбелязано, че не е конкретизирано как е формирана и дали включва транспортни разходи във вр. с условие на доставката. Дори електронната информация за износ от митническите власти на Канада да се приеме, че обосновава основателни съмнения относно договорната стойност на процесния автомобил, в конкретиката на установените по делото факти - не би могло да се направи извод, че именно посочената от канадските митнически власти е общата платена или подлежаща на плащане цена. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Отново се отбелязва, че за представените от ответника преводи на електронни документи, изходящи от канадските митнически власти, СИк.Е констатира и не е оспорено, че справката е представена като част от таблица на Excel и не съдържа всички данни от митническата декларация – не се вижда колона „условия на доставката”, от която би станало известно в посочената сума включени ли са разходите за транспорт или не. По отношение наличните данни в Съюза и установените данни в предоставената информация от канадските митнически власти, а именно обща стойност 5 140 канадски долара се съобрази, че от справката е видно съвпадение на данните за процесния автомобил /наименование, описание, модел и номер на шаси/, но отсъстват данни за условията на доставка, от които би станало известно в посочената сума включени ли са разходите за транспорт или не. В тази вр. - в МД от 14.02.2020г. и приложената към нея търговска фактура № RA-E19121703/17.12.2019г., е вписано условието на доставка CFR Стойност и навло Бургас, което обстоятелство е потвърдено от СИк.Е. Експертизата не е оспорена по предвидения в ГПК процесуален ред и в становище по същество се оспорват фактическите изводи на експерти. Същите обаче са основани на съдържанието на документацията към МД и представената в хода на съдебното производство RA-E19121704/17.12.2019г. Доказателствената стойност на тази фактура не следва да бъде отречена с оглед момента на представянето й, тъй като макар неприложена към МД, фактурата съответства на останалите документи към МД и е пряко относима към стоката – предмет на МД. Освен това, допълнителни доказателства в случая не са били изискани от декларатора при изпращане на уведомлението с мотиви на предстоящия за издаване административен акт.

Допълнително следва да бъде посочено и отразеното в становището по същество на представителя на ответника - че в крайна сметка се оказва, че изчислените в административния акт разходи за транспорт в действителност са по-ниски от реално заплатените от жалбоподателя, имайки предвид представената и приета по делото фактура. Тоест, ответника приема – а не оспорва, че фактурата документира реално заплатени транспортни разходи, като в случая една от стоките в обхвата на морската товарителница е именно процесният автомобил. Тук следва да бъде отбелязано още, че търговската фактура към МД и останалите документи не са оспорени. Вярно е, че в решението е посочено, че фактурата не е подписана и липсват доказателства къде е осъществена сделката и как е платено, но бе установено посредством СИк.Е как е платено, освен което административният орган не се е позовал на конкретни норми от канадското законодателство, изискващи като задължителен реквизит на фактурата – подписи на страните. В реда на изложеното се отбелязва, че липсата на подпис на получателя върху фактурите не прави документът негоден да установи доставките, тъй като такова изискване няма нито в ЗСч. /чл.6 ал.1/, нито в ЗДДС. Подписът на получател върху фактурите или липсата на такъв не е решаващ за формиране извод за недействително осъществени доставки. Във фактурата са отразени условия за плащане – „предплатено”, както и банкова информация – сметка на собственика 9396-9053, Квебек Инк, адрес на собственика, номер на сметка, транзит, суифт, наименование на банката и адрес на банката. Информация за плащане не е изискана от вносителя, при което може да бъде прието, че в хода на административното производство не е била спорна. В хода на делото се установи без съмнение плащането на стойностите на двете фактури - №№ RA-E19121703/17.12.2019г. и RA-E19121704/17.12.2019г. Не е опровергано посоченото в експертизата по отношение коносаментът MEDUMT836092, посочен в МД с наименование „търговска товарителница” - „навло” – „Плащане за предоставено право на наемане на кораб или за използване на част от него за превоз на товари” /такса за превозване на стока с кораб/ и в коносамента/търговска товарителница е вписано в полето „товар и такси” – „Товарът няма да бъде доставен, ако не са платени товарът и таксите”.

За търговска фактура № RA-E19121704/17.12.2019г., издадена от продавач 9396-9053, Квебек Инк с условия на плащане – предварително плащане и с данни за транспорт – 850 CAD, СИк.Е установи, че „данните съответстват на посочените в търговска фактура RA-E19121703 от 17.12.2019г. Тоест, налице е обвръзка между търговската фактура към МД и представената в хода на делото фактура с информация за транспорт. Изводът се потвърждава от съдържанието на приложеното по делото платежно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута /л.32/ от дата 20.12.2019г. за сумата от 7 740 канадски долара с наредител Е.Д. по сметка на получателя – продавача 9396-9053 и с основание за превод – двете фактури №№ RA-E19121703/17.12.2019г. и RA-E19121704/17.12.2019г. Установено е съответствие в посочените страни, адреси, банкови и платежни условия и суми, при което следва да бъде прието, че са налице документи с цената на процесната стока /търговска фактура RA-E19121703/17.12.2019г. – 2 200 канадски долара, както и преводно нареждане за плащане на чуждестранна валута за сумата от 7 740 канадски долара, с която са платени внесеният автомобил, както и отделно такси за услуги, извършени от Продавача /търговска фактура RA-E19121704/17.12.2019г. – 5 540 канадски долара/. Услугите са извършени на територията на продавача и видно от отделната фактура за тях, не са включени в цената на процесния автомобил и не са елемент за изчисляване на митническа стойност при внос в Република България. Фактическият извод на експертизата не е опроверган или разколебан с допълнителни доказателства, представени от ответника. Експертът потвърди, че информация за платени разходи по транспорта до входен граничен пункт на ЕС се намира в коносамента, описан в процесната МД като търговска товарителница MEDUMT836092, но същата не е взета предвид при изчисляване на митническата стойност по реда на чл.74 § 3 МКС от митническите органи. По отношение предпоставки за включване на разходи за транспорт е от значение посоченото в коносамента - „Товарът няма да бъде доставен, ако не са платени товарът и таксите” и непълнотата на справката от канадските митнически власти. Тези две обстоятелства водят до извод за липса на предпоставки за прибавяне на разходи по транспорта.

Данните от търговска фактура RA-E19121703/17.12.2019г. с описание на процесния автомобил и цена 2 200 канадски долара : условия на доставка CFR /стойност и навло/ Бургас, условия за плащанепредплатено”, инструкции за плащане и банкова информация, предоставена с МД, ведно с останалите съпътстващи декларацията документи, вкл. представената фактура за платени разходи и информацията за заплащане на търговската фактура и разходите за транспорт по банков път, обосновават извод за общата фактурна стойност на автомобила - 2 200 канадски долара и вписаното условие на доставка CFR /стойност и навло/ Бургас показва, че в тази цена са включени разходите по транспорта до входен граничен пункт на ЕС – Бургас. Условието на доставката е посочено във фактурата CFR - стойност и навло, като според международните термини за превози CFR означава, че е заплатена стойността на стоката и навлото, тоест в цената, която е посочена във фактурата влиза и цената на превоза. Действително, във фактура E19121704/17.12.2019г. има отразени няколко вида разходи и не може да се определи точно размера на транспортните разходи, но от друга страна - според данните във фактурата цената на автомобила 2 200 канадски долара включва и транспорта.

Спрямо ползваната от митническите органи сравнителна информация за други автомобили, внесени през същия период, СИк.Е установи, което не е оспорено, че цитираните от МИС3А декларации се основават на първични документи, които не са проверени и не са представени с преписката /фактури и др./, поради което не е ясно дали в контейнера е имало 3 или 4 автомобила, при което не може да се установи дали приетите от митническите органи транспортни разходи са за един, два или три автомобила. Представената допълнително информация за двете фактури не води до друг извод, тъй като не са съпоставени условия на доставки между фактурата 703 /19.12.2019г. и двете проврени фактури от 2020г. по отношение разходите за транспорт. Двете фактури, послужили за определяне на транспортните разходи са с условие на доставка - FOB /Free On Board/ – ФРАНКО БОРД : при FOB купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение.

Според събраните по делото доказателства следва, че общата фактурна стойност на автомобила е 2 200 канадски долара и в тази цена са включени разходите по транспорта до входен граничен пункт на ЕС /Бургас/. Преводните нареждания за плащане в чуждестранна валута за сумата от 7 740 канадски долара, с която са платени внесеният автомобил, както и отделно такси за услуги, извършени от продавача /търговска фактура RA-E19121704/17.12.2019г. – 5 540 канадски долара/ показват, че платената цена отговаря на издадените фактури. Следователно, налице е основание са прилагане на чл.70 МКС – търговската фактура показва договорна стойност на стоката – предмет на МД и е представен документ за извършени банков превод, който показват действително платена цена на стоката съобразно вписаното във фактурата условие на доставка. Установи се съответствие между платената цена за стоката и декларираната стойност по МД, при което предпоставките на чл.70 МКС неправилно са отречени от административния орган : „Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.”. Освен това, нормата регламентира алтернативност – платена или подлежаща на плащане цена на стоките.

При тези данни следва извод за незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като при доказано основание за прилагане на чл.70 МКС за стоката по МД - не е необходимо да бъде проверяван подходът по прилагане на методите по чл.74 МКС - вторични методи за определяне на митническата стойност, както и резервния метод. Наличието на предпоставките за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност изключва прилагането на вторичните методи по чл. 74 МКС /арг. от чл. 74, § 1 МКС/ и на резервния метод.

Жалбата се приема за основателна с присъждане на направените съдебни разноски / 10лв. държавна такса; 500лв. – адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно вр. с чл.7 ал.2 т.2 вр. чл.8 ал.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, л. 8 - пълномощно; 700лв. – депозит СИк.Е; общо 1 210лв. – списък на разноските, л.119/. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно с арг. от съпоставка между минимално предвиденото в наредбата и претендираното. Съдебното производство е по реда на АПК, поради което не е приложима нормата на чл.161 ал.3 ДОПК във вр. с представените доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство.

Мотивиран с изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Решение рег.№ 32-113984/24.03.2023г. на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас .

Осъжда Агенция Митници да заплати на Е.Н.Д.,***, ЕГН **********, съдебни разноски в размер на общо 1 210лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

Административен съдия :