Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 22.04.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло
Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 8658 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С т.н. решение, обективирано в протоколно
определение в съдебно заседание на 10.06.2020 г. по гр.д. № 5145/2020 г., СРС,
ГО, 62 състав е отхвърлил иска на Г.С.Д.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощниците си по делото адвокат Д.Р.и адвокат Ю.Б.,***
срещу Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“-МВР,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******, ЕИК ******,
представлявано от директора Н.Н., със съдебен адрес:*** за сумите от 1910 лв.
главница и 289,07 лв. мораторна лихва, представляващи допълнително възнаграждение
изчислено с умножаване на полаганите през дежурствата часове нощен труд с
коефициента 1,143. Осъдил е Г.С.Д.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощниците си по делото адвокат Д.Р.и адв. Ю.Б.,***
да заплати на Главна дирекция „П.Б.и
З.на Н.“-МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******, ЕИК ******,
представлявано от директора Н.Н., със съдебен адрес:*** разноски в размер на 50 лв.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Г.С.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си по делото адвокат Ю.Б.,***
с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че не е налице празнота в уреждането на възнаграждението по ЗМВР, която да
налага умножаване на полагания в промеждутъка от 22.00-6.00 ч. труд с
коефициента, предвиден в Наредбата за работната заплата. Съдът е приел, че
става въпрос за две различни системи за възнаграждение на труда като втората е
съобразена с особеното служебно положение на служителите по ЗМВР без да излага
мотиви в тази насока, а само препраща към отговора и защитата на ответника по
делото.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът
Г.Д. е държавен служител по смисъла на ЗМВР в СД“ПБЗН“
към ГД“ПЗЗН“, при който работата е организирана на смени. Съгласно чл. 187,
ал.З от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2, работата извън редовното работно
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период. Извънредният труд в този случай се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР определя, че при полагането на труд през нощта между 22,00
и 6,00 ч., работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, като на основание чл. 178, ал. 1, т.З ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съдът неправилно не е приел прилагането на разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), според която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Понятието „нощен труд” намира своето легално
определение в чл. 140 от Кодекса на труда КТ/, съгласно който, нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, а нощен е трудът, който се полага от
22.00 ч. до 6.00 часа. Следователно коефициентът се определя като нормалната
продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд или 8:7=1,143.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Проследявайки нормативната уредба в настоящия казус в процесния период от
01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. са действали последователно Наредба № 8121з -
407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015 г., Наредба № 8121з -
776 от 29.07.2016г.(отм.от 10.01.2020г.), Наредба №8121з- 908 (отм.от
26.09.2019 г.), Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
Наредба № 8121з-1059 от 26 септември 2019 г. за условията и реда за изплащане
на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение- ДВ, бр. 78 от 4 октомври 2019
г., в сила от 04.10.2019 г., издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка
от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, а последната от тях и за условията и реда
за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00
до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на
разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности.
Текстовете в посочените подзаконови нормативни актове са идентични и според
тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
В Наредба № 8121 з- 407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 - чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба №
8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592, издадена от министъра
на вътрешните работи, обн.ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.
№5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-407 (11.07.2016г.) до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016г.) отново е имало изрично
предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения
от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, тъй като е била приложима Наредба
№8121з-407.
В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015г./, Наредба № 81213-776
/обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./, Наредба №8121з-908 /обн. ДВ бр.67 от
14.08.2018г./, както и Наредба № 8121з-1056/26.09.2019 г. липсва норма,
която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в
уредбата.
В тази връзка решаващият съд, не е съобразил правилото, че при липса на
специални норми се прилагат общите такива, поради което счита, че към настоящия
казус е приложима Наредба за структурата и организацията на работната
заплата/обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В чл.9, ал.2 от нея се предвижда при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1,143. Счита, че разпоредбите на НСОРЗ
са приложими по аналогия към настоящия казус
по отношение на въззивника/ищец, който е лице имащо служебно правоотношение в
МВР.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното СРС и да бъдат уважени
предявените искове, ведно със законните п оследици.
Въззиваемата
страна Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“-МВР,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******, ЕИК ******,
представлявано от директора Н.Н., със съдебен адрес:*** не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Ищецът Г.С.Д., ЕГН **********, след
извършено от него уточнение е предявил иск с правно основание чл.179, ал.1 ЗМВР
за заплащане на
допълнително възнаграждение за полагане от него на нощен труд за периода 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г., които при преобразуването им
в дневен труд при прилагане на коефициент
1, 143 се равняват на 237,90 часа или претенцията е за заплащане на сума в размер на 1 910 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за
положен нощен труд/не извънреден/. Втората претенция е за мораторна лихва върху дължимото
допълнително възнаграждение, претенидрана за периода от 01.04.2017
г. до завеждане на исковата молба от 31.01.2020
г. в размер на 289,07 лв. По
делото липсва такова уточнение, както и каквито и да било мотиви, като
първостепенния съд е „споделил“ съображенията, развити в отговора на писмената З.на
ответника и е „препратил“ към тях.
Ищецът Г.С.Д., ЕГН ********** твърди, че работи като
държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР в СД „ПБЗН“ към
ГД“ПБЗН“, при който работата е организирана на смени.
Съгласно чл. 187, ал.З от ЗМВР, работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2, работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период. Извънредният труд в този случай се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР определя, че при полагането на труд през нощта между 22,00
и 6,00 ч., работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, като на основание чл. 178, ал. 1, т.3 ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата(НСОРЗ), според която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Понятието „нощен труд” намира своето легално определение в чл. 140 от
Кодекса на труда/КТ/, съгласно който, нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа, а нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 6.00 часа.
Следователно коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа
дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1,143.
За процесния период са действали
последователно няколко Наредби, в които текстовете са идентични и според тях
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават следно 8 часа за всеки
24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з-407/11.07.2026 г./ до
издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779/02.08.2016 г./ е имало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, тъй като е била приложима
Наредба № 8121з-407. В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ
бр.40 от 02.0б.2015г./, Наредба № 8121з-776 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./, Наредба №8121з-908 /обн.
ДВ бр.67 от 14.08.2018г./, както и
Наредба № 8121з-1056/26.09.2019 г.
липсва норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, което води до
празнота в уредбата.
Сочи, че при липса на специални норми се прилагат общите такива, поради
което счита, че е приложима Наредба за структурата и организацията на работната
заплата /обн. в ДВ от 2б.01.2007г./. В чл.9, ал.2 от цитираната наредба се
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1,143.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати претенидарните суми, ведно с разноските по делото.
Ответникът
Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“-МВР,
ЕИК ****** е оспорил исковете. Изложил е доводи, че не е налице законова празнота, че законодателят е регламентирал
различна времева продължителност/норма/ за полагането на нощен труд за
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР-8 часа от 22.00до 6.99 часа,
а за работниците и служители, работещи по трудово правоотношение-7 часа от 22,00 часа до 06,00
часа/8 часа8 Съгласно чл.9, ал.1, и 3 2 от НСОРЗ
нощните часове се преизчисляват/ превръщат/ в дневни чрез умножаване с
коефициент 1,143. Това се прави с цел да се оп редели така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, т.е. нощните часове се п ревръщат в дневни и
за същите тези часове се заплаща допънително възнагражедние от 0,25 лв. за час,
нощен труд-чл.8 от НСОРЗ. Следователно, съотношението на нормалната продължителност
на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8:8,
различно от това по КТ и подзаконовата му уредба, където е 7:8, където
законодателят ги приравнява с коефициент 0,143. Сочи, че причината
законосателят да въведе различна времева продължителност/норма/ за нощен труд
по ЗМВР и КТ е различна и една от тях е наличието на компенсаторен механизъм,
като е известо, че служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР се ползват от
права, които работниците и служителите по КТ нямат и с това биват компенсирани
за по-високата времева продължителност/норма/ за нощен труд. Твърди се, че
положения от служителя нощен труд за процесния период е начислен и получен от
него с месечните възнаграждения съобразно размера, посочен в заповед № 8121з-791/28.10.2014
г. и в заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи,
видно от приложените към исковата молба служебни бележки, издадени от СД
„ПБЗН“.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
От правна страна:
По исковете с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 / ред. - ДВ. бр. 81 от 2016 г./. вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1,143, настоящата
инстанция приема следното:
Спорният между страните въпрос е свързан с това
дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими
разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и
на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
СГС излага следните мотиви:
Дневното работно време е обичайното работно време.
Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл. 140, чл. 141,
ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост
на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното
неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл.
140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената
вредност на работата през нощта за човешкия организъм-чрез нея се нарушават
обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия
организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора,
променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм
на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено
в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на
ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със
съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на
работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ
място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието
за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена
и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и
необичайното за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение № 14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното
месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица- чл. 187, ал. 1 ЗМВР
/приложима редакция на закона-Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период-чл. 187,
ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год.
за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от
10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр.
4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните
служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и
06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, а в чл. 31-че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се
отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за
това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч.,
се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на
нощния труд в специалния закон-ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със
ЗИДЗМВР от м.юли 2020 год./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то
при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по
служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за
трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да
се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане
на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение,
въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна
трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и
същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България
и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС по гр.дело №
1144/2018 год., ІV г. о., ГК, на което се е позовал и СРС/.
Незаконосъобразни се явяват доводите на
първоинстанционния съд/доколкото такива са изложени/, че тази наредба е
неприложима, тъй като служебното правоотношение на ищеца с ответника се урежда
от нормите на ЗМВР, поради което е направен и извод, че не е налице извънреден
труд при работата през нощта на ищеца като държавен служител, съгласно чл.142,
ал.1, т.1 ЗМВР в случаите, когато това е в рамките на утвърдените графици на
нормална работа.
Както бе уточнено, в настоящия казус
се претендира заплащане на
на допълнително възнаграждение за полаган от ищеца нощен труд за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., които при преобразуването в дневен труд при прилагане на коефициент 1, 143 се
равняват на 237,90 часа или претенцията е за заплащане на сума в размер на 1 910 лв., представляваща главница за незаплатено
възнаграждение за положен нощен труд, се явява основателна.
Относно акцесорния иск за
претендираната мораторна лихва върху главницата в размер на 289,07 лв., настоящата
инстанция приема следното:
В чл.33, ал.1 от
приложимата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е посочено, че възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в
месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при
своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. Следователно,
установеният принцип е, че извънредният труд се заплаща в месеца, следващ
отчетния период, ако е надхвърлена нормалната продължителност на положения труд
през отчетния период. Доколкото в конкретния случай, положеният от ищеца труд е
отчитан на тримесечен период, лихвата следва да се дължи от първия ден на
месеца следващ отчетния период, а именно от 01.04.2017г. до 31.01.2020 г. При изчисляване по реда
на чл.162 ГПК се получава лихва в по-голям размер от претендирания от 289,07 лв. и предвид диспозитивното
начало, следва да бъде уважена в този размер.
Ето защо постановеното решение следва
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да
бъдат уважени.
С оглед изхода на делото
и предявената претенция, ответникът дължи на ищеца направените разноски за първата
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
За въззивната инстанция не
са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради
което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ т.н. решение, обективирано в протоколно
определение в съдебно заседание на 10.06.2020 г. по гр.д. № 5145/2020 г. на
СРС, ГО, 62 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“-МВР, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“******, ЕИК ******, представлявано от
директора Н.Н., със съдебен адрес:*** да
заплати на Г.С.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощниците си по делото
адвокат Д.Р.и адвокат Ю.Б.,*** сумата от 1 910
лв., представляваща допълнително възнаграждение за
полаган от ищеца нощен
труд за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно с мораторната лихва върху тази главница в размер на
289,07 лв., считано от 01.04.2017 г. до завеждане на исковата молба на 31.01.2020
г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б.и
З.на Н.“-МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******, ЕИК ******,
представлявано от директора Н.Н., със съдебен адрес:*** да заплати на Г.С.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощниците си
по делото адвокат Д.Р.и адвокат Ю.Б.,*** направените
разноски за първата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
(Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.