Р Е Ш Е Н И Е
№…………../15.01.2019г.
гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито съдебно заседание на пети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа докладваното от съдията т.д.№
354 по описа за 2018 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Б.П.”
ЕООД, с която срещу „Т.Т.“ ЕООД са предявени кумулативно съединени искове,
както следва: с правно основание чл. 327 ТЗ за сумата от 74 417,73 лева – цена
на доставено гориво съгласно фактури № **********/19.06.2017г.,
**********/26.06.2017г., **********/30.06.2017г., **********/03.07.2017г.,
**********/10.07.2017г., **********/17.07.2017г., **********/24.07.2017г.,
**********/31.07.2017г., **********/07.08.2017г., **********/14.08.2017г.,
**********/21.08.2017г., **********/28.08.2017г., **********/31.08.2017г.,
**********/04.09.2017г., **********/11.09.2017г. и **********/18.09.2017г., на основание чл. 92,
ал.1 ЗЗД сумата от 1629,75 лв. – неустойка за забава считано от падежа на всяко
едно от задълженията формиращи главницата до 12.10.2017г., ведно със законната
лихва считано от 31.10.2017г. до
окончателното изплащане на вземанията.
С исковата молба ищецът твърди, че на 25.06.2013г. е
сключил Договор №48 за покупко-продажба на горива с „Т.Т.” ЕООД, със срок на
действие до 31.12.2013г. и автоматично продължаване на договора при липса на
изрично уведомяване на някоя от страните, че не желае продължаване на
действието му. Твърди, че с договора страните са се споразумели, количествата
гориво да се определят на база отделни зареждания от страна на купувача,
съгласно предоставен от него списък на МПС, които имат право да купуват гориво
по договора. Всяка продажба следва да се удостоверява с издаване на фискални
бонове, които продавача да прилага към и описва в издаваните от него фактури.
Количеството на зареденото гориво се удостоверява при всяко зареждане с подпис
от водача на МПС върху фискалния бон и в опис, в който се посочват трите имена,
номерът на МПС, количеството заредено гориво и номерът на фискалния бон.
Продажната цена на горивата се определя съгласно обявените цени на колонката
към датата на натоварване на горивото, намалена с търговска отстъпка 0,20 лв.
на литър при 15ºC, вкл. ДДС, а плащането на дължимата продажна цена се
извършва по банков път на датата, посочена като падеж в съответната фактура.
Въз основа на сключеният договор били извършени множество продажби на горива,
за които са съставени процесните фактури, подписвани от представител на
купувача, получавани и осчетоводявани от купувача. За закупените горива
купувачът не е заплатил дължимата цена на падежа. На 14.07.2017г. ответникът е
заплатил по банков път сумата от 10 000лв., а на 04.09.2017г. е заплатил отново
по банков път сумата от 15 000,00 лв. След плащания остава непогасена главница
за цената на горивата в размер на 74 417,73 лв. За забавеното изпълнение да се
плати цената, ответника дължи и предвидената съгласно договора неустойка в
размер на ОЛП +12%, изчислена на база 360 дни годишно върху дебитното салдо на
купувача в края на всеки календарен ден, считано от датата на падежа или общо
1629,75 лева. По изложените съображения се иска осъждането на ответника да
заплати сумите, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете
и разноските за производството.
Ответникът депозира отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че фактурите не са
подписани от управителя на ответното дружество. Счита, че от представените по
делото доказателства не се установява доставката на горива в претендираните от
ищеца размери. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на
претендираните от ищеца суми с недължимо платени за периода 2014г. – 2016г. и
полагащите се за 2017г. търговски отстъпки в размер на 47 741,50 лв. Твърди, че
в продажната цена на горивата е включена отстъпка в по-малък от предвидения по
договора размер. Така фактурите за периода са съставени при условията на грешка
в пресмятането, поради което подлежат на поправяне, а сумите по тях, платени в
повече като недължими, подлежат на връщане от ищеца.
В срока по чл. 372 от ГПК ищеца депозира допълнителна
искова молба, с която посочва, че фактурите са подписани за ответното дружество
не от управителя, а от представител с изрично пълномощно Г.Д.. Предвидената
търговска отстъпка се дължи при спазване на условията на чл.6.1. от договора,
които в случая не били изпълнени, а именно: изпълнение на задължението за
заплащане на цената точно и в срок. Посочва още, че съгласно чл.7.4. от
договора продавачът при промяна на пазарните условия имал право да извършва
промени по чл.7.1. и чл. 7.3. от същия, поради което и през действие на
договора търговската отстъпка се е променяла, за което ответното дружество е
уведомено чрез посочване на размера на отстъпката във фактурата и по имейл. „Т.Т.”
ЕООД не е възразил срещу размера на отстъпката. Поради това ищецът счита, че
възражението на ответника за грешка в пресмятането е неоснователно и съставлява
злоупотреба с право. В условията на евентуалност ищеца прави възражение за
давност като счита евентуалното насрещно вземане за погасено. Възразява срещу
направеното възражение за прихващане от страна на ответника, поради това че
вземането на „Т.Т.” ЕООД за търговска отстъпка не е изискуемо и ликвидно.
В срока по чл. 373 от ГПК ответника депозира
допълнителен отговор на искова молба, с който поддържа направените възражения с
отговора на исковата молба и оспорва направените от ищеца с допълнителната
исковата молба такива. Счита, че фактурите не са подписани от надлежно упълномощен
представител на „Т.Т.” ЕООД. Посочва, че единствено условие за начисляване на
търговска отстъпка е било това продажната цена да се заплаща по банков път и че
това условие е било изпълнено. Падежът на задълженията не е датата на издаване
на фактурите, тъй като такъв падеж не е уговарян от страните. В тази връзка
посочва, че практиката в търговските му отношения с ищеца е продажната цена по
фактурите да се заплаща в седемдневен срок от издаване на фактурата, евентуално
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 303а, ал.3 ТЗ. Оспорва
възражението за изтекла погасителна давност, както се позова на разпоредбата на
чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която прихващане може да се извърши и с вземане
погасено по давност.
В първото заседание по делото ответникът твърди и
допълнително плащане на част от задълженията в размер на 15 000.00 лева, чрез
трето лице „В.П.“ЕАД и възражението на
ищеца за липса на предпоставките за извършване на прихващане.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
Между страните не е спорно, че на 25.06.2013г сключват Договор №48 за покупко-продажба на горива със
срок на действие до 31.12.2013г. и автоматично продължаване на договора при
липса на изрично уведомяване на някоя от страните, че не желае продължаване на
действието му. Съгласно договора количествата гориво да се определят на база
отделни зареждания от страна на купувача, съгласно предоставен от него списък
на МПС, които имат право да купуват гориво по договора (чл.8.1). Всяка продажба
следва да се удостоверява с издаване на фискални бонове, които продавача да
прилага към и описва в издаваните от него фактури (чл.8.2). Количеството на
зареденото гориво се удостоверява при всяко зареждане с подпис от водача на МПС
върху фискалния бон и в опис, в който се посочват трите имена, номерът на МПС,
количеството заредено гориво и номерът на фискалния бон (чл.8.3). Продажната
цена на горивата се определя съгласно обявените цени на колонката към датата на
натоварване на горивото, намалена с търговска отстъпка 0,20 лв. на литър при
15ºC, вкл. ДДС. Отстъпката е валидна при спазване условията на чл. 6.1
(така чл.7.1), Съгласно чл. 6.1 плащането на дължимата продажна цена се
извършва по банков път. Купувачът се съгласява при забава в плащане да дължи
неустойка в
размер на ОЛП плюс 12 % ( основен лихвен процент плюс дванедесет пункта), изчислена
на база 360 дни годишно върху дебитното салдо на Купувача в края на всеки
календарен ден, считано след датата на падеж. А съгласно чл.7.4 от договора
продавачът си запазва правото, при промяна на пазарните условия (цени,
търговски отстъпки, транспортни такси и други) за покупко-продажба в страната,
да извършва промени по чл. 7.1 и чл. 7.3 от договора, като уведомява за това
купувача незабавно в писмен вид.
Договорът
е частен диспозитивен документ, на който е даден вид, че е подписан за ищеца и
за ответното дружество. При липса на доказателства установяващи
неавтентичността му, той обвързва страните с правата и задълженията по него.
Договорът разкрива характеристиките на рамково споразумение. То не е пълно, тъй
като с него не са уговорени конкретните количества гориво, което ще бъде
закупено, нито конкретната цена, която ще бъде заплатена за него. Не обективира и съгласието на страните относно
падежа на отделните задължения, а само случите когато падежа настъпва в
неприсъствен (почивен или празничен) ден – така чл.6.2. След като рамковото
споразумение не съдържа всички условия на договорните отношения, тяхното
попълване съдът извлича от конкретните (отделните) договорни отношения сключени
между страните.
Видно
от фактурите към исковата молба (фактури № № **********/19.06.2017г., **********/26.06.2017г.,
**********/30.06.2017г., **********/03.07.2017г., **********/10.07.2017г.,
**********/17.07.2017г., **********/24.07.2017г., **********/31.07.2017г.,
**********/07.08.2017г., **********/14.08.2017г., **********/21.08.2017г.,
**********/28.08.2017г., **********/31.08.2017г., **********/04.09.2017г.,
**********/11.09.2017г. и
**********/18.09.2017г), всяка една от тях съдържа данни за
конкретното количество закупено гориво, продажната му цена, падежа на
задължението (дата на издаване на фактурата), данните за начислената търговска
отстъпка и ДДС.
Приемането
на фактурите и условията по тях се оспорва от ответника с възражение, че
служителят подписал ги за ответното дружество е действал през представителна
власт, тъй като издаденото му пълномощно е за конкретни правни сделки и
субекти, сред които процесните фактури не са.
Възражението
за действия без представителна власт съдът намира за неоснователно, тъй като трайна и непротиворечива е практиката на
ВКС (виж решение № 30/08.04.11 г. по т. д. № 416/10 г. на ВКС, І т.о., решение
№ 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение 44 от
31.03.2009 г. по т. д. 447/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 202 от 06.02.2012
г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 18 от 04.04.2014 г. по т.
д. № 24/2013 г., Т. К., І Т. О. и други), че разпоредбата на чл. 301 ТЗ
установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без
представителна власт сделка, ако не се противопостави веднага след узнаването
й. Фактът на узнаването се доказва с включването на фактурите в дневниците за
покупки на дружеството и разменената кореспонденция между страните, ответникът
е използвал и данъчен кредит за всички процесни фактури. Отделно от това ответникът
не твърди и не доказва противопоставяне на извършените от негово име действия
без представителна власт.
Съгласно заключението на ССЕ всички процесни фактури
са отразени в дневниците за продажби на от „Б.П.“ ЕООД и дневниците за покупки
на „Т.Т.“ ЕООД. Съгласно представените от ищеца счетоводни регистри след
приспадане на извършените плащания от „Т.Т.“ ЕООД по фактури 4649/12.06.2017г и
4660/19.06.2017г остава непогасен остатък в размер на 74 417, 73 лева. От
представените справки от счетоводството на „Т.Т.“ ЕООД, вещото лице установява,
че са осчетоводени като платени още 19 841,33 лева по процесните фактури,
което плащане не е отразено в счетоводството на ищеца. Въпреки това, вещото
лице посочва, че и при двете дружества е осчетоводено непогасено задължение на
ответника към ищеца, като в едното счетоводство то е в размер на 74 417.73
лева, а в другото счетоводство то е в размер на 75 300,95 лева, като
задълженията се водят по различни фактури. Разминаването в номерата на
фактурите вещото лице обяснява с отразяване погасяването на различни фактури в
двете счетоводства. След като по делото няма ангажирани доказателства от страна
на ответника при плащането на задълженията да е посочвал кое задължение
погасява, каквото задължение е поел съгласно чл. 6.3 от рамковото споразумение
(данни за това могат да се почерпят и от представената банкова референция
изх.№0234-58-031484/19.06.18г на „У.К.Б.“ АД), изпълнението следва да се
прихване по реда на чл. 76, ал.1 от ЗЗД към най-старите задължения. При липса
на други твърдения, респ. доказателства съдът приема, че с установените от
експертизата плащания, включително отразените в банковата референция, са
погасени по стари задължения на ответника към ищеца и след прихващане на
изпълнението по реда на чл. 76, ал.1 ЗЗД остава непогасена разлика формирана от
процесните фактури в размер на 74 417,73 лева.
Спорно между страните е обстоятелството кога настъпва
падежа на задълженията. Видно от приетите фактури, падежът на отделните
задължения формиращи главницата, настъпва на датата на издаване на фактурата.
Фактурите са приети от ответника без възражения. При това положение няма
причина да се приеме, че падежът настъпва в друг различен момент от датата на
съставяне на фактурата. Това тълкуване съответства и на разпоредбата на чл.
327, ал.1 ТЗ, съгласно която цената е дължима в деня на получаване на стоката, освен
ако страните изрично не са уговорили друго. Неоснователно е възражението на
ответника, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 303а, ал.3 ТЗ,
тъй като тя касае хипотези когато страните не са уговорили падеж на
задължението или то не следва от естеството на задължението, какъвто процесния
случай не е.
Върху установения размер на главницата съгласно чл.7.2
от рамковото споразумение купувачът дължи неустойка в
размер на ОЛП плюс 12 %, изчислена на база 360 дни годишно върху дебитното
салдо на Купувача в края на всеки календарен ден, считано след датата на падеж.
Размерът на дължимата неустойка за периода от деня, следващ деня на падежа на
съответната фактура, до 12.10.2017 възлиза на 1624,73 лева, съгласно
заключението на ССЕ.
Възражението за прихващане съдът намира за
неоснователно. От буквалния прочит на клаузата на чл. 7.4. от рамковото
споразумение се установява, че правото на промяна в размера на отстъпката е предоставено
едностранно на ищеца. Предпоставките за упражняването му са лаконично и
неизчерпателно посочени като промени в пазарните условия (цени, търговски
отстъпки, транспортни такси и други), а начина на упражняване – писмено. Видно
от представените фактури, всяка съдържа данни за начислените от ищеца отстъпки
от обявените цени на колонката към датата на натоварване на горивото. Фактурите
са писмени и са доведени до знанието на ответника (приети са от него). При това
положение съдът приема, че начисляваната в по-малък размер отстъпка е по
причина на едностранната промяна в нейния размер извършен от ищеца съгласно чл.
7.4 от договора, а не поради грешка в пресмятането по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗЗД. След като не е налице грешка в пресмятането не е налице и вземане за връщане на надплатената поради грешката
цена за гориво, представляваща стойността на търговската отстъпка съгласно
т.7.1 от Договора№48/2506.2013г за периода 2014г- 2016г.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищеца. За исковото
производство той доказва направата на такива в общ размер на 6 111,90 лева, от
които: за държавна такса в размер 3 041,90 лева, адвокатско възнаграждение за
исковото производство в размер на 2820,00 лева и депозит за ССЕ в размер на 250,00 лева.
Съгласно ТР№ 06/2012г на ОСГТК на ВКС, исковият съд присъжда и разноските за
обезпечителното производство, ако исковете са основателни. За обезпечителното
производство ищецът доказва направата на разноски в размер общо на 1690,53
лева, от които 40, 00 лева държавна такса и 1650, 00 лева адвокатско
възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.Т.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:***, да
заплати на „Б.П.“ ЕООД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:*** УПИ IV-44, със съдебен адрес:*** , както следва: на основание чл. 327 ТЗ сумата от
74 417,73 лева – цена на доставено гориво съгласно фактури №
**********/19.06.2017г., **********/26.06.2017г., **********/30.06.2017г., **********/03.07.2017г.,
**********/10.07.2017г., **********/17.07.2017г., **********/24.07.2017г.,
**********/31.07.2017г., **********/07.08.2017г., **********/14.08.2017г.,
**********/21.08.2017г., **********/28.08.2017г., **********/31.08.2017г., **********/04.09.2017г.,**********/11.09.2017г.
и **********/18.09.2017г., на
основание чл. 92, ал.1 ЗЗД сумата от 1624,73 лева – неустойка за забава
считано от падежа на всяко едно от задълженията формиращи главницата до
12.10.2017г., ведно със законната лихва считано от 31.10.2017г. до окончателното изплащане на
вземанията, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 6111,90 лева – разноски за исковото
производство и сумата от 1690,53 лева – разноски за обезпечителното
производство, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 92 ЗЗД за разликата над
1624,73 лева до 1629,75 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в 2-седмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: