Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 22,11,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира
Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 8070 по
описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от „И.С.М.“ ЕООД срещу частен съдебен изпълнител В.А.Л.,***
действие – СГС, рег. № 780 в КЧСИ искове с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр.чл.441 от ГПК и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 418120,83лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, а именно платена продажна цена, такси и данък за
прехвърляне на имота по проведена в рамките на изпълнително дело № 20137800400344,
по описа на ЧСИ Л. публична продан на недвижим имот, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и
сума в размер на 81691.50 лв., обезщетение за забава, за периода от 18,05,2015год. до
18,04,2017год.
Излагат
се съображения, че ищецът е внесъл сума в общ размер на 418120,83лв. по
проведена в рамките на и.д. № 344/2013год., по описа на ЧСИ В.Л.,*** действие –
СГС, рег. № 780 в КЧСИ публична продан на недвижим имот. Поддържа се, че ищецът
е обявен за купувач на продавания недвижим имот, който е възложен с
постановление за възлагане от 05,03,2014год. Твърди се, че постановлението за
възлагане е отменено на 24,11,2014год. с решение на СГС, постановено по гр.д. № 11701/2014год. Навеждат се доводи,
че ответницата незаконосъобразно е разпределила по делото платените от ищеца
суми. Посочва в тази връзка, че съдебния изпълнител е разпределил в полза на
дружеството „П.С.**“ ООД суми в общ размер на 260106,23 лв., въпреки предявения
иск по чл. 464 от ГПК против вземането му от
взискателят по делото. Излагат се съображения,
че на 18,05,2015год. до ответницата е изпратена нотариална покана, с която е
поискано възстановяването на платените от ищеца суми, но последвал отказ от
ответницата, която посочила, че следва да бъде извършена нова продан на имота и
едва тогава получените от нея суми да бъдат предадени на ищеца.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Частен
съдебен изпълнител В. А.Л. в указания
законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Посочва, че поради
свързаност между ищеца, взискателя по изпълнителното дело „С.“ и длъжника и на
основание чл. 32, т. 1 от ГПК, вр. чл. 43, ал. 3 ЗАдв., искът е недопустим. Посочва, че платените от ищеца
суми са разпределени съобразно законовите изисквания и спазване на реда на
законовите привилегии по чл. 136 от ЗЗД. Твърди, че взискателят
„П.С.**“ ООД се е присъединил в хода на изпълнителното дело на основание
договор за особен залог на търговско предприятие и удостоверение от ЦРОЗ и по
този начин, въпреки че с решение на СГС по гр.д. № 11701/2014год. публичната
продан е отменена, то ЧСИ не е легитимирана да възстановява платената цена на купувача, тъй като към момента на
извършване на разпределението на сумите от продажбата е налице основание за
това. Поддържа действията по разпределение да са потвърдени с влязло в сила
Решение №3780 от 28,05,2014год. на СГС, АО, III. Излага съображения, че на
ищеца е възстановено изплатеното от него ДДС във връзка с проданта в размер на
68166,67лв. извършено на 09,12,2015год. Излага
доводи, в случай, че се приеме за ищеца да са реализирани вреди, то същите
подлежат на обезщетяване от страна на взискателите
получили суми за удовлетворяване на вземането си.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
Третото
лице помагач -„Д.з.“ ЕАД излага становище за неоснователност на предявения иск.
Излага съображения, че в случая по аналогия следва да се приложи правилото на
чл. 499 от ГПК, като платената от ищеца сума по изпълнителното дело следвало да
се претендира от взискателите, респ. длъжника по
него. Твърди, че не е налице незаконосъобразно действие от страна на
ответницата, което да нарушавало правото на ищеца да получи подлежащите на
възстановяване суми и което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с
претендираните от ищеца вреди. Релевира възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 от ГПК.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното изпълнително дело
№20137800400344 по описа на ЧСИ В.Л. се
установява да е инициирано по молба на взискателят „С.С.Л.“Испания, с вх.№ 7139/27,08,2013г. срещу „М.О.Р.Е.И.“
ООД и въз основа на издаден изпълнителен
лист по гр.д. № 1011/2010 г. по описа на ОС – гр. Плевен, от който е видно вземане на
взискателя срещу длъжника за сума в размер на 735705лева, представляваща левовата равностойност на 376160евро,
получени без основание, чрез банков превод, извършена на 15,01,2007год., ведно
със законната лихва от 22,06,2010год. до изплащане на вземането, сума в размер на
298523,80лева обезщетение за забавено
плащане, за периода от 22,06,2007год.
до 22,06,2010год., както и сума в размер
на 41290,00лв.-разноски.
Видно от обявление по
изпълнителното дело /л. 14/ за периода от 04,02,2014 г. до 04,03,2014 г. е била
насрочена публична продан на собствен на длъжника „М.О.Р.Е.И.“ ООД недвижим
имот представляващ Урегулиран поземлен имот VIII - 444,443 в кв. 330в, с площ
от 696кв.м., местност „бул.България - М. и УРП на ЖГ Мотописта“, в гр.София,
при граници: улица, УПИ(парцел) V - 445,446,447,448,
УПИ(парцел) XV — 452а, УПИ(парцел) IX- 442, заедно с построената в него
ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от стая, кухня, антре, заедно с избено и
таванско помещение със застроена площ от 50,30 кв.м., при съседи: П.Х.И. и
двор, заедно с построената в двора тоалетна и гараж със застроена площ от 10
кв.м., както и ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /североизточен близнак/, състояща се от
I-ви етаж със застроена площ от 57,60кв.м., състояща се от стая, хол, кухня и
антре, при съседи: отгоре - М.П.И., отдолу - мазе и двор и Г.и Р.Д., и на II-
ри етаж със застроена площ от 57.60кв.м. състояща се от стая, хол, кухня и
антре при съседи на етажа: отдолу - П.Х.И., отгоре – таван. Недвижимият имот е
оценен на 544500,00 лв., като е определена начална цена от 408375,00 лв.
Не е спорно ищецът И.С.М. ЕООД да е заявил участие в проданта с
вх.№1730/28,02,2014год. като от представеното
платежно нареждане от 26,02,2014 г. /л. 21/ се установява да е внесен задатък
по проданта в размер на 10% от обявената цена или 40837,50 лв.
От представения по делото
протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач от
05,03,2014 г. /л. 59 от и.д. 344/2013г./ по изпълнителното дело се установява,
че за купувач по проданта е бил определен ищецът „И.С.М.“ ЕООД, тъй като останалите наддавателни предложения са счетени
за невалидни.
С платежно нареждане от
12,03,2014 г. /л. 22/, ищцовото дружество е заплатило остатъка от продажната
цена в размер на 368162,50 лв.
С постановление за възлагане на
недвижим имот от 05,03,2014 г. /л. 19/,
имотът е бил възложен на ищеца.
С
платежно нареждане от 17,03,2014 г. /л. 112/, ЧСИ е превел по сметка на ТД НАП
София – офис Изток сумата от 68166.67 лв.-ДДС по чл.131 ЗДДС по изпълнителното
дело.
С платежно нареждане от
01,04,2014 г. /л. 24/, ищецът е заплатил по сметка на ПАМДТ Красно село данък
за придобиване на недвижим имот в размер на 8520,83 лв.
С платежно нареждане от
02,05,2014 /л. 23/, ищецът е превело по сметка на ЧСИ сумата от 600 лв., с
основание „доплащане ДДС издаване постановление“, изп.
дело N 20137800400344“.
С
платежно нареждане от 30,06,2014 г. /л. 110/, ответницата е превела на Столична
община, район „Красно село“, сумата от 25069.51лв. – дължими данъци за имота,
предмет на публичната продан.
С
платежно нареждане от 20,06,2014 г. /л. 111/, ответникът е превел по сметка на И.В.В. сумата от 68000,00 лв., с посочено основание посочено и.д. 344/13, длъжник М.О.Р.Е.И..
С решение с №18476/24.11.2014г.,
постановено по
гр.д. № 11701/2014 г. по описа
на СГС/стр.28/ по жалба на „Ф.И.“ ЕООД, постановление за възлагане от
05,03,2014г. по процесното изпълнително дело е отменено.
По делото е представена
неподписана нотариална покана /л. 11/, с която ищецът по делото „И.С.М.“ ЕООД е
поканил ответницата ЧСИ В.Л. да възстанови заплатените от него суми по проданта
в размер на 368162,50лв.-главница, 600,00лв.-доплащане, 40837,50лв.-задатък ,
както и платен местен данък за придобиване на имота 8520,83лв. Няма данни
същата да е връчена на ЧСИ, но от
представен отговор на съдебния
изпълнител /л. 12/, с който е отказано изплащане на платените суми, с
изключение на платеното ДДС в размер на 68166,67 лв. е видно да е получена от
ответника на 18,05,2015год.
С
искане за прихващане или възстановяване вх. № 1410-03-76/21,05,2015 на НАП /л.
113/, ЧСИ е поискал възстановяване на заплатеното ДДС.
С
акт за прихващане или възстановяване № П-22221415098373-004-001/05,10,2015 г.
/л. 114/ на ответницата е възстановено ДДС по публичната продан, в размер на
68166,67 лв. С платежно нареждане от 09,12,2015 г. /л. 116/, ответницата е
превела по сметка на „И.С.М.“ ЕООД сумата от 68166.67 лв. – възстановено ДДС.
С разпределение по
изпълнителното дело на присъединения взискател-
„П.С.**“ ООД е разпределена сума, в размер на 260106,23лв. Със съобщения,
изпратени на 19,03,2014г. /л. 109 и сл. от и.д. № 344/2013 г./, взискателите и
длъжника са уведомени за изготвеното разпределение.
С решение от 28,05,2014 г.,
постановено по ч.гр.д. № 7176/2013 г. по описа на СГС, АО., III-б състав е оставена без разглеждане жалба на „С.“ С.Л.,
в частта, с която се иска отмяна на порочни процесуални действия на ЧСИ по
допускането на привидния взискател/П.С.** ООД/ като
участник по изпълнително дело № 20148040400311 на ЧСИ В.Л., рег. № 780, както и
в частта, с която е предявен инцидентен установителен иск за установяване на
недействителност на договор за особен залог. Жалбата е оставена без уважение в
частта, с която се иска отмяна на разпределението по процесното изпълнително
дело.
По делото е представена искова
молба, с вх. № 4580/25,04,2014 г. /л. 29/, с която „С.“ С.Л.,
Испания е предявила иск, с правно основание чл. 464 от ГПК срещу „П.С.**“ ООД и
„М.О.Р.Е.И.“ ООД, за признаване за установено, че „П.С.**“ ООД няма вземане към
длъжника „М.О.Р.Е.И.“ ООД.
Представена е извадка от
електронната поща на адв. И.В. /л. 30/, видно от
която е съставено съобщение, адресирано до ответницата, с която последната се известява
за предявеният иск по чл. 464 от ГПК, с молба да не бъдат изплащани събрани по
делото суми. Препис от исковата молба е входиран при
ЧСИ Л. на 28,04,2014год.
С молба вх. № 5770/01.09.2014 г.
/л. 31/, „П.С.**“ ООД е заявил да бъдат изплатени разпределените му суми. С
платежно нареждане от 21.10.2014г. /л. 31/ по сметка на „П.С.**“
ООД е преведена сумата от 260106,23 лв.
С влязло в сила на
20,11,2015год. решение №9 от 20,01,2015 г. по т.д. № 67/2014 г. по описа на ОС
– гр. Плевен /л. 189/, потвърдено с решение № 243 от 05,10,2015 по в.т.д. №
167/2015 г. по описа на ВтАС /л. 197/ е признато за
установено, че не съществува вземане на „П.С.**“ ООД срещу длъжника „М.О.Р.Е.И.“
ООД по договор за заем от 15,07,2007 г. в размер на 880000,00 лв., както и че
договорът е нищожен като привиден. С решението е отхвърлен като неоснователен
предявеният иск за признаване за установено недействителността на договор за
особен залог от 31,01,2014 г., сключен между тези дружества.
Видно от удостоверение за
вписвания по името на длъжник в централния регистър на особените залози № 1188077/25,06,2018 г. /л. 204/, в ЦРОЗ, по партидата на длъжника „М.О.Р.Е.И.“
ООД, под № 2014022502299, е вписан договор за особен залог със заложен кредитор
„П.С.**“ ООД. Видно от опис № 1188076 към предходното вписване /л. 212/, предмет
на залога е цялото търговско предприятие на длъжника.
Видно
от удостоверение 1188080/25,06,2018 г. за вписване на определена сделка в ЦРОЗ
/ л. 210/, на 04,03,2014 г., заложният кредитор „П.С.**“ ООД е вписал
пристъпване към изпълнение.
От представените по делото
извлечения от търговския регистър /л. 91 и сл./ се установява, че „С.“ С.Л.е едноличен собственик на капитала на „И.С.“ ЕООД,
което от своя страна е едноличен собственик на капитала на ищецът „И.С.М.“ ООД.
Установява се също така, че „М.О.Р.Е.И.“ ООД е съдружник със „С.“ С.Л.в „К.Д.И.“ ООД, а с „П.С.**“
ООД в „И.Д.И.“ ООД.
По
делото са представени застрахователни полици №№ 212513220000001/22,02,2013г.,
212513220000002/25,02,2014г. и
212513220000003/24,02,2015 г. /л. 143-л.145/, сключени между „ДЗИ-Общо
застраховане“ АД и ответницата, с които се застрахова професионалната отговорност на частния съдебен
изпълнител за причинени неимуществени и имуществени вреди причинени на страните, другите участници в
изпълнителното производство и всички трети лица
от виновното неизпълнение на неговите задължения като частен съдебен
изпълнител, като периода на застрахователната
закрила е от 26,03,2013 до 25,03,2016г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи.
Предявени са искове с
пр.кв.чл.74, ал.1 от ЧСИ, вр.чл.45 от ЗЗД, вр.чл.441 от ГПК с искане за обезщетение на имуществени вреди от процесуално
незаконосъобразно действие на съдебния
изпълнител, както и на осн.чл.86 ЗЗД обезщетение за
забава за релевирания период от 18,05,2015год. до 18,04,2017год.
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите,
които неправомерно е причинил при изпълнение
на своята дейност като в чл.441 от ГПК
е предвидено отговорността на ЧСИ да е
при условията на чл.45 от ЗЗД от осъществено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Ето защо, за да бъде уважен предявения иск е необходимо да се
установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки–процесуално
незаконосъобразно принудително
изпълнение /действие или бездействие/, осъществено от ЧСИ при упражняване на възложените по закон
правомощия на съдебен изпълнител, наличие на пряка вреда, причинна връзка между деянието и
вредата и вина. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
В
процесната хипотеза процесуално незаконосъобразното действие на ответника е
обосновано с извършени нарушения при обявяването на купувач на недвижимия имот,
който е възложен не по най-високата предложена цена на публична продан, поради
което с влязло в сила решение постановление за възлагане на недвижим имот е
отменено. В резултат на отмяната на постановлението за възлагане за ищецът /на
когото е възложен недвижими имот/ е възникнало право да претендира платената
продажна цена. Поддържа незаконосъобразно ЧСИ да се е разпоредил с продажната
цена, въпреки, че по делото е бил уведомен за висящо производство по чл.464 от ГПК. Имуществените вреди, които претендира са формирани от платен задатък в размер на 40837,50лв., доплащане
в размер на 368162,50лв., доплащане ДДС 600,00лв. и платен местен данък по прехвърляне на имота в размер на 8520,83лв. /Противно на
становището в отговора на исковата молба сумата от 68166,67лв.-възстановено ДДС
не се претендира/.
Не е
налице спор по фактите настъпили в хода на
изпълнително производство с №20137800400344, инициирано по молба на взискателя С. С.Л.Испания
срещу длъжника М.О.Р.Е.И. ООД.
Относно
преценката на съдът налице ли са процесуално незаконосъобразни действия на
съдебния изпълнител следва да бъде съобразена задължителна съдебна практика
сочеща на липса на сила на присъдена нещо относно противоправно деяние
извършено от ЧСИ по решение постановено по жалба срещу действия на съдебния
изпълнител по реда на чл.435 от ГПК. Съгласно Решение № 238 от 30.01.2013 г. по гр. д. № 1668/2011 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г., Г.
К., ІІІ Г. О. на ВКС, съдът по деликтния
иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан
с това дали същите са обжалвани
и какво е решението по жалбата. Прието е с решението по жалба
срещу действия на частен съдебен
изпълнител да се формира сила на
пресъдено нещо по отношение съществуването
на потестативното право да се постанови
отмяната на изпълнително действие, но
не и по отношение
процесуалната законосъобразност на същото, което е преюдициално по отношение
ангажиране отговорността по чл.74 от ЗЧСИ.
В
конкретната хипотеза по обявление за
провеждане на публична продан на недвижим имот, находящ се в гр.София, район Красно сел,
ул.Подуево №15, в периода от 04,02,2014год. до 04,03,2014год. по изпълнителното дело са постъпили наддавателни
предложения с вх.№1730/28,02,2014год. от И.С.М. ЕООД, вх.№1767/04,03,2014год.
от П.С.** ООД и вх.№1779/04,03,2014год.
от Ф.И. ЕООД. От протокол за обявяване на наддавателни
предложения от 05,03,2014год. е видно наддавателно предложение депозирано от
ищеца за сума в размер на 409000лв., от П.С.** ООД за сума в размер на
411111,00лв. и от Ф.И. ЕООД за сума в
размер на 420000лв. На осн.чл.492, ал.1, изр.5
от ГПК за купувач е обявен наддавачът И.С.М. за продажна цена от 409000лв., а с
постановление от 11,03,2014год. ЧСИ Л. е
обявила за невалидно наддавателно предложение направено от Ф.И. ЕООД, с мотив към наддавателното
предложение да не е представено решение на едноличния собственик на капитала на дружеството за
участие в търга, а същото е представено допълнително. Настоящия състав намира обявяването за
невалидна офертата депозирана от Ф.И.
ЕООД да е незаконосъобразно. Липсва
законово изискване към наддавателното предложение да
е представено и решение за придобиване на
имота от собственика на капитала на дружеството. Дори и да е поставено такова условие, същото
следва да е оповестено в обявлението за провеждане на проданта, което в
конкретния случай липсва. От
гореизложеното се обосновава извод, че с обявяването на невалидност на офертата
на Ф.И. ЕООД /неправомерно /съдебния изпълнител е обявил за купувач,
респективно възложил имуществото не по най-високата предложена цена/заявена от Ф.И.
ЕООД/. Невалидността на офертата на П.С.** ООД е ирелевантно,
тъй като от посоченото лице не е депозирана жалба срещу постановлението за
възлагане. Ето защо и предвид
процесуално незаконосъобразно изпълнително действие и по жалба на правоимащото лице наддавача постановлението за възлагане е
отменено. В изпълнение на действащата редакция на чл.492, ал.3 от ГПК, ред.ДВ
бр.59/2007год. купувачът в едноседмичен
срок от приключване на проданта е
внесъл предложената цена след приспадане на задатъка в размер на
368162,50лв. на 12,03,2014год. Като допълнение следва да се посочи да е налице
и друго процесуално нарушение от страна
ЧСИ, тъй като видно от материалите по делото постановление за възлагане е
издадено на 05,03,2014год. при обявяване на купувача, а не съобразно
разпоредбата на чл.496, ал.1 от ГПК след внасяне на дължимата сума на
12,03,2014год.
С
отмяната на постановление на възлагане
отпада основанието за плащане на продажната цена и същата подлежи на връщане.
Относно преценката дали платената цена е вреда за ищеца, съдът съобрази
задължителната съдебна практика на ВКС, съгласно която прекия характер на вредата е налице когато вредоносния резултат е типична,
нормално настъпваща и необходима последица, адекватно следствие от увреждащото действие. Плащането на продажната цена от
купувача на публична продан след обявяването
му за купувач е пряка, обичайна последица от участието в проданта и
задължителна предпоставка за възлагане на имота, което съдът намира да е в
причинна връзка с процесуално незаконосъобразните действия на ЧСИ. В случай, че
публичното изпълнение е осъществено правомерно за ищеца не би възникнало
задължение за внасяне на продажната цена. Ето защо внесения задатък и остатък
от цената подлежи на връщане на купувачът или сума в размер на
40837,50лв.-задатък и 368162,50лв.-доплащане. Обжалването на постановлението за
възлагане не спира изпълнителното производство, поради което ЧСИ е пристъпил
към разпределение на постъпилите суми на осн.чл.460
от ГПК като жалбата срещу разпределението е оставена без уважение. В посочената
хипотеза пред ЧСИ не би съществувала процесуална пречка за предаване на сумите
по разпределението, но в конкретната хипотеза по делото са налице данни за
предявен иск по чл.464 от ГПК, за който съдебния изпълнител е изрично уведомен
на 28,04,2014год. Ето защо превеждане на сумата в размер на 260106,23лв. на
21,10,2014год. по молба на П.С.** ООД, е в нарушение на разпоредбата на чл.464,
ал.1, изр.2 от ГПК и доколкото искът по чл.464 от ГПК е предявен в 1 месечен
срок от разпределението, за което по делото са налице данни взискателят
–ищец по иска чл.464 ГПК да е уведомен на 27,03,2014год., чрез процесуален
представител/ съобщение за разпределение изх.№2152/19,03,2014год./.
По претенцията за сума
в размер на 600лв.-такси, съдът намира въпреки посоченото
основание в преводно нареждане от
02,05,2014год.-„доплащане ДДС издаване на постановление“, да се касае не
за ДДС, а такса начислена от ответника. Извод в тази насока се обосновава
с изложеното в отговора, сумата да съставлява такса по т.2 от
разпределението-такси по Тарифа към ЗЧСИ,
както и от акт за възстановяване на ДДС
от НАП, в който начисленото и внесено ДДС е в размер на 68166,67лв. Съдът намира внесената такса да е пряка
последица от процесуално незаконосъобразното поведение на ответника, поради
което като имуществена вреда подлежи на възстановяване.
По претенцията в размер на 8520,83лв.-данък за придобиване на имущество по чл.44, ал.1, вр.чл.45, ал.1, вр.чл.46,
ал.1, вр.ал./2/, т.1, вр.чл.47, ал.2 от Закона за
местните данъци и такси и съобразно чл.35, ал.2 от Наредбата на СО за определяне размера
на местните данъци дължимия данък определен в размер на 2.5% от цената, поради фактът, че ищецът не е придобил собствеността върху
недвижимия имот подлежи на възстановяване. За целта съществува специална
процедура по възстановяване на недължимо внесен данък по реда на ДОПК, поради
което за ищецът възниква вземане спрямо общината. Ето защо действително е
налице разходване на средства за заплащане на данък по прехвърляне на имота, но
с оглед установяване отмяната на придобивното
основание за ищеца възниква вземане за възстановянето
му, поради което не е налице вреда. Аргумент за този извод на съда е и
разпоредбата на чл.499, ал.1 от ГПК уреждаща последиците от съдебна евикция, когато
се установи длъжникът по изпълнението да не е бил собственик на имота, то купувачът има право да иска от
общината и държавата връщане на платените такси
по прехвърлянето.
Ето защо в
посочената част исковата претенция като неоснователна подлежи на отхвърляне.
По претенцията за
заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата от 418120,83лв., за периода от 18,05,2015год. до 18,04,2017год. за сума в
размер на 81691,50лв.
Отговорността на
ответника е деликтна, което означава, че ответникът е в забава от извършване на противоправното деяние –незаконосъобразно издадено постановление за възлагане като с
оглед имуществения характер на вредите , обезщетение за забава се дължи от
извършването на съответния имуществен разход, извършен в периода от 26,02,2014год до 02,05,2014год.,
за което и по арг. на чл.84, ал.3 от ЗЗД не е необходима покана. Ето защо претенцията за
лихва за периода от 18,05,2015год. до 18,04,2017год. е основателна. Размерът на
обезщетението за забава определен по реда на
чл.162 от ГПК е в размер на /върху 40837,50лв., 368162,50лв., и
600,00лв./е 80026,74лв., в който размер исковата претенция е основателна и
следва да бъде отхвърлена за разликата до предявения размер.
Изложените
от ответника доводи за свързаност между взискателят в изпълнителното производство –С.С.Л.- Испания и ищеца И.С.мотописта ЕООД, съдът намира да
са релевантни в случай, че по делото се установи недобросъвестност на
ищеца-упражняване на процесуални права с цел обогатяване на свързаните дружества,
каквито данни по делото няма. Неоснователно е и възражението за недопустимост
на производството по делото поради нарушение
от процесуалния представител на ищеца /адв.И.В./ на разпоредбата на чл.43, ал.3 и ал.5 от Закона
за адвокатурата и предвид представителство на свързани лица с противоположни
интереси. Този факт би могъл да ангажира дисциплинарната отговорност на
адвокат, но е ирелевантен относно представителната власт по смисъла на чл.32,
т.1 от ГПК.
По
разноските:
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които
съдът намира за доказани в размер на 19392,714лв. -д.т. от общо 19992,49лв.
Въпреки посочен в ИМ адв. хонорар по делото няма
данни за договорен и платен, поради което не се присъжда.
На осн.чл.78, ал.3
от ГПК и с оглед отхвърлената част от
исковата претенция на ответника се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 276,70лв. от общо 13835,00лв., от които 13830,00лв.-адв.
възнаграждение и 5,00лв.-СУ.
На ТЛП
–разноски не се дължат на осн.чл.78, ал.10 ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.А.Л.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***, действащ като ЧСИ с рег. №780, район на
действие Софийски градски съд да заплати
на „И.С.М.“ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес *** на осн.чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр.чл.45 от ЗЗД, вр.чл.441 от ГПК
сума в размер на 409600,00лв.-имуществени вреди, във връзка с
изпълнително дело №20137800400344, както и на осн.чл.86,
ал.1 от ГПК сума в размер на 80026,74лв., обезщетение за забава, за
периода от 18,05,2015год. до 18,04,2017год., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за горницата над 409600,00лв. до предявения размер
418120,83лв., както и за обезщетение за забава за разликата над 80026,74лв. до
предявения размер от 81691,50лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА В.А.Л., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, действащ като ЧСИ с рег.
№780, район на действие Софийски градски
съд да заплати на „И.С.М.“ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 19392,714лв.- разноски.
ОСЪЖДА „И.С.М.“ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати на В.А.Л., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 276,70лв.- разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
ТЛП Д.з. ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: