Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 485
14.07.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на петнадесети
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Пенка Костова
Членове: Антоанета
Митрушева
Биляна
Икономова
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Николай
Трендафилов,
като разгледа докладваното от съдия
А. Митрушева
АНД (К) № 413
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Я.А.Д., ЕГН : **********, с адрес: ***, чрез адв.Д.А.,
с посочен съдебен адрес:***, против Решение № 40 от 04.03.2022 г., постановено по
АНД № 20225620200070/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Касационният
жалбоподател заявява, че решението е неправилно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не обсъдил всички
твърдения и доводи на жалбоподателя и не изложил подробни и обосновани
съображения защо не ги приема. Съдът
неправилно и необосновано приемал, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и са
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна, както и че е приложен
правилно материалният закон. Съдът не взел предвид, че след като няма доказателства
за извършена първоначална проверкa, техническото средство не отговаря
на изискванията на Закона за измерванията. Неправилно и необосновано било
прието от съда, че липсата в протокола за използване на АТСС на подпис на
проверилия го началник на структурното звено, име и фамилия, и регистрационен номер и дата на
регистрация,
не представляват съществени процесуални нарушения. Не било посочено, че е
необходимо като неразделна част от веществените доказателства клип и съответно
снимки, да бъдат приложени и снимки на пътния знак, въвеждащ ограничение на
скоростта за конкретния пътен участък. Съдът не взел предвид и, че в протокола
за използване на АТСС не било попълнено
разстоянието, на което е поставено техническото средство в метри. Не отчел и липсата на други задължителни реквизити на този протокол, както и наличието на поправки, зачертавания, които не било ясно кога, от кого и
по какъв начин са извършени, което
го лишавало от доказателствена стойност. Неправилни и необосновани били
изводите на съда, че въпреки, че заповедите за оправомощаване не били налични
по делото, то това не представлявало нарушение, което е от категорията на
съществените такива. Въззивният съд не обсъдил всички твърдения, възражения и
доводи на жалбоподателя, както и посочената от него практика на касационната
инстанция, поради което се прави искане същите да бъдат обсъдени от
касационната инстанция. В тази връзка се сочи, че съдът не взел предвид, че не са посочени всички съставомерни признаци на нарушението, тъй като в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП не
било посочено конкретно изпълнително деяние, категорията на превозното средство
съгласно законово предвидената квалификация, а ограниченията били различни за
различните категории и не било ясно какво точно има предвид наказващият орган.
Нямало никакви доказателства, че е налице посоченото ограничение на скоростта и
че то е въведено с пътен знак, както и за начина на въвеждане на ограничението
и участъка на неговото действие. Не било установено от коя дата е въведено
ограничението на скоростта с пътен знак, поради което вмененото нарушение било
и недоказано. Приложената разпоредба на чл. 21, ал. 2 ЗДвП била препращаща правна норма и нямала самостоятелно приложение. Тя препращала към друг нормативен акт, установяваща
сигнализирането на скорост, различна от посочената в ал. 1 с пътен знак, който акт не бил посочен. От
друга страна, чл. 21, ал. 2 ЗДвП не се прилагал във връзка с ал. 1 от ЗДвП,
както неправилно било посочено в обжалвания ЕФ, тъй като ал. 1 била общото
правило (общата норма) на максимално разрешената скорост, а ал. 2 -
изключенията от него - сигнализирана със съответен пътен знак, посочен в друг
нормативен акт, като двете алинеи имали различни фактически състави. От всичко
това следвало, че е налице неправилна, неточна и непълна
правна квалификация.
Обвинението било противоречиво, тъй като не съдържало конкретизация на
мястото на нарушението, на разположението на пътния знак и зоната на неговото
действие. Освен
това в протокола не било посочено разстоянието до пътния знак. Протоколът за
използване не бил попълнен изцяло и надлежно. Не била представена заповед на
директора на ОДМВР, поради което не можело да се приеме, че действията по събиране,
съхраняване и анализиране били извършени от компетентно лице. Нямало доказателства конкретно използваното техническо средство да е преминало техническа
проверка от
компетентния държавен орган - Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН) и да има поставен стикер от тази агенция. В представения
протокол за първоначална проверка било описано техническо средство,
индивидуализирано само като тип и № от ДР. Други конкретни данни, включително идентификационен номер на
конкретното техническо средство, не били посочени. Ето защо нямало как да се провери
и да се направи заключение, че конкретно посоченото в ЕФ техническо средство, с конкретен индивидуален номер, с което било
установено нарушението, и това, посочено в протокола за първоначална проверка,
са едно и също. В конкретния случай към АНП имало приложена снимка, но тя по
никакъв начин не можело да се свърже с датата и мястото на нарушението. По този
въпрос имало съществено противоречие, доколкото в протокола за използване на техническото
средство изрично било посочено, че такава снимка не е изготвяна, което било признание за извършено
нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Съществено била нарушена и процедурата
по налагане на административно наказание с електронен фиш и по-конкретно - на
начина на връчване на фиша. По
подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на
решението на районния съд и съобразно констатирания порок, делото да се върне
за ново разглеждане от друг състав на същия съд или да се отмени изцяло
обжалвания електронен фиш, както и да се осъди ответника да заплати на
адвоката, оказващ безплатна правна помощ, адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО, в депозирана по
делото писмена защита и чрез процесуален представител в съдебно заседание,
заявява искане да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково намира подадената касационна жалба за
неоснователна. Посочва, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С
атакуваното съдебно решение Районен съд – Свиленград е потвърдил като правилен
и законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, серия *, № ******, издаден от ОДМВР - Хасково,
с който на Я.А.Д., ЕГН : **********, в качеството ѝ на законен
представител на „Ан Индъстри“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.Х., ул.“А.К.“ № ***, за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.
3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
Съдът
е приел за установено от фактическа страна, че на 10.02.2019 година в 15.24
часа по първокласен път № 8 при км. 350+400, до паркинг „Никея”, на територията
на община Любимец, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение TFR 1–М, е регистрирано и заснето
движещото се в посока към град Любимец, област Хасково моторно превозно
средство (МПС) марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № X **** КМ, със скорост 86
км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно
превишена стойност на скоростта 26 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДвП.
При
последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил се установило,
че е собственост на „Ан индъстри“ ЕООД, ЕИК : *********, с управител Я.А.Д.. Не
била представена съответната декларация в насока, че на горепосочената дата и
час описаният автомобил бил управляван от друго лице. Въз основа на установеното
бил издаден Електронен фиш серия *, № ******. Съдът е приел, че от
представените по делото писмени доказателства, така изложената фактическа
обстановка е безспорно установена.
От
правна страна съдът е приел, че не се констатират противоречия с материалния
или процесуалния закон. Не се спорело относно обстоятелството кой е управлявал
заснетия автомобил.
Съдът
е преценил, че използваната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията е
одобрен тип средство за измерване. Посочил е, че в случая се установявало, че
ограничението на скоростта е въведено с пътен знак. Приел е за посочено мястото
на засичане на скоростта и заснемане.
В
ЕФ били вписани показанията на автоматизираното техническо средство, както и
мястото на извършване на нарушението. Според съда, изписването на мястото,
времето и начина на извършване на нарушението, било достатъчно ясно, без да
поражда неясноти относно това какво е имал предвид съответният орган при
предявяване на административното обвинение, нито създавало затруднения в
разбирането му от нарушителя.
Заявил
е, че съставеният електронен фиш формално отговаря на изискванията на чл. 189,
ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва
да бъдат вписани в него, че описанието на нарушението е ясно и недвусмислено,
включително и по отношение на мястото на описаното нарушение. Липсвало
противоречие и при посочването на скоростта. Липсвали допуснати нарушения и при
издаването на протокола за използване на техническо средство. Процедурата по
издаване на електронния фиш е приета за правилно проведена, съобразно
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът не е намерил допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани с представените доказателствени
средства към електронния фиш и в частност с представения снимков материал.
Не
било налице и допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на
цифровото описание на нарушението. Действително административнонаказващият
орган описал разпоредбата на чл. 21, ал.
2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Това обаче не пречело на нарушителя да разбере
вмененото му нарушение и да организира защитата си.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираните в жалбата касационни основания, настоящата инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.
Съображенията за това са следните:
Настоящият
състав, противно на твърденията в касационната жалба, намира за правилни и
обосновани изводите на районния съд за това, че оспореният електронен фиш е
издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати
нарушения на процесуалните правила, като са изпълнени изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи.
Настоящата инстанция приема, че фактите по делото са обсъдени от районния съд
поотделно и в тяхната съвкупност, като въз основа на тях в решението са
изложени подробни, релевантни и аргументирани мотиви относно законосъобразността
на оспорения електронен фиш. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон. Изложените от въззивния съд мотиви
за законосъобразност на електронния фиш са обосновани от съвкупната преценка и
анализа на събрания доказателствен материал и настоящата инстанция ги възприема
изцяло.
Необосновани
с оглед доказателствата по делото и несъответни с оглед приложимите нормативни
разпореди, са изложените в касационната жалба съображения в частта, в която се твърди
незаконосъобразност на електронния фиш поради отсъствие на данни за мястото на
нарушението и съответно на основанието за ограничението на скоростта.
Реквизитите на електронния фиш са предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, която норма е специална спрямо разпоредбите на ЗАНН, включително в
частта относно реквизитите на електронния фиш. В случая същият има нормативно
предвиденото съдържание и отговаря на утвърдения със заповед на министъра на вътрешните
работи образец.
Настоящият
касационен състав намира за неоснователни и доводите в касационната жалба за
неустановено място на извършване на нарушението, доколкото посочването като
място на нарушението на ПП 1-8 при км. 350+400, паркинг „Никея“ посока гр. Л., е достатъчно за означаването му
и напълно удовлетворява признаците на чл. 42, т. 3 от ЗАНН по отношение на
изискуемата индивидуализация на нарушението. Страната е разполагала с възможността да обори
констатациите на протокола по отношение на отбелязването за извършване на
контрол в рамките на посоченото място чрез надлежни доказателствени средства, в
това число и с евентуално искане за назначаване на автотехническа експертиза. В
случая обаче доказателствената сила на Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата не е оборена.
Неоснователни
са и възраженията относно ненадлежно връчване на електронния фиш. От
доказателствата по делото се установява, че ЕФ е достигнал до знанието на
нарушителя, доколкото последният го е оспорил пред съда, жалбата му е
разгледана поради преценка за нейната допустимост и той е могъл ефективно в
съдебната фаза да защити своите субективни права.
Неоснователни
са доводите на касатора, че не са изпълнени изискванията на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. по отношение на реквизитите на представения по делото
протокол за използване на автоматизирано техническо средство, който в случая съдържа
нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото
за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства,
необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
електронен фиш. Следва да се отбележи, че в случая не е необходимо прилагането
на снимка на разположението на уреда - техническото средство, установило
нарушението, защото по правилото на чл. 10, ал. 3 от Наредбата такава се
прилага само при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е било
монтирано в служебен автомобил.
Настоящата
инстанция възприема изцяло и доводите, изложени от районния съд, по отношение
на липсата на съществено процесуално нарушение във връзка с цифровото описание
на нарушението.
Настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на процесното
нарушение не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за
маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват
съставомерни вреди, като законодателят е възприел, че самото нарушение на
правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена
опасност.
В
заключение касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и
провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на
процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са
установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано
законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно предвидения
вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за
движение. Ето защо решението на районния съд, с което електронният фиш е
потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния
закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на делото, искането на касационния ответник за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно. Съдът
намира, че същото следва да бъде определено в размер на 80.00 лева, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40
от 04.03.2022 г., постановено по АНД № 20225620200070 по описа на Районен съд –
Свиленград за 2022 г.
ОСЪЖДА Я.А.Д., ЕГН
: **********, с адрес: ***, да заплати на ОД на МВР - Хасково сумата от 80.00
(осемдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.