№ 1033
гр. Плевен, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430103964 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422,ал.1 ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба с вх. №19149/09.07.2024 г. от „МакроАдванс“
АД, ЕИК ***, срещу Ф. М. М., ЕГН **********, за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1020,59 лв. главница, ведно със
законната лихва, 74,10 лв. лихва за забава за периода от 09.02.2019 г. до 26.01.2021 г. и 808,11
лв. договорна лихва за периода от 26.01.2019 г. до 26.01.2021 г. и 296,13 лв. обезщетение за
забава в размер на 27.01.2021 г. до 10.10.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№5776/2023 г. по описа на РС Плевен.
В исковата молба се твърди, че в изпълнение на указания дадени по ч.гр.д.№5776/2023
г., образувано по заявления на ищеца, е подадена настоящата искова молба, тъй като препис
от заповедта е връчен на ответника по реда на чл. 47,ал.5 ГПК. Претендираното от ищеца
вземане произтичало от договор за стоков кредит №420374/26.01.2019 г., сключен между
„БАНКА ДСК“ АД и Ф. М. М. като кредитополучател, по силата на който кредиторът
отпуснал заем в размер на 1020.59 лв. На 25.09.2019 г. обаче кредиторът сключил
допълнително споразумение за цедиране на вземания към ищцовото дружество, допълнение
към рамков договор от 24.04.2019 г., като предмет на допълнителното споразумение било и
парично вземане на „БАНКА ДСК“ АД по договор за стоков кредит №420374 от 26.01.2019
г. Цедентът упълномощил ищцовото дружество да уведоми длъжника за сключения договор
за цесия, поради което на ответницата се сочи, че е изпратено уведомление за извършено
прехвърляне на вземания. Падежът по договора за кредит се твърди, че е на 26.01.2021 г.,
като по него е налице пълно неизпълнение и ищецът счита, че задължението е изцяло
изискуемо. Към настоящия момент нямало извършено плащане от страна на ответника.
Поради това ищецът счита, че има правен интерес от завеждане на настоящото производства
и счита предявените искове за основателни. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен
представител адв. Б. от АК Плевен, с който е изложено становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Договорът за заем по своята правна характеристика
се сочи, че е договор за потребителски кредит, поради което приложения намирали нормите
1
на ЗПК, в т.ч. и чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 10 от ЗПК. В случая не била спазена нормата на
чл. 11,ал.1,т.9 и 9а ЗПК за посочване на лихвения процент по кредита и условията му за
прилагането или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния такъв, липсвала
методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а ЗПК. Ответникът
сочи, че лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в
самия договор липсвала информация за това как се изчислява възнаградителната лихва.
След като не били посочени условията за формиране на лихвения процент, то не било
спазено законово изискване и не можело да се провери упоменатия от кредитора фиксиран
размер от 39,59 % годишно. На следващо място, ответникът формира довод за това че не е
спазена нормата на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК, тъй като ГПР по договора е посочен единствено във
фиксиран размер от 47,49%, което поставяло потребителят в положение да не знае колко
точно е оскъпяването на кредита му. Поради тези доводи ответникът счита договор за
нищожен на осн. чл. 23 ЗПК. По отношение на претендираната договорна лихва ответникът
счита, че кредиторът има задължение изрично да посочи методът на изчисляването , т.е.
относно конкретната формула за определяне на възнаградителна лихва. Това поведение
нарушавало дефиницията за добросъвестност. Съгласно чл. 12 и 12.1 от ОУ към договора
било уговорено, че при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Ответникът счита, че така формулирана тази клауза противоречи на нормите на ЗПК
и ЗЗП, тъй като същата има характер на неустойка за забава,а съществувало неяснота
относно начина на определяне на размера на неустойката. Това препятствало възможността
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора съгласно
чл. 143,ал.2,т.19 ЗЗПК и това водело до нищожността на тази клауза съгласно чл. 146,ал.1
ЗЗП. Оспорва се твърдението, че въобще е сключван договор за кредит, както и че е закупен
мобилен телефон, оспорва се и поставения подпис. В заключение се иска предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В с.з. ищецът поддържа исковата молба, моли предявените искове да бъдат уважени,
претендира разноски и представя списък за разноски по чл. 80 ГПК. Излага подробни доводи
по същество, като в писмено становище преди първо с. з. се излагат доводи срещу
възраженията в отговора на исковата молба.
В с.з. ответникът чрез назначения особен представител поддържа отговора на исковата
молба. В с. з. на 25.04.2025 г. ответникът оттегля оспорването на подписа положен върху
договора за кредит. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установени следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление с вх. №27569/11.10.2023 г., подаден от ищцовото дружество е
образувано ч. гр. д. №5776/2023 г. по описа на РС Плевен, по което е издадена Заповед за
изпълнение №3326/25.10.2023 г. с която Ф. М. М. е осъдена да заплати на ищеца, сумата от
1020,59 лв. главница, 74,10 лихва за забава за периода от 09.02.2019 г. до 26.01.2021 г.; 808,11
лв. договорна лихва за периода от 26.01.2019 г. до 26.01.2021 г.; 296,13 лв. обезщетение за
забава в размер на 27.01.2021 г. до 10.10.2023 г., дължими по договор за стоков кредит
№420374/26.01.2019 г.
С Разпореждане №6109/29.05.2024 г. по ч.грд.№57675/2023 г. по описа на РС Плевен е
указано на ищеца да предяви искова молба на осн. чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК, като препис от
разпореждането е връчен на ищеца на 10.06.2024 г.
От декларация на л.74, съставена на 26.01.2019 г. се установява, че Ф. М. М., ЕГН
********** е декларирала, че и е предоставена необходимата преддоговорна информация по
чл.5,ал.2 ЗПК, както и ОУ към договора за стоков кредит в размер на 1020,59 лв. със срок от
24 месеца, ЛП 39,59%.
На 26.01.2019 г. Ф. М. М. отправила искане за стоков кредит №42037 пред търговец
„ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ТП Плевен за получаване на финансиране, придобиване
2
на стоки в размер на 1020,59 лв., и сключване на договор с БАНКА ДСК ЕАД за
застраховка „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД, със
застрахователна премия 121,59 лв., със срок на издължаване 24 месеца. Описана е стоката –
мобилен телефон HUAWEI P20 DS на цена 899 лв.
Видно от договор за стоков кредит №420374/26.01.2019 г. е че е сключен между
„БАНКА ДСК“ ЕАД и Ф. М. М. като кредитополучател, по силата на който кредиторът е
отпуснал стоков кредит в размер на 1020,59 лв. от който 899 лв. за мобилен телефон
HUAWEI P20 DS и 121,59 лв. застрахователна премия за сключване на договор за
застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД чрез
БАНКА ДСК. Сумата е предоставена за закупуване на посочената стока, а падежната дата е
8 число на месеца, при фиксиран лихвен процент към датата на договора – 39,59% или
0,1100% на ден, ГПР 47,49%. Договорът е подписан от страните.
От погасителния план към договора за стоков кредит се установява, че са начислени 24
месечни вноски, първа вноска на 08.02.2019 г. и последна 26.01.2021 г. Месечните вноски са
формирани от главница и лихва.
Съгласно чл. 12 от ОУ към договора, при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка в размер на 10 процентни
пункта.
От уведомително писмо на л.76 се установява, че на 26.01.2019 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД
уведомява „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, че Ф. М. М. е сключила договор за
финансиране на покупката на стока на цена 899 лв. Ф. М. М. е декларирала още, че е
получила стоката от „Технополис България“ ЕАД.
От издадения дубликат на касов бон, л. 77 по делото, се установява, че с кредитна
карта е заплатена цената от 899 лв. за GSM HUAWEI P20 L-L29 DS BLUE, на 26.01.2019 г.
Съгласно извлечение от 28.03.2025 г. към БАНКА ДСК ЕАД се установява, че е открита
сметка 00000000025856662 с титуляр Ф. М. М., като заемна сума по сметката е в размер на
1020,59 лв., дата на откриване 26.01.2019 г. и дата на падеж 26.01.2021 г. По сметката са
извършени операции на 26.01.2019 г. – 121,59 лв. автоматично усвояване на застрахователна
премия и 899,00 лв. автоматично усвояване POS-Кредит към ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ
ЕАД. На 25.09.2019 г. е отразено продадено вземане съгласно договор за цесия в размер на
1020,59 лв. и закриване на сметка на същата дата.
От допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор от
24.04.2019 г., сключено на 25.09.2019 г. между БАНКА ДСК ЕАД и МАКРОАДВАНС АД се
установява, че продавачът продава възмездно на Макроадванс АД свои вземания по стокови
кредити на физически лица, със забава между 180 и 210 дни, които са просрочени и
непогасени. От приложение към рамков договор от 2.04.2019 г. се установява, че е
прехвърлено вземане по договор за стоков кредит сключен с ответницата от 26.01.2019 г. в
размер на 1297,89лв.
От пълномощно на л.14 от ч.грд.№57675/2023 г. по описа на РС Плевен се установява,
че БАНКА ДСК ЕАД упълномощава Макроадванс АД да уведоми от името на банката
всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала.
От известие за доставяне на л.16 по ч.грд.№57675/2023 г. по описа на РС Плевен се
установява, че получателят Ф. М. М. е получила уведомително писмо с изх. № D12F00264 и
уведомление по чл.14 от ОРЗД на 22.01.2019 г. Видно от посоченото уведомление е, че
Макроадванс АД уведомява Ф. М. М., че на осн. рамков договор от 24.04.2019 г. и
споразумение от 25.09.2019 г. цедента БАНКА ДСК ЕАД е прехвърлила изцяло вземанията
по договор за стоков кредит №420374, ведно с лихвите, привилегиите и обезпечения.
МакроАдванс АД уведомява ответницата, че е новият кредитор по вземането на банката .
От заключението на допусната ССЕ се установява, че на 26.01.2019 г. Ф. М. М. подала
искане за сключване на договор за стоков кредит №420374 , като на 26.01.2019 г. от банкова
сметка 0000000025856662 при „БАНКА ДСК“ АД с титуляр Ф. М. М., е преведена сумата от
3
899 лв. на Технополис България ЕАД и 121,59 лв. на ЗК ГРУПАМА. Кредитът се олихвявал
с фиксиран лихвен процент, който към датата на договора е 39,59% годишно или 0,1100% на
ден. Лихвата се начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала
месечно. По предоставения заем в размер на 1020,59 лв. не били извършени плащания.
Договорната лихва се изчислявала върху главницата в размер на 1020,59 лв. за периода от
26.01.2019 г. до 26.01.2021 г., както следвала: 1020,59 лв. по 39,59% x 2 години – 808,11 лв.
Наказателната лихва е начислена върху главница в размер на 1020,59 лв. считано от датата
на забава на първата вноска – 09.02.2019 г. до 26.01.2021 г. Сумата се начислявала поетапно
на падежиращата главница, но тъй като нямало плащания лихвата не се променила и
размерът на наказателната лихва по чл. 12 от ОУ възлизала в размер на 74,10 лв.
Претендираното обезщетение за забава се сочи, че е начислено за периода от 27.01.2021 г. до
10.102.2023 г. и е в размер на 296,11 лв. Към момента на изготвяне на заключението нямало
платени задължения по договора за стоков кредит, като е дължима сумата от 2198,91 лв. от
която 1020,59 лв. главница, 808,11 лв. договорна лихва , 74,10 лв. наказателна лихва и 296,13
лв. обезщетение за забава. В с.з. вещото лице уточнява, че дължимата сума е 2198,91 лв., а
не 2198,93 лв., като за изчисление на размерът на законната лихва е използван 10% размер,
определен от МС. В законната лихва обезщетение за забава допълва, че не е включен
периода от 13.05.2020 г. до 06.2020 г., тъй като периодът на законната лихва е 27.01.2021 г.
до 10.10.2023 г.
От заключението на втората ССЕ се установява, че при изчисляване на ГПР по
договора за стоков кредит в размер на 47,59% са включени отпуснатия стоков кредит в
размер на 1020,59 лв., сбор от 899 лв. и 121,59 лв. застрахователна премия и лихва в размер
на 430,51 лв. ГПР е формиран от 1020,59 лв. от която 899 лв. главница и 121 ,59 лв.
застрахователна премия, начин на погасяване 24 вноски, ГЛП 39,59% и договорна лихва в
размер на 430,51 лв., като общата дължима сума е 1451,10 лв.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени
доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с придадената
им по закон чл. 178 и чл. 179 ГПК доказателствена стойност и не са налице данни, които да
внесат съмнение в тяхната достоверност.
Съдът дава и пълна вяра на заключенията на вещото лице, тъй като са изготвени от
компетентно вещо лице и същите са обективни и пълни.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са допустимо положителните установителни искове с правно основание чл.
422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1,т.2 ГПК вр. чл. 79,ал.1 вр. чл. 86 ЗЗД вр. чл. 240,ал.1 ЗЗД вр. чл. 99
ГПК. В законовия едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена исковата
молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на настоящото производството.
Паричните вземания, които ищцовото дружество-цесионер претендира, произтичат от
разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, като в разглеждания случай безспорно се установи, че
„Макроадванс“ АД е активноматериалноправно легитимиран по предявените искове с оглед
фактa, че е сключен договор за прехвърляне на вземания с „БАНКА ДСК“ ЕАД на
24.04.2019 г. и споразумение от 25.09.2019 г., в предмета на който попада и вземането на
цедента срещу ответника по делото. Този извод следва от представените по делото рамков
договор и допълнително споразумение. Безспорно е по делото и че ищцовото дружество е
уведомило ответника за сключения договор за цесия, като този извод следва от приложеното
уведомление и известие за доставяне.
Цедираното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение ч. гр. д.
№5776/2023 г. по описа на РС Плевен и предявените искове, произтича от договор за заем
стоков кредит №420374/26.01.2019 г., който безспорно се установява, че е сключен (налице е
съгласие и предаване на заемната сума). В тази насока съдът следва да посочи, че е
оттегляне оспорването на положения от кредитополучателя подпис и на осн. чл. 175 ГПК
4
цени извънсъдебното признание на ответника, че е поискал сключване на посочения стоков
кредит и е декларирал, че на 26.01.2019 г. е узнал за параметрите на договори и цялата
преддоговорна информация.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че заемната сума е
предоставена на кредитополучателят и същата е използвана според целта на договора – за
закупуване на стока – мобилен телефон HUAWEI P20 DS на цена 899 лв. и сключване на
застрахователен договор с цена 121,59 лв. Тези факти безспорно се установяват от
представения дубликат-разписка и извлечения от банкова сметка с титуляр ответника по
делото.
Доводът на ответника, че договорът за стоков кредит е недействителен на осн. чл. 22
ЗПК е неоснователен, тъй като от заключението на ССЕ се установи, че посочения в ГПР
47,59% са включени главница в размер на 1020,59 лв. и договорна лихва в размер на 430,51
лв. Договореният годишен процент на разходите по арг. от чл. 19,ал.5 ЗПК е по-нисък от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. В него съгласно чл. 19,ал.3
ЗПК не се включват разходите които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит, в т.ч. и обезщетение за забава
договорено в чл. 12,ал.1 от ОУ, тъй като е дължимо на договорно основание при
неизпълнение на главното задължение. Тази уговорка между страните не променя и
диспозитивния характер на нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Неизпълнението на паричното
задължение е винаги забавено съгласно чл.81, ал.2 ЗЗД, а отговорността на длъжника при
неизпълнение на парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва
от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги
като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната
лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за
изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона
обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му.
Съдът намира и за неоснователен доводът, че в договора за стоков кредит не е посочен
коректно лихвения процент и начина на неговото изчисления. Това е така, защото в договора
за стоков кредит изрично е посочен годишния фиксиран лихвен процент – 39,59% годишно и
лихвения процент на ден – 0,1100%. С погасителния план към договора, който е неразделна
част от него, е посочен фиксирания лихвен процент въз основа на всеки остатък от
главницата за 24 месечни вноски. С общите условия към договора – чл.4 и следващи е
уговорено между страните, че лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от
кредита и се заплаща месечно, като месецът се брои на 30 дни, а годината за 360 дни.
Лихвеният процент на ден се изчислява като договореният лихвен процент по съответния
кредит се раздели на 360 дни. Годишният процент на разходите изразява общите разходи
1451,10 лв. като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Той включва
главница и разходите по т.6, посочени в погасителния план. С тези клаузи кредиторът е
изпълнил изискванията на чл. 11, ал.1,т.9 и 9а от ЗПК, като те са приети изрично от
кредитополучателят, който е декларирал този неизгоден факт, ценен съгласно чл. 175 ГПК и
същите са приети в съответствие с чл. 9 ЗЗД и имат сила на закон между страните на осн. чл.
20а,ал.1 ЗЗД. Няма основание да се посочва референтен лихвен процент, при положение, че
страните са постигнали съгласие лихвеният процент, приложим в договорните отношения,
да е фиксиран.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно осн. чл.
422,ал.1,вр.чл.415,ал.1,т.2 ГПК вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД за сумата от 1020,59 лв. е основателен,
като доказан по основание и размер, тъй като на 26.01.2021 г. е настъпил падежа и в полза
на ищеца е възникнало притезателното право предмет на този иск, респ. заемната сума
следва да бъде върната. По делото не се установи плащане на претендираната главница по
договора за стоков кредит.
Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорните такива за
претендираната обезщетение за забава и договорна лихва,. От заключението на вещото лице
5
се установява размерът на обезщетението за забава дължимо на осн. чл.12,ал.1 ОУ - 74,10 лв.
за периода от 09.02.2019 г.(датата на първата вноска) до 26.01.2021 г.(датата на последната
вноска), както и дължимата на осн. чл. 86 ЗЗД законна лихва в размер на 296, 11 лв. дължима
за периода от 27.01.2021 г. до 10.10.2023 г. Макар дължими на различни основания, тези
акцесорни вземания произтичат правилото, че неизпълнението на паричното задължение е
винаги забавено съгласно чл.81, ал.2 ЗЗД. Договорната лихва е в размер на 808,11 лв. за
периода от 26.01.2019 г. до 26.01.2021 г. и е дължима на осн. чл. 240,ал.1 ЗЗД, тъй като е
изрично договорена между страните и представлява възнаграждение за кредитора за
предоставената парична сума. Тези вземания в хода на процеса не се установява да са
погасени от ответника. Ето защо, съдът намира, че предявения иск в размер на 74,10 лихва
за забава за периода от 09.02.2019 г. до 26.01.2021 г. е изцяло основателен и следва да бъде
уважен, тъй като е доказан по основание и размер. По същите съображения, следва да бъде
уважен и иска за договорната лихва в размер на 808,11 лв. за периода от 26.01.2019 г. до
26.01.2021 г. По отношения на иска по чл. 86 ЗЗД, същият е частично основателен за сумата
от 296, 11 лв. дължима за периода от 27.01.2021 г. до 10.10.2023 г., а за разликата до 296,13
лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
При този изход на спора и на осн. чл. 78,ал.1 ГПК ответникът следва да понесе
отговорността разноски сторени от ищеца в исковото и заповедно производство, съразмерно
уважената част от исковете, които са доказани по основание и размер. Ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 1355,98 лв. разноски за исковото производство, от които 106,01
лв. за платена държавна такса, 499,99 лв. възнаграждение за вещо лице, 599,99 лв.
възнаграждение за особен представител и 149,99 лв. юрк възнаграждение определено
съгласно чл. 78,ал.8 ГПК съразмерно уважената част от исковете. Ответникът следва да
заплати и разноски в размер на 93,97 лв. за заповедното производство. На основание чл. 77
ГПК ответницата следва да заплати и в полза на съдебната власт възнаграждение за вещо
лице в размер на 220 лв.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф. М. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, дължи на „МакроАдванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от
В.Г.С., на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, 240, ал.1
ЗЗД и чл. 12,ал.1 ОУ, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 1020,59 лв. главница, ведно със законната
лихва считано от 11.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 74,10 лв.
договорна лихва за забава за периода от 09.02.2019 г. до 26.01.2021 г. и сумата от 808,11 лв.
договорна възнаградителна лихва за периода от 26.01.2019 г. до 26.01.2021 г., за които е
издадена заповед за изпълнение №3326/25.10.2023 г. по ч.гр.д. №5776/2023 г. по описа на РС
Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф. М. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, дължи на „МакроАдванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от
В.Г.С., на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 296, 11
лв. представляваща законна лихва за забава за периода от 27.01.2021 г. до 10.10.2023 г., за
които е издадена заповед за изпълнение №3326/25.10.2023 г. по ч.гр.д. №5776/2023 г. по
описа на РС Плевен, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълно предявения
размер на иска от 296,13 лв.
ОСЪЖДА Ф. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на
„МакроАдванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.С.
Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В.Г.С., на основание чл. 78,ал.1 ЗЗД сумата
от 1355,98 лв. разноски за исковото производство и сумата от 93,97 лв. разноски за
6
заповедното производство.
ОСЪЖДА Ф. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на РС Плевен сумата от 220 лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от връчването на
препис пред Окръжен съд Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7