Р Е Ш Е Н И Е № 164

гр. Сливен, 08.08.2019  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на петнадесети юли

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                        Ваня Костова                                        и с участието на прокурора                                                                                                   като разгледа докладваното от                   съдията      административно  дело №  170       по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С.И.С. против Разрешение за строеж № 551/19.12.2007 г. издадено от Главен архитект на Община Сливен, с което на И. К. Н. е разрешено на основание чл.148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 41, ал. 2, при условията на чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ да изгради едноетажна постройка от допълващото застрояване за нуждите на бирария с 25 места на закрито и лятна търговска площ в имот УПИ ІV-170, кв. 20 по плана на с. И., община С. В жалбата се твърди, че със з. с. К.С.К., Е.К.Д. и С.К. Ч. били с. на поземлен имот с идентификатор 32915.501.170 с площ 487 кв.м. по кадастралната карта на с. И., при квоти ½ за оспорващата и по 1/6 за всяка от заинтересованите страни. Към 2007 г. с. бил и другият й б. Д.И.К.. През 2007 г. вероятно б. й К. И.К. подал до Община Сливен искане за одобрение на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, като в. бил посочен б. им И. К. Н., който е п. на ***. Счита, че б. й умишлено е подал по този начин искането за издаване на разрешение за строеж, за да избегне процедура по учредяване на отстъпено право на строеж от нейна страна и от страна на б. й Д.И.К.. Твърди, че издаденото разрешение за строеж въз основа на това искане е нищожно, тъй като е издадено на лице, което към подаване на искането е било п. и не можело да бъде в. Опорочена била процедурата по издаване на разрешение за строеж, тъй като липсвал договор в нотариална форма с останалите с. Моли съда да прогласи за нищожно издаденото разрешение за строеж.

В съдебно заседание, лично и чрез п. си а.П. поддържат жалбата. Претендират за направените по делото разноски.

Ответникът по жалба –Главният архитект на Община Сливен счита жалбата за неоснователна. Заявява, че общината е поправила очевидна фактическа грешка при издаването на разрешението за строеж. Обектът бил реализиран, нанесен на кадастралните карти, включен и в договора за делба на имота. Счита, че при тези обстоятелства не би могло да се иска да бъде прогласено за нищожно разрешение за строеж по което има настъпили материални последици.

Заинтересованата страна Д.И.К. счита, че жалбата е основателна.

Заинтересованите страни К.С.К., Е.К.Д. и С.К.Ч., редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по жалбата.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Разрешение за строеж № 551 от 19.12.2007 год. издадено от Главния архитект на Община Сливен, с което се разрешава на И. К. Н. с местоживеене:***, на основание чл.148 ал.1,2 и 4, вр.с чл.41 ал.2, при условията на чл.140 ал.1 и 3 от ЗУТ да изгради едноетажна постройка от допълващото застрояване за нуждите на бирария с 25 места на закрито и лятна търговска площ в имота УПИ IV-170, кв.20 по плана на с.И., община С., съгласно одобрена проектна документация с Протокол-решение № 36 от 05.10.2007г. на ОбЕСУТ при Община Сливен по части: „Архитектурна"; „Конструктивна"; „ВиК"; „Електро“ и „ВП" с писмени становища от представителите на: РСПБЗН-Сливен; РИОКОЗ- Сливен; „ВиК“ ООД-Сливен; Санитарно становище с изх.№ 255/27.11.2007 г. от РИОКОЗ- Сливен. Нот.акт № 21 от 07.02.1975г., том I, дело 31/1975г..

Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по заявление с вх.№ 9400-26618 от 17.12.2007 год. подадено от К. И.К. (л.17 АД 63/2019 г.). Към същото са представени одобрен на 12.12.2007 г. инвестиционен проект с в. К. И.К. (л.15 АД 63/2019 г.) изработен въз основа на скица-виза за проектиране издадена на 18.09.2007 г. от Началник отдел „ТУА“ на Община Сливен (л.16 АД 63/2019 г.). Към документите е приложен Нотариален акт № 21 от 07.02.1975г., том I, дело 31/1975 г., с който И. К. Н. е признат за с. на дворно място от 310 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, представляващо имот 304 в кв.25 по плана на с.И..

Разрешение за строеж № 551/19.12.2007г. е обявено с Обявление № ОРД 03-1085/19.12.2007г., като з. лице е посочен единствено И. К. Н. от с.И. и съгласно Констативния протокол от 02.01.2008 г. той се е подписал в деня на обявяването. Разрешението за строеж е влязло в сила на 02.01.2008 г.

При изготвяне на Кадастралната карта на с.И., одобрена със Заповед № РД 18-54/ 25.08.2009г. на Изп.Директор на АГКК, или при процедиране на изготвения по нея План за регулация на населеното място, одобрен с Решение № 975/12.08.2010г. на ОбС-Сливен, Дирекция „УТ" на Община Сливен е била уведомена, че титулярът на Разрешение за строеж № 551/19.12.2007г. е бил п. още при издаването му и е изискала справка за н. му. В резултат на служебно издаденото на 13.01.2011г. Удостоверение за н. № 029880 в Разрешение за строеж № 551/19.12.2007г. на основание чл.62 ал.2 от АПК като в. са вписани К. И.К. ***, ЕГН ********** Д.И.К., ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН **********,***. Поправката на Разрешението за строеж е обявена с Обявление № ОРД 03-23/17.01.2011г. и на тримата нови в. с писма с обратна разписка, като съгласно Констативния протокол от 24.02.2011г. в този срок няма постъпили възражения. От приложената обратна разписка изпратена до оспорващата става ясно, че обявлението е получено на 18.01.2011 г. от п. на получателя. (л.25 АД 63/2019 г.)

Разрешеният строеж е реализиран и в КК на с.И. е отразен като сграда с идентификатор № 32915.501.170.2, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна със застроена площ: 102 кв.м., бр.етажи 1.

С Договор за доброволна делба на с. недвижими имоти от 04.04.2013 г. сключен между Д. И. К., С.И.С., К.С.К., Е.К.Д. и С.К.Ч. са поделени недвижими имоти, находящи се в гр.С. и с.И., общ.С., останали в н. от И. К. Н. с ЕГН **********,***, като сградата с идентификатор 32915.501.170.2 със застроена площ 102 кв.м на един етаж е поставена изцяло в дял на н. на К.И.К., п. на ***., а именно К.С.К., Е.К.Д. и С.К.Ч..

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства и изявления на страните.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Със същата е направено искане за прогласяване нищожността на оспорения административен акт. Съгласно чл.149 ал.5 от АПК административните актове  могат да се оспорват с искане за обявяване за нищожни без ограничение във времето. Оспорващата, като н. на И. К. Н. б.ж. на с.И. се явява с. на УПИ IV-170, кв.20 по плана на с.И., община С., поради което е з. л. по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ за разрешаване на строителство в същия недвижим имот, поради което има правен интерес от оспорването.

По основателността на жалбата:

Жалбата е неоснователна.

Съдът счита, че оспореният акт не страда от пороци, които да водят до нищожност, по следните съображения:

Доколкото в АПК не са посочени изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, в съдебната теория и практика е възприет критерият, че такива са изброените в чл. 146 от АПК основания за незаконосъобразност, при условие че нарушенията са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, в правната теория са изградени следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: Липсата на компетентност е много сериозно и тежко нарушение на законността в дейността на административния орган, поради което винаги е основание за нищожност на акта; Неспазването на установената форма е основание за нищожност, само когато е от такъв характер, че води до липса на волеизявление – когато порокът във формата е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и в резултат – на липса на волеизявление; Същественото нарушение на административнопроизводствените правила е основание за нищожност, само ако е толкова съществено, че е довело до липса на волеизявление. По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание този акт, който изцяло е лишен от законова опора – не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат; само пълната липса на предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание, и изобщо на възможност за органа да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание; несъответствието с целта на закона по правило е основание за отмяна на акта.

Процесното разрешение за строеж е издадено от Главния архитект на Община Сливен в качеството му на териториално компетентен административен орган по смисъла на чл.148, ал.2 от ЗУТ и съобразно неговата редакция ДВ, бр. 61 от 2007 г..

Издаването е извършено в писмена форма, като са изложени правни основания. Фактически основания се съдържат в описаната проектна документация и приложенията към нея.

 От административната преписка е видно, че процесното разрешение за строеж е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които биха били основание за незаконосъобразност на административния акт. Тези нарушения, макар и съществени, не са довели до липса на волеизявление, поради което и не са основание за нищожност на акта.

Исканията за одобряване на инвестиционните проекти и за издаване на разрешението за строеж са подадени от К. И.К., като в. По неизвестни обаче причини, разрешението за строеж е издадено на името на И. К. Н. без това лице, да е сезирало административния орган с такова искане. Такова сезиране от името на това лице принципно е било невъзможно към септември-декември 2007 г., тъй като И. К. Н. е п. на ***. В този смисъл инициативата за издаване на оспорения административен акт изхожда от К. И.К., който като н. на  И. К. Н. б.ж. на с.И. се явява един от с. на УПИ IV-170, кв.20 по плана на с.И., община С. В противоречие с изискването на чл.148 ал.4 от ЗУТ обаче разрешението за строеж не е издадено на в., а на неговия н., който към този момент е п.

Съгласно чл.148 ал.5 изр.последно от ЗУТ разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при спазване на условията и реда на чл. 183, който текст в своята ал.1 от своя страна предвижда в съсобствен урегулиран поземлен имот да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. По административната преписка липсва такъв сключен договор за учредяване право на строеж.

Този недостатък на издаденото разрешение за строеж е коригиран с Поправка на очевидна фактическа грешка, с която на основание чл.62 ал.2 от АПК Главния архитект на Община Сливен вместо в. И. К. Н. като в. е вписал К. И.К., Д.И.К. и С.И.С.. От административната преписка не е видно на коя дата е нанесена поправка, но съобщение за същата е изпратено на заинтересованите страни на 17.01.2011 г.

Съгласно чл.62 ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

Извършената поправка в Разрешение за строеж № 551 от 19.12.2007 год. издадено от Главния архитект на Община Сливен е съобщена на оспорващата с обявление, което и е връчено на 18.01.2011 г., чрез лице от д. и, с което са ж. на един адрес. От обясненията на жалбоподателката и з. с. Д.И.К. става ясно, че към този момент на а. на оспорващата е ж. и той, заедно с д. си З. Д. К.. Лицето, което е получило известията за доставяне изпратени до жалбоподателката и Д.И.К. на 18.01.2011 г. се е подписало с един и същи подпис и е посочено в първия случай като п., а във втория като д., от което е логично да се направи извода, че получателя е именно  З. Д. К..

В Обявление № ОРД 03-23/17.01.2011г.  е посочен срокът и органът пред който подлежи на обжалване разрешението за строеж, поради което с изтичането на този срок, същото е влязло в сила, включително и по отношение на оспорващата.

Процесното поправено разрешение за строеж отново не отговаря на изискванията на чл.148 ал.4 от ЗУТ в редакцията към ДВ, бр. 19 от 2009 г., тъй като Д.И.К. и С.И.С. не са в. на процесния строеж, не са искали одобряването на инвестиционен проект, както и издаване на разрешение за строеж.

Гореизброените нарушения на предвидената процедура и на изискванията на материалния закон са съществени, тъй като са повлияли върху съдържанието на акта, същите обаче не са такива, че да доведат до неговата липса или нищожност.

При одобряването на процесното разрешение за строеж  административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон, което да представлява основание за нищожност. Както бе посочено по-горе, по правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност. В разглеждания случай, с оглед допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е допуснато и нарушение на материалния закон – издаване на разрешение за строеж на лица, които не са в. на искания строеж, без да е установено искане за издаване на такова от тяхна страна. Тази незаконосъобразност обаче не може да доведе до нищожност на издадения административен акт.

С реализацията на строежа, доколкото липсва учредено право на строеж на единия от с., сградата е станала с. на всички н. на И. К. Н., която с. е прекратена с договора за доброволна делба от 04.04.2013 г.

Предвид изложеното искането на оспорващата за обявяване нищожност на Разрешение за строеж № 551/19.12.2007 г. издадено от Главен архитект на Община Сливен се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора е неоснователно искането на оспорващата за присъждане на разноски. Административният орган не е правил искане за разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл.159 т.5 и чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р    Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на С.И.С., ЕГН **********,***, за обявяване нищожност на Разрешение за строеж № 551/19.12.2007 г. издадено от Главен архитект на Община Сливен.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: