№ 882
гр. Благоевград, 22.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Диана Узунова
Крум Динев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
и прокурора Р. Андр. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Бункова Въззивно частно
наказателно дело № 20241200600918 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Обвиняемият Х. А. К. – явява се, доведен от органите на охраната и се
представлява от адв. Х. и адв. А., редовно упълномощени.
За Окръжна прокуратура се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид, че страните се явяват лично, обвиняемият е
доведен от охраната на охраната, се представлява от защитници, намира че са
налице процесуалните предпоставки, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания за отводи на състава на съда и
съдебния секретар.
1
АДВ. А.: Нямаме искания за отводи на състава на съда, прокурора и
съдебния секретар.
АДВ. Х.: Нямаме искания за отводи на състава на съда, прокурора и
съдебния секретар.
ДОКЛАД НА СЪДА:
Настоящото въззивно производство е образувано по частната жалба на
адв. А. - защитник на обвиняемия К. за проверка на определението
постановено по ЧНД № 462/2024 г. по описа на РС Разлог, с което по
отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“. В частната жалба се изразява несъгласие с доводите на съда,
послужили за вземане на най-тежката по вид мярка за неотклонение. Твърди
се, че обвиняемият не се е укривал, както и се сочи, че е налице влошено
негово здравословно състояние, за което доказателства са представени пред
районния съд. Сочи се и че допълнителни съображения ще се изложат пред
окръжния съд, и се иска отмяна на атакуваното определение.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, частната жалба за неоснователна, поради което
ви моля да потвърдите определението като правилно и законосъобразно.
Нямам искания по доказателствата, няма да соча такива.
АДВ. А.: Поддържаме частната жалба, нямаме доказателствени искания.
АДВ. Х.: Поддържаме частната жалба, нямаме доказателствени искания.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, не споделям доводите
изложени в частната жалба насочена срещу определението на
първоинстанционния съд, поради което моля да го потвърдите като правилно
и законосъобразно. С оглед възраженията на защитата за начина на образуване
на ДП, изложени пред първата инстанция, считам за необходимо да изложа, че
е спазена процедурата, вкл. и процесуалния закон. Видно е от приложеното
уведомление по делото, че то е образувано на осн. чл. 212, ал. 3, във вр. с ал. 2
от НПК. В уведомлението е посочено, че ДП е образувано с разпит на свид.
Пармаков - полицейски орган, на осн. чл. 194, ал. 3 от НПК, респ. че е
уведомен и в 24-часовия срок наблюдаващият прокурор, който между другото,
с оглед ситуацията, е уведомен и устно, много преди изготвяне на
2
уведомлението.
Споделям изцяло изводите на първоинстанционния съд, че е налице
обосновано предположение за авторството на деянието, като в тази връзка
правилно са ценени събраните доказателства по делото, най-важните от които
са показанията на полицейските служители, вкл. и заключението на
изготвената по делото експертиза. За разлика от защитата, аз считам, че съдът
е обсъдил всички обстоятелства и правилно е преценил, че е налице както
реална опасност за извършване на престъпление, така и за укриване, като в
тази връзка е съобразено съдебното минало на обвиняемия и най вече, че той е
извършил настоящото деяние в изпитателния срок на влязла в сила присъда,
отделно от това и заминаването му в чужбина и връщането му на много по-
късен етап, в която насока са събрани доказателства и че същият е бил обявен
за общодържавно издирване.
С оглед представените доказателства и разпита на майката, и отчитане
на здравословното състояние на обвиняемия, освен това което е посочил
първоинстанционният съд, че при необходимост законът ни позволява да
реагираме и същият да бъде лекуван в специализираните болници към
затвора, респ. при нужда и от консултация извън тях, считам че ако едно
такова здравословно състояние е изключително тежко за обвиняемия, то той
не би следвало да си позволи управление на МПС след употреба на кокаин,
който е забранен от закона и за който всички знаем какво влияние има за
човешкия организъм и човешкото здраве. В тази връзка считам, че
първоинстанционният съд правилно е постановил определението си, като е
взел най-тежката и адекватна мярка, а именно „задържане под стража“.
АДВ. Х.: Уважаеми окръжни съдии, сезирани сте с частна жалба,
основанието й, за която легално е определено в нормата на чл. 65, ал. 7 от
НПК и в съответствие с ал. 9 от този същия процесуален кодекс. Моля да
отмените първоинстанционното определение и вместо него постановите ново,
с което да измените взетата най-тежка мярка за процесуална принуда, каквато
е задържането под стража, било то в парична гаранция или в домашен арест.
Районната прокуратура в гр. Разлог е повдигнала обвинение на подзащитния
ни за престъпление, което е очертало хипотезите на чл. 343б, ал. 3 от НК, по
повод на което е образувано и ДП. Към настоящия момент, разследващият,
при строгото съблюдаване на процесуалните норми, е приключил ДП.
Изразило се е в множество извършени процесуално следствени действия -
разпит на свидетели, привличането на подзащитния ни в качеството на
обвиняем. В искането на прокурора от РП за определяне на най-тежката мярка
за неотклонение се сочат два довода – единият, макар и в абстрактна форма, че
цитирам „съществува степен на вероятност, подзащитният ми да извърши
престъпление“, и втория довод е, „че съществува реална опасност да се
укрие“. Обективността налага да се каже следното - за известен период от
време, К. е бил вън от пределите на България, пребивавайки в Англия, но нека
да се подчертае дебело, той по собствена инициатива се е върнал в България и
незабавно се е обадил на органа на ДП. Ще се позова най-напред на
3
доктрината, а след това на практиката на ВКС, защото не са необходими
преднамерени юридически разсъждения.
В промените в НПК, монография написана в изискан стил от проф.
Екатерина Трендафилова, покрай всичко останало, е отбелязано следното
-„задържането под стража е особено драстично посегателство върху правото
на свобода на личността в наказателния процес“. Тя не спира до тук, а
продължава - „недопустимо е задържането под стража да бъде задължително
по повод на извършване на определени престъпления, защото в противен
случай от мярка за процесуална принуда, задържането под стража ще се
превърне в наказание“. Има и още нещо, тя е интерпретирала в дълбочина
един безспорен факт, че законодателят се е отказал от тежестта на
престъплението, като основание за задържането под стража, на разпоредбата
на чл. 343б, ал. 3 не се вмества в обяснителния текст на чл. 93, т. 7, тъй като
престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем не е тежко по
смисъла на този текст. Позоваването на доктрината не е самоцелно, защото то
има своето продължение и в касационната практика. Аз ще поставя на вашето
внимание едно определение, което го определям като брилянтно, а то е под №
24/23.05.1995 г. на Първо НО на ВКС. Цитирам „ В съдебното производство,
образувано по частна жалба, срещу мярката за неотклонение съдът не
проверява налице ли са достатъчно доказателства за виновността на
обвиняемия, в определено престъпление, а преценява единствено и само
законността на решението за вземане на най-тежката мярка за процесуална
принуда“. Това решение не е изолирано, тъй като в далечната 2002 г., не кой да
е, а Общото събрание на Наказателна колегия на ВКС издаде Тълкувателно
решение № 1 от 25 април. В него яснота, общото събрание повелява, цитирам
„НПК не задължава правораздавателните органи на всяка цена да постановят
мярка „задържане под стража“ като най–тежка процесуална мярка по
отношение на даден подсъдим“.
Моля ви да отмените определението, защото не съществува процесуална
пречка вие да определите по-лека мярка каквато е мярката „домашен арест“.
В далечната 1992 г. не кой да е, а Конституционният съд на Р България
издаде Тълкувателно решение № 10. В него е интерпретирана проблематиката
свързана с домашния арест. В това решение на Конституционния съд е казано
„домашният арест също е форма на задържане, защото на този, комуто се
определя тази мярка, се препятства възможността да се придвижва от едно
място на друго“. Следователно, ако имате съмнение, той би могъл да се укрие,
домашният арест препятства тази възможност. Позволявам си накрая да
цитирам нещо, което имплицитно е свързано с настоящия казус, а именно в
сп. „Общество и право“ в книжка 8 от 2009 г., бившият председател на ВКС
Лазар Груев написа една великолепна статия озаглавена „Трите заблуди в
наказателното право“. Той казва, „третата заблуда е за ролята за задържането
под стража“, той казва „крайно погрешно и трудно е за възприемане
твърдението, че ако съдът не задържи даден обвиняем с мярка „задържане под
стража“, то нищо не е направил“. И в заключение искам да кажа следното,
цитирах я Екатерина Трендафилова и ще завърша с нея. Тя в тази монография
казва „правото на свобода е основна ценност в съвременните цивилизовани
4
държави“. България е цивилизована държава, правосъдната система на Р
България, високо казвам, е цивилизована.
АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, поддържайки частната жалба,
присъединявайки се изцяло към съображенията на адв. Х., моля да имате
предвид следното: в атакуваното определение на РС Разлог са наведени
твърдения и съждения, които противоречат на доказателствата по делото.
Първото е, това че съдът не възприема тезата на защитата, защото счита, че
забележете, за последната една година няма данни за това какво е било
здравословното му състояние, тъй като майка му не поддържала връзка с него
в Англия. Моля да имате предвид, е пред първостепенния съд представихме
многобройни писмени доказателства за това какво е здравословното
състояние на обвиняемия, за това, че той и при най-малко вълнение може да
качи пулс във високи стойности, което реално да застраши живота и здравето
му. Точно в този смисъл бяха и показанията на неговата майка, разпитана като
свидетелка, която беше категорична, че лекарите дори забраняват на сина й да
се радва. Всякакъв стрес и силна емоция би довело до рязко влошаване на
неговото здравословно състояние. Това което се твърди от обвинението, че
винаги може да му се осигури адекватна медицинска помощ се е изяснило още
при връчване на призовката на аерогарата на К., когато той е изпаднал в такова
състояние, което е наложило веднага да бъде потърсена медицинска помощ, да
бъде освободен, с указания да не яде нищо, да се прибере веднага вкъщи и му
са бити успокоителни инжекции. Без да навлизам по същество на това какво е
било съдържанието на наркотичното вещество в кръвта му и как е установено,
моля да имате предвид отразеното в епикризите, които дават основание да се
предположи, че дългогодишната употреба на лекарства като Лидокаин и
Диазепам още от ранна детска възраст, той е бил на 6 г., когато тези пулсове
във високи размери са били грубо казано укротявани с тези лекарства и това
си позволих да подчертая в епикризите, които приложихме от болница „Св.
Екатерина“, тъй като К. се оказва третия човек опериран по този иновативен
начин, като сърцето му е било оперирано без да бъде правен разрез на гръдния
кош. Моля ви съобразявайки недоброто му здравословно състояние, фактът че
той не се е отклонил от наказателно преследване и невярното твърдение в
мотивите на определението, че е напуснал страната на другия ден, след като е
излязъл от ареста в гр. Разлог, задържан по настоящия случай, да приемете, че
няма данни той нито да се е укривал, нито да съществува реална опасност да
извърши друго престъпление. Има един абсурд посочен в мотивите на
атакуваното определение, че К. е напуснал веднага страната и затова на
01.12.2023 г. е обявен за общонационално издирване. Хубаво де, но деянието е
през м.02.2023 г. и времето, през което е бил задържан за 24 часа в гр. Разлог е
било на 22/23 февруари. Не е имало никаква пречка К. да остане в Англия. Той
е бил там, не е работил нещо, което би могло да затрудни живота и здравето
му, но се е върнал по собствено желание, без някой да го издирва.
Междувременно, още преди да замине, е ангажирал и упълномощил адвокат,
с оглед охрана на правата му, ако евентуално има повдигнато обвинение
срещу него, а такова в момента, когато е заминал за Англия няма. Наистина
5
наказателното производство в досъдебната му фаза е приключено, но тук се
поставят много интересни въпроси, за наличието на обоснованото
предположение за съставомерността на деянието, в конкретния случай.
Тестван с Дрегер за алкохол, К. показва отрицателен показател на теста. Теста
за наркотик показва положителен, а кръвната проба, която доброволна и сам е
дал, дава наличие на алкохол и наркотик. Дълги години той е употребявал тези
лекарства, които се изписват по особен ред, със зелена рецепта, за да може да
бъде овладяван на пулса му. Никой по никакъв повод от лекуващите и
наблюдаващите лекари не му е указвал, че не може да управлява автомобил, а
показателите на дрегера и кръвната картина действително будят съмнения,
защото резултата от кръвта е на деветия месец от взимането й. С оглед на
биохимичните изследвания на кръв в тази насока, тази кръв е изследвана на
деветия месец, а негодна за тест и изследване, въпреки всичко е налична
експертиза. Считам, че не е категорично и обоснованото предположение за
извършено престъпно деяние по текста, по който той е привлечен като
обвиняем, няма категорични доказателства и каквито и да е било
установяващи възможността да се укрие или да извърши друго престъпление.
Да, наистина, осъждан е. Осъждан е преди повече от 3 години, няма обаче
никакви налични висящи наказателни производства или криминалистични
регистрации след това.
Аз ще ви моля, при преценка на всички тези обстоятелства, да измените
мярката за неотклонение, като същата, с оглед на здравословното му
състояние, определите като „домашен арест“. Ако считате, че по някакъв
начин се налага той да бъде лишен от свобода и свободно придвижване, и да
бъде наличен за провеждане на наказателното производство в следващите му
фази.
В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ОБВ. К.: Със сигурност не съм
наркоман, нито пък съм престъпник. Не мисля да извърша ново престъпление,
нито пък да се укрия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВ. К.: Няма какво да кажа. В ареста взимам
всяка вечер „Валидол“ и наистина, при всяко едно вълнение ми прескача
сърцето.
Съдът се оттегли на тайно съвещание в 15,00 часа.
След съвещание, в 15,10 часа, съдът обяви определението си.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,20 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7