О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 363
град Велико Търново, 13.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №484 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на И.И.М.
***, лично и в качеството му на председател на Инициативен комитет за местна и
гражданска инициатива в Община Стражица, действащ чрез пълномощниците си по
делото, срещу Заповед №8121 К-4457/3.05.2022г. на министъра на вътрешните
работи, в частта по т. 7 от заповедта, в която се разпорежда закриване на
районно управление Стражица и участък Камен.
В жалбата се посочва, че с оспорваната заповед са допуснати нарушения на
основни принципи, уредени в ЗМВР, както и че проекта на тази заповед не е
съгласуван с органите на местното самоуправление и населението на Община
Стражица. В жалбата се развиват съображения за негативно отражение на
структурните промени, въведени със заповедта, на територията на общината, което
според оспорващите е наложило създаване на инициативния комитет жалбоподател и
подаването на оспорването.
Претендира се за отмяна на заповедта като издадена при
допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправни
разпоредби и целта на закона.
С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението
на обжалваната заповед на основание чл. 166, ал. 2 от АПК.
Ответната страна по жалбата – Министърът на вътрешните
работи, в представено по делото писмено становище, инкорпорирано в
съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена до ВАС, оспорва подадената
жалба като процесуално недопустима, тъй като заповедта не представяла
индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване. Алтернативно излага
съображения за неоснователност на заповедта. Претендира за оставяне на жалбата
без разглеждане като недопустима, респ. без уважение като неоснователна.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно от
представените по делото писмени доказателства със Заповед №8121К-4457/30.05.2022г.
на министъра на вътрешните работи на основание чл. 145, ал. 1 от ЗМВР е
изменена Заповед №8121К-531/24.02.2015г. на министъра на вътрешните работи, с
която е утвърдена щатната численост на Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи/ОДМВР/ - В. Тръново. С т. 7 от заповедта, в която част
заповедта се оспорва, е наредено съкращаване на щатната численост на ОДМВР – В.
Търново с общо
43 щатни
бройки, в т.ч. 12 за държавни служители с висше образование, 28 за държавни
служители със средно образование и
3 бройки за лица, работещи по трудово
правоотношение, както и закриване на районно управление – Стражица, към което
съгласно т.1.16.3 от Заповед №8121К-531/24.02.2015г., спада участък – Камен/вж.
стр. 38 то делото/. Срещу таз заповед е подадена жалба от И.И.М. ***, лично и в качеството му
на председател на Инициативен комитет за местна и гражданска инициатива в
Община Стражица, заведена с вх. №812100-10162/15.06.2022г. по описа на МВР и
препратена до Върховен административен съд.
С молба с 28.06.2022г., приложена по АД №6180/2022г.
по описа на ВАС/стр. 305 от посоченото дело/ И. Й.Й.от с. Царски извор, обл. В.
Търново, действащ чрез пълномощник, е заявил, че се присъединява към подадената
жалба срещу Заповед №8121К-4457/30.05.2022г. на министъра на
вътрешните работи. Обосновава, че като служител на МВР, в частност на РУ –
Стражица, има правен интерес да оспорва заповедта.
С определение №6679/06.07.2022г. по АД №6180/2022г.
състав на ВАС е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил по
подсъдност делото на АСВТ, където е образувано настоящото производство.
Настоящият състав намира така подадената жалба за
процесуално недопустима по следните съображения:
Оспорваната Заповед №8121К-4457/30.05.2022г.
на министъра на вътрешните работи на основание чл. 145, ал. 1 от ЗМВР е
изменена предходна Заповед №8121К-531/24.02.2015г., е издадена с посочен
оправно основание чл. 145, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно този текст министърът на
вътрешните работи утвърждава функционалните задължения, организационните
структури и щатовете на структурите по чл. 33, т. 7
и чл. 37, сред които съгласно чл. 37, ал.1, т. 2 от ЗМВР са
областните дирекции. В чл. 42, ал. 1 то ЗМВР
е посочено, че областните дирекции на МВР се създават на териториален
принцип, като районите им на действие се определят с акт на Министерския съвет
по предложение на министъра на вътрешните работи, а съгласно ал. 3 на чл. 42 от ЗМВР В областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни
управления/РУ/, участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от
задачите и дейността им. По отношение на посочените звена/РУ/ чл. 42, ал. 4 от ЗМВР визира, че те се създават със заповед на министъра на вътрешните работи в
областните дирекции на МВР, а по
отношение на участъците ал. 6 на чл. 42 предоставя правомощие на министъра
на вътрешните работи при условията на ал. 3 със заповед да създава и закрива
участъци в отделни населени места на обслужваната от районните управления
територия в рамките на утвърдения числен състав и средства за работна заплата.
Посоченото определя оспорваната заповед като
издадена от министъра на вътрешните работи в рамките на предоставените му по
закон правомощия и израз на преценка на управление на финансовите,
матириалнотехническите и човешки ресурси на министерството, съгласно чл. 33, т.
6 и т. 7 от ЗМВР. Тази заповед засяга разпределението на посочените ресурси на
териториален принцип в едно структурно звено на министерството има
организационен и вътрешнослужебен характер, поради което не представлява
индивидуален, общ или нормативен административен акт.
По определение от чл. 2, ал. 2,
т. 3 от АПК, актовете с вътрешноведомствен и организационен характер
не подлежат на съдебен контрол, освен ако с тях се засягат права, свободи или
законни интереси на граждани или юридически лица. В разглеждания случай не са
налице данни за засягане на субективни права или законни интереси на
гражданите. Ето защо не може да намери приложение общата клауза за обжалваемост
по чл. 120, ал.
2 от КРБ. Според изложеното в т. 6 от мотивите на Решение
№21/26.10.1995г. по к. д. №18/1995г. на Конституционния съд,
оспорването на вътрешнослужебните актове по съдебен ред е допустимо само в
случаите, когато същите са изгубили своя чисто тълкувателен или вътрешен
характер и проявяват действие "навън" – спрямо трети лица /граждани и
юридически лица/, какъвто процесният случай не е.
Това обективно нарушаване или застрашаване на
субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е
материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на
съдебно обжалваемите актове. Това материалноправно основание легитимира
процесуалноправния интерес от съдебно обжалване на административния акт, като е
недопустимо обжалването му от лице, чиито права и интереси не са нарушени или
застрашени. Приетата от министъра на вътрешните работи заповед засяга
организацията на работата на служители на министерството, тяхната численост и
разпределение на длъжности от определено териториално звено. Тя няма как да има
за пряка правна последица засягане на права и законни интереси на трети лиза
,външни за това ведомство, независимо, че има отношение към осъществяването на
основни дейности на ведомството, възложени му по закон.
Със заповедта не се регулират отношения с
трети лица и не могат да бъдат нарушени или застрашени права или законни
интереси на трети лица, в това число и по отношение на жалбоподателите, тъй
като тяхното изпълнение или неизпълнение не е правно основание за
предприемането нито на правни, нито на фактически действия от служителите на
министерството към трети лица. Правният интерес за обжалване предпоставя
предотвратяване на неблагоприятни правни последици. Интересът трябва да е
правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни
правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на
положителни правни резултати. Правният интерес като абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на жалбата срещу административния акт възниква
тогава, когато административното произнасяне реално е довело до установяването
на определено правно положение между конкретни правни субекти към момента на
издаване на административния акт. Освен това интересът трябва да е личен и
пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя
като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно
създава задължения за оспорващия или създава права на трето лице, с което
уврежда жалбоподателя. За да бъде осъществен съдебният контрол върху определен
административен акт, компетентният съд следва да е надлежно сезиран от
оспорване, подадено от лицата, чиято правна сфера, /като права задължения и
правни интереси/ посоченият акт следва да засяга по неблагоприятен начин. Извън
така очертаният кръг лица, други правни субекти, респ. организации по смисъла
на § 1, т. 2 от ДР на АПК, не могат да оспорват редовно един административен
акт, респ. да сезират валидно съдът да разгледа правния спор по неговата
законосъобразност. В конкретния случай жалбата е подадена от лица, които пряко
не са адресати на акта, нито по делото има данни пряко да са засегнати от тяхно
действие по начин, по който следва да се приеме дори застрашен правен интерес.
Наличието на пряк и личен правен интерес от оспорването е процесуално
предпоставка от категорията на абсолютните такива, които предпоставят
съществуването и валидното упражняване на правото на обжалване, но това право в
настоящия случай не може да бъде презюмирано. При това положение и доколкото
спрямо жалбоподателите не се установява пряк и непосредствен личен интерес от
търсената съдебна защита, по арг. от чл. 15, ал. 1 от АПК, съдебното
производство подлежи на прекратяване поради недопустимост.
По тези
съображения подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да се
остави без разглеждане. Поради това съдът не дължи изрично произнасяне и по
направеното искане с посочено правно основание чл. 166, ал. 2 от АПК. След като
заповедта не представлява индивидуален административен акт, то посочения текст
на чл. 166 от АПК е неприложим спрямо нея. Отделно единствено допустимото
оспорване има суспензивен ефект прямо оспорвания акт.
По
отношение на подадената допълнителна молба за при съединяване на жалбоподател,
същото следва да се остави без разглеждане с настоящото определение. На първо
място, след като както се посочи, че оспорваната заповед не представлява
административен акт, то образуваното производство по нейното оспорване е
недопустимо и съответно са неприложими институтите на присъединяване на
жалбоподатели, регламентирани в чл. 126, ал. 3, чл. 182, ал. 3 и чл. 189, ал. 2
от АПК. Отделно от това посоченият държавен служител, като такъв в системата на
МВР, може да оспори пред административния съд заповедите за прекратяване на
служебното си правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР или за
преназначаване по чл. 164 и чл. 165 от ЗМВР, но не и заповедта за разкриване,
закриване обособяване или отделяне и сливане на различни структурни звена в
министерството. Както се посочи последната е израз на разбирането за управленска целесъобразност при боравене с
ресурсите на министерството и не подлежи на съдебен контрол по жалби на
служителите от ведомството.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4
от АПК, Административният съд – В. Търново
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.И.М. ***, лично и
в качеството му на председател на Инициативен комитет за местна и гражданска
инициатива в Община Стражица, срещу Заповед №8121 К-4457/3.05.2022г. на
министъра на вътрешните работи.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за присъединяване
към
подадената жалба срещу Заповед №8121К-4457/30.05.2022г. на министъра на
вътрешните работи, направено от И. Й.Й.от с. Царски извор, обл. В. Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №484/2022г. по описа
на Административен съд – В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия :