Р Е Ш
Е Н И Е
№ 883
гр. Горна Оряховица, 18.06.2012 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, девети състав, в публично заседание на двадесет и първи декември, две
хиляди и единадесета година, в състав:
Председател:
ХРИСТО ПОПОВ
при
секретаря С.К. и прокурор…, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 906 по описа за
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.К.И. е обжалвал НП № 770 / 2011г. на
Началника на РУП Стражица. Сочи, че наложеното му наказание е явно
несправедливо. Моли същото да бъде намалено към минимума предвиден в закона.
Изтъква, че от деянието няма настъпили вреди или ако има, те са незначителни.Няма
други наказания по Закона за движение по пътищата. Има три деца, работи в
чужбина и с управление на автомобила осигурява прехраната на семейството си.
В хода на делото:
Жалбоподателят не се явява. Вместо него се явява неговият
защитник – адвокат П.С. от ВТАК.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата РУ „Полиция” гр. Стражица,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна
прокуратура гр. Горна Оряховица, редовно призована, не изпраща представител и
не взема становище.
В хода на съдебните прения адв. С. заяви, че
нарушението (на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП), за което неговият подзащитен е наказан
на основание чл.175, ал.1, т. 1 от ЗДвП е осъществено реално, но наложените му
административни наказания са явно несправедливи.Според защитника, тази причина,
обстоятелството, че неговият подзащитен живее и работи преимуществено в
Германия, където му се налага да използва МПС, както и факта на незначителните материали щети от
произшествието, му дават основание да поиска от съда да бъде намален размера на
наказанията, към техния минимум, а именно 50 лв. глоба и един месец лишаване от
правоуправление. Относно задълженията на неговия подзащитен като участник в ПТП,
адвокат С. изрази становище, че обвинението в тази насока не е доказано от
събраните доказателства. Не е било установено, че подзащитния му е осъзнал
факта на участие в ПТП. Той няма задължение да уведоми контролните органи, дори
и да е осъзнал че участва в ПТП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Наказателно
постановление №770/10 от 22.11.2010г. на Димчо Т. Димов - началник на РУ
„Полиция” гр. Стражица, е издадено против С.К.И. с ЕГН: **********, за това, че
на 06.11.2010г., около 19,00ч., в с. Камен, ул. „Търговска” 1, пред
магазин „ИСИ” - с.Камен, управлявал
нерегистрирано МПС, без регистрационни табели поставени на определените места,
предприел маневра на заден ход и блъснал паркиралия зад него лек автомобил
„Опел Астра” с рег. № ВТ 44 12 АТ, собственост на М.Г. ЕГН: ********** и
допуснал ПТП с материални щети и го е напуснал, като не е уведомил
компетентните органи на МВР. Водачът И. е установен 10.11.2010г., чрез свидетели
очевидци, дали писмени обяснения. В законоустановения срок в РУП не е
постъпвало възражение по акта. НП е издадено въз основа на АУАН бл. № 369456/
10.11.2010г. С горните си деяния жалбоподателят Красимир И. виновно е нарушил:
-
1. чл. 140, ал.1 предл. 1 от ЗДвП, поради което и на основание – чл. 175, ал.1,
т.1 предложение 1 от ЗДвП са му наложени: - административно наказание „глоба” в
размер на 100,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца.
-
2. чл. 123, ал.1, т. 2, буква „а” от ЗДвП поради което и на основание – чл.
175, ал.1, т. 5 от ЗДвП са му наложени: - административно наказание „глоба” в
размер на 150,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца.
-
3. чл. 40, ал.1 предл. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 185 предл. 1
от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20,00 лв.
Разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел
актосъставителят Д.Н.Д., заяви, че е по нареждане на дежурния при РУП е бил
изпратен на настъпило ПТП в с. Камен. На
местопроизшествието е бил собственика на
л.а. „Опел Астра” и другите свидетели, които са казали, че това лице – С.К.И. е
блъснал л.а. „Опел” и е напуснал ПТП. След това са установили лицето. Бил му е
съставен акт. Актът е бил съставен в РУ „Полиция” гр. Стражица. Освен акта,
свидетелят Д. поясни, че е съставил и протокол за ПТП.
В своите показания свидетелят М.Н.Г. ***. Спрял е до училището,
където има голяма площадка. Останал е до колата (л.а. „Опел Астра”). Пред него
е имало автомобил. Изведнъж този автомобил е бил „запален” и след е дал назад и
го е ударил. Свидетелят уточни, че не познава човека, който управляваше този
автомобил – марка БМВ, червен на цвят. Събрали са се хора и те са му казали, че
на шофьора на ударилия го автомобил викали Мекото. В полицията са му казали, че
този автомобил (БМВ) тъкмо е бил внесен в България и не е бил регистриран.
Имало е достатъчно разстояния между двата спрени леки автомобила, според
свидетеля между тях е имало поне 5-6
метра. След удара водачът на БМВ е излязъл от него.Той е казал на М.Г. да се
оправят без да викат КАТ. Попитал е свидетеля колко пари иска. Казал е, че ще
отиде до някъде да извика човек, който да каже колко ще струва (повредата) и ще
се върне. След като не се е върнал, свидетелят се е обадил в КАТ. Полицаите са
огледали, попитали са Г. къде е била спряна колата. След няколко дни са го извикаха
в полицията и този, който го е ударил, се е направил, че не го познава. Отрекъл
е изобщо, че е бил в с.Камен.
От показанията на свидетеля Б.Д. се установи, че той
познава Мекото по физиономия. Не му знае имената, но знае, че е от гр.
Стражица. Д. уточни, че той живее в с. Камен. Искал е да купи л.а. БМВ от
Мекото. Пробвал го е, но двамата не са се разбрали за цената. Това е станало
към 14,30 – 15 часа. След това са се разделили и от тогава не го е виждал. Според
свидетеля, Мекото е отишъл към центъра на с. Камен. Бил е сам в колата. Колата
е била БМВ – 316, червена на цвят и не е била регистрирана.
В същата насока са и показанията на свидетелите А.Х.А.
и Д.Р.Д..
АУАН
бл. № 369456, е съставен срещу С.И., за допуснатите от него на 06.11.2010г. в
с. Камен, община Стражица нарушения на правилата за движението по пътищата.
Актът е съставен на 10.11.2010г., в сградата на РУ „Полиция” гр. Стражица, след
установяване на самоличността на С.К.И.. След съставянето, актът веднага му е
бил предявен. И. го е подписал без възражения и забележки. В законоустановения
тридневен срок не е постъпило възражение от жалбоподателя.
На
22.11.2010г. Началникът на РУ „Полиция” гр. Стражица издава обжалваното НП, с
което за:
- допуснато нарушение на чл. 140, ал.1 предл. 1 от ЗДвП, на
основание – чл. 175, ал.1, т.1 предложение 1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя
И.: - административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца;
-
допуснато нарушение на чл. 123, ал.1, т.
2, буква „а” от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя И.: - административно
наказание „глоба” в размер на 150,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 3 месеца.
-
3. допуснато нарушение на чл. 40, ал.1 предл. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185
предл. 1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя И. административно наказание
„глоба” в размер на 20,00 лв.
Препис от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 14.07.2011г. На същия ден, С.К.И. е депозирал жалба срещу
него, чрез административнонаказващия орган до ГОРС.
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът установи от показанията на свидетелите Д.Н.Д.,
М.Н.Г., Б.И.Д., А.Х.А. и Д.Р.Д.,а също и от приетите писмени доказателства по
делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите са
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Въз
основа на така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице имащо правен
интерес от обжалването и разгледана по същество е частично.
От
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно
съдът установи, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и в НП нарушение
на чл. 140, ал.1 предл. 1 от ЗДвП
нарушение. Това безспорно се установи от показанията на свидетелите, разпитани
по делото. Този факт не се оспорва и от жалбоподателя и неговия защитник.
Същият обаче изтъква доводи, че наложените наказания са явно несправедливи и
моли, да бъде изменен техният размер към минималния такъв предвиден в закона.
Пояснява, че подзащитния му живее и работи преимуществено в чужбина, грижи се
за своето семейство и СУМПС му е нужно именно във връзка с това пребиваване и
работа в чужбина. Съдът констатира, че по посочените твърдения не са
представени никакви доказателства. Самият жалбоподател не се яви лично и да
заяви и представи доказателства, че живее и работи в чужбина и изхранва
семейството си. По тази причина настоящата съдебна инсатция, счита , че съвсем
правилно и законосъобразно АНО е определил и наложил на основание чл. 175, ал.1,
т.1 предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Красимир И. административните наказания –
„глоба” в размер на 100, 00 /сто/ лева
и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца. Предвиди
изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че следва да потвърди НП в
частта му, в която за допуснато от жалбоподателя И. нарушение на чл. 140, ал.1 предл. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1,
т.1 предл. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба и
лишаване от право да управлява МПС, като правилно и законосъобразно
Съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и 6 ЗАНН, НП трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, като е необходимо да е налице
единство между фактическата обстановка и законовите норми посочени в АУАН и
тези в НП.
В
АУАН и в НП, като описание на второто извършено адм. нарушение от страна на жалбоподателя
е посочено „неуведомяване на компетентните служби на МВР за настъпилото ПТП”. Така
описаното нарушение е квалифицирано от актосъставителя като такова - по чл.123,
ал.1, т.2, буква „а” от ЗДвП. Сочената норма от закона въвежда задължение по отношение
на водача на ППС, който е участник в ПТП, когато
от произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на
МВР. От събраните доказателства се установява, че от настъпилото ПТП няма
пострадали хора. Налице са само материални щети. Т.е. оказва се, че АНО
неправилно е определил нарушението. Същото, според настоящата съдебна инстанция
е следвало да се квалифицира като адм. нарушение на правилата за движение
посочени в чл. 123, ал.1, т. 3 буква „в” от ЗДвП. С това АНО не е изпълнил задължението
си визирано в чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, т.е. не са посочени правилно „законните
разпоредби, които са били нарушени виновно” от жалбоподателя И.. Независимо, че
за нарушенията и по двата текста законът предвижда санкцията по чл.175, ал.1,
т.5 ЗДвП, нарушителя има право да разбере какво точно е нарушението което е
извършил и нарушението на това му право при всички случаи е основание за отмяна
на НП.
В
АУАН и в НП, като описание на третото извършено адм. нарушение от страна на
жалбоподателя е посочено „движи се на заден ход, без да се е убедил, че пътят
зад ППС е свободен”. Така описаното нарушение е квалифицирано от актосъставителя
като такова - по чл.40, ал.1 предл. 1 от ЗДвП. Сочената норма от закона въвежда
задължение на водача, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен.
Според настоящата съдебна инстанция съвсем правилно АНО, на база събраните
данни, е определил допуснатото адм. нарушение от страна на жалбоподателя. Т.е.
изпълнил е задължението си визирано в 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН. В същия член и
алинея, но в т. 7 от ЗАНН е вменено задължението на АНО и да определи вида и
размера на наказанието. Това предполага АНО да определи нормата предвидена в
закона, в която се съдържа административната санкция за така допуснатото адм.
нарушение. След което следва да я
приложи за дадения случай, като определи
адм. наказание и неговия размер. В нашия случай, за така допуснатото адм.
нарушение на чл. 40, ал.1, предл. 1 от ЗДвП, описано по-горе, АНО на основание
чл. 185 предл. 1 от ЗДвП е определил и наложил на жалбоподателя административно
наказание – „глоба” в размер на 20,00 /двадесет/ лева. Според настоящата
съдебна инстанция, АНО неправилно е определил санкционната норма. Същата се
визира в чл. 185 от ЗДвП и се прилага за нарушение на ЗДвП и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за
което не е предвидено друго наказание. В чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП се
съдържа административната санкция (наказание), която е законодателят е
предвидил за допуснатото адм. нарушение на чл. 40, ал. 1 предл. 1 от ЗДвП. Със
сочената санкционна норма се наказва водач, който нарушава правилата за
движение назад. С това АНО не е изпълнил задължението си визирано в чл. 57, ал.
1, т. 7 от ЗАНН. Нарушението е съществено. Жалбоподателят е наказан
Настоящата
съдебна инстанция счита, че с констатираните две нарушения – на чл. 57, ал. 1 –
точка 6 и точка 7 от ЗАНН, отнасящи се за второто и третото обвинение в НП
срещу жалбоподателя е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което
е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Нарушенията на чл. 57, ал.1 т.
6 и т. 7 от ЗАНН винаги се явява съществено, тъй като ограничават правото на
защита на дееца. При първото нарушение – по т. 6 от сочената норма –
нарушителят няма да разбере какво законово задължение е нарушил или не е
изпълнил виновно, а при второто нарушение – по т. 7 от сочената норма –
нарушителят няма да разбере коя е административно-наказателната норма, която
дала основание на АНО да му наложи конкретното адм. наказание, за допуснатото
по т. 6 нарушение или неизпълнение на законово задължение, на което е адресат.
Това неминуема води до нарушаване на правото му на защита, тъй като няма да
може да я организира правилно. Тези нарушения
представляват формална
предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Същите
опорочават изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Поради това съдът счита, че не следва да се
обсъждат и въпросите по същество, относно това дали е налице доказано извършено
нарушение, кой е неговият автор, както и относно размера на наложеното
административно наказание, тъй като същите следва да бъдат разгледани
единствено при законосъобразно протекъл процес на административно наказване,
какъвто в конкретният случай съдът счита, че не е налице.
Предвид
изложеното съдът намира, че Наказателно постановление № 770/2010г. от
22.11.2010г., издадено от Димчо Т. Димов – началник на РУ „Полиция” гр.
Стражица по отношение на допуснатите от жалбоподателя административни нарушения на чл. 123, ал.1, т.
2, буква „а” от ЗДвП и чл. 40, ал.1
предл. 1 от ЗДвП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и постановено
при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 770/10 от
22.11.2010г. на Димчо Т. Димов - началник на РУ „Полиция” към ОДП В.Търново, издадено
против С.К.И., с ЕГН **********,***,
в частта му, в която ЗА допуснато
нарушение на чл. 140, ал.1 предл. 1 от ЗДвП, на основание – чл. 175, ал.1, т.1 предложение 1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба” в размер на 100,00 лв. /сто лева/ и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 770/10 от
22.11.2010г. на Димчо Т. Димов - началник на РУ „Полиция” към ОДП В.Търново, издадено
против С.К.И., с ЕГН **********,***,
в частта му, в която: - за допуснато нарушение на чл. 123, ал.1, т. 2, буква „а” от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„глоба” в размер на 150,00 лв. / сто и петдесет лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца;
- за допуснато нарушение на чл.
40, ал.1 предл. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20,00лв. /двадесет лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Велико Търново на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: