Мотиви
по Решение № 6 от 28.01.2016 г. по АНД № 4/2016 г., по описа на Военен съд
Пловдив
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното:
Обвиняемият *** К.К.Д. от военно
формирование *** - B. завършил средно образование. На 08.06.2009 г. постъпил на
военна служба в Българската армия във военно формирование *** - С.З.. Със Заповед
№ ЛС-2/07.01.2015 г. на Командира на военно формирование *** - B. бил приведен
на служба в това формирование на длъжност „***”. Проявил се като дисциплиниран
и изпълнителен военнослужещ. Умеел да работи в колектив. Познавал служебните си
задължения и ги изпълнявал в пълен обем. Освен дежурства от състава на
противопожарната охрана изпълнявал и допълнително възложени задачи. Реагирал правилно
при екстремни ситуации. Личната му дисциплина била на много добро ниво. За постигнати
добри резултати на три пъти бил награждаван. Не бил наказван по дисциплинарен
ред. Не е осъждан.
По време на службата си извършил
следното:
За времето от месец декември 2010
г. до месец март 2012 г. *** Д. живял под наем в жилище, собственост на Н.Х.С..
Жилището се намирало в ***. Н.Х.С. е била упълномощила свекърва си – С.П.С. да
отдава горепосоченото жилище под наем.
*** Д. подал документи за
картотекиране до жилищната комисия при военно формирование *** - С.З.. Бил
картотекиран съгласно действащата нормативна база, като живеещ на свободен наем
на горния адрес. Военнослужещият живеел под наем в посочения апартамент и
стриктно изпълнявал наемните си задължения.
По това време действала Наредба
Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на
Министерство на отбраната, и за изплащане на компенсационни суми на
военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно
договаряне – издадена от Министъра на отбраната обн. в ДВ. бр. 62/2010 г., в
сила от 10.08.2010 г. Съгласно изискванията на същата, за изплащането на
компенсационни суми военнослужещите следвало да подават ежемесечно
заявление-декларация до командира на военното формирование, по образец съгласно
Приложение № 8 и копие от договора за наем. Въз основа на обявените списъци на
картотекираните, като нуждаещи се лица и постъпилите документи, жилищната
комисия следвало да изготвя протокол и проект на заповед за изплащане на
компенсационните суми. Последните следвало да се изплащат ежемесечно по
местослуженето на военнослужещия въз основа на заповед на командира на военното
формирование. *** Д. подал необходимите документи за картотекиране до жилищната
комисия при военно формирование *** - С.З., и бил картотекиран от жилищната
комисия на формированието, като живеещ на свободен наем. Наред с това бил
включван в ежемесечните заповеди на Командира на формированието за изплащане на
компенсационни суми.
Съгласно разпоредба от „Наредбата
за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на
Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите
военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне”,
приета с ПМС № 16 от 05.02.2008 г., обн. ДВ бр.16 от 15.02.2008 г. в сила от
15.02.2008 г., военнослужещите, за да получават компенсационни суми следвало
ежемесечно да представят пред жилищната комисия, освен останалите документи и
разписки за платен наем подписани от наемодателя. Тази разпоредба от наредбата
действала до 16.09.2008 г. Такова изискване липсвало и в новоприетата „Наредба
Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на
Министерство на отбраната, и за изплащане на компенсационни суми на
военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно
договаряне“.
Въпреки отпадането на изискването
за депозиране на разписки за платен наем, жилищната комисия във военното
формирование продължила да ги изисква от картотекираните военнослужещи, с цел
по-голяма сигурност, че военнослужещите – наематели се намират в наемно
правоотношение и заплащат дължимия месечен наем. Такива разписки били изисквани
и от *** Д.. Обвиняемият бил запознат с това изискване на жилищната комисия и
представял разписки за платен наем.
По този начин за времето от
01.12.2011 г. до 01.03.2012 г. включително, във военно формирование *** - С.З., обвиняемият сам съставил и употребил 4
/четири/ броя разписки за наем като за „получил сумата” се подписал вместо наемодателката си Н.Х.С.,
респективно С.П.С. както следва:
- Разписка от 01.12.2011 г.,
прикрепена към заявление декларация до командира на военно формирование *** -
С.З. от 01.12.2011 г.;
- Разписка от 01.01.2012 г.,
прикрепена към заявление декларация до командира на военно формирование *** -
С.З. от 01.01.2012 г.;
- Разписка от 01.02.2012 г.,
прикрепена към заявление декларация до жилищната комисия на военно формирование
*** - С.З. от 01.02.2012 г.;
- Разписка от 01.03.2012 г., прикрепена към заявление
декларация до командира на военно формирование *** - С.З. от 01.03.2012 г.
*** Д. ги употребил, като ги
представил пред жилищната комисия и командването на военно формирование *** -
С.З., за да докаже съществуването на свое финансово задължение по наемно
правоотношение с Н.Х.С. от ***.
Изготвени по този начин тези
частни документи били неистински, тъй като не били подписвани в графа „Получил
сумата“ от наемодателката, респективно пълмощничката й, а подписа бил полаган
лично от *** Д., в нарушение на нормативната уредба. Това обвиняемият извършил,
за да докаже, че е изпълнил свое финансово задължение по наемното
правоотношение.
С оглед сравнително добрите характеристични
данни на обвиняемия, младата му възраст, семейното му положение,
обстоятелството, че се ползва с авторитет сред колегите си, малкия брой деяние
от продължаваното престъпление, съдът намира, че в процесния случай, с оглед
незначителността на вредните последици и отчетените смекчаващи обстоятелства,
извършеното от *** Д. представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от същия вид и е налице „маловажен случай” по
смисъла на чл.93, т.9 от НК.
От доказателствата по делото се установи, че първото деяние на вмененото на
обвиняемия от прокуратурата престъпление по чл.26, ал.1 от НК е извършено на
01.12.2011 г., а последното деяние е извършено на 01.03.2012 г. Съгласно чл.26,
ал.1 от НК продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния,
които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Съгласно
утвърдената наказателна практика в страната, за непродължителен период от време
между две деяния се приема период по-малък от една година. От доказателствата
по делото е видно, че между първото и последното деяние няма прекъсване за
период по-голям от една година.
Горното, извършено
от обвиняемия, съставлява престъпление по чл. 309, ал. 3, вр. ал.1 пр. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, тъй като продължавано за времето от 01.12.2011 г. до 01.03.2012
г. във военно формирование *** - С.З., *** Д. на четири пъти сам съставил
неистински частни документи и ги употребил, като ги представил пред жилищната
комисия и командването на военно формирование *** - С.З., за да докаже
съществуването и изпълнението на финансово задължение по свое наемно
правоотношение, в маловажен случай и това се установява от самопризнанията на обвиняемия
и останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ: недостатъчно високо
правно съзнание, незачитане на установения правов ред във връзка със
създаването и ползването на частни документи.
МОТИВИ: да представи бързо пред
жилищната комисия и командването на военното формирование изискваните му
документи.
Спор по фактическата обстановка
няма.
Съдът, като съобрази
обстоятелствата, че в процесния случай макар да са осъществени само четири
деяния, същото сочи за известна упоритост от страна на обвиняемия, поради което
намира, че в този случай не е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
С постановлението по чл. 375 от НПК *** Д. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 309, ал.1, пр.1, вр.
чл.26, ал.1 НК. С оглед по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от същия вид, *** Д. е осъществил състава на престъплението
по чл. 309, ал. 3, вр. ал.1 пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Предвид гореизложеното обвиняемият следва да бъде признат за невинен и
оправдан по обвинението по чл. 309, ал.1, пр.1, вр. чл.26,
ал.1 НК.
За престъплението по чл. 309, ал. 3, вр. ал.1 пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което е умишлено се
предвижда наказание пробация или глоба от 100 до 300 лв. От престъплението няма
причинени имуществени вреди. При обсъждане на обстоятелството, налице ли са
условията за прилагане на погасителната давност, съдът съобрази следните
обстоятелства:
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на
три години за деяние извършено след 09.04.2010 г., с оглед влизането в сила на
ЗИДНК /ДВ, бр.26/06.04.2010г./, относно изменената разпоредба на чл.80, ал.1
т.5 от НК. Процесното продължавано престъпление по чл. 309, ал. 3, вр. ал.1 пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е извършено
/довършено/ на 01.03.2012 г. С Постановление за образуване на досъдебно
производство от 22.12.2015 г. е образувано досъдебно производство „…срещу *** К.К.Д.,
ЕГН **********,*** за това, че при условията на продължавано престъпление на 4
пъти сам съставил неистински частни документи, а именно 4 бр. Разписки за наем,
в периода 01.12.2011 г. до 01.03.2012 г. и ги употребил, за д докаже
съществуването и изпълнението на свое финансово задължение по наемно
правоотношение с наемодателя си – с оглед на престъпление по чл. 309, ал. 1, предл.1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК“.
От горното е видно, че
погасителната давност за процесното престъпление е изтекла на 01.03.2015 г.
Предвид гореизложеното обвиняемият следва да бъде признат за виновен в извършване на процесното престъпление, но на
основание чл.80, ал.1, т.5, от НК не следва да му бъде наложено наказание, тъй
като наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в
закона давност.
Веществените доказателства по
делото:
- Разписка от 01.12.2011 г., прикрепена
към заявление декларация до командира на военно формирование *** - С.З. от 01.12.2011 г.;
- Разписка от 01.01.2012 г.,
прикрепена към заявление декларация до командира на военно формирование *** -
С.З. от 01.01.2012 г.;
- Разписка от 01.02.2012 г.,
прикрепена към заявление декларация до жилищната комисия на военно формирование
*** - С.З. от 01.02.2012 г.;
- Разписка от 01.03.2012 г., прикрепена към заявление
декларация до командира на военно формирование *** - С.З. от 01.03.2012 г. след
влизане на решението в законна сила, като вещи без стойност, следва да се
унищожат.
Предвид гореизложеното съдът
постанови решението.
гр. Пловдив
29.01.2016
г. ВОЕНЕН
СЪДИЯ: