Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 145 / 09.04.2019 г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
При участието на
секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 717 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 405 от Кодекса на
труда /КТ/.
Образувано
е по жалба на „ТРИОАГРО“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***, представлявано от Управителя Г.С.К.,
чрез адв. Р.С. - ДАК против принудителна административна мярка "задължително
предписание" по чл.404, ал.1
от КТ,
обективирана в Протокол
№ПР1826934
за извършена проверка от 17.10.2018 г., наложена от
служители на дирекция "Инспекция по труда“ гр. Добрич,
в частта за констатирани нарушения от №1 до №5 и дадените в тази връзка
предписания. Сочи се, че протокола за извършена проверка е издаден при
съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и при
несъответствие с целта на закона. Твърди се, че твърденията на инспектора по
труда са основават само на предположения и хипотези. Излагат се подробни
съображения в тази насока. В с.з. се уточнява изрично, че се обжалват само
предписанията по т.1 и т.2 от протокола. Относно предписанието по т.1 се
релевират доводи, че дружеството има сключен договор със служба по трудова
медицина, която е поела да изготви оценка на риска, като в представената карта
за оценка на риска за длъжност „водач ССМ“ са идентифицирани опасности от
механичен характер. Твърди се, че в даденото предписание контролният орган не е
посочил конкретна правна норма, която да изисква изброяването на абсолютно
всички възможни опасности при изготвяне на оценка на риска. Отново се посочва,
че това обаче е задължение на фирмата изпълнител. По отношение предписанието по
т.2 се излага следното: че дружеството не е извършило вмененото нарушение, тъй
като има изготвена писмена инструкция за работа с повдигачи-товари, с което той
е изпълнил задължението си по чл.166, ал.3 от Наредба №7 за МИЗБУТРМИРО.
В жалбата се излагат и подробни съображения във връзка с констатираното
нарушение по т.4 и по т.5 от протокола, за които обаче не е издадено предписание.
Моли се, да се отмени принудителна административна мярка "задължително
предписание" по чл.404, ал.1
от КТ,
обективирана в Протокол
№ПР1826934
за извършена проверка от 17.10.2018 г., наложена от
служители на дирекция "Инспекция по труда“ гр. Добрич,
в частта на наложените предписания по т.1 и т.2. Претендират се сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В с.з. процесуалния представител на оспорващия поддържа подадената пред
съда жалба.
Ответникът Дирекция "Инспекция по труда“ гр. Добрич, чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че не е
налице незаконосъобразност на оспорения протокол, в частта по т.1 и т.2. Моли,
да се потвърдят така издадените предписания и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като взе
предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
От 02.08.2018 г. до 10.10.2018 г. представители на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.
Добрич извършили проверка по спазване на изискванията на КТ и ЗЗБУТ на „ТРИОАГРО“ ООД. Проверката е
извършена в базата на дружеството, находяща се в с. Ловчанци, общ. Добричка във
връзка с настъпила злополука с работник на предприятието. На 03.08.2018 г. в дирекция
„Инспекция по труда“ Добрич са представени от дружеството изисканите с
призовка документи, касаещи трудовите
правоотношение с наетите работници, документи, свързани с организацията по
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, разпределението на
работното време и организацията на работа, сведение от Г.Н. К. – управител,
който е управлявал товарача по време н инцидента. На 06.08.2018 г. е взето и
писмено сведение от работника, станал свидетел на злополуката Н. И.Т.– общ
работник полевъд, представено е и ръководство за експлоатация на телескопичен
товарач „MANITOU“ MLT 634.
Въз основа на
приетото от проверяващите органи са констатирани седем нарушения, като са
издадени седем предписания на осн. чл.404, ал.1 т.1 от КТ. Протоколът е
връчен на управителя
на дружеството К. К. на 17.10.2018 г.
Предписанията от №1
до №4 са обжалвани по административен ред пред по-горестоящия орган ИА „Главна
инспекция по труда“ гр. София. С Решение изх. №18096288/15.11.2018 г. Изп.
Директор на ИАГИ се е произнесъл по жалбата, като е отменил предписанието под
№3, дадено с Протокол №ПР11826934/17.10.2018 г., и е отхвърлил като
неоснователна жалбата на „ТРИОАГРО“ ООД срещу обективираните в протокола,
предписания под №№1,2 и 4. Решението е получено на 16.11.2018 г. от
процесуалния представител на дружеството. Жалбата е подадена чрез ДИТ до
Административен съд Добрич на 27.11.2018 г. С жалбата се обжалва Протокол
№ПР11826934/17.10.2018 г. в частта на дадените предписания по т.1 и т.2.
По делото е
приобщена като доказателства цялата административна преписка. От далите
обяснения пред административния орган свидетели, присъствали в деня на
злополуката се установява следното: На 02.08.2108 г. сутринта около 09.00 часа
починалият К.И.К. и Н. И.Т.получават задачата от управителите да замитат
рапицата от купа, така че с телескопичния товарач да прибере зърното изцяло и да се натовари на
камион. Към 09.00 часа от товарача слиза К. К. – управител и се качва Г. К.. И
двата имат документи за правоспособност за работа с товарач, категория Т. Г. К.
също е управител на дружеството, като работи и на длъжност агроном. След
проведена почивка от К. и Т., същите влизат склада, като Т. отива към
прозореца да издърпва от стената зърното, а К. се отправя да замита
разпръснатото зърно към купата с рапица. Г. К. обяснява, че управлявайки
товарача на заден ход видял двамата работници да почистват зърното край
стената, в дясната част на склада, гледано от входа. Още при движението назад е
усетил, че машината настъпва нещо и веднага преустановява движението, като
завива вляво. Когато слиза вижда К. легнал по гръб. Вижда, че е прегазен.
Тогава пристигат Н. Т. и К. К. Обаждат се на тел. 112. Пристига екип на ЦСПМ
Добрич, който установява смъртта на К.И.К..
По делото е
представен трудов договор №4/30.06.2011 г. от който се установява, че К. К. е
бил назначен на длъжността „Водач селскостопански машини“.
От представен трудов
договор №21/12.04.2018 г. се установява, че Н. И.Т./свидетел на злополуката/ е
назначен на длъжност работник полевъд, като му е проведен начален инструктаж на
12.04.2018 г.
Между „ТРИОАГРО“ ООД
и „ВИВА ФЕНИКС-СТМ“ ООД /трудова медицина/ на 20.02.2018 г. е сключен договор.
По делото е приета
Инструкция за работа при работа с повдигачи-товари, ведно със списък на
работниците, които са запознати с него. Видно е, че двамата управители и К. К. са запознати още през 2011 г. с инструкцията.
Представена е и Инструкция за безопасна работа на зърноплощадки и сушене на
зърно и списък на запознатите с нея, както и книгата за инструктаж и други
документи касаещи спазване изискванията на ЗЗБУТ и осигуряване на ЗБУТ.
От Служба по трудова
медицина „ВИВА ФЕНИКС – СТМ“ ООД Добрич за водач на ССМ е изготвен списък на
възможни потенциални опасности; карта за технологичните процеси, карта за
оценка на риска и оценка на професионалния риск.
От представен Личен
формуляр на К.И.К. е видно, че същият е преминал встъпилен инструктаж по
правилата на безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана на
30.06.2011 г.
По делото е прието
като доказателство и Албум за извършен оглед на МП на 03.08.2018 г. в с.
Ловчанци, склад на фирма „ТРИОАГРО“ ООД по ДП 42/2018 г. по описа на ОСлО при
ОП Добрич.
По искане на
оспорващия са събрани писмени доказателства за здравословното състояние на
починалото лице К. И. К..
По делото е
назначена и съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение относно
челен товарач „MANITOU“ MLT 634, неговото устройство, какво
се случва при движение на заден ход, каква е невидимата /мъртва/ зона и каква е
била скоростта му на движение по време на злополуката. В съдебно заседание
вещото лице е отговорило подробно на поставените му от страните въпроси.
Експертизата е приета от страните.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:
При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорените
предписания, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, настоящият
съдебен състав намира същите за издадени от компетентен орган, в кръга на
предоставените му от закона правомощия – чл.404, ал.1, т.1 от КТ и в предписаната от закона форма - чл. 59, ал. 2 от АПК.
Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от
КТ определя
като компетентни органи по прилагане на принудителни административни мерки за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици органите на
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", Дирекциите „Инспекция по труда“, като
поделения в системата на ИА „ГИТ“, които са органи на изпълнителната власт и
дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица,
работещи по трудово правоотношение /арг. чл.12 от ЗА/. Съгл. чл.21, ал.1 от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ /обн. ДВ, бр.6 от 21.01.2014 г. в сила от
28.01.2014 г./, действащ към датата на постановяване на оспорваните предписания
и понастоящем, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ,
вкл. и тези по чл.404, ал.1, т.1 – да дава задължителни предписания на
работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване
на нарушенията на трудовото законодателство. Същото изрично е посочено в чл.21,
ал.4, т.1 от същия правилник. Видно е, че лицата подписали протокола са на
длъжност „главен инспектор“ и „старши инспектор“ в Д „ИТ“ гр. Добрич.
Следователно лицата, извършили проверката и постановили процесните принудителни
административни мерки към момента на постановяването им са били в служебно правоотношение в ДИТ Добрич.
Актът
е издаден в предписаната от закона писмена форма и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
установени в чл.404 КТ.
При условията
на чл. 98,
ал. 2, изр. последно от АПК предмет на оспорване в
настоящото производство е тази част от предписанието, по отношение на която
оспорването пред горестоящия административен орган е отхвърлено.
По отношение съобразяването с
материалния закон, съдът намира следното:
По делото
не се спори, че „ТРИОАГРО“ ЕООД притежава качеството на работодател по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на КТ.
С
т.1 от Предписанията е предписано, работодателят да преразгледа, задълбочи и
разшири оценката на риска, като се включи работно място „полевъден работник“ и
се обхванат съществуващите потенциални опасности /рискове/ за работещите при
извършване на товаро-разтоварни работи с телескопичен товарач за работните
места: управител, водач ССМ, полевъден работник и др., вкл. и за тези, които се
намират непосредствено до местата, свързани с изпълнението на работата на
товарача, да се набележат конкретни и ефективни мерки за предотвратяване и
намаляване на тези рискове, на осн. чл.4, ал.1 във връзка с чл.3, т.2 и т.4 и
чл.12 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на
риска.
Заявеното
от оспорващия възражение по тази точка е, че работодателят не е носител на
задължението да оценява съществуващите рискове, а това е службата по трудова медицина, с която е
сключен договор. Това възражение е неоснователно. Съгласно посочената по-горе
разпоредба, оценяването на риска се извършва от работодателя. Това произтича и
от общото задължение на работодателя да оценява рисковете по смисъла на чл.16,
ал.1, т.1 от ЗЗБУТ.
Възражението,
че няма конкретна правна норма, която да изисква изброяване на абсолютно всички
възможни опасности при изготвяне на оценка на риска, също е неоснователно.
Съгл. чл. 12 от Наредба №5 „ При оценяване на риска се осигурява
обхващане на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички
възможни опасности и рискове“.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява,, че
през март 2012 г. е изготвена Оценка на професионалния риск на фирма „ТРИОАГРО“
ООД Добрич. В съдържащата се Карта за оценка на риска за длъжност „водач ССМ“ са
идентифицирани като опасности: подхлъзване, спъване, нараняване от остри
ръбове, падане, навяхване, изкълчване, счупване, ПТП. Според административния
орган, същата е непълна, тъй като липсва оценен риск, свързан с опасността
„смазване“ и „притискане“. Този факт не се оспорва и от страната. Настоящият
състав намира, че независимо, че не могат да се изброят всички възможни
опасности, които биха могли да възникнат и причинят травматично увреждане
на работниците на длъжност "водач ССМ", то тези посочени от административния орган „смазване“ и
„притискане“, безспорно могат да се случат и попадат в дейността, която
извършва един селскостопански автомобил. Относно задълбочаване и разширяване на
оценката на риска, като се включи и длъжността „полевъден работник“, както и
тези които се намират в непосредствена близост до товарача, не са изложени
каквито и да е твърдения в жалбата. Видно от Картата за оценка на риска за
длъжността „водач на ССМ“, със същата са запознати част от работещите в
дружеството /вкл. и тримата управители/. Както се твърди в жалбата, служителите
на дружеството са поливалентни и могат да извършват няколко дейности
/“полевъден работник“, така и „водач на ССМ“/. В момента на злополуката, в
склада е бил Н. И.Т.– общ работник – полевъд, който безспорно се установява, че
не е запознат с оценка на риска за длъжността „водач на ССМ“, при положение, че
самият той има свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска
и мелиоративна техника.
С
оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че така даденото
предписание по т.1 е правилно и законосъобразно.
По
т.2 от предписанието е предписано, работодателят да изготви инструкция за
безопасна работа с телескопичен товарач, в която да включи необходимата и пълна
информация от ръководството за експлоатация на „MANITOU“ MLT 634 в раздел „Общи инструкции“ т. D – видимост и т. F – мерки за безопасност относно
условията за използване на работното оборудване, предвидимите ненормални
ситуации, изискванията за безопасност и здраве при работа, включени на осн.
чл.166, ал.3 от Наредба №7 за МИЗБУТРМИРО и чл.78 от Правила за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от
отрасъл „Земеделие“. В жалбата се твърди, че има изготвена писмена инструкция
за работа с повдигачи-товарачи, поради което е и изпълнено задължение по
чл.166, ал.2 от Наредба №7. Релевират се доводи, че дружеството не е извършило
нарушение на чл.166, ал.3, тъй като с цитираната разпоредба не се вменява
задължение на работодателя да включва необходимата и пълна информация от
ръководството за експлоатация. С разпоредбата на чл. 166,, ал. 2 от Наредба
№ 7/1999 г. е въведено задължение за работодателя да осигурява прилагането на
писмени инструкции при използване на работно оборудване, при което съществува
риск за безопасността и здравето на работещите. Според изискването на, ал. 3 на
чл. 166 писмените инструкции трябва да са разбираеми за работещите, за които се
отнасят, и да съдържат необходимата информация, включително: 1) условията за
използване на работното оборудване; 2) предвидимите ненормални ситуации; 3)
изискванията за безопасност и здраве при работа; 4) извлечените от опит
заключения при използването на работното оборудване.
От събраните писмени доказателства се установява, че е издадена
Инструкция за работа при работа с повдигачи-товарачи, с която са запознати
работниците и служителите на „ТРИОАГРО“ ООД. Същата, както е посочил и
оспорващия е издадена на разбираем език и в сбита форма, като е посочена
най-важната информация по темата.
Представено е и Ръководство за работа с процесния товарач, което съдържа
инструкция за работа и безопасност.
Инструкциите по безопасна работа следва да включват всички
обстоятелства по отношение безопасността на работещите при използване на
работното оборудване, а не само най-важните от тях. И това изискване е заложена
и в правната норма на чл.166, ал.3 от Наредба №7. Не посочването на
необходимата информация в инструкцията за безопасна работа и изключването на
определени рискове, създава условия за злополука с по-голяма вероятност,
отколкото от включените в инструкцията за безопасна работа информация и
рискове. Поради което същата следва да бъде пълна и в конкретния случай да
обхваща видимостта, като източник на опасност при нейната липса, мерките за
безопасност и предвидимите ненормални ситуации.
С оглед на изложеното, съдът намира, че посоченото в т.2
предписание е законосъобразно и правилно.
Предвид горното,
Протокол за извършена проверка ПР 1826934 от 17.10.2019 г., с който са дадени
задължителни предписания на осн. чл.404, ал.1, т.1 от КТ в частта по т.1 и т.2 като правилни и
законосъобразни следва да бъдат потвърдени.
С оглед изхода от спора и
съобразно чл.
143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените от него съдебно-деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за
осъществената правна защита в размер на 100
лв., определено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр. с § 1 от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.25 от Наредба за заплащането на правна
помощ.
С оглед на изложеното, Административен съд Добрич, 5-ти състав, на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТРИОАГРО“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***, представлявано от
Управителя Г.С.К. против принудителна административна
мярка "задължително предписание" по чл.404, ал.1 от КТ, обективирана в Протокол №ПР1826934 за извършена проверка от 17.10.2018 г., наложена от служители на дирекция "Инспекция по
труда“ гр. Добрич, в частта за дадени предписани под №1 и №2.
ОСЪЖДА „ТРИОАГРО“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Добрич, ***, представлявано от Управителя Г.С.К. да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Добрич сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /Сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: