Решение по дело №2088/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по подадена жалба от И. Г. Т. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000955 от 03.10.2024г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна. Сочи, че не са били налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН за връчване на част от наказателните постановления. Навежда, че поради тази причина наказателните постановления (с изключение на № 1714 от 2007г.) не са влезли в сила. С тези доводи моли обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

С. И. Г. Т. били издадени различни наказателни постановления, както следва:

Наказателно постановление 2506/01.06.2006г. на сектор ПП-КАТ към ОДП Бургас (на л. 10 от делото), с което били отнети общо 9 от контролните му точки. Наказателното постановление било изпратено за връчване на сектор ПП – КАТ [населено място] на 14.06.2006г. и в него било вписано, че е връчено по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 22.10.2007г. и влязло в сила на 30.10.2007г.

Наказателно постановление 6578/31.08.2006г. на началник на РПУ [населено място] (на л. 9 от делото), с което били отнети общо 20 от контролните му точки. В наказателното постановление било вписано, че е връчено (от „Пътна полиция – КАТ СДВР“) по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 22.10.2007г. и влязло в сила на 30.10.2007г.

Наказателно постановление 1714/28.02.2007г. на началник група в сектор ПП – КАТ [населено място] (на л. 8 от делото), с което били отнети общо 10 контролни точки. Същото било връчено лично на жалбоподателя на 09.07.2008г. и влязло в сила на 26.11.2008г. – на основание Определение № 345 от 11.08.2008г. по НАХД № 2159/2008г. по описа на Районен съд Бургас (на л. 11 от делото).

Наказателно постановление № 8515/14.08.2009г. на началник сектор ПП към ОДМВР Бургас (на л. 7 от делото), с което били отнети общо 8 контролни точки. Наказателното постановление било изпратено за връчване на сектор ПП – КАТ [населено място] на 31.08.2009г. и в него било вписано, че е връчено по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 17.06.2010г. и влязло в сила на 25.06.2010г.

Наказателно постановление № 250/08.09.2009г. на началник сектор ПП към ОДМВР Бургас (на л. 6 от делото), с което били отнети общо 12 контролни точки. Наказателното постановление било изпратено за връчване на сектор ПП – КАТ [населено място] на 16.09.2009г. и в него било вписано, че е връчено по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 07.07.2010г. и влязло в сила на 15.07.2010г.

На 17.11.2011г. И. Т. заплатил сумата от общо 150 лв. – с основание глоба по НП № 8515/2009г. и НП № 250/2009г.

Във връзка с отнетите точки на Т. в справка картон на водача (на л. 17 – л. 19 от делото) било вписано, че на 31.10.2007г. му били отнети общо 35 точки на основание 3 отделни наказателни постановления (сред които № 2506/2006г. и № 6578/2006г.), но на 11.04.2009г. с протокол № 9 частично му били възстановени 13 точки, а на 02.11.2009г. – още 22 точки след 2 години без наказание. Впоследствие било вписано отнемане на още 20 точки – в периода 25.06.2010г. – 15.07.2010г. (на основание НП № 8515/2009г. и НП № 250/2009г.), като на 18.07.2012г. и 28.09.2012г. било вписано възстановяване на общо 30 точки след 2 години без наказание.

При тези данни от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-00955 от 03.10.2024г., с която било постановено изземване на СУМПС на жалбоподателя, тъй като с цитираните по-горе наказателни постановления били отнети всичките му контролни точки и не изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

От инспектор група „АНД, отчет и анализ на ПТП и водачи“ е изготвено становище до Административен съд Бургас (на л. 15 от делото), в което се сочи, че жалбоподателят не фигурира сред лицата, явили се на обучение във връзка с възстановяването на точки от 11.04.2009г., а освен това служебно възстановените точки не следва да се вземат предвид поради липсата на изтекли две години между отделните нарушения, за които всичките му контролни точки били отнети.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че заповедта представлява акт, подлежащ на обжалване по смисъла на 172, ал. 5 от ЗДвП и е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – оправомощен да издава ЗПАМ на основание т. 1.8 от Заповед № 251з-5636 от 10.10.2023г. на директора на ОД на МВР Бургас (на л. 16 от делото). Заповедта е съставена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК вр. чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, включително излагане на фактическите и правните основания, които са послужили за издаването й. С оглед изложеното съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Заповедта не противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели, закрепени в ЗДвП. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4“. От своя страна задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП предписва, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Следователно за съответствие на заповедта с материалния закон е било необходимо в настоящото производство се докаже, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя.

На първо място следва да се има предвид, че в справка картон на водача И. Т. е вписано частично възстановяване на 13 точки с протокол № 9 от 11.04.2009г. В съдебната практика – Решение № 7570 от 21.05.2019г. по адм.дело № 13358/2018г. по описа на VII отделение на Върховния административен съд, се приема, че така изготвената справка (въз основа на националните регистри на МВР) следва да се счита за официален документ – още повече за отразените в нея вътрешни актове на органите на МВР. Към 11.04.2009г. приложима е била Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки (отм. от 04.02.2013г.). Съгласно чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата възстановяването на контролните точки се извършва от структурните звена „КАТ - Пътна полиция“ по местоотчет на водача след получаване на протокола за преминато допълнително обучение и се отразява в автоматизираната информационна система на КАТ. Изводът е, че въз основа на вписване в официалните регистри на МВР се доказва преминато надлежно обучение от страна на жалбоподателя и частично възстановяване на 13 контролни точки на дата 11.04.2009г. – с издаване на необходимите актове по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. От административния орган не са ангажирани доказателства, че така издадените актове са отменени, поради което (единствено на база декларативно твърдения в становище на инспектор в група „АНД, отчет и анализ на ПТП и водачи) не може да се приеме, че посоченото възстановяване на точки не е осъществено.

С оглед горните изводи може да се приеме следното: към 11.04.2009г. жалбоподателят е притежавал поне 13 контролни точки. Дори да се приеме за доказано, че Наказателно постановление 2506/01.06.2006г. на сектор ПП-КАТ към ОДП Бургас и Наказателно постановление 6578/31.08.2006г. на началник на РПУ [населено място] са влезли в сила на 30.10.2007г., то разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е изрична и сочи, че броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. В случая именно такова възстановяване на точки е вписано служебно (отново в цитираната официална справка) на дата 02.11.2009г. (с изтичане на две години от 30.10.2007г.). Тук следва да се има предвид разпоредбата на действалата към 02.11.2009г. Наредба, а именно: чл. 5 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.), според която броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от службата за отчет на водачите на МПС при съответната областна дирекция на МВР. Възстановяването на отнетите точки представлява действие на административен орган, което му е предписано от нормативен акт (в този смисъл Решение № 10561 от 30.07.2020г. по адм.дело № 7287/2019г. по описа на VII отделение на Върховния административен съд). Като такова същото не може да се счита за отменено по декларативен начин – със становище на инспектор, адресирано до съда, каквото е налично по делото. По отношение на това служебно възстановяване от 11.04.2009г. също не са ангажирани доказателства за отмяната му от административния орган и въвеждането в масивите на МВР. Горните изводи в пълна степен важат и за вписваните като служебно възстановени точки на 18.07.2012г. и 28.09.2012г.

В заключение може да се посочи, че органите на МВР са постановили административни актове и са извършили административни действия съответно по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. и чл. 5 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г., които не са представени доказателства да са отменени по надлежния ред и установяват, че контролните точки на жалбоподателя са били възстановявани през годините, поради което опровергават изложеното в заповедта, че вследствие на цитираните наказателни постановления жалбоподателят Т. в загубил всичките си контролни точки.

Дори да се възприеме изцяло изложеното в становището на инспектор група „АНД, отчет и анализ на ПТП и водачи“, а именно: че вписаните възстановявания на контролни точки в справка картон на водача не следва да се ценят, то отново не се установяват материалните предпоставки за издаване на оспорения административен акт. В тежест на административния орган е било (за което са му дадени конкретни указания от съда) да докаже, че са били налице фактическите основания за издаването на заповедта, а именно: че цитираните в нея наказателни постановления са влезли в сила (като за връчените по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН следва да бъде доказано реализирането на предпоставките за връчване по този ред), както и че влизането им в сила е довело до отнемане на всички контролни точки по отношение на СУМПС на жалбоподателя. В съдебната практика последователно се приема (Решение № 6425 от 08.05.2012г. по адм.дело № 6013/2011г. по описа на VII отделение на ВАС, Решение № 8480 от 13.06.2012г. по адм. дело № 954/2012г. по описа на VII отделение на ВАС, Решение № 11706 от 25.09.2012г. по адм.дело № 4169/2012г. по описа на VII отделение на ВАС, Решение № 14559 от 20.11.2012г. по адм.дело № 11975/2012г. по описа на VII отделение на ВАС, Решение № 768 от 16.01.2013г. по адм.дело № 11648/2012г. по описа на VII отделение на ВАС, Решение № 6100 от 07.05.2013г. по адм.дело № 2232/2013г. по описа на VII отделение на ВАС, Решение № 7729 от 05.06.2013г. по адм.дело № 2162/2013г. по описа на VII отделение на ВАС, Решение № 9199 от 21.06.2013г. по адм.дело № 4753/2013г. по описа на VII отделение на ВАС, Решение № 265 от 10.01.2014г. по адм.дело № 14480/2013г. по описа на VII отделение на ВАС, Решение № 8997 от 23.07.2015г. по адм.дело № 176/2015г. по описа на VII отделение на ВАС), че за да е осъществен фактическият състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки – нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен, като тези факти следва да се докажат от административния орган в производството по оспорване на заповедта за издаване на ПАМ. Доказването на надлежно връчване по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а оттам и влизане в сила на наказателните постановления, изисква да се докаже, че нарушителят не е намерен, както и, че е извършена справка за нов адрес, но такъв не е установен.

Въпреки разпределената доказателствена тежест, по делото липсват каквито и да е доказателства (включващи удостоверяване, че нарушителят не е бил намерен на известния му адрес и не е установен друг негов адрес), които да установяват надлежно връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на наказателно постановление 2506/01.06.2006г. на сектор ПП-КАТ към ОДП Бургас, наказателно постановление 6578/31.08.2006г. на началник на РПУ [населено място], наказателно постановление № 8515/14.08.2009г. на началник сектор ПП към ОДМВР Бургас и наказателно постановление № 250/08.09.2009г. на началник сектор ПП към ОДМВР Бургас. Връчването няма как да бъде прието за доказано и на база отразяването, направено върху тези наказателни постановления, тъй като във всички фигурира единствено отбелязване „връчено по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН“. За да се приеме за официално и обвързващо това удостоверяване, е необходимо органът да спази изискванията на закона и да впише в текста на наказателните постановления относимите факти, а именно: че лицето не е намерено на посочения от него адрес и новият адрес не е известен, като верността им да е удостоверена с подписа на административнонаказващия орган – в този смисъл Решение № 11702 от 05.11.2015г. по адм.дело № 551/2015г. по описа на VII отделение на ВАС. В наказателните постановления, послужили за издаване на оспорената заповед, липсва такова официално удостоверяване. При това положение административният орган е следвало да докаже тези факти с други доказателствени средства, което въпреки разпределената доказателствена тежест също не е сторено. Поради това следва да се приеме, че посочените наказателните постановления не са били връчени надлежно на жалбоподателя и не са влезли в сила към момента, за който се претендира (вкл. в становището, налично по делото), че всички контролни точки на жалбоподателя са били отнети. Единствено наказателно постановление № 1714 от 28.02.2007г. е влязло в сила на 26.11.2008г., но с него са отнети 10 контролни точки, които следва да се считат за възстановени служебно на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на дата 27.11.2010г. Както се посочи – по отношение на наказателно постановление 2506/01.06.2006г. на сектор ПП-КАТ към ОДП Бургас и наказателно постановление 6578/31.08.2006г. на началник на РПУ [населено място] няма никакви данни за влизането им в сила на посочените в тях дати, поради което отнетите с тях точки не следва да бъдат вземани предвид. По делото са налице данни, че до знанието на Т. са стигнали единствено наказателно постановление № 8515/14.08.2009г. на началник сектор ПП към ОДМВР Бургас и наказателно постановление № 250/08.09.2009г. на началник сектор ПП към ОДМВР Бургас, но най-ранната дата, за която са налице доказателства за това е 17.11.2011г. (на която е заплатил глобите по тях видно от платежно нареждане на л. 14 от делото). Към този момент той е следвало да се счита за притежател на пълния необходим брой контролни точки (с оглед цитираното служебно възстановяване на 27.11.2010г. на отнетите с НП № 1714 от 28.02.2007г. точки) и дори да се приеме, че на 17.11.2011г. следва да се считат за отнети още 20 контролни точки (общо по наказателно постановление № 8515/14.08.2009г. на началник сектор ПП към ОДМВР Бургас и наказателно постановление № 250/08.09.2009г. на началник сектор ПП към ОДМВР Бургас) това не е довело и към този момент до загуба на всички точки, притежавани от жалбоподателя и същите следва да се считат за възстановени от 2013г. Тук следва да се отбележи, че органите на „Пътна полиция“ не са освободени от задължението си служебно да възстановяват отнети контролни точки при наличието на предпоставките за това – в този смисъл Решение № 10561 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2019 г., VII о., Решение № 1857 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10335/2018 г., VIII о.

Може да се направи извод, че с оглед липсата на данни за надлежно връчване на част от наказателните постановления и поредността, в която са връчени (жалбоподателят е узнал) останалите наказателни постановления, вписани в обжалваната заповед, не е бил налице момент, в който Т. да е загубил всички, притежавани от него контролни точки.

В заключение може да се посочи, че изводът в оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000955 от 03.10.2024г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, че всички контролни точки на жалбоподателя Т. са били отнети, не съответства както на отразеното във вътрешните актове на МВР, така и на събраните по делото доказателства, които не установяват връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на голяма част от наказателните постановления, послужили като основание за издаване на оспорената заповед. Поради тази причина от материална страна следва да се приеме, че на водача не са били отнети всички контролни точки и за него не е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. След като това задължение не е възникнало, не са били налице и предпоставките за налагане на принудителната административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. Следователно Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000955 от 03.10.2024г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която мярката е приложена, следва да бъде отменена.

При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като от жалбоподателя не са поискани, а на ответника не се дължат.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на И. Г. Т., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000955 от 03.10.2024г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата на И. Г. Т. е наложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“.

Решението не подлежи на обжалване.