№ 720
гр. гр. Добрич, 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осемнадесети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Милена Ив. Хараламбиева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500543 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по
частна жалба вх.№13877/10.08.2022г. от Н. АНГ. Н. с ЕГН ********** от
гр.В., ищец по гр.д.№1213/2022г. по описа на Районен съд -Добрич, срещу
определение №1901/09.08.2022г. по същото дело, с което производството по
иска му по чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ срещу Районен съд-Варна е прекратено
поради родова неподсъдност и на основание чл.104, т.4 от ГПК изпратено по
компетентност на Окръжен съд -Варна.
С доводи за неправилност и незаконосъобразност се настоява за отмяна
на определението. Счита за неправилна преценката на районния съд за
наличие на предпоставките за разглеждане на делото от Окръжен съд –Варна,
тъй като има влязъл в сила съдебен акт на Апелативен съд-Варна, с който
делото е изпратено на Районен съд-Добрич и при увеличение на исковата
претенция делото следва де се разгледа от Окръжен съд-Добрич и тъй като
ако имало въззивно обжалване, то щяло да се разглежда от ОС-Добрич.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК с начало 10.08.2022г.,
когато е потвърдено получаването на електронното съобщението за връчване
на обжалвания акт, от процесуално легитимирано лице с правен интерес да
иска отмяна на обжалваем съдебен акт по подсъдността и е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:
Гр.д.№1213/2022г. на РС-Добрич е образувано по предявен от Н. АНГ.
1
Н. от гр.Варна срещу Районен съд-Варна иск по чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ за
сумата от 1.00лева , част от сумата от 5002лева, обезщетение за
неимуществени вреди от забавено правосъдие-неразумен срок за разглеждане
на ч.гр.д.№12485/2020г. на РС-Варна.
Първоначално искът е предявен пред Варненски районен съд, местно и
родово компетентен по правилото на чл.7, ал.1 от ЗОДОВ, който съд
съобразно правилото на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като е ответник по иска, го е
изпратил по компетентност на РС-Девня. Компетентността на РС-Добрич да
разгледа спора е разпоредена от съд по реда на чл.23, ал.3 от ГПК с
определение №224/19.04.2022г. по ч.гр.д.№168/2022г. на АпС-Варна, т.е.
поради изчерпване на възможността за формиране на съдебен състав от
останалите районни съдилища, попадащи в съдебния район на Варненски
окръжен съд, предвид отстраняване на съдиите от делото.
Преди размяната на книжа по реда на чл.131 от ГПК, с молба вх.
№13493/03.08.2022г./л.125 от делото на РС-Добрич/ ищецът е изменил по
размер претенцията си /без да са променени фактическите обстоятелства/ като
я е увеличил от 1.00лева на сумата от 25 100лева. Добричкият районен съд,
преценявайки, че са налице условията на чл.214, ал.1 от ГПК, с
№1901/09.08.2022г. е допуснал увеличението на претенцията на ищеца за
неимуществени вреди, прекратил производството поради родова
неподсъдност и на основание чл.104, т.4 от ГПК е препратил делото по
компетентност на Окръжен съд -Варна.
Определението е правилно.
С оглед приетото от районния съд изменение /увеличение на размера/,
искът за неимуществени вреди от деликт по ЗОДОВ се явява предявен за
сумата от 25 100лева. Допуснатото увеличение на размера на иска за
имуществени вреди е довело до промяна на родовата подсъдност съобразно
правилата на чл.103-104 от ГПК, при което Добричкият районен съд няма
право да разгледа и реши делото, а е длъжен да го прекрати при себе си и да
го препрати на компетентния окръжен съд/вж. решение №61/01.02.2016г.па
д.3682/2015г.на ВКС, второ търговско отделение/. Принципно компетентният
съд, т.е. съдът , който е овластен от закона с правомощието да разгледа и
реши спора, се определя по правилата на местната подсъдност, която
разпределя делата между многото РС и ОС съобразно връзката на делото с
2
района на съответния РС или ОС/чл.105 и сл. от ГПК/, и която предпоставя
определянето на родова подсъдност, чрез която се разпределят делата между
районните и окръжните съдилища като първа инстанция /чл.103 и 104 от
ГПК/, и по правилата на функционалната, която определя правосъдните
функции на различните инстанции – първа, въззивна и касационна. С нормата
на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е регламентирана специална изборна местна
подсъдност на исковете за обезщетение на вреди от деликти по ЗОДОВ, т.е.
иск за вреди от деликт по ЗОДОВ е родово подсъден на районния или
окръжния съд съобразно цената му и се предявява пред този районен или
окръжен съд, в района на който е мястото на увреждане или постоянният
адрес/седалището на увредения. Както беше посочено по-горе, в случая
първоначално искът е бил предявен пред Варненски районен съд. С оглед
правилото на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като сезирания районен съд е ответник
по иска, местно и родово компетентен да разгледа иска е бил най-близкия до
Районен съд-Варна районен съд. Правомощието на Добричкият районен съд
да разгледа и реши спора произтича от правилото на чл.23, ал.3 от ГПК за
определяне на равен по степен съд поради наличие на уважителна причина за
неразглеждане на делото от местно и родово компетентния съд.
Разпоредената от съд подсъдно по правилото на чл. 23, ал. 3 ГПК несъмнено
предпоставя и правомощието на Добричкият окръжен съд като въззивна
инстанция, но не и да разгледа предявения иск за обезщетяване на вреди от
деликт по ЗОДОВ след изменението му като първа инстанция. След
изменение на иска по правилата на местната подсъдност на чл.7, ал.1 от
ЗОДОВ и на родовата по чл.104, ал.4 от ГПК, компетентен да разгледа иска
по чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ се явява Варненския окръжен съд, тъй като е налице
предвидената от специалното правило на чл.7, ал.1 от ЗОДОВ връзка с района
на този съд- вредите са причинени в района на Варненски окръжен съд,
местоживеенето на ищеца е в гр.Варна, а и специалният закон не дава
възможност на ищеца за избор на подсъдност въобще, а само по посочените с
нормата на чл.7, ал.1 от ЗОДОВ два критерия. И по общото правило на чл.105
от ГПК, съобразно критерия седалище на ответника, разглеждането на делото
е в компетентността на същия окръжен съд.
По тези съображения обжалваното определение за препращане на
делото за разглеждане от Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено.
С гореизложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1901/09.08.2022г. по гр.д.
№1213/2022г. по описа на Районен съд -Добрич, с което производството по
иска на Н. АНГ. Н. с ЕГН ********** от гр.Варна по чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ
срещу Районен съд-Варна за сумата от 25 100лева обезщетение за
неимуществени вреди е прекратено поради родова неподсъдност и на
основание чл.104, т.4 от ГПК изпратено по компетентност на Окръжен съд -
Варна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в седмичен срок от
съобщаването му при условията на чл.274,ал.3 във връзка с чл. 280,ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4