РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Благоевград, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело №
20241210102215 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т. С. Ш., ЕГН
**********, с адрес в гр. Би К. Ф. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Бл, и двамата
с адрес за призоваване и съобщения в гр. Б чрез кантората на адвокат Б от АК - Б против
„Есъс седалище и адрес на управление в гр. С, представлявано заедно и поотделно от
управителите Р
Твърди се, че в полза на „Ю е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.02.2009
год. по ч.гр.д. № 333/2009г. год. по описа на Районен съд - Благоевград, с които длъжникът
Й и ищците К. Ф. К. и Т. С. Ш., като поръчители са осъдени да заплатят посочените в тях
суми, протичащи от Договор за потребителски кредит № 13997 от 05.11.2004 год. Твърди се,
че въз основа на така издаденият изпълнителен лист по молба на „Ю е образувано изп. дело
№123/2009 год. по описа на ЧСИ Ш, по което са извършвани действия, насочени към
принудително събиране на вземането, като последното реално извършено действие е
наложен на 08.12.2014 год. запор на трудовото възнаграждение на длъжника Т. Ш.. Навежда
се, че на 12.03.2016 год. е депозирана молба по горепосоченото по изпълнителното дело с
представен договор за цесия, от който се установява, че вземането по процесния
изпълнителен лист е придобито от ответника по делото „Е, като след датата на наложения
запор на трудово възнаграждение на длъжника Т. Ш. от страна на взискателя не е правено
искане за извършване на изпълнителни действия и такива не са извършвани от ЧСИ.
Навежда се, че тъй като в продължение на повече от две години по изп. дело не са искани от
взискателя и не са извършвани от ЧСИ никакви изпълнителни действия, поради настъпила
перемция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТПК същото е прекратено с Постановление на
ЧСИ Ш от 06.08.2021 год., като след прекратяване на изпълнителното дело кредиторът не е
предприемал никакви действия за принудително събиране на вземането си. Твърди се, че от
последното реално извършено изпълнително действие - наложения на 08.12.2014 год. запор
на трудово възнаграждение са изминали повече от пет години, през които не са извършвани
никакви изпълнителни действия, поради което се счита, че вземането на кредитора по
процесния изпълнителен лист се е погасило по давност. Излагат се подробни съображения за
1
допустимостта и основателността на предявения иск, поради които се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците
не дължат поради погасяване на задължението по давност на основание чл. 110 от ЗЗД и чл.
111, б. „в” от ЗЗД, сумата от 3478, 24 лв. / три хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и
двадесет и четири стотинки/, формирана от сбора на следните суми: сумата в размер на
3177, 95 лв. /три хиляди сто седемдесет и седем лева и деветдесет и пет ст./ - главница по
Договор за потребителски кредит № 13997 от 05.11.2004 год., сумата от 49, 41 лв.
/четиридесет и девет лева и четиридесет и една ст./ - договорна лихва за периода от
05.12.2004 год. до 28.01.009 год., сумата от 18, 58 лв. /осемнадесет лева и петдесет и осем
ст./ - наказателна лихва за периода от 06.12.2004 год. до 10.02.2009 год. ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 13.02.2009 год. до окончателното изплащане на
дължимото, както и сумата от 64, 92 лв. /шестдесет и четири лева и деветдесет и две ст./ -
внесена държавна такса и 167, 38 лв. /сто шестдесет и седем лева и тридесет и осем ст./ -
адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.02.2009
год. по ч.гр.д. № 333/2009г. год. по описа на Районен съд - гр. Благоевград. Претендират се и
сторените по делото разноски.
В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника. Възразява се
против размерите на предявения отрицателен установителен иск от страна на ищците, като
се счита, че така предявеният иск е частично недопустим за сумата от 2 185, 64 лв.,
представляваща разликата между пълния предявен размер на иска до действително
дължимия размер на сумите към датата на подаване на исковата молба, който е цедиран на
цесионера „ЕД по силата на Договор за цесия от 18.01.2016г. с „Ю. Сочи се, че съгласно
Приложение 1 към Договор за цесия от 18.01.2016г., банката цедент е прехвърлила на
цесионера „Е портфейл от вземания, в които е и процесното вземане произтичащо от
Договор за потребителски кредит от 05.11.2004г., като в Приложение № 1 съставляващо
неразделна част от Договор за цесия от 18.01.2016г. е посочен размер на цедираното вземане
в лева към 18.01.2016г., съгласно което към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като цесионер, е
цедирано вземане по процесния кредит, което към тази дата е възлизало на стойност от 825,
50 лв., представляващо само непогасената част от главницата по Договор за потребителски
кредит № 13997/05.11.2004г. Твърди се, че към настоящия момент не е налице висящо
изпълнителното производство по описаното задължение в исковата молба, тъй като
изпълнителното производство, което е било образувано за задължението произтичащо от
Договор за потребителски кредит от 05.11.2004г., въз основа на изп. лист по ЧГД №
333/2009г. по описа на PC - Благоевград, е прекратено с нарочно постановление на частен
съдебен изпълнител Ш рег. № 796, на дата 06.08.2021 г. Твърди се, че от страна на кредитора,
не е налице намерение да образува ново изпълнително производство въз основа на
изпълнителния лист, поради което се иска съдът да приеме, че към датата на депозиране на
исковата молба, ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Алтернативно излага
съображения за неоснователност на иска, моли съда да го отхвърли и да му присъди
сторените по делото разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от приетото по делото като доказателство договор
Договор за цесия от 18.01.2016 година, сключен между „Юи „Есе установява, че вземането
по издадените в полза на „Ю Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.02.2009 год. по ч.гр.д. № 333/2009г.
год. по описа на Районен съд - Благоевград, с които длъжникът Й и ищците К. Ф. К. и Т. С.
Ш., като поръчители са осъдени да заплатят посочените в тях суми, протичащи от Договор
за потребителски кредит № 13997 от 05.11.2004 год. е прехвърлено на ответника в процеса
2
„ЕО с ЕИК. със седалище и адрес на управление в гр. С...
Въз основа на посоченото изпълнително основание е било образувано изпълнително
дело под номер № 123/2009 г. по описа на ЧСИ Ш с per. № 796 при КЧСИ, с район на
действие ОС - Благоевград.
На 08.12.2014 год. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Т. Ш..
На 12.03.2016 год. е депозирана молба по горепосоченото изпълнителното дело с
представен договор за цесия, от който се установява, че вземането по процесния
изпълнителен лит е придобито от ответника по настоящото дело по делото „ЕОС
На 21.05.20218г. и на 14.06.2018г. на ответника в настоящото производство са
изпращани писма по ел. поща от кантората на ЧСИ Дервиш с искания да се представят
доказателства за уведомяване на длъжниците по ИД за сключения между него и
първоначалния взискател договор за цесия, тъй като към молбата на ответника от
12.03.2016г. е представено такова само по отношение Йордан Златков, на които писма по ИД
няма постъпили отговори от ответника и поради настъпила перемпция на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК ИД е прекратено с Постановление на ЧСИ Шукри Дервиш от 06.08.2021
год.
Видно от приложеното към настоящото дело ИД № 123/2009г. по описа на ЧСИ
Дервиш, след датата на наложения запор на трудово възнаграждение на длъжника Т. Ш. от
страна на взискателя не е правено искане за извършване на изпълнителни действия и такива
не са извършвани от ЧСИ до датата на прекратяване на ИД.
След приетата по делото справка от ЧСИ Шукри Дервиш, от която се установява, че
част от процесното вземане е изплатено по събрани суми по изпълнителното дело, като
незаплатена е останала част от главницата в размер на 2 905, 52 лева, на основание чл. 214,
ал. 1 ГПК ищците правят искане за изменение на исковата претенция, като вместо 3 478, 24
лева - така, както е заявено с исковата молба, искът да се счита за предявен за 2 905, 52 лева,
като за разликата се отказват от иска.
С протоколно определение, влязло в сила, поставено по делото на 04.03.2025г., съдът
е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на предявения иск в посока намаляване
размера на същия, а именно същият да се счита предявен за сумата от 2905, 52 лева, вместо
за сумата от 3 478, 24 лева и е прекратил производството по делото за сумата в размер на
572, 72 лева, поради отказ от иска.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Не се оспорва, че въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по ч. гр.д. 333/2009г. по описа на PC - Благоевград е било
образувано изпълнително дело под номер № 123/2009 г. по описа на ЧСИ Ш с per. № 796 при
КЧСИ, с район на действие ОС Благоевград;, че посоченото изпълнително дело е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с нарочно Постановление на съдебния изпълнител от
06.08.2021 г.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК,
ищците следва да докажат фактите, от които извеждат своите твърдения, а именно, че са
настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Ответникът следва да докаже обстоятелствата на които основава своите възражения -
правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи,
правоунищожаващи.
Съдът не споделя възражението на ответника, направено в отговора на исковата молба
3
за недопустимост на иска, поради липса на висящо ИД. Наличието на изпълнителен титул,
дължимостта, по който не е отречена с влязло в сила решение не е пречка ответникът да
образува ново ИД, поради което съдът счита иска за допустим.
Искът с който е оспорено изпълнението, намира основание в нормата на чл. 439, ал. 1
ГПК вр. с чл. 124, ал.1 ГПК и е допустим. Предявяването на иска цели да установи липса
(погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради
настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт. Съгласно чл.116, б. „в” от
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител /или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител,
синдик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността, но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но
се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това
тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
В Тълкувателно решение № 2 /26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай давността за вземанията е прекъсната с издаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист от 16.02.2009г., когато е започнала да тече 5 годишна
давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД /за вземания, установени със сила на пресъдено нещо/.
Изискването по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от
прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила
съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
По молба на взискателя от 18.03.2009г. е образувано изп. д. № 123/2009 г. по описа на
ЧСИ Ш при Кс район на действие ОС - Благоевград. Извършената с т. 10 от Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление
№3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума на ВС поражда действие от датата на
обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 разрешение се прилага от
тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това /Решение
4
№170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, IV г.о.; Решение №252/17.02.2020г. по гр.д.
№1609/2019г. на ВКС, III г.о./. Принципно от връчването на запорните съобщения започва
да тече нова 5-годишна давност. В съдебната практика се приема, че за прекъсването на
давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е без правно значение дали предприетите изпълнителни
действия са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имущество на
длъжника. Без правно значение е дали запорите са довели да ефективно удовлетворяване на
взискателя /Определение №50229/14.11.2022г. на ВКС по т.д.№963/2022г., I т.о.; Решение
№3/04.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на ВКС, IV г.о./. Това следва и от самата разпоредба на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане на
изпълнителни действия“, а не „извършване“ /Определение №136/19.02.2020г. по гр.д.
№3105/2019г. на ВКС, III г.о./. Аргумент в подкрепа на това становище са мотивите в
Решение №1416/24.06.1969г. на ВС по гр.д.№884/69г., I г.о. Обстоятелството, че запорът е
наложен върху банкови сметки, по които липсва наличност към момента на запора, не
означава, че запорът не е породил действие. Разпоредбите на ГПК не обуславят действието
на запора от изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване на
запорното съобщение. Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на
запорното съобщение и положителното /кредитното/ салдо на сметката, не са елементи от
фактическия състав по налагането на запора /Решение №4/16.06.2017г. т.д. №3129/2015г. на
ВКС, II т.о./. В настоящия случай погасителната давност е била прекъсната в
изпълнителното производство с предприемането на изпълнителни действия по молба на
взискателя чрез налагане на запор на вземанията по банковата сметка на ищеца на
08.12.2014г.
Предвид постановките на ТР 3/20 от 28.03.2023 по тълк. д. № 3/20, ОСГТК
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.15г. на ТР № 2/26.06.15 по тълк. д. №
2/13, ОСГТК, ВКС. По отношение на периода след тази дата, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1 б. "д"
ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие /т. 10 ТР 2/26.06.15
по тълк. д. № 2/13, ОСГТК, ВКС/. В случая, видно от установената фактическа обстановка,
между изпълнителните действия, предприети през времето от 08.12.2014г. до предявяването
на иска 15.08.2024г. е изминал срок по – голям от 5 - години, като се вземе предвид и
времето от 2 месеца и 7 дни, през които давност не е текла ( на основание чл. 3. т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито
са страните по делото/, възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с §
13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г.,
в сила от 14.05.2020 г.). Перемпцията и давността са различни правни институти, с различни
правни последици, като погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция ( решение Решение №
743 от 16.12.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 518/2024 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради
перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.
5
Предвид изложеното, с оглед липсата на действия, които да прекъсват давността,
съответно към момента на предявяване на иска на 15.08.2024г. тя е била изтекла
/вземанията, чиито съществуване ищецът претендира да бъде отречено, се погасяват с
изтичане на 5-годишен давностен срок – съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години/,
предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е основателен и следва да се уважи в
размера съобразно допуснатото изменение на иска в проведеното по делото открито съдебно
заседание на 04.03.2025г.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в процеса се
следват на ищците съобразно представения списък на разноски в размер на 1 000 лева за
адвокатски хонорар и 227, 17 лева за внесена ДТ. Направеното възражение в отговора на
исковата молба за прекомерност на размера на адвокатския хонорар на ищците, съдът
намира за неоснователно с оглед обстоятелството, че те са двама, както и предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004 год.
С оглед изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. С. Ш., ЕГН
**********, с адрес в гр. Бл и К. Ф. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б не
дължат на „Е Б, представлявано от Р в качеството си на управители, действащи заедно и
поотделно, като погасена по давност сумата от 2 905, 52 лв. /две хиляди деветстотин и пет
лева и петдесет и две ст./, представляваща неплатен остатък от главница но Договор за
потребителски кредит № 13997 от 05.11.2004 год., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК - 13.02.2009 год. до окончателното изплащане на дължимото,
за която сума суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.02.2009 год. по ч.гр.д. № 333/2009г.
год. по описа на Районен съд - Благоевград
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ “, Би представлявано от Р в качеството си
на управители, действащи заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. Ш., ЕГН **********,
с адрес в гр. Б и К. Ф. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б разноски в размер на
1 000 лева за адвокатски хонорар и 227, 17 лева за внесена ДТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6