№ 216
гр. Велико Търново , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000322 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 96 от 20.07.2020г. по т.д. № 234/ 2019г. по описа ОС-
Плевен е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Б.и-91“ ООД-
гр.Севлиево срещу ЗКПТУ „Златен клас“-с.Ставерци, обл.Плевен иск за
предаване на осн.чл.79 ал.1 ЗЗД на ищеца „Б.и-91“ ООД 333,18 тона пшеница
с цена 250 лв. за тон, на основание устен договор за доставка на
селскостопанска продукция-1800 тона пшеница, отразен в издадена фактура
№ 10228 от 02.09.2019г. Осъдено е „Б.и-91“ ООД-гр.Севлиево да заплати на
ЗКПТУ „Златен клас“-с.Ставерци на осн.чл.78 ал.3 ГПК направените по
делото разноски в размер на общо 8254,24 лв.
Против този съдебен акт в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от „Б.и-91“ ООД-гр.Севлиево чрез адв.Г.Б.. Счита решението
за неправилно като постановено в несъответствие с материалния закон и
установената фактическа обстановка и отношенията между страните, при
1
неправилно превратно интерпретиране на приетите по делото доказателства.
Счита за неправилен извода на ОС-Плевен, че ищецът е неизправна страна по
договора за покупко-продажба на пшеница 1800 тона при цена 250 лв./тон от
02.09.2019г. поради неизпълнение на задълженията му по чл.200 ал.1 ЗЗД да
плати цената и получи на падежа пшеницата, предмет на договора. Счита, че
съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото писмени
доказателства и въз основа на това е направил погрешни правни изводи за
неоснователност на предявения иск. Счита, че неправилно съдът е приел, че
ответникът е доказал по безспорен начин, че пшеницата, предмет на договора,
е реколта 2018г., като този му извод, основан на друга фактура от
12.09.2019г., заключението на ССЕ за разлика в цената на пшеницата реколта
2018г и 2019г. и показанията на св.Ц., е в пълно противоречие със събраните
по делото доказателства. Счита, че е ирелевантно за спора коя реколта е
пшеницата, предмет на договора, тъй като предметът на престацията е родово
определен и като така продавачът може да изпълни с която и да е година
реколта пшеница, стига тя да е от средно качество. Счита за неправилен
извода на съда, че от датата на съставяне на фактурата-02.09.2019г. и от
посочения в същата падеж, може да се заключи, че получаването на стоката е
било уговорено да е в датата на издаване/падежиране на фактурата с
позоваване на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДДДС, която не гласяла нищо
подобно. Неправилно съдъэт не бил дал вяра на показанията на св.Ц.-лицето,
водило прегтоворите по сключване и изпълнение на сделката, и на св.Й. А..
Изводите на съда не се подкрепяли и от показанията на св.Т. И.. Неправилен
бил и изводът на съда, че щом между 02. и 04.09.2019г. от същия склад е
изнасяна пшеница, то тя е била с добро качество и не е била обгазявана, като
сочи, че с кантарните бележки се установява само, че е изнесена пшеница от
склада, колко и на коя дата, но не опровергават факта, че пшеницата е била
обгазена поради наличието на жива зараза. Неправилен бил и изводът на съда
за липсата на точно изпълнение от страна на ищеца на задължението му за
заплащане на цената по сделката, тъй като липсва възражение от страна на
продавача в този смисъл, а е недопустимо съдът да формулира възражения в
защита на ответника, освен това липсвала уговорка за авансово плащане на
цялото количество пшеница и предвид на това съдът е следвало да приложи
разпоредбата на чл.200 ал.2 ЗЗД. Неправилно съдът бил приел, че е налице
изявление на продавача за разваляне на договора, при липса на такова
2
твърдение от страна на ответника, че с издаденото към ищеца кредитно
известие е направил изявление за радваляне на договора. Счита, че
ответникът е върнал на ищеца цената на непредадената продукция пшеница е
само понеже се е отказал да престира до размера на платеното количество
родово определени вещи, с които е разполагал на склад. Освен това сочи, че
правото да развали договора има само изправната страна, а от
доказателствата по делото се установявало, че продавачът не е изправна
страна по договора, поради което няма право да развали същия. Моли
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалвоното
решение на ОС-Плевен и да уважи предявения иск за предаване на 333,18
тона пшеница. Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отоговор на въззивната жалба
от ответника по нея ЗКПТУ „Златен клас-Ставерци“-с.Ставерци, обл.Плевен
чрез пълномощника адв.В.Ковачев. Счита жалбата за неоснователна по
изложени за това доводи и моли като такава да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение като правилно и законосъборазно да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
3
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и
недоказаността на предявения иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът
намира същите за неоснователни.
Оплакването, че е неправилен изводът на ОС-Плевен, че ищецът е
неизправна страна по договора за покупко-продажба на пшеница 1800 тона
при цена 250 лв./тон от 02.09.2019г. поради неизпълнение на задълженията му
по чл.200 ал.1 ЗЗД да плати цената и получи на падежа пшеницата, предмет
на договора, е неоснователно. Страните по делото са сключили устен договор
за продажба на 1800 тона пшеница с цена 250 лв. за 1 тон /на обща стойност
450000лв./, което се установява от изявленията им и от приложената като
доказателство по делото фактура № 10228 от 02.09.2019г. Като дата на падеж
във фактурата е посочена датата на издаване на фактурата-02.09.2019г., а
намин на плащане-по сметка, сума за плащане-450000лв. Като дата на
получаване на стоката е посочена също датата 02.09.2019г. Съгласно чл.327
ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
В случая-на 02.09.2019г., тъй като датата на издаване на документа, както и
датата на предаване на стоката е посочена 02.09.2019г. В този смисъл е
неоснователно и оплакването, че е неправилен изводът на съда, че от датата
на съставяне на фактурата-02.09.2019г. и от посочения в същата падеж, може
да се заключи, че получаването на стоката е било уговорено да е в датата на
издаване/падежиране на фактурата. На тази дата-02.09.2019г. е заплатена от
купувача само частично сумата 225000лв., като друга част от сумата-121160
лв. е преведена по сметка на кооперацията на 16.09.2019г., с което не е
заплатена изцяло договорената сума. Видно от приложените товарителници,
част от договореното количество пшеница, съответстващо на платената
първоначално сума, е получена от купувача, като същият е предприел
извозването й от склада на ответната кооперация, не на датата 02.09.2019г., а
за периода от 19.09.2019г. до 25.09.2019г. Т.е. налице е неизпълнение-
4
неточно изпълнение на задълженията на купувача да заплати стоката и
получи същата в уговорения срок-този, посочен във фактурата, което прави
същия неизправна страна по договора, както правилно е прието от ОС-
Плевен.
Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е
интерпретирал събраните по делото писмени доказателства и въз основа на
това е направил погрешни правни изводи за неоснователност на предявения
иск, е неоснователно.ОС-Плевен подробно и обстойно е обсъдил и преценил
поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,
направил е правилни изводи какви обстоятелства се установяват с тях, и въз
основа на това-правилни правни изводи за неоснователност на предявения
иск.
Оплакването, че неправилно съдът е приел, че ответникът е доказал по
безспорен начин, че пшеницата, предмет на договора, е реколта 2018г., като
този му извод, основан на друга фактура от 12.09.2019г. с купувач ищцовото
дружество, заключението на ССЕ за разлика в цената на пшеницата реколта
2018г и 2019г. и показанията на св.Ц., е в пълно противоречие със събраните
по делото доказателства, е неоснователен. Действително, във фактурата,
цитирана по-горе, не е посочено реколта от коя година е договореното за
продажба количество пшеница-2018г. или 2019г. Видно обаче от
приложеното уведомително писмо № 479 от 24.09.2019г. на „Б.и-91“ ООД до
ответната кооперация, в него изрично е посочено, че кооперацията е продала
на ищцовото дружество 1800 тона пшеница реколта 2018г. по 250 лв. на тон,
на стойност 450000лв., която сделка е сключена на 02.09.2019г., за което е
издадена фактура № 10228 от тази дата. Предвид това признание на ищцовата
страна относно определеността на стоката като такава реколта 2018г., както и
с оглед заключението на вещото лице, изготвило експертизата, че фактурата с
№ 10228 от 02.09.2019г. е осчетоводена при ищеца като покупка на пшеница
реколта 2018г., налага безспорния извод, че договорът между страните е с
предмет продажба на пшеница точно реколта 2018г.
Становището, че е ирелевантно за спора коя реколта е пшеницата,
предмет на договора, тъй като предметът на престацията е родово определен
и като така продавачът може да изпълни с която и да е година реколта
5
пшеница, стига тя да е от средно качество, е несъстоятелно. Договорът между
страните е сключен за продажба на точно определена по вид, година на
реколта и единична стойност стока, като определящо тази единична цена е
именно единият от признаците на стоката-коя година е реколта пшеницата-
2018г. или 2019г. Видно от заключението на вещото лице, изготвило
експертизата, както и от другите приложени писмени доказателства /вкл.
фактула от 12.09.2019г., също с купувач „Б.и-91“ ООД, но на пшеница
реколта 2019г./, е, че е налице съществена разлика в цената на пшеница
реколта 2018г. и тази, реколта 2019г.-около 30 лв. на тон. Предвид на това,
макар и пшеницата да е родово определена вещ, не е ирелевантно
обстоятелството за каква точно по вид /реколта коя година/ на каква
единична цена са се договорили страните, тъй като това е съществен елемент
от договора за продажба.
Оплакването, че неправилно съдът не бил дал вяра на показанията на
св.Ц.-лицето, водило прегтоворите по сключване и изпълнение на сделката, и
на св.Й. А., е неоснователно. ОС-Плевен правилно не е кредитирал
показанията на св.Ц., с оглед нейната обвързаност с ищцовото дружество, и
предвид на това-заинтересованост, и при наличието на писмени
доказателства-цитираното по-горе уведомително писмо, в което е
обективирано признание на ищеца, че предмет на продажбата е пшеница
реколта 2018г.
Становището, че изводите на съда не се подкрепяли и от показанията
на св.Т. И., е също несъстоятелно. Съдът е основал своите фактически
констатации и правни изводи не само на показанията на св.Т.И., а и на
останалите събрани по делото писмени и гласни докозателства, като ги е
преценил в тяхната съвкупност, а не изолирано.
Оплакването, че е неправилен изводът на съда за липсата на точно
изпълнение от страна на ищеца на задължението му за заплащане на цената
по сделката, тъй като липсва възражение от страна на продавача в този
смисъл, а е недопустимо съдът да формулира възражения в защита на
ответника, освен това липсвала уговорка за авансово плащане на цялото
количество пшеница и предвид на това съдът е следвало да приложи
разпоредбата на чл.200 ал.2 ЗЗД, е неоснователно. Съдът е длъжен да обсъди
6
всички факти от значение за спора по делото, което е и сторил, установявайки
при това неизпълнение на задължението на купувача. Освен това, в отговора
на исковата молба се съдържа възражение на ответника за неточно
изпълнение на договора от страна на купувача-„изпаднал в закъснение, като
се явил 20 дни след плащането в складовете на кооперацията“ за получаване
на стоката. Съдът е приложил именно разпоредбата на чл.200 ал.2 ЗЗД, като
се има предвид, че плащания над 10000лв. се извършват по банков път, т.е.
купувачът следва да плати цената /съгласно фактурата, обективираща
договора между страните/ и да получи стоката на 02.09.2019г.
Оплакването, че неправилно съдът бил приел, че е налице изявление
на продавача за разваляне на договора, при липса на такова твърдение от
страна на ответника, че с издаденото към ищеца кредитно известие е
направил изявление за радваляне на договора, е неоснователно. Както вече бе
посочено, съдът е длъжен да обсъди всички доказателства, какви
обстоятелства се установяват от тях и тяхното значение за спора, като въз
основа на това направи правните си изводи. Правилно е прието от ОС-
Плевен, че връщането на сумата от 83295 лв.-стойността на останалото
неполучено от ищеца количество пшеница, представлява изявление на
продавача за прекратяване на облигационната връзка-за частично разваляне
на договора, с оглед неточното изпълнение на задълженията на купувача-
неплащане и неполучаване на стоката в уговорения срок. Фактът, че
ищцовото дружество държи по своя сметка тази сума, съответстваща на
претендираните от него с настоящата искова претенция 333,18 тона пшеница,
реколта 2018г., и не я върнало обратно на кооперацията или депозирало по
нарочно открита за това сметка, е равнозначен на съгласие от негова страна
на отправеното от продавача предложение за прекратяване на облигационната
връзка, обективирано във връщане на тази сума на купувача с превеждането й
по негова сметка. Становището, че правото да развали договора има само
изправната страна, а от доказателствата по делото се установявало, че
продавачът не е изправна страна по договора, поради което няма право да
развали същия, е също несъстоятелно с оглед изложеното по-горе.
Продавачът е държал на склад при себе си стоката, като е имал готовност да я
предаде на купувача на датата 02.09.2019г. Твърденията на ищеца, че е имало
вредители по пшеницата, поради което не е превозил същата от склада на
7
продавача до собствената си база, тъй като се налагало обгазяване на зърното,
не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Приложените в тази
насока документи са частни такива, издадени от ищеца, удостоверяващи
изгодни за него факти, и предвид на това не се ползват с доказателствена
сила. Приложените 2 бр. анализни свидетелства /оспорени от ответника/ са
издадени от „Б.и-91“ ООД на 29.08.2019г., като в тях е посочено-пшеница
1200 тона, съответно-пшеница 1000 тона, с.Ставерци, ЗКПТУ „Златен клас“,
жива зараза-много, като документът съдържа само подпис на лаборант към
ищцовото дружество. Как, от кого, от къде са взети тези проби, липсват
данни, няма подпис на лице, представляващо кооперацията, че такива проби
са взети именно от тяхна пшеница и то от реколта 2018г. Приложения
протокол № 1838 от 02.09.2019г. , издаден от „Агрогаз консулт“ ООД за
извършена фумигация на 2000 тона пшеница, също не може да установи
безспорно, че такав е извършена и то в сладове на ответната кооперация , тъй
като документът съдържа само подписи на възложител-М. Б.а, изпълнител-Т.
Т. и съхранител-Т. Н., лице, което няма представителна власт досежно
кооперацията. Освен това, оспореното съдържание и дата на документа се
опровергават от показанията на св.В., на длъжност охранител към „Орел
2006“, който на тази дата е бил на смяна /видно от приложените графици/ и
който излага, че на тази дата не е идвала фирма да обгазява, защото това била
сложна процедура и се искало разрешение на ръководството за това. Св.В.
излага, че не имало никави табели на склада за обгазяване. Показанията му
кореспондират с тази на св.Т. И., който на същата дата е получил от скада на
кооперацията също пшеница реколта 2018г., транспортирана до пристанище
Варна, където преминала международен контрол за качество и не бил
установен никакъв проблем с вредители. С оглед горното, неоснователно е и
оплакването, че е неправилен и изводът на съда, че щом между 02. и
04.09.2019г. от същия склад е изнасяна пшеница, то тя е била с добро
качество и не е била обгазявана, като сочи, че с кантарните бележки се
установява само, че е изнесена пшеница от склада, колко и на коя дата, но не
опровергават факта, че пшеницата е била обгазена поради наличието на жива
зараза. Предвид изложенотое неоснователно и оплакването, че неправилно
съдът не бил дал вяра на показанията на св.Ц.-лицето, водило прегтоворите по
сключване и изпълнение на сделката, и на св.Й. А.. ОС-Плевен правилно не е
кредитирал показанията на св.Ц., с оглед нейната обвързаност с ищцовото
8
дружество, и предвид на това-заинтересованост, и при наличието на писмени
доказателства-цитираното по-горе уведомително писмо, в което е
обективирано признание на ищеца, че предмет на продажбата е пшеница
реколта 2018г., както и показанията на св.Алексиев, които не се потвърждават
от цитираните по-горе частни документи, и са в противоречие с показанията
на св.В. и Т.И., които се допълват.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск
е неоснователен.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото следва жалбоподателят да заплати на
ответника по жалба направените по делото разноски пред въззивната
инстанция за адв.възнаграждение в размер на 7200 лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96 от 20.07.2020г. по т.д. № 234/ 2019г. по
описа ОС-Плевен.
ОСЪЖДА „Б.и-91“ ООД със седалище и адрес на управление:
гр.Севлиево, ул.“Гочо Москов“ № 2А, ЕИК *********, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“Грлаф Игнатиев“ № 52-54, ет.3, ап.14, да заплати на ЗКПТУ
„Златен клас-Ставерци“ със седалище и адрес на управление: с.Ставерци,
обл.Плевен, ЕИК *********, сумата 7200лв., представляваща направени пред
въззивното производство разноски за адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10