Решение по дело №191/2020 на Административен съд - Видин

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС).

Образувано по жалба на Д.В.Д. ***, против решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България, в частта относно определеното му обезщетение за отчужден имот с идентификатор 24061.107.39 в землището на гр.Дунавци, собственост на жалбоподателя.

Твърди се в жалбата, че решението  е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че определеното парично обезщетение не представлява равностойно парично обезщетение, тъй като  е крайно ниско . Сочи се , че същото не съответства на пазарната цена на имоти като неговия , която е от 1300 лв/дка до 2000 лв/дка.

Иска се от Съда да измени решението в обжалваната част като се определи обезщетение в рамките на посочената от него пазарна цена.

Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище сочи , че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Претендира се ю.к. възнаграждение.

Заинтересованото лице Министъра на регионалното развитие и благоустройство , оспорва жалбата в писмено становище с приложени доказателства и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ , чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.

Заинтересованото лице Министъра на финансите оспорва жалбата в писмено становище.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С решение №325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет  републиканският път „Видин-Монтана“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обекта е одобрен Подробен устройствен план-парцеларен план със  Заповед № РД-02-15-173/19.09.2019г. и Заповед № РД-02-15-174/19.09.2019г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, влезли в сила , на които е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№90-03-590/28.05.2020г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на Обект "Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 3+ 757 до км 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=58+128,47(километраж по проект), попадащ в обхвата от км. 3+ 757 до км 34+032,68, на териториите на общините Видин и Грамада. Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване,всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите-частна собственост, засегнати от изграждането на обекта, находящи се в землищата на гр.Видин, с.Новоселци, с.Слана бара, гр.Дунавци, с.Търняне, с.Синаговци, с.Жеглица и с.Ивановци. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 410/19.06.2020г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид ,площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването е и част от процесния поземлен имот с идентификатор 24061.107.39 в землището на гр.Дунавци , собственост на жалбоподателя , целият с площ от 2,569 дка, засегнат целия от отчуждаването.

С оспореното решение, което се обжалва относно размера на опреденото обезщетение за имота, за отчуждената част от имота на жалбоподателя е определено равностойното парично обезщетение в размер на 1862 лв.

 Същото е определено в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Сървей груп“ЕООД въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-11563/20.11.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключения от същата дата договор.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение за размера на дължимото обезщетение. Същата е извършила обстоен преглед на записите на вписванията в Агенцията по вписвания за землището на гр.Дунавци и е установила за относими 2 свидетелства за пазарни аналози /нотариални актове/ за 3 поземлени имота-земеделски земи, в землището на гр.Дунавци. Видно от заключението и приложените свидетелства към оценката на административния орган, това са и използваните пазарни аналози от административния орган. Съобразно заключението изведената осреднена единична пазарна цена на база извършените относими сделки е  724,78 лв/дка. Определеното обезщетение за отчуждената част от имота на жалбоподателя при тази осреднена цена на дка съобразно заключението е в размер на 1862 лв.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имот, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати. Жалбата е подадена в срока по чл. 38,ал.1 от ЗДС.

Предвид горното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл.34а,ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила , но в несъответствие с материалния закон и неговата цел относно определяне на размера на обезщетението.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам-министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС.

Отчужден е имот, собственост на жалбоподателя - земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

Съгласно чл.32,ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. „Пазарни цени" по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а,т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище. Съобразно чл.32,ал.3,т. 2 от ЗДС само в случай , че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, за земеделски земи равностойното парично обезщетение се определя по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Видно от горните разпоредби целта на горепосочения начин на определяне на обезщетението е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки , които отговорят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите , предмет на отчуждаване, и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици , а именно същите да бъдат възмездени парично с цена , близка до тази , която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти , при отсъствие на каквато и да е принуда.

Видно от изричната законова разпоредба пазарната цена се определя въз основа на вписаните сделки в Агенцията по вписвания , поради което и неоснователни са развитите доводи в жалбата оценката да се изготви въз основа на проверка на цените при „фирмите за търговия с недвижими имоти“. 

Изхождайки от горните законови разпоредби следва да бъде възприето заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено в съответствие със законовите разпоредби, съобразно което стойността на равностойното парично обезщетение за отчуждения имот на жалбоподателя е в размер на 1862 лв., каквато е и стойността приета от административиня орган.  В случая в съответствие с горните законови разпоредби обезщетението е определено въз основа на вписаните в службата по вписвания сделки , тъй като са налице необходимия брой за извършване на сравнение пазарни аналози.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна.Дължимата като обезщетение суми е правилно определена от административния орган, съобразно метода на оценка, възприет от законодателя.

В тежест на жалбоподателя е да установи , че равностойното парично обезщетение е в по-висок размер. От същия се твърди, че пазарната цена е по-висока от определената , но в тази насока не са ангажирани доказателства. Не са представени различни от установените от вещото лице относими свидетелства за пазарни аналози , неизследвани от органа, с  релевантни пазарни аналози за имота. Използваните пазарни аналози не са оспорени като такива.

Предвид горното доводите на жалбоподателите, че размерът на обезщетението е неправилно изчислен, е неоснователен. Оценката е определена в съответствие с §.1а,т.2 и т.4,б.“в“ от  ДР на ЗДС, като доказателства, които да опровергават приложените по делото такива не са ангажирани.

Предвид горепосоченото съдът намира жалбата за неоснователна, а решението в обжалваната част, а именно: в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждената част от имота на жалбоподателя, както следва : за имот с идентификатор 24061.107.39 в землището на гр.Дунавци , собственост на жалбоподателя , от 2,569 дка- 1862 лв., за законосъобразно.

Съобразно изхода от спора на основание чл.143,ал.3 от АПК на ответника МС и заинтересованите лица Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Агенция „Пътна инфраструктура“  следва да бъде присъдено поисканото ю.к. възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на по 100.00 /сто/ лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, страна по делото по аргумент от разпоредбата на §.1,т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

                                          Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Д. *** против решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България, в частта относно определеното му обезщетение за отчуждена част от имот с идентификатор 24061.107.39 в землището на гр.Дунавци, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.В.Д. *** да заплати на Администрацията на Министерски съвет на Република България разноски по делото в размер на 100/сто/ лева.

ОСЪЖДА Д.В.Д. *** да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство разноски по делото в размер на 100/сто/ лева.

ОСЪЖДА Д.В.Д. *** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“ , Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите. 

Решението е окончателно.

 

 

                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: