Номер 190331.08.2020 г.Град София
Апелативен съд - София2-ри граждански
На 26.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно частно гражданско дело №
20201000502724 по описа за 2020 година
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 2 състав,
в закрито заседание на десети двадесет и шести август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВО ДАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ГЕОРГИЕВА
АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
като разгледа докладвано от съдията Дачев ч. гр. дело № 2724 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.2 във връзка с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищцата А. Д. Д. срещу Определение № 8450
от 05.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1447/2020 г. на СГС, I-9 състав, с
което производството е прекратено и делото е изпратено на Софийски
районен съд по компетентност.
Оплакванията са за неправилност на обжалваното определение, претендира се
отмяната му.
Жалбата е депозирана в срок, от легитимирана страна в процеса и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
1
По същество:
Жалбоподателката Д. е сезирала Софийския Градски съд с искова молба, с
която е предявила срещу работодателя си „АББ България“ ЕООД обективно
кумулативно съединени искове, както следва: за заплащане на обезщетение за
вреди във вид на пропуснати ползи, представляващи разликата между
дължимото й се обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ в случай, че
недопускането й до работа на 14.07.2016 г. се окаже незаконосъобразно, и
действителния размер на възнаграждението, което тя би следвало да получи,
ако не беше дискриминационното й третиране, както и за заплащане на
обезщетение за забавата. Първият иск ищцата е квалифицирала като такъв по
чл. 74 от ЗЗДискр, а втория – по чл. 86 от ЗЗД.
С обжалваното определение градският съд е приел, че тъй като задължителна
процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр е
наличието на влязло в сила решение на КЗК по чл. 65 от Закона за защита от
дискриминация (ЗЗДискр) за установяване на нарушението, каквото решение
в случая липсва, то предявеният иск не може да е с правно основание чл. 74,
ал. 1, вр. чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. Същевременно, след като е отчел
нередовността на исковата молба, съдът е приел, че предявеният от ищцата
иск е с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ, като съгласно чл. 104, т. 4, изр. 2
ГПК родово компетентен да се произнесе по него е Софийския Районен съд.
Поради това е прекратил производството и изпратил делото нему.
Определението като краен резултат е правилно.
Действително, не може да бъде споделен изводът, че предявеният главен иск
е с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ. Съгласно посочената разпоредба,
когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа
и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е
възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно към работника в размер на брутното
му трудово възнаграждение от деня на явяването до деня на допускането му
на работа. В случая, обаче, ищцата претендира присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, вследствие на дискриминационни нарушения от страна
на работодателя й, изразяващи се в нарушение на задължението му по чл. 14,
ал. 1 ЗЗДискр да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен
труд. Размерът на това обезщетение се равнява на разликата между
обезщетението, което следва да й бъде присъдено по чл. 225, ал. 3 от КТ и
размера на възнаграждението, което ищцата твърди, че следва действително
да й бъде заплатено от работодателя при действащ непрекъснат трудов
договор за периода 14.07.2016 г. до датата на действителното й допускане до
работа. Видно е, че се иска ангажиране на отговорността на работодателя по
общия ред за репариране на действително причинените вреди, което е
допустимо в хипотезата на дискриминиране на работника, която не
2
противоречи на постановките, дадени с т.1 от ППВС № 4/1975 г.
Същественото в случая е, че в ЗЗДискр са предвидени две алтернативни
възможности за защита от дискриминация: чрез сезиране на Комисията по
защита от дискриминация (КЗД), по реда на чл. 50 – 67 от ЗЗДискр, пред
която производството завършва с решение, с което се установява наличието
на дискриминационно нарушение, или по съдебен ред. В първия случай, след
установяване на дискриминация от КЗД, искът за присъждане на обезщетение
за вредите от нея е по чл. 74 от ЗЗДискр. Във втория случай, когато няма
предхождащо процеса решение на комисията, искът е по чл. 71, ал. 1, т.3 от
ЗЗДискр, който е предявим в условия на обективно кумулативно съединяване
с иска по т.1 от същия чл. 71 ЗЗДискр, като съдът, сезиран със спора, е
компетентен да установи както наличието на дискриминационно отношение,
така и да се произнесе по претенцията за присъждане на обезщетение за
търпените вследствие на него вреди. Когато едно лице в качеството си на
работник или служител е обект на продължаващи дискриминационни
действия от страна на своя работодател и бъде уволнен за поред път, следва
за всяко твърдяно послредващо нарушение да бъде постановено отделно
установително решение – на КЗД или на съда, така както е необходимо всяко
уволнение да бъде отменено като незаконосъобразно, като пропуснатите
ползи, представляващи разликата между обезщетението по чл. 225, ал. 3 от
КТ и действително дължимото, ще се дължат само при ново недопускане на
работа.
В процесния казус, както това е уточнено изрично и в молбата от 31.03.2020
г., за установяване на дискриминация спрямо ищцата в периода от 14.07.2016
г. до 13.01.2020 г. КЗД не е сезирана. Следователно, искът за главницата
попада в приложното поле на нормата на чл. 71, ал. 1, т.3 от ЗЗДискр, като по
силата на изричната разпоредба на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр компетентен да
разгледа спора, независимо от цената на иска е районният съд.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото по същество,
първоинстанционният съд, на когото то се изпраща, следва да извърши
преценка за процесуалната му допустимост, предвид, че с искова молба от
12.07.2019 г. ищцата е предявила обективно съединени искове по чл. 71, ал. 1,
т.1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр, с която претендира установяване на
дискриминационни нарушения за периода от 14.07.2016 г. до 13.01.2020 г.,
както и присъждане на обезщетения за претърпените от нея вреди вследствие
на тези нарушения. В случай, че предмета на двете дела съвпадат или този на
по-рано образуваното гр.д. № 40282/2019 г. по описа на СРС поглъща този на
настоящото производство, съдът следва да процедира служебно по реда на
чл.126, ал. 1 от ГПК. Компетентен да извърши преценката е на Софийският
районен съд.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Д. Д. срещу Определение № 8450
от 05.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1447/2020 г. на СГС, I-9 състав .
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
уведомяването, с частна касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4