Р Е Ш Е Н И Е
26.10.2018 г.
номер
.................. град
ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на 12 октомври |
Тринадесети
наказателен състав година 2018 |
В
публично заседание в следния състав:
|
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: |
КРАСИМИР ДИМИТРОВ |
Секретар:
ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА
Като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ
НАХ дело номер 2219 по описа за 2018
година
и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Х.М.С.,
с ЕГН: **********,*** против Наказателно постановление № 107 от 21.05.2018 г.
на ***на Областна дирекция о безопасност на храните – Плевен, с което на
основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗАНН е наложил на Х.М.С., с ЕГН: **********
Глоба в размер на 500 лв. на осн. чл. 48, ал. 1 от Закона за храните за
извършено нарушение по чл. 23, ал. 3 от Закона за храните.
В депозираната до съда жалба моли наказателното
постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно и
своевременно призован, явява се лично. Излага подробни съображения за отмяна на
издаденото му наказателно постановление.
Ответната страна по жалбата Областна дирекция по
безопасност на храните - Плевен, редовно и своевременно призована, не се явява и
не изпраща представител !!!
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Допустима е, разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление № 107 от 21.05.2018
г. на ***на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение № 0001428 от 10.04.2018 г., от
който е видно, че:
На 09.03.2018 г. при извършена проверка на смесен
магазин, находящ се на адрес – гр. Плевен, ***, ул. ***, собственост на ЕТ „С.-Х.С.“,
с Удостоверение за регистрация по ЗХ № ***/01.02.2012 г. и рег. № ***се
установи, че не е осигурено обучение на лицата в съответствие с извършваните от
тях дейности при търговията с храни за спазването на хигиенните изисквания,
правилата за добри практики и за прилагането на системата за управление на
безопасност на храните. Констатациите от извършената проверка са отразени в Констативен
протокол № 0029239/09.03.2018 г.
Актът за установяване на административното нарушение е
съставен от актосъставителя Л.И.И. на длъжност главен инспектор отдел КХ, в
присъствието на свидетеля П.Д.М. и в отсъствието на жалбоподателя Х.М.С..
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА, подадена е в
срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане !!!
Съдът намира, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство.
От данните по делото е видно, че същото
е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН - в
отсъствие на нарушителя.
От АУАН-а е видно, че същият е съставен
на дата 10.04.2018 г., но в графа
/дата на подписване на акта/ липсва такава и нестава ясно, на коя дата
актосъставителят и свидетелят по АУАН-а са положили своите подписи върху същия.
Процедурата
по съставяне и предявяване на АУАН е строго регламентирана в ЗАНН, съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН
!!!
Всеки акт
за установяване на административно нарушение според закона БИ СЛЕДВАЛО ДА СЕ
СЪСТАВЯ В ПРИСЪСТВИЕТО НА НАРУШИТЕЛЯ И СВИДЕТЕЛИТЕ , които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението !!!!
Така визираното нормативно изискване което е
задължително за всички съдебни инстанции означава, че актът задължително трябва
да се предяви на лицето, срещу което е съставен.
КАТЕГОРИЧНО в
случая се установи, че физическото съставяне на акта и самото оформление на
акта като официален документ , е станало в отсъствието на нарушителя /жалбоподателя
по делото /.
Анализът на горецитираната правна норма и установената
трайна съдебна практика води до единствения извод, че АУАН може да се предяви
на едно лице само и единствено след като е завършен процесът по неговото надлежно
оформяне, за да може лицето подробно да се запознае в какво точно нарушение е
обвинено, респективно и коя е нарушената законова норма за да може адекватно да
осъществи своето конституционно право на защита .
Горното води до извода, че актът е съставен в
отсъствие на лицето сочено за нарушител, но освен това и фактическия състав по
чл.43 ал.1 от ЗАНН не е изпълнен докрай.
Хипотезата
на документиране на отказ по чл.43 ал.2 от ЗАНН може да бъде изпълнена
единствено когато е налице съставен акт, направен е опит да бъде предявен на
лицето и то е отказало !
Очевидно, че след като към момента на приключването на
действията по съставяне на акта, не е присъствало съответното лице, то и актът
не е бил предявен на нарушителя, следователно не може да се приеме, че е налице
отказ от страна на жалбоподателя, поради което действията на актосъставителя и
свидетеля по съставянето на акта се явяват в нарушение на горецитираните две
правни норми на ЗАНН.
Отсъствието
на лицето при съставянето на акта не освобождава органа от задължението да
връчи акта на нарушителя за запознаване със съдържанието, съобразно
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, и при отказ да го подпише, да оформи акта
съобразно правилото на чл.43 ал. 2 от ЗАНН !!!
В случая, актът е съставен в отсъствието на
жалбоподателя и по делото няма никакви данни, от които да се съди, че му е
предявен за запознаване със съдържанието и за връчване.
Видно от
покана, с изх. № 197 от 09.03.2017 г., същата е адресирана до жалбоподателя, в
която е отразено, че следва да се яви за съставяне и връчване на АУАН.
Поканата не е
получана от жалбоподателя, видно от приложено писмо с обратна разписка, на
която е отразено „непотърсена“.
Разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН е императивна и
гарантира правото на участие и защита на нарушителя в рамките на производството
пред органа. За последния съществува задължение при съставяне на акта в
отсъствие на нарушителя да го връчи и едва след отказ, да го оформи при
условията на чл.43 ал.2 от ЗАНН.
В случая АУАН не е предявяван на жалбоподателя
и не е било налице основание за приложението на чл.43 ал.2 от ЗАНН !!!
След като актът не е бил връчен по надлежния ред,
наказващият орган е бил длъжен да върне преписката съобразно задължението си по
чл.52 ал.2 от ЗАНН, което не е сторил.
На
следващо място, ЗАНН предвижда, че всеки АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя /чл.40 ал.1/ !!!
Само когато
той е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне
на акта, последният се съставя в негово отсъствие /чл.40 ал.2 от ЗАНН/.
Налице са две
хипотези по този текст - нарушителят не може да се намери, или се намира, но не
се явява за съставяне на АУАН след покана. И в двата случая, при съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща на привлечения към отговорност
за предявяване и подписване /чл.43 ал.4 от ЗАНН/.
Недопустимо
, както в случая е ,
АУАН-на да се състави в негово отсъствие
вместо да му се предяви или да бъде потърсен, за да му се предяви акта и да се
подписва свидетел на АУАН, че привлеченият към административна отговорност е
отказал да подпише акта, който не му е бил предявяван изобщо !!!
Подписът
на привлеченият към отговорност удостоверява, че АУАН му е бил предявен,
независимо дали АУАН е съставен в негово присъствие или не.
Свидетелят, удостоверяващ отказ от подписване,
удостоверява, че АУАН е предявен, но лицето е отказало да го подпише. В случая
се установи, че АУАН въобще не е бил предявяван. Това е съществено нарушение на
процесуалните правила, гарантиращи правото на защита, поради което НП следва
бъде отменено само на това основание.
В тази
връзка следва да се отбележи, че ЗАНН урежда четири категории свидетели, които
е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат !!!
Първата
група свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено
един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на
нарушителя.
Втората
група свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата,
възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при
които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител.
Третата
група свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи,
така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението,
нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта.
Четвъртата
група свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага,
само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл.43 ал.2 от ЗАНН.
Видно от изложеното, тези четири категории свидетели,
удостоверяват различни факти и обстоятелства.
Ето защо, за да не възникнат съмнения в обективността
и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в
обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН следва да е
лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Това се потвърждава и от анализа на разпоредбите на
чл.40 ал.1 и ал.3, чл.42 т.7 от ЗАНН и чл.43 ал.2 от ЗАНН.
Изрично според нормата на чл.42 т.7 от ЗАНН като
реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на
свидетелите по акта.
Съгласно чл.43 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже
да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и
точният адрес на който се отбелязват в акта.
По аргумент от последното и след като съгласно чл.42
т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели
при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то
следва единственият извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно
от другите по-горе посочени свидетели.
Нарушението на това правило представлява процесуално
нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно
постановление.
СЪДЪТ
КОНСТАТИРА , че в хода на цялото административно наказателното производство са
допуснатите процесуални нарушения, опорочаващи категорично и безспорно процедурата
по реализиране на административно наказателната отговорност и водещи до
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва
да бъде отменено !!!
На следващо място, в АУАН-а не е
отразено спиране на производството на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, по
съображения, че нарушителят не може да бъде намерен, след щателно издирване.
В настоящия случай по делото е видно, че
жалбоподателят не е надлежно призован, с оглед съставяне на акта, а
впоследствие не е извършено необходимото за установяване на местонахождението
му.
Съдът счита, че съставеният вече
в отсъствието на нарушителя АУАН е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43
ал.4 от ЗАНН, което административно наказващият орган не е сторил в нарушение
на нормативната уредба .
АУАН-а е следвало да бъде
изпратен на поделение на МВР/”съответната служба” по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, доколкото служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в
7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя.
След като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43
ал. 4 от ЗАНН, административно наказващият орган няма правни и фактически
основания да пристъпи към издаване на НП, а е следвало да спре административно-наказателното
производство по реда на чл. 43 ал.6 от ЗАНН.
Щателно издирване на
нарушителя не е правено, тъй като такова следва да се направи от органите на
МВР съгл. чл. 43 ал.4 от ЗАНН !!!
Административно наказващият орган е нарушил чл. 40 ал.2, чл. 43 ал.4 и
ал.6 и чл. 34 ал.3 от ЗАНН, което е довело
и до ограничаване правото на защита на лицето и е достатъчно основание за отмяната на НП като
незаконосъобразно.
По отношение на издаденото
наказателно постановление.
От приложената покана за доброволно изпълнение е видно, че
постановлението, което се обжалва в настоящото производство е счетено за влязло
в сила на 19.07.2018г.
В издаденото НП няма
отбелязвания от администратвино-наказващия орган относно не откриването на нарушителя на
посочения от него адрес !!!
В административната преписка е приложено известие от български пощи, на
което е отбелязано – дата на връщане 11.07.2018г. за непотърсване от страна на
жалбоподателя на изпратеното НП.
Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за уведомяване на
нарушителя за изготвените наказателни постановления - чл.58 от ЗАНН и лимитира
хипотезите, при които те влизат в сила - чл.64 от ЗАНН, като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК,
доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и за
съдебното производство по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления.
Разпоредбата на чл.58, ал.1
от ЗАНН императивно
урежда начина на връчване на наказателните постановления, а именно- срещу
подпис, което в случая не е изпълнено.
Тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае за
какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното
постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис в
разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена
на редовно връчване на НП- ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес,
а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита
за връчено от деня на отбелязването.
Съгласно чл.84 ЗАНН, вр. чл.180 от НПК призовките, съобщенията и
книжата се връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за което са
предназначени или на пълнолетен член от
семейството, а ако няма такъв- на домоуправителя, както и на съквартирант или
съсед, когато поеме задължение да ги предаде, в случай, че лицето, за което са
предназначени отсъства.
Съгласно чл.58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят
не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването.
Тези предпоставки са
нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е
неизвестен.
Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма
предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл.58, ал. 2
от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто
нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен,
и новият му адрес да е неизвестен.
Следователно за да се приложи чл.58, ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното
неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се
установи, че той трайно не пребивава на този адрес.
По делото липсват доказателства по какъв начин и къде съответният
служител е оставил и въобще дали е оставил на посетения адрес уведомление за
наличието на адресирани до лицето пощенски пратки.
Освен всичко казано по горе в О.С.З се установи че жалбоподателя от
повече от 20 години живее на един и същ адрес в град Плевен , и работи на едно и също място в град Плевен
/централен пазар/ от повече от 10 години в обекта на проверката .Жалбоподателя
е собственик на този обект.
И двата адреса са били известни на Административно наказващият орган и
не е било пречка да бъдат връчени всякакви книжа и кореспонденция при добро
желание , но това не е сторено в грубо нарушение на разпоредбите на ЗАНН изцяло
по вина на наказващия орган !!!
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 107 от 21.05.2018 г. на ***на Областна дирекция о безопасност
на храните – Плевен, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН във вр. с
чл. 48, ал. 1 от ЗАНН е наложил на Х.М.С.,
с ЕГН: ********** Глоба в размер на 500 лв. на осн. чл. 48, ал. 1 от Закона за
храните за извършено нарушение по чл. 23, ал. 3 от Закона за храните като НЕПРАВИЛНО
И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: