Решение по дело №290/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 341
Дата: 6 април 2021 г.
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20211000500290
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. София , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500290 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 28.10.2020г по гр.д. № 7573/2019г СГС, ГО, І-15 състав е осъдил
ЗД”Бул инс”АД да заплати на Л. А. А. сумата от 4 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди , причинени от ПТП, реализирано на 07.11.2018г , на осн. чл.432
от КЗ. Съдът е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от
спора.
В отхвърлителната си част решението на СГС не е обжалвано.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗД Бул инс АД в
осъдителната част , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС
неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Поддържа, че
неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено,
несъобразено с установените , претърпени от ищеца, вреди. Поддържа, че ищецът не е
доказал наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане. Моли
въззивния състав да отмени решението на СГС в обжалваната част и да постанови
1
ново, с което да отхвърли предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди изцяло. Претендира разноските, направени по делото за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – ищец пред СГС Л.А., представляван от адв. Ч. депозира
писмен отговор , с който оспорва въззивната жалба на ответника. Счита, че по делото
се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.432 от КЗ, че
определеното обезщетение е справедливо. Счита, че първоинстанционното решение е
законосъобразно.
В о.с.з. въззивникът ЗД”Бул инс” АД депозира писмена молба, с която моли
въззивната жалба да бъде уважена. Претендира разноски, за които представя списък по
чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
наслещната страна.
ВъззиваемиятЛ.А., представляван от адв. Ч.,оспорва въззивната жалба и моли
решението на СГС да бъде потвърдено, по съображения изложени в отговора на
въззивната жалба. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
Въззиваемият депозира писмена защита по делото , в която подържа, че по
делото се установява елементите от фактическия състав на чл.432 от КЗ, установяват се
претърпените от ищеца болки и страдания вследствие процесното ПТП, поддържа , че
определеното обезщетение за неимущесствени вреди е справедливо. Въззиваемата
страна възразява срещу присъждането на адвокатски хонорар в полза на
застрахователя, поради липса на доказателства за заплащане на такъв.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно , като при неговата въззивна проверка настоящият
2
съдебен състав не констатира да страда от пороците, посочени във въззивната жалба
или да е постановено в нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото не е спорно, че на 07.11.2018г е настъпило ПТП между л.а. Хонда
Сивик, управлявян от ищеца и л.а. Ауди А6, управляван от К. К., чиято ГО като водач
на автомобил е била застрахована при ответното дружество. В о.с.з. на 03.07.2020г е
отделен като безспорен между страните механизмът на настъпване на ПТП. Не е
спорно, че ПТП е настъпило като л.а. Ауди А6 при извършване на маневра излизане от
бензиностанция с ляв завой е отнел предимството и реализирал ПТП с правомерно
движещия се л.а. Хонда Сивик.
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на л.а. Ауди А6 е
виновен за настъпилото ПТП на 07.11.2018г , при което е увредил ищеца. Същият при
неспазване на правилата за движение по пътищата причинява ПТП, при което ищецът
претърпява телесни увреждания. Този извод съдът приема с безспорно установените
факти по делото , съобразно които безпротиворечиво се установява, че водачът на л.а.
Ауди А6, поради маневриране без да се съобразява с останалите участници в
движението и разпоредбите на ЗДвП при предприемане на маневри, е предизвикал
процесното ПТП , поради допуснати нарушения на разпоредбите на чл.25и чл.37, ал.1
от ЗДвП. Водачът на л.а. Ауди А6 не е пропуснал правомерно движещия се л.а. Хонда
Сивик при предприемане на маневра ляв завой и е реализирал ПТП . С оглед това
тълкуване на разпоредбите на чл.25 и чл.37 от ЗДвП съдебният състав приема, че
водачът на МПС Ауди А6 е действал виновно при форма на вина небрежност, тъй
като той съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата, без да цели
настъпилия вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го предвиди . Ето
защо, съдът приема, че водачът на л.а.Ауди А6 е действал виновно и противоправно ,
3
тъй като е нарушил законови разпоредби и причинил неоправдани от законова гледна
точка увреждания на ищеца. Поради изложеното следва да се приеме, че е налице
състава на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на неговата деликтна отговорност по отношение
на увреденото лице , съответно и на отговорността на неговия застраховател, за
заплащане на увреденото лице на обезщетение за причинените му вреди на деликтно
основание. Съдът приема, че по делото е установена причинната връзка между
реализираното ПТП и вредите, претърпени от ищеца. Тази причинна връзка съдът
намира за доказана от представените по делото медицински документи , събраните
свидетелски показания и изслушаната СМЕ. Предвид изложеното съдът приема, че са
налице елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който поражда правото на ищеца да
претендира обезщетение за претърпяните от него вреди породени от неправомерното
поведение на водача на МПС Ауди А6, съответно и предпоставките на чл. 432 от КЗ за
ангажиране на имуществената отговорност на застрахователя по застраховка ГО.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че предявеният иск се явява
доказан по своето основание.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД. Пред настоящата
инстанция, видно от развитите оплаквания във въззивната жалба, застрахователят не
поддържа възражението си за съпричиняване на увреждането от страна на ищеца.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
27години.
От изслушаната по делото СМЕ, изготвена от д-р Петров, неоспорена от страните
се установява, че вследствие процесното ПТП ищецът е претърпял черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в сътресение на главния мозък. Според вещото лице диагнозата
на ищеца е поставена от един преглед и само по амнестични данни за оплакване от
главоболие. Според вещото лице при сътресение на главния мозък оздравителният
процес е в рамките на 3-5 седмици. Обичайно не се наблюдават усложнения. Според
експерта е налице причинно-следствена връзка между преживяното ПТП и полученото
от ищеца увреждане. При извършен преглед експертът констатира, че ищецът е в добро
общо състояние, оплакванията от главоболие в рамките на първия месец и замайване
при рязко ставане от леглото са отзвучали за месец и ищецът не е ходил на
допълнителни прегледи.
В о.с.з. на 03.07.2020г е разпитан свидетеля Ц. Б. , която живее с ищеца и води
дела срещу ЗД Бул инс за същото ПТП, която установява , че след инцидента ищецът
4
споделил, че не се чувства добре и го боли глава, че е замаян. Свидетелката
установява,че с ищеца отишли в болница “Софиямед”, където ищецът отказал
болничен престой, тъй като мразел да остава в болници. Лечението му се изразявало в
спазване на по-лек режим, без телевизия, в прием на обезболяващи.Според
свидетелката първите дни ищеца го дразнела светлината, не давал да се пуска
телевизора, оплаквал се от болки в главата в областта на тила, изпитвал замайване рано
сутрин. Според свидетелката ищецът не е ходил на контролен преглед при личен лекар
или невролог. Известно време след инцидента предпочитал да ходи на работа с метро,
впоследствие при шофиране се стряскал и споделял опасения, че може да бъде ударен
отново. Свидетелката установява, че ищецът се върнал на работа почти веднага.
Лечението на ищеца продължило 2-3 седмици и понастоящем е в добро здравословно
състояние.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като същите се подкрепят от
събраните по делото други доказателства. Свидетелят споделя лично възприети факти,
като съобщеното от него се подкрепя от изслушаната СМЕ. Показанията на свидетеля
са житейски логични, относими към спора, поради което следва да бъдат кредитирани.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на доказаните като обективни
факти претърпени травми – контузия на главата и сътресение на мозъка, като
съобрази краткия възстановителен период и настъпилото пълно възстановяване на
ищеца, първоначалния дискомфорт от замайването и болката в главата , стреса от
настъпилото ПТП, установен от изслушаната свид. Б. съдът приема , че по
справедливост паричното обезщетение на ищцата за претърпени неимуществени
вреди възлиза на сума от поне 4 000лв. При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди съдебният състав съобразява още момента на настъпването на
увреждането , както и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца
и спрямо тях определя дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната, доколкото
обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложените мотиви въззивният съдебен състав приема, че обезщетението
, което се дължи на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на
ПТП от 07.11.2018г възлиза на сумата от 4 000лв, като срещу датата , от която е
присъдена законна лихва няма въззивни оплаквания.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
5
Пълномощникът на въззиваемата страна претендира възнаграждение по чл.38 от ЗА,
което съдът определя на 510лв, която сума следва да се възложи върху въззивника.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260820 от 28.10. 2020г по гр.д. № 7573/2019г по
описа на Софийски градски съд, ІГО, 15-ти състав , в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Н.Ч. от САК
сумата от 510 лв – възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6