№ 58
гр. гр. Червен бряг, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Административно
наказателно дело № 20254440200137 по описа за 2025 година
на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производство по чл.59 ЗАНН вр. чл.416, ал. 5 от КТ и във вр. с
чл.414, ал. 3 от КТ
Съдебното производство е образувано въз основа жалба на „Профи кредит България" ЕООД,
с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
**********, представлявано от С. Н. и Ц. С. – управители, чрез пълномощника – юрк. К. М.,
подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 15-
2200207/30.09.2022 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен, с което за
нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във вр. с
чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лв.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се явява и не се
явява и юрк. К. М..
За ответната страна по жалбата Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Плевен -
редовно призован не се явява, не се явява и представител на същия.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид възраженията на
страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено
следното от фактическа страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от санкционираното лице, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
1
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящето
производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление,
така и съответствието му с процесуалния закон. Жалбата е процесуално допустима, като
отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и
надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема
за установено следното: На 21.06.2022 г. в 14:10 часа, служители от Дирекция „Инспекция
по труда" гр. Плевен, извършвали проверка за спазване на разпоредбите на трудовото
законодателство за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, посетили
обект „Офис за кредити на „Профи кредит България" ЕООД, находящ се в гр. Червен бряг,
ул. **********. Заварили едно лице – В. Л. И., с ЕГН **********, като от проведения
разговор с нея и от попълнената на 21.06.2022 г. декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3
от Кодекса на труда, е установено, че изпълнява трудови функции за сметка и в полза на
„Профи кредит България" ЕООД и извършва дейност, характерна за длъжност„кредитен
експерт“, с определено работно място: „Офис за кредити на „Профи кредит България"
ЕООД на адрес: гр. Червен бряг, ул. **********, с определено работно време: от 09:00 часа
до 18:00 часа, с почивни дни: събота и неделя, почивка в работния ден от 12:30 ч. до 13:30 ч.
и определено трудово възнаграждение в размер на 600.00 лева на месец. След справка в
системата на НАП установили, че между „Профи кредит България" ЕООД и В. Л. И., с ЕГН
********** няма сключен трудов договор в писмена форма, както и, че не е получила копие
от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор.
На 14.07.2022 г., в офиса на Дирекция "Инспекция по труда" в гр. Плевен пълномощник на
жалбоподателя е представил Договор за сътрудничество № 11259 сключен на 01.04.2015 г. с
В. Л. И., с ЕГН **********. Констатирайки, че в представения граждански договор не е
договорен конкретен резултат, който следва да бъде постигнат от г-жа И., Д. И. Й. – гл.
инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен, в присъствие на свидетеля Б. А.
Н., в офиса на Дирекция "Инспекция по труда" в гр. Плевен съставила акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 15-2200207/14.07.2022 г., за това, че „Профи
кредит България" ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ,
е приел на работа лицето В. Л. И., с ЕГН **********, като „кредитен експерт“ на обект
Офис за кредити на „Профи кредит България" ЕООД, находящ се в гр. Червен бряг, ул.
**********, без да има сключен трудов договор, преди постъпването му на работа.
С Наказателно постановление № 15-2200207/30.09.2022 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр. Плевен, за нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на
основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв. на „Профи кредит
България" ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ **********, представлявано от С. Н. и Ц. С. – управители.
Така с обжалваното Наказателно постановление № 15-2200207/30.09.2022 г. е реализирана
2
административно-наказателната отговорност на „Профи кредит България" ЕООД за това, че
при извършена проверка на 21.06.2022г. в 14:10часа на място в обект: Офис за бързи
кредити - Профи Кредит гр.Червен бряг, ул.**********, стопанисван от „Профи Кредит
България" ЕООД гр.София, е установено, че лицето В. Л. И. престира труд в полза на
„Профи Кредит България" ЕООД, изпълнявайки трудови функции на „кредитен експерт", с
определено работно място: Офис за бързи кредити - Профи Кредит гр.Червен бряг,
ул.**********, с определено работно време от 09:00 часа до 18:00 часа и определено
трудово възнаграждение в размер на 600лева на месец, декларирани от лицето, без да е
сключен трудов договор в писмена форма между страните; В хода на проверката от страна
на работодателя са представени договор за сътрудничество №11259 от 01.04.2015г. с лицето
В. Л. И., допълнителни споразумения и анекс към него. Нарушението е квалифицирано по
чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по
делото писмени доказателства - Наказателно постановление №15-2200207/30.09.2022г.;
АУАН №15-2200207/14.07.2022 г.; Заверено копие от обратна разписка от 05.10.2022 г. за
връчване на НП №15-2200207/30.09.2022 г.; Заверено копие от Възражение с вх. №
22084846/22.07.2022 г., ведно с товарителница от 21.07.2022 г.; Заверено копие от
Идентификационна карта; Заверено копие от Декларация, подадена от В. Л. И.; Заверено
копие от Договор за сътрудничество № 11259/01.04.2015 г.; Заверено копие от Допълнително
споразумение № 1/01.03.2018 г. към договор за сътрудничество № 11259/01.04.2015 г.;
Заверено копие от Допълнително споразумение № 1/01.12.2018 г. към договор за
сътрудничество № 11259/01.04.2015 г.; Заверено копие от Анекс 2 от 01.06.2022 г. към
Договор за сътрудничество № 11259/01.04.2015 г.; Заверено копие от Допълнително
споразумение № 2 от 01.06.2020 към Договор за сътрудничество № 11259/01.04.2015 г.;
Заверено копие от Начален инструктаж за безопасност и здраве при работа;
В подкрепа на изложената по горе и възприета фактическа обстановка са и показанията на
актосъставителя Д. И. Й. – гл. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен,
свидетеля Б. А. Н. и В. Л. И., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
От разпита на свидетелите, разпитани по делото, а именно: актосъставителя Д. И. Й. – гл.
инспекор при Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен; свидетеля Б. А. Н., показанията на
които съдът кредитира напълно, тъй като са кореспондиращи помежду си, логични и
непосредствени. От същите се установява, че при извършена проверка на 21.06.2022 г. в
14:10 часа в Офис за кредити на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД“, находящ се в гр.
Червен бряг, ул. ********** е констатирано, че лицето В. Л. И., с ЕГН ********** работи
като "кредитен експерт" с определено работно място: „Офис за кредити на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД“ на адрес: гр. Червен бряг, ул. **********, с определено работно
време: от 09:00 часа до 18:00 часа, с почивни дни: събота и неделя, почивка в работния ден
от 12:30 ч. до 13:30 ч. и определено трудово възнаграждение в размер на 600.00 лева на
месец. Същата е попълнила декларация, в която е посочила кой е работодателя му и всички
необходими реквизити в декларацията.
3
По делото е разпитано и лицето В. Л. И., което обяснява, че на процесната дата дошли в
офиса проверяващи. Същата подписала с „Профи Кредит България" ЕООД да работи като
кредитен консултант. Отдавна подписала договора, не си спомняла точно. Работодателите й
казали, че това е документа, с който може да изпълнява своите функции. Същата, съвестно
си извършавала работата дълги години, като при проверката съдействала на проверяващите,
с каквото могла. Идвали са на проверки и от други държавни органи, но при извършваните
проверки всичко било наред. Естеството на работа й включвало ненормирано работно
време. При наличие на клиент отивала да подготвя документите и маркетинга.
При така приетото за установено от фактическа страна и въз основа на горните
доказателства СЪДЪТ намери така депозираната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Съдебната практика е категорична, че в случаите на несключване на трудов договор при
съществуващо трудово правоотношение и полагане на труд по него, е налице неизпълнение
на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ и приложимата административно-наказателна норма
е тази на чл. 414, ал. 3 от КТ. Предмет на трудовото правоотношение е отдаването под наем
на работната сила на работника за ползването й от работодателя. Отдаването под наем на
работната сила е процес на влагане на умствени и физически сили и възможности в полза и
за сметка, и в интерес на другата страна-работодателя. Разполагането с предоставеното
благо, което се съдържа в личността на неговия носител, го поставя в юридическа
зависимост. Това прави полагания труд несамостоятелен и зависим. В процеса на
изпълнение на трудовите задължения работникът е подчинен на разпорежданията на
работодателя, на създадената от него организация на работния процес. Работодателят
организира условията на труд и осигурява средствата за изпълнение на работата. За разлика
от него, лицата, които осъществяват за своя сметка независима професионална дейност сами
организират труда си, определят реда, формите и условията за неговото отдаване и полагане.
Действително за дейност като – привличане и създаване интерес у клиента; попълване на
Искане за отпускане на кредит; предварителна оценка за надеждността на клиента,
предоставяне на консултации и др. може да бъде сключен граждански договор. За това е
необходимо, във всеки конкретен случай, да се преценява характера на договора, съобразно
неговото съдържание-правата и задълженията, които се установяват с него. Независимо как
е наименован договора неговото съдържание се определя от правата и задълженията на
страните по него.
Безспорно по делото е установено, че наказаното дружество, не е изпълнило задължението
си, произтичащо от горната законова разпоредба.
При така установеното от фактическа страна съдът намери, че констатираното деяние от
представителите на инспекцията по труда изпълва признаците от състава на нарушение по
чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, което е такова на формално извършване. В този смисъл съдът
намери, че наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалния закон.
С оглед на горното се налагат следните правни изводи: Съставеният акт за установяване на
нарушението и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган,
4
съобразно, чл. 21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на производството по
установяване на нарушението и в това по налагане на санкцията да са допуснати
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да са
самостоятелни основания за цялостната отмяна на наказателното постановление – при
съставяне на АУАН, предявяване и връчване на същия и при издаване на наказателното
постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН.
Не е налице нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗААН при съставяне на
АУАН и при издаване на наказателното постановление, т. е неизяснена и неописана
фактическа обстановка. И в АУАН, и в наказателното постановление е налице описание на
нарушението, датата и мястото на извършването му, в такава степен, че да позволи на
санкционираното лице да защити правата си т.е. не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Неоснователни са доводите на защитата на жалбоподателя, по следните съображения: В
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според ал. 2
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Няма спор по делото, че
процесният АУАН е съставен в присъствието на пълномощник на нарушителя, дори в самия
АУАН е отбелязано, че е съставен в присъствието на упълномощен представител на
наказаното дружество. В действителност от доказателствата не се установява, че наказаното
лице е надлежно поканено за съставяне на АУАН, но също така безспорно се установява, че
изготвеният Акт за установяване на административно нарушение № 15-2200207/14.07.2022 г.
е надлежно връчен на Е. К., в качеството си на упълномощен представител на „Профи
Кредит България" ЕООД, като впоследствие от дружеството е подадено писмено
възражение по отношение отразените в АУАН обстоятелства. От изложеното следва извод,
че не е била спазена нормата на чл.40 от ЗАНН, но последното нарушение не е засегнало
правото на защита на лицето и не съставлява съществено процесуално нарушение,
обосноваващо на самостоятелно основание отмяна на оспореното НП.
Настоящата инстанция намира, че доколкото процесният АУАН е бил предявен на
жалбоподателя и последният след запознаване е направил възражения по него, не е
накърнено правото му на защита. Наказаното лице е имало възможност да се защити по
фактическите основания и правната квалификация на нарушението. С оглед изложеното, в
случая съставянето на акта не е довело до толкова съществено нарушение, което изначално
да е опорочило цялата административнонаказателна процедура.
Второ - Без опора в материалите по делото са твърденията, че са нарушени императивните
изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като както в АУАН, така
5
и в издаденото въз основа на него НП самото нарушение е описано по начин напълно
индивидуализиращ същото, чрез посочване на всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател и правната
норма, която е приета за нарушена. Настоящата инстанция не намира за основателни и
възраженията, че наказателното постановление било издадено при непълнота на
доказателствата, защото не били обсъдени от наказващия орган възраженията на наказаното
дружество, съобразно разпоредба на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
На следващо място - Предмет на съдебния контрол пред настоящата съдебна инстанция е
законосъобразността на съществуващо трудово правоотношение и полагане на труд по него.
Съгласно чл.414, ал.1 КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на
чл.1, ал.2, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с
всички доказателствени средства. Съгласно чл.1 ал.2 КТ отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
За да бъде обявено едно правоотношение за трудово, следва да е констатирано и установено
по безспорен и категоричен начин, че лицето е полагало труд по трудово правоотношение,
както и елементите на трудово правоотношение- работно място, уговорено трудово
възнаграждение, работно време, длъжност, почивки, отпуски и др.
В случая за да издаде оспореният акт административният орган се е позовал на попълнена от
В. Л. И. декларация. Видно от същата обаче лицето изрично е декларирало, че има сключен
граждански договор, като саморъчно е посочило, че изпълнява задълженията си по
гражданския договор, че получава възнаграждение и е посочила работно време.
Съгласно действащото законодателство, отношенията с предмет престиране на работна сила
са императивно уредени само като трудови правоотношения. Това, обаче, не изключва
възможността работодателят да сключва и граждански договори, съгласно ЗЗД, за
изпълнението на определена задача, стига с тях да не се цели заобикаляне на закона. По
силата на трудовия договор, съгласно Кодекса на труда, едно физическо лице предоставя
работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,
заплащане, работно време, работно място, а предмет на граждански договор е постигане на
конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност,
до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. Преценката
дали се касае за „трудов” или „граждански” договор се извършва конкретно за всеки отделен
случай, като се изхожда от съдържанието и предмета на съответното правоотношение.
Доказателствата, на които се позовава административният орган установяват, че между
дружеството и лицето е налице трудово правоотношение.
В конкретния случай, видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установяват спецификите на полагане на труд по трудово правоотношение. Особеният
6
характер на трудовия договор, в една от същностните си отлики от „гражданския” договор,
предпоставя нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на
конкретно осъществен резултат, а се престира работната сила при упражняване на конкретна
трудова функция – обстоятелство, което се установи в настоящия казус. От значение и
доказващо трудовия характер на сключения договор е периодично плащане за отработено
време- час, ден, седмица, месец.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи В. Л. И. да е полагал
труд в обекта на жалбоподателя при извършената от служителите на ДИТ-гр.Плевен
проверка по трудово правоотношение - на определена длъжност, с определено трудово
възнаграждение и установено работно време, без да е сключен трудов договор между тях.
Доказателства установяващи елементите на трудовото правоотношение са събрани по
делото.
С оглед гореизложеното, счита че е между страните е съществувало трудово
правоотношение, в изпълнение на което лицето В. Л. И., с ЕГН ********** е полагало труд
в обекта на контрол, за което не е имал сключен трудов договор. С това „Профи Кредит
България" ЕООД, в качеството си на работодател, е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1
във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, като е допуснал до работа лице, с което няма сключен трудов
договор.
По разноските:
На основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по делото. Искане в подобна насока е отправено от ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Досежно юрисконсултското възнаграждение при
определяне на размера му ЗАНН постановява, че размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
Препращането е единствено към максималния размер, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената горна граница. Съдът
намира, че с оглед конкретно извършените правни действия и предвид фактическата и
правна сложност на делото, то справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне. Следователно
по съразмерност жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сумата в размер на 160.00 лева, равняваща общия размер на сторените разноски в
настоящата и във въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 15-2200207/30.09.2022 г. на
7
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен, с което за нарушение на чл. 62,
ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на
„Профи Кредит България" ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ **********, представлявано от С. Н. и Ц. С. – управители е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 500.00 /хиляда
и петстотин/ лв., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България" ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ **********, представлявано от С. Н. и Ц. С. –
управители да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен сумата в размер на
160.00 лв. ю.к. възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Плевен,
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
8