№ 35099
гр. София, 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110164806 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане, вх. № 260978/30.07.2025 г. от „Профи Кредит България“
ЕООД, ответник по делото, с което се иска изменение на постановеното по делото
решение в частта за присъдените в полза ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, които се оспорват като прекомерни по размер. Изтъкнати са доводи за
липсата на фактическа и правна сложност на спора, за неприложимост на размерите по
Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа, както и че съдът бил
съобразил единствено критерия материален интерес.
Насрещната страна по молбата, чрез адв. Б., оспорва искането, като поддържа, че
решението в частта за разноските е правилно и не следва да бъде ревизирано, още
повече съдът намалил вече заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Изложени са подробни доводи, в обобщение на които е заявено искане молбата по чл.
248, ал. 1 ГПК, подадена от ответника, да бъде оставена без уважение.
Постъпилото искане е подадено в срок от легитимирано лице, поради което съдът
приема, че е допустимо. Иска се изменение на решението в частта за присъдените в
полза на ищеца разноски, с оглед което и за разглеждането му по същество не се
изисква представяне на списък за разноските.
Разгледано по същество искането е неоснователно, като съображенията за
това са следните:
С Решение № 14290 / 23.07.2025 г., СРС е уважен предявеният от А. Е. Я. срещу
„Профи Кредит България“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, като е признато, че договор за потребителски кредит
„Профи кредит Стандарт“ № 30040410298/04.11.2019 г. е нищожен поради
противоречието му със закона. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата 660,85 лева, ведно със
законната лихва от 30.10.2024 г. до окончателното плащане, представляваща заплатена
без основание сума във връзка с нищожния договор за потребителски кредит „Профи
кредит стандарт“ № 30040410298/04.11.2019 г., като този иск е отхвърлен за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 2740,84 лева. „Профи Кредит България“
ЕООД е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1209,63
1
лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, от която сума
900 лева са разноски за адвокатско възнаграждение. По възражение на ответника тези
разноски са били намалени от 2200 лева на 900 лева.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно
постъпилото искане. Изложените в мотивите на съдебния акт съображения относно
приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК и конкретно определеният размер на намалените
разноски не следва да бъдат преповтаряни.
При уважаване на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
разноските за адвокатското възнаграждение, присъдени в полза на ищеца, съдът е
съобразил всички обстоятелства по делото, с оглед конкретиката на случая –
невисоката фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на предявените
искове, тяхната цена (доколкото искът по чл. 26 ЗЗД, касаещ договор за потребителски
кредит, също е оценяем), срочното разглеждане и приключване на делото в две
заседания. От друга страна, съдът е съобразил обстоятелството, че адвокатският труд
следва да бъде разумно и справедливо възмезден, вкл. и при отчитане на
инфлационните процеси и икономическият стандарт в столицата, като за ориентир са
използвани възнагражденията, предвидени в Наредбата, както и размерът на МРЗ,
явяваща се също измерител за конкретните икономически услови в страната.
Определеният от съда за конкретното производство размер на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав не намира за
прекомерен, още повече разноските вече са били намалени при постановяване на
съдебното решение.
Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и
актуалната съдебна практика на ВКС. Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с
посочените в Наредбата минимуми, намира, че определеното възнаграждение
удовлетворява критериите справедливост и разумност на разноските, тъй като са
отчетени всички релевантни за това обстоятелства. Ето защо и искането за изменение
на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на
ищеца, следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, съдържащо се в молба, вх. №
260978/30.07.2025 г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, за
изменение на постановеното по делото решение № 14290/23.07.2025 г. в частта за
присъдените в полза на ищеца А. Е. Я. разноски за адвокатско възнаграждение, като
същото бъде намалено.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС, като дължима
по всяка частна жалба е държавна такса в размер на сумата 15 лева, вносима по сметка
на въззивния съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2