Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас, № 760 / 14.07.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осемнадесети април, през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. №2623 по описа за 2020
година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, във връзка с чл.9б
и чл.4 от ЗМДТ.
Жалбоподателят „Грундинвест” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Садово, Промишлена зона, представлявано от управителя
Л.Х., чрез адвокат Х.М.,***, е оспорил акт за установяване на задължения по
декларация (АУЗД) №МДТ-903/01.10.2020г., издаден от главен
експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, в частта, в която е потвърден и в която са определени
задължения след изменение с решение №9/02.12.2020г. на началник
отдел МДТ при Община Несебър.
В жалбата се твърди, че не са налице предпоставките за
заплащане на ТБО за процесния имот, тъй като през периода 2015г. - 2019г. за
имота не е предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, а той се
намира извън границите на районите, за които се е извършвало сметосъбиране и
сметоизвозване през 2015г.-2019г., определени със заповедта по чл.21, ал.2 от
НОАМТЦУТОН на кмета на Община Несебър. Твърди се, че не се предоставя и
услугата по поддържане на чистотата, тъй като процесният имот е извън
териториите за обществено ползване. На следващо място жалбоподателят сочи, че
за периода през 2015г.-2019г. за град Обзор липсва депо за битови отпадъци и
съоръжения за обезвреждането им, поради което такса за тази услуга не се дължи.
Иска обжалваният АУЗД да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по
пълномощие – адвокат М., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна
на оспорения административен акт. Претендира разноски съгласно представен
списък (л. 2028). Представя писмена защита (л.2043).
Ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П.,
оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне като неоснователна. Ангажира
доказателства и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Депозира писмено становище (л.
2036).
ФАКТИ:
По силата на нотариален акт №118 от 28.12.2006г. (л.18-20) дружеството-жалбоподател
е собственик на поземлен имот 53045.503.111, находящ се в гр.Обзор, община
Несебър, област Бургас, по кадастрална карта, одобрена със заповед №
РД-18-59/14.09.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: м.„Ефрем
чешма“, с площ от 14 563 кв.м, трайно предназначение- урбанизирана, с
начин на трайно ползване: „За почивен лагер“. По делото не е спорно, че
жалбоподателят е собственик на процесния имот, включително през процесния
период 2015г.-2019г.
С решение №1003, отразено в протокол №28/19.12.2014г. (л.
106-110, том първи) общински съвет – Несебър е одобрил план-сметка за дейност
„Чистота“ за 2015г.; с решение №27 по протокол №3/14.12.2015г. на общински
съвет – Несебър е одобрена план-сметката за дейност „Чистота“ за 2016 г. (л.
111-116); с решение №407 по протокол №12/23.12.2016г. общинският съвет е одобрил
план-сметката за 2017 (л. 117-121); с решение №672, отразено в протокол
№23/11.12.2017г. е одобрена план-сметката за 2018 г. (л. 122-125); с решение
№920 по протокол №33/18.12.2020г. е одобрена план-сметката за 2019 г. (л.
94-95).
Общински съвет Несебър е приел Наредба №11 за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Несебър, съгласно която размерът на ТБО за нежилищни имоти се определя съобразно
отчетната им стойност при ставки 3,4 промила за сметосъбиране и сметоизвозване,
1,6 промила за поддръжка на чистотата на обществените места и 0,4 промила за
обезвреждане на отпадъци.
Със заповеди №№ 2189/31.10.2014г. (л.71-77),
№1847/30.10.2015г. (л.81-84), №2234/28.10.2016г. (л.86-89), №1938/23.10.2017г.
(л.96-99), №1551/30.10.2018г. (л.101-104) кметът на община Несебър, на
основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, е определил районите, включени в системата за
организирано поддържане на чистотата, в които съответно през 2015, 2016, 2017,
2018 и 2019г. ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в
депо на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. В посочените заповеди гр.Обзор е сред районите, включени в
системата за организирано поддържане на чистотата, като в приложенията към заповедите
(л.78, 84-гръб, 89-гръб, 104-гръб, 99-гръб) в точки от 2.1 до 2.3 са посочени
граници на районите в гр.Обзор, в които през 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019г. ще
се извършват организирано от община Несебър услуги по събиране, извозване и
обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване. В т.2.1 е посочен
гр.Обзор и са изброени множество улици, намиращи се вътре в града. В т.2.2 е
посочен КК „Обзор- север“, а в т.2.3 е посочен „Обзор – южен плаж“.
Дейността по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на
отпадъци и почистване на обществените територии се извършва от Общинско
предприятие „Благоустрояване, комунално стопанство и озеленяване” гр. Несебър
(ОП БКСО). Общинското предприятие притежава трудов потенциал да осъществява
дейностите по организирано поддържане на чистотата, което се установява от
сключените трудови договори за длъжностите механик, ел.техник, ръководител
отдел в чистота и БКС, сметосъбирач, шофьор, метач, проверител – контрольор
качество, отчетник БКС, водомайстор поддръжка, дърводелец, работник поддръжка,
пазач, параджия, както и от длъжностните характеристика за всяка една от
посочените длъжности (л.1822-1885). Дейностите по поддържане
на чистотата са били осъществявани и от Кметство Обзор, което се удостоверява
от длъжностно разписание на дейност БКС към Кметство
Обзор, ведно с поименно разписание на длъжностите и работните заплати (л.
1806-1821), справка за
разходите в дейност БКС – Кметство Обзор за периода 2017-2019 г. (л.505), както
и от справки за приети и извозени отпадъци на Кметство Обзор от ОП „Управление
на отпадъците“ – Несебър за 2016, 2017, 2018 и 2019г. (л.1032-1040).
С акт за публична общинска собственост
№5799 от 11.07.2014г. (л.59) и акт за поправка с №6429/11.08.2016г. (л.60) Община
Несебър се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор
61056.20.108 по КК и КР, с площ 1 682 кв.м и начин на трайно ползване:
депо за битови отпадъци (сметище), м. „Чешме Тарла“, отразен в скица
№15-363479/-25.07.2016 г. (л.62). По силата на акт за публична общинска
собственост №5798 от 11.07.2014г. (л.63) Община Несебър е собственик и на ПИ с
идентификатор 61056.20.109 по КК и КР, м. „Чешме тарла“, с площ 31 960
кв.м, с начин на трайно ползване – депо за битови отпадъци (сметище), отразен в
скица №15-202856-20.06.2014г. от СГКК – Бургас (л.64). Представен е и акт за
публична общинска собственост с №5800 от 11.07.2014г. (л.66) и акт за поправка
№6430 от 11.08.2016г. (л.65), по силата на които общината се легитимира като
собственик на ПИ с идентификатор 61056.86.21, с площ 47 871 кв.м, м.
„Бряста“, с начин на трайно ползване: депо за битови отпадъци (сметище),
отразен в скица №15-363481-25.07.2016г. (л. 67).
По данни от ОП „Управление на отпадъците – Несебър“ (л. 1070) в
Претоварна станция за отпадъци – Несебър се извършват дейностите по
предварително третиране (уплътняване) на битови отпадъци от населението на община
Несебър и община Поморие и се извозват до Регионално депо „Братово-Запад“ за
сепариране. Претоварната станция е въведена в експлоатация с разрешение
за ползване №СТ-05-1007/07.07.2015г., издадено от заместник-началника на ДНСК (л.
569-570). С решение №02-ДО-481-00 от 25.09.2015г. на директора на РИОСВ –
Бургас (л. 571-581) е разрешено на община Несебър да извършва дейностите по
третиране на отпадъци в терена, на който е разположена претоварната станция –
ПИ №61056.21.2 по КККР на с. Равда, общ. Несебър, м. „Мерата“.
Съгласно удостоверение, издадено от главен специалист УТ при
Община Несебър (л. 582, том втори), от 1970г. до въвеждането в експлоатация на претоварната
станция, в землището на с.Равда през 2015г. битовите отпадъци от територията на
кметство Обзор са се депонирали в сметище, организирано в местност „Балабана“,
земл. на гр.Обзор, в имот с идентификатор 53045.234.565 по КККР, с площ
6 854 кв.м (стар номер – пл.№ 000565). През посочения период поради
значително нарасналия обем отпадъци такива са били депонирани и в съседните
имоти.
Със
заповед №РД-149/29.09.2015г. за прилагане на принудителна административна
мярка, издадена от директора на РИОСВ – Бургас (л.567-568, том втори), е
наредено спиране експлоатацията на депото за неопасни отпадъци Обзор, находящо
се в м. „Балабана“, ПИ 53045.234.565 по КККР,
считано от 15.10.2015 г., като е указано да се предприемат мерки за
рекултивация на депото. С посочената заповед е прието, че съгласно изискванията
на Националния план за управление на отпадъците до 2020г. крайният срок за
преустановяване експлоатацията на съществуващите депа за неопасни отпадъци,
неотговарящи на нормативните изисквания, каквото е това в гр. Обзор, е до
въвеждането на експлоатация на съответното за общината регионално депо.
Посочено е, че с разрешение за ползване от 25.05.2015г. на ДНСК се разрешава
ползването на регионално депо „Братово-запад“, в което именно следва да се
извършва обезвреждането на битовите и други неопасни отпадъци от район Обзор.
В изпълнение заповедта на директора на РИОСВ кметът на Община
Несебър издал заповед №1811/30.09.2015 г. (л. 566, том втори)
за преустановяване извозването на битови отпадъци на депата, изградени в ПИ
53054.234.565, считано от 15.10.2015г., и в ПИ 61056.20.109, считано от
01.10.2015г. Разпоредено било извозването на битовите отпадъци след посочените
дати да се извършва в претоварна станция за отпадъци – Несебър.
С
декларация вх. №ДК14019002/31.10.2023 г. по реда на чл.14 от ЗМДТ „Грундинвест“
ООД декларирал собственост върху процесния имот, представляващ УПИ с площ
14 563 кв.м, находящ се в гр. Обзор, общ. Несебър. При извършена проверка
в информационната система на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър
било установено, че за периода 01.01.2015г.-31.12.2019г. по партидата на
„Грундинвест“ ООД не е внесената дължимата сума за ТБО за описания имот.
С
обжалвания АУЗД №МДТ-903/01.10.2020г., издаден от главен експерт в отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Несебър (л.30-31) е установен размер на
задълженията на „Грундинвест“ ООД по видове, периоди и лихвите за просрочие към
тях, изчислени към 01.10.2020г., както следва:
- ТБО
за 2015 г. в размер на 3 760,10 лева главница и 1 940,55 лева лихва
по декларация №ДК14019002/31.10.2023 г. за имот, находящ се в гр. Обзор, общ.
Несебър, с идентификатор 53045.503.111;
- ТБО
за 2016 г. в размер на 3 760,10 лева главница и 1 558,87 лева лихва
по декларация №ДК14019002/31.10.2023 г. за имот, находящ се в гр. Обзор, общ.
Несебър, с идентификатор 53045.503.111;
- ТБО
за 2017 г. в размер на 3 760,10 лева главница и 1 177,64 лева лихва
по декларация №ДК14019002/31.10.2023 г. за имот, находящ се в гр. Обзор, общ.
Несебър, с идентификатор 53045.503.111;
- ТБО
за 2018 г. в размер на 3 760,10 лева главница и 795,37 лева лихва по
декларация №ДК14019002/31.10.2023 г. за имот, находящ се в гр. Обзор, общ.
Несебър, с идентификатор 53045.503.111;
- ТБО
за 2019 г. в размер на 3 760,10 лева главница и 414,65 лева лихва по
декларация №ДК14019002/31.10.2023 г. за имот, находящ се в гр. Обзор, общ.
Несебър, с идентификатор 53045.503.111
или
общо в размер на 24 687, 58 лева, от които 18 800, 50 лева главница и
5 887, 08 лихва.
Съгласно представената от административния орган справка за
установените с АУЗД задължения (л. 534, том втори) отчетната стойност на имота,
послужила като база за определяне на дължимата ТБО, е в размер на
1 880 049,68 лв. Тази стойност е била декларирана от дружеството в
подадена от него декларация с вх.№282/26.02.2007г. (л.45-46). Ставката за
сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищните имоти е 3,4 промила, тази за
поддържане на чистотата на населените места е 1,6 промила, а ставката за
обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депа е 0,4 промила.
Отразените в справката задължения за ТБО за периода 2015г.-2019г. (главница)
изцяло съвпадат с размера на задълженията, определени за същия период в АУЗД.
АУЗД
№МДТ-903/01.10.2020г. е връчен на „Грундинвест“ ООД на 12.10.2020г. (л.38). Жалбоподателят е оспорил акта пред началника на отдел МДТ при
Община Несебър с жалба, депозирана пред органа на 23.10.2020г. (л.27-28). В
законоустановения срок началникът на отдел МДТ при Община
Несебър се е произнесъл с решение №9
от 02.12.2020г. (л.44), с което е изменен обжалвания АУЗД в частта относно
установените задължения за ТБО за периода от 2015г. до 2017г., като вместо това
е определено задължение за 2015г. в размер на 752,02 лева и лихви към
01.10.2020г. в размер на 375,45 лева; за 2016г. в размер на 752,02 лева и лихви
към 01.10.2020г. в размер на 298,93 лева; 2017г. в размер на 752,02 лева и
лихви към 01.10.2020г. в размер на 222,68 лева. В останалата част по
задълженията за ТБО (тези за периода 2018-2019г.) АУЗД е потвърден от началника
на отдел МДТ.
В мотивите на решението на решаващия орган са цитирани
разпоредбите на чл.62 и чл.66 от ЗМДТ, регламентиращи заплащане на ТБО за всяка
услуга поотделно – за сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Констатирано е, че за периода от 2015г. до 2017г. включително, за м. „Ефрем
чешма“, находяща се в гр. Обзор, община Несебър не предоставя услугата
сметосъбиране и сметопочистване и такава съгласно чл.71 ЗМДТ не се дължи за
този период. Взето е предвид, че дружеството е подало декларации, с които е
декларирало, че няма да ползва процесния имот за периода през 2015-2019г. В
тази връзка началникът на отдел МДТ приел, че за третия компонент, който касае
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за поддържане на битови отпадъци, такса се дължи, вкл. и за
периода от 2015г. до 2017г. Този извод е обоснован с факта, че съгласно акт за
публична общинска собственост №5744 от 30.05.2014г. община Несебър е собственик
на земеделски имот с площ 6 855 кв.м, с начин на трайно ползване „депо за
битови отпадъци“ – сметище. Прието било, че за оставащия период от 2018г. и
2019г. задълженията на дружеството са правилно определени с АУЗД, тъй като за
процесния имот в период от 2018г. са били предоставяни и трите компонента, в
съответствие с изискването на чл.67 от ЗМДТ.
Решението
е връчено на „Грундинвест“ ООД на 15.12.2020г.(л.42). Жалбоподателят на
23.12.2020г. е депозирал пред Административен съд - Бургас жалба, с която го е
сезирал (л.2).
В хода на производството от ответника са
представени множество пътни листи, издадени от кметство Обзор, касаещи периода
2015г.-2019г. В същите са отразени марката на сметосъбиращия автомобил,
регистрационния му номер, водачът, показателите на километража, изминатите
километри и маршрута. В съдебни заседания, проведени на 12.04.2022г. (л. 1682)
и на 28.06.2022г. (л. 1773), процесуалният представител на жалбоподателя
възразява, че ответникът не е представил всички пътни листи за конкретно
посочени месеци през всяка от годините в процесния период. По повод така направеното
възражение и нарочното разпореждане, с което ответникът бе задължен да
представи всички пътни листи за периодите, посочени във възражението, съдът
констатира, че по делото не са представени пътни листи за периодите, както
следва:
- За
2015 г. липсват представени пътни листи за м. януари;
- За
2016 г. липсват пътни листи за м. април, октомври, ноември и декември;
- За 2017 г. липсват за периода м. януари до м.
май, както и за м. октомври;
- За
2018 г. липсват пътни листи за м. януари, февруари, август, септември, октомври
и декември;
- За
2019 г. липсват за периода от м. януари до м. май.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (л.
543-544), от заключението на която се установява, че притежаваният от
жалбоподателя имот попада в границата на район „Обзор-южен плаж – комплекси и
лагери“ и е включен като т.2.3. в приложенията към заповедите на кмета на
Община Несебър за определяне на районите, с които се извършват услугите по
събиране, извозване и обезвреждане в депо за битови отпадъци, както и
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, през периода
2015-2019 г. Вещото лице сочи, че имотите,
граничещи с процесния, са такива, за които може да се предположи, че са за
обществено ползване. В тези имоти не се генерират битови отпадъци, респ. за тях
не се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Според експерта по
описаните маршрути в пътните листи не може еднозначно да се твърди, че
маршрутът им включва процесния имот.
При разпита в съдебно заседание вещото лице заяви, че около
имота няма територии, които са за обществено ползване. От трите страни е
заобиколен от гора, само от едната страна граничи с частни имоти. Цялата
територия представлява гора, дере и като такава е необитаема. В нея не се
извършва човешка дейност, от която да се генерират битови отпадъци. Вещото лице
обясни, че до процесния имот се достига по път, който представлява тупик, като
нито по този път, нито в самия имот, има разположени съдове за сметосъбиране
и/или площадки за такива съдове. Имотът, представляващ бивш пионерски лагер, бил
неподдържан и обрасъл с растителност. Според вещото лице в представените по
делото пътни листи било записано само маршрут „Обзор – зона 3 – сметище“, с
оглед на което не може несъмнено да се приеме, че маршрутът на сметосъбиращите
машини минава точно покрай имота. Експертът обясни, че в хода на извозването на
отпадъците през периода 2015-2019г. е настъпила промяна в начина на извозване,
като отпадъците са били пренасяни до депото в Братово. Тази констатация вещото
лице обоснова с наличието на договори, по силата на които Община Несебър заплащала
на РИОСВ такса за ползване на сметището в Братово.
Прието e и допълнително заключение по съдебно-техническата експертиза (л.
1044-1045), вещото лице по която е
изчислило, че разстоянието между гр. Обзор и Претоварна станция за отпадъци
(ПСО) – Несебър, находяща се в ПИ 61056.21.2 по КК на с. Равда, м. „Мерата“, е
40 км. Предвид това разстояние и съобразно данните от дължината на маршрутите
по представените пътни листи вещото лице дава заключение, че отпадъците не са били
извозвани директно в ПСО-Несебър. Счита, че след събирането им те са били
депонирани в депо за битови отпадъци, находящо се в съседните ПИ 53045.234.565
и 53045.177.22 - в землището на гр. Обзор на 4 км южно от града, отразени в КК
с начин на трайно ползване – „депо за битови отпадъци (сметище). След това
отпадъците са били извозвани до ПСО – Несебър, а впоследствие – до регионално
депо „Братово-запад“. В съдебно заседание вещото лице поясни, че отразените
като „депо за битови отпадъци (сметище)“ имоти, находящи се на 4 км от
процесния имот, са именно сметището, за което е издадена заповедта от
29.09.2015г. на РИОСВ – Бургас с предписание за закриване на депо за
неопасни отпадъци, находящо се в м. „Балабана“, гр. Обзор. Според вещото лице посоченото
депо все още се използва, индикация за което е приложената към експертизата
снимка от интернет (Google Maps)
от 2019г., отразяваща наличие на складирани отпадъци в този имот.
По
делото е прието и второ допълнително заключение по съдебно-техническата
експертиза (л. 1679, том пети), в което вещото лице е констатирало, че в
представените пътни листи за 2015г. бил често отбелязван маршрута „Гараж - Обзор-Район
3 – Сметище Гараж“, а за 2016г. – „Гараж-Обзор-Район 3-Депо Гараж“, като изминаваните
километри по двата маршрута са били около 25-30 км. За 2017, 2018 и 2019г.
преобладаващият маршрут бил „ПСО Несебър – Обзор – Братово – ПСО Несебър“, като
изминаваните разстояния от една кола през целия ден са приблизително 400 км (за
няколко курса).
Прието
е и трето допълнително заключение по СТЕ (л. 1790), вещото лице по което, сравнявайки
данните от пътните листи за 2015г., е формирало извод, че отпадъците, събрани
от територията на гр. Обзор, са били депонирани в сметището на гр. Обзор - ПИ 53045.234.565 (в м. „Балабана“), както и в съседните му ПИ 53045.177.22, ПИ 53045.234.1 и ПИ
53045.560.171. За 2016г. имало фактури с отразен маршрут „Обзор – депо Несебър“
с разстояние 90-100 км, за които би могло да се приеме, че са до ПСО – Несебър.
В по-голямата си част обаче фактурите за 2016г. касаели маршрута „Обзор – Район
3 – депо“ с разстояние 25-30 км, от което вещото лице прави извод, че
отпадъците на гр. Обзор за 2016г. също са били депонирани в сметището на Обзор –
в ПИ 53045.234.565 и съседните му имоти. За периода 2017-2019г. няма счетоводни
документи, с които да се установява извършвано сметосъбиране на територията на
гр. Обзор и за мястото на депонирането на отпадъците непосредствено след
събирането им на територията на гр. Обзор. Вещото лице е констатирало наличие
на документи с маршрут „Обзор-ПСО Несебър“, но не и такива, удостоверяващи
маршрути в града, в комплексите по райони и до сметището в Обзор.
По
делото е прието и четвърто допълнително заключение по назначената експертиза
(л. 2024, том шести), в което вещото лице посочва, че от прегледа на пътните
листи и сравняване на часовете, датите и маршрутите в тях, не може да бъде
направен извод дали е извършвана операция по прехвърляне на отпадъците, без те
да бъдат разтоварени на определено място, т.е. в движение. В съдебно заседание
пояснява, че късите маршрути (такива с близка дължина, в землището на гр.
Обзор) са били провеждани през 2015 г. и 2016г., като обхващали трасето „Център
- Район 3 (в който попада процесния имот) - сметище“. Впоследствие през 2017,
2018 и 2019г., са били провеждани дългите маршрути по трасето „Обзор -
ПСО-Несебър – Братово“. Но няма къси и дълги маршрути, които да съвпадат по
време, за да бъде направен извода целян от ответника, а именно, че сметта от
късите маршрути е претоварвана на големи товарни превозни средства, които
извършвали дългите маршрути до отдалеченото сметище, доколкото близкото не би
следвало да функционира.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Т.В.. Тя
заяви, че заема длъжност „контрольор транспортна дейност“ в Общинско
предприятие „Управление на отпадъците“ – Несебър. Според показанията на
свидетелката транспортирането на отпадъците се осъществява чрез специални
открити компактиращи контейнери с капацитет до 12 тона, които се намират на
сметището в покрайнините на гр. Обзор и се подменят през ден или по заявен
график. В тези специализирани контейнери автомобилите на БКС Обзор изсипват
отпадъците, след като са извършили дейността по сметосъбирането. Напълненият
контейнер отива в претоварната станция на общинското предприятие, откъдето
отпадъците, които не могат да се събират и обработват разделно, се извозват регулярно
и всекидневно до регионалното депо в с. Братово. От показанията на свидетелката
се установява, че в гр. Обзор няма възможност за разделно събиране на
отпадъците, като тази дейност се извършва на място в претоварната станция чрез
специализирани машини и съоръжения. В. посочва, че в гр. Обзор има едно
сметище, което се експлоатира и то е различно от сметището в Братово.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата,
предмет на настоящото производство, е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Съгласно
чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по
този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични
изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Оспореният
акт е издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община
Несебър, съобразно правомощията, предоставени със заповед №394/26.04.2012г. на
кмета на Община Несебър (л.58).
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган.
Актът е мотивиран, като в мотивите са посочени както фактическите, така и
правните основания за издаването му.
В
хода на производството по издаване не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът
намира, че актът е материално незаконосъобразен.
Съгласно
разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ, в приложимата редакция спрямо задълженията за
ТБО за периода 2015г.-2018г. (обн. ДВ, бр. 153 от 1998 г.), за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се
определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за
посочените в същата разпоредба дейности.
По
отношение задължението за ТБО за 2019г. редакцията на нормата на чл.62 от ЗМДТ
(обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) е в следния вид: „таксата
за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по:1)събиране
и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране; 2) третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3) поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и
селищните образувания в общината“.
Съгласно
чл.67, ал.2 и ал.3 от ЗМДТ размерът на таксата за битови отпадъци за всяко
задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която
се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата
година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по
чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в
зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.
Размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна
година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за
одобряване на план-сметката.
За
задълженията, възникнали в периода 2015г.-2018г., условията, при които не се
събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ (ред. ДВ, бр.101 от
2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) и те са следните: 1) за сметосъбиране и
сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота; 2) за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване –
когато услугата не се предоставя от общината; 3) за обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
Спрямо
задълженията за 2019г. съгласно приложимата редакция на чл.71 ЗМДТ (ДВ, бр. 98
от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) не се събира такса за: 1) услугата по
чл.62, т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци, част от услугата по
чл.66, ал.1, т.2 – за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се
предоставят от общината; 2) услугата по чл.62, т.1 и дейността по третиране на
битовите отпадъци, част от услугата по чл.66, ал.1, т.2 - когато имотът е
незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация от
задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота; 3) услугата по чл.62, т.1 - когато задължените лица
са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по
Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите
отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред това
обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота.
В
чл.8, ал.5 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет определя с наредбата по
чл.9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или
през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната
такса.
Условията
и редът за определяне и заплащане на ТБО са регламентирани в Наредба №11 за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Несебър, в която размерът на таксата е определен за всяка услуга
поотделно.
Дължимостта
на таксата за битови отпадъци е обусловена от реалното предоставяне на услугите
от общината, в какъвто смисъл е и законовата регламентация в чл.62 от ЗМДТ.
Осъществяването на всяка една услуга, включена в ТБО - услуга по сметосъбиране
и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения, като и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване,
следва да бъде доказана от страна на административния орган. Съгласно чл.170
ал.1 от АПК, административният орган и лицата, за които оспореният
административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на
фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.
С
оглед посочените по-горе разпоредби, за да бъде дължима таксата за процесната
услуга е необходимо да са налице две кумулативно предвидени предпоставки -
принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното
предоставяне на услугата, респ. наличието на депо.
От
заключението по допусната съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че в имотите, граничещи с процесния, не се генерират
битови отпадъци, респ. за тях не се предоставя услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване. Вещото лице, при разпита му в с.з. на 01.06.2021г. посочи, че
имотът на жалбоподателя се намира извън строителните граници на населеното
място – гр. Обзор, в т.нар. местност „Лагерите“. Към момента на огледа имотът
бил обрасъл с растителност и неподдържан, представлявал бивш пионерски лагер, в
който имало сгради, които не се използват изобщо. Около този имот няма територии, които са такива за обществено
ползване, доколкото цялата територия представлява гора, дере и съответно била
необитаема. До процесния имот се достига по подобрен черен път, който
представлява тупик, като нито по този път, нито в самия имот, има разположени
съдове за сметосъбиране и/или площадки за такива съдове. Не са
установени дейности, даващи основание да се приеме, че имотът генерира
отпадъци, по-скоро има вид на неизползван.
По
делото са представени множество пътни листи за периода 2015г. – 2019г. на сметосъбиращи
автомобили, в които листи са посочени два основни маршрута - къс с разстояние 25-30 км („Обзор - Район 3 -
сметище“) и дълъг маршрут, с разстояние около 400 км („Обзор - ПСО-Несебър –
Братово“). През периода 2015 г. е отбелязван маршрутът „Гараж - Обзор-Район 3 –
Сметище Гараж“, а за 2016г. – „Гараж-Обзор-Район 3-Депо Гараж“. За 2017г., 2018г.
и 2019г. преобладаващият маршрут е „ПСО Несебър – Обзор – Братово – ПСО
Несебър“. Никъде обаче в представените пътни листи не е записан като част от
маршрута „Южен плаж“, още по-малко самият имот, независимо, че до него се стига
по тупик. В този смисъл твърденията на в.л. по СТЕ, изложени в съдебно
заседание, че маршрутът на пътните листи обхваща и територията на „Южен плаж“
са необосновани. При положение, че никъде в представените пътни листи не е
записан като част от маршрута на сметопочистване районът „Южен плаж“, още
по-малко процесния имот, съдът намира, че не е доказано осъществяването на
услугата по сметопочистване на имот, който не се използва и не генерира
отпадъци, респ. в който няма съдове за събирането им и за периода 2018-2019 г.
От
събраните по делото доказателства не се доказа по категоричен начин и обстоятелството
имотът да е включен в заповедите по чл.63, ал.2 ЗМДТ за данъчен период 2015-2019г.
В приложението към заповедите по чл.63, ал.2 ЗМДТ е посочен гр.Обзор и
конкретно изписани улици в населеното място, както и курортен комплекс „Северен
плаж“ и „Южен плаж“. Последният е изписан с малки букви по следният начин „2.3.
Обзор-южен плаж“, откъдето, чрез граматическо тълкуване, може да се направи
извод, че приложението към заповедите на кмета на Община Несебър визира самият
плаж, а не местността „Южен плаж“, която би била изписана с главна буква като
наименование на географско обозначение. От показанията на в.л. по СТЕ, дадени в
с.з. на 01.06.2021г., се установява, че процесният имот не граничи и не е част
от южния плаж на гр. Обзор, а е в близост до него. Тоест имотът се намира извън
строителните граници на населеното място в м. „Ефрем чешма“, която е част от
областта, именована „Южен плаж“, но не се намира в обхвата на самия южен плаж
на града.
По
тези съображения съдът приема, че ответникът не е доказал включването на имота
в обхвата на заповеди №2189/31.10.2014г.,
№1847/30.10.2015г.,№2234/28.10.2016г.,№1938/23.10.2017г.,№1551/30.10.2018г. на кмета
на Община Несебър, с които на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ са били определени
границите на районите на територията на общината за организирано поддържане на
чистотата, в които ще се извършват услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване.
От
доказателствата не може да бъде направен извод, че по отношение на процесния
имот през периода 2015-2019г. е била предоставяна услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване. Липсва каквато и да е документация, която да удостовери, че в
„Южен плаж“- гр. Обзор дейстително е предоставяна услугата. С представените по
делото множество пътни листи ответникът цели да докаже именно осъществяването
на тази услуга, но в маршрутите, изписани на тях, отсъства наименованието „Южен
плаж“, за да се разсъждава въобще дали автомобилите, обслужвайки този „Южен
плаж“ са достигнали и до имота на дружеството-жалбоподател, доколкото според
вещото лице пътят, до който се стига до процесния имот е тупик, с оглед на
което покрай имота не е възможно да се премине, а е необходимо специално да се
отиде поради обслужващия го тупиков път. В подкрепа на извода, че услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна е фактът, че имотът е изоставен
и не кумулира отпадъци. По делото липсват и доказателства, от които да се
установи дали в близост до имота на касатора е имало контейнер за битови
отпадъци. Следователно общината не е изпълнила задължението си за реално
предоставяне на услугата „сметосъбиране и сметоизвозване” по отношение имота на
жалбоподателя и през периода 2018-2019 г., а не само през периода 2015-2017 г.,
както е приел решаващият орган. След като не е предоставена реално услугата, то
незаконосъобразен е изводът на органа за дължимост на ТБО за услугата
„сметосъбиране и сметоизвозване”.
Що
се отнася до услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване, съдът намира следното:
Съгласно
нормата на чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ дейностите по предоставяне на услугата по
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места
включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите,
парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в
общината, предназначени за обществено ползване. Анализът на правната норма
налага извода, че териториите за обществено ползване са част от населените
места, поради което всички собственици на имоти в тези населени места дължат
заплащане на такса, необходима за почистване
на тези територии, в случай че същата се извършва.
В
нормата на §5, т.6 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на понятието
„територия на населено място“, съгласно което, това е селищната територия,
обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен
план, без да се включва землището.
Дължимостта
на таксата битови отпадъци за услугата поддържане чистота на териториите за
обществено ползване се определя от две кумулативно дадени условия: 1)
принадлежност на имота към територията на съответното населено място и 2)
реално предоставяне на услугата в района на имота, определен със заповедта по
чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В конкретния случай по отношение имота на жалбоподателя от
заключението на СТЕ се установи, че същият не е част от гр. Обзор, доколкото се
намира извън строителните граници на населеното място. Това е достатъчно
основание да се приеме, че такса за услугата поддържане чистота на териториите
за обществено ползване не се дължи. Независимо от това в процесния случай се
установи още, че липсва реално предоставяне на тази услуга. Освен пътните
листи, за които беше казано, че не доказват сметосъбиране и сметоизвозване на
битови отпадъци от имота, ответникът е представил трудови договори на
служителите, ангажирани с поддържане на чистотата, длъжностно разписание на дейност БКС към Кметство Обзор, справка
за разходите в дейност БКС – Кметство Обзор за периода 2017-2019 г., справки за
приети и извозени отпадъци на Кметство Обзор от ОП „Управление на отпадъците“ –
Несебър за 2016, 2017, 2018 и 2019г. От
тези доказателства се установява наличието на технически и финансов потенциал
за извършване на обсъжданата услуга, но по никакъв начин не се установява
нейното реално осъществяване.
Ответникът
не доказва, че територията около имота на жалбоподателя е включена в район, по
отношение на който е налице система за организирано поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване. Не са ангажирани гласни или писмени
доказателства за предоставяне на тази услуга. Доказателствената тежест за
установяване на реално извършване на услугата по поддържане чистотата на
обществените територии е у административния орган, което в случая не е сторено.
Затова „Грундинвест“ ООД не дължи ТБО и за услугата поддържане чистота на
териториите за обществено ползване.
Жалбоподателят
не дължи и заплащане на компонента от ТБО - обезвреждане на битови отпадъци в
депа или други съоръжения за периода 2015г.-2018г.вкл. Дължимостта на тази част
от таксата по аргумент от противното на чл.71, т.3 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 101 от
2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) се предпоставя в зависимост от наличието на
такива депа и други съоръжения. Това е така, защото за разлика от другите две
услуги, тук законодателят не изисква доказване на фактическото предоставяне на
услугата, а се приема, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва
депо за обезвреждане на битови отпадъци. Поради това единствената хипотеза, при
която лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за този компонент
на ТБО е, когато липсва изградено депо, обслужващо района на общината.
По
делото са приети като доказателства акт за публична общинска собственост №5799
от 11.07.2014г. (л.59) за ПИ с 61056.20.108, акт за публична общинска
собственост №5798 от 11.07.2014г. (л.63) за ПИ с идентификатор 61056.20.109 и
акт за публична общинска собственост с №5800 от 11.07.2014г. (л.66) за ПИ с
идентификатор 61056.86.21, всички находящи се в землището на с. Равда, община
Несебър, с начин на трайно ползване: депо за битови отпадъци (сметище). Въпреки
така представените титули за собственост в акта на решаващия орган, частично
потвърждаващ процесния АУЗД, дължимостта на този компонент от ТБО е обусловена
единствено с акт за частна общинска собственост №5744/30.05.2014г. за депо за битови отпадъци/сметище, находящо се в гр.Обзор,
общ.Несебър, ПИ № 53045.234.565 (м. „Балабана“). Отделно от
това, в допълнителното заключение на СТЕ (л.1790) вещото лице е формирало
извод, че отпадъците, събирани от територията на гр. Обзор, са били депонирани
в сметището на гр. Обзор - ПИ 53045.234.565 (в м. „Балабана“), както и в
съседните му ПИ 53045.177.22, ПИ 53045.234.1 и ПИ 53045.560.171. Сред така посочените
от вещото лице поземлени имоти не попадат тези, за които ответникът представя актовете
за собственост, т.е. за последните депа не бе установено в тях да се е
извършвало извозване и депониране на отпадъците от гр. Обзор, вкл. и от
процесния имот.
Спорен
остава единствено въпросът за депонирането на отпадъците в сметището, находящо
се в ПИ 53045.234.565 (в м. „Балабана“, земл. на гр. Обзор). Наличните по
делото доказателства сами по себе си не установяват функционирането на това
депо през спорните периоди. АЧОС е съставен през 2014г., като липсва строителна
документация, от която да се установява момента на въвеждане на депото в експоатация.
Представените от ответника справки за платени такси за депониране на отпадъци
от общ. Несебър (л.68-69) и справки за приети и извозени отпадъци на кметство
Обзор от ОП „Управление на отпадъците – Несебър“ за 2016г., 2017г.,2018г. и
2019г. (л.1032-1040) не установяват, че направените от общината разходи са
отишли именно за обезвреждане на отпадъците и поддръжката на това депо. В тези
справки дори не е посочено къде точно са били депонирани и третирани
отпадъците. Липсват първични счетоводни документи като фактури за разходи, от
които да е установено, че тези разходи са извършени по повод депониране и
третиране на битовите отпадъци в законно изградено депо, обслужващо района на
общината. Не са представени и сключени договори за приемане и депониране на
битови отпадъци на Регионално депо „Братово-Запад“, което не е собственост на
общината.
Няма
доказателства за наличие на функциониращо депо на територията на общината. Практически,
отпадъците са се извозвали до нерегламентирано сметище извън града, която
дейност не може да се приеме за обезвреждане на отпадъци по смисъла на §1, т.11
от ДР на Закона за управление на отпадъците. Освен това вещото лице не установи
наличие на къси и дълги маршрути, които да съвпадат по време и разстояние, за
да се смята, че отпадъците от късите маршрути са били претоварвани на големи
товарни превозни средства, които са извършвали маршрути до отдалеченото сметище
„Братово-Запад“. Пак според вещото лице за
периода 2017-2019г. няма счетоводни документи, с които да се установява мястото
на депонирането на отпадъците непосредствено след събирането им на територията
на гр. Обзор. Следователно в случая не са налице условията
по чл.71, т.3 от ЗМДТ да се събира тази такса, доколкото генерираните на територията
на гр.Обзор битови отпадъци не се обезвреждат в съществуващо и законосъобразно
действащо депо, тъй като такова към релевантния данъчен период – 2015г.-2019г.
- няма. В допълнение следва да се посочи, че спрямо описаното депо, чийто АЧОС
е съставен през 2014г., през 2015г. е била наложена ПАМ „спиране на
експлоатацията на депото за неопасни отпадъци Обзор, считано от 15.10.2015г. и
предприемане на мерки за неговата рекултивация“ със заповед
№РД-149/29.09.2015г. на директора на РИОСВ Бургас.
Съдът
намира, че таксата за третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации е
недължима и за периода 2019г. В относимата за този момент редакция на чл.71,т.2
от ЗМДТ (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) този компонент от ТБО
не се дължи, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от
задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота. В мотивите на решението на решаващия орган е
прието, че дружеството-жалбоподател е подало декларации по чл.28,ал.1,т.2 от
Наредба №11 на Община Несебър, с които е декларирало, че няма да ползва имота
за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г, като за този факт страните не
спорят. Наличието на декларация, че имотът няма да се ползва през 2019г.,
налага извода за недължимост на такса за услугата „третиране на битовите
отпадъци в съоръжения и инсталации“ за този период.
Най-накрая,
дори да се приеме, че генерираният на територията на общината битов отпадък е
бил депониран в нерегламентирано депо и общината все пак е извършвала разходи
за този вид дейност, таксата е дължима единствено и само ако разходът
съответства на предвижданията по одобрената от ОС Несебър план-сметка. В този
смисъл, ако депонирането на отпадъците се извършва на нерегламентирано сметище,
за което не се заплащат дължимите към МОСВ такси и разрешения за въвеждане в
експлоатация, без съмнение общината ще реализира разходи по-малки от
предвидените, което не обосновава размера на ТБО за разглеждания компонент.
Несъответствие в разходната част на компонентите на ТБО не е основание за
намаляване на размера на таксата, тъй като липсва уредена подобна възможност в
закона и е основание за пълната й отмяна.
По
изложените съображения обжалвания АУЗД следва да бъде отменен изцяло като
незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон. В този смисъл решение
№13836/09.11.2020 г. постановено по адм.д.№ 2824/2020 г. на ВАС.
При
този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 3600 лева, от които 50 лева платена държавна
такса (л.6), 1420 лева депозити за вещи лица /350 лева(л.538) + 120
лева(л.1026) + 200 лева(л.1681), 250 лева(л.1778), 300 лева (л.2022), 200 лева(л.2106)/
и 2130 лева платено възнаграждение за един адвокат (л.2029) съгласно представен
списък на разноските (л.2028).
Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, вр. чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. ДВ, бр. 84 от 2016 г., изм., бр. 88 от 2022 г.) за
процесуално представителство по административни дела с определен материален
интерес (в случая 11 883,34 лева) минимално дължимото възнаграждение е в
размер на 1 470 лева. Жалбоподателят е сключил договор за правна услуга от
22.12.2020 г. (л. 2029), като е уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение
в размер на сумата от 2 130 лева. Този размер се явява обоснован и
справедлив по смисъла. на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, близък е до
минималния, фиксиран в Наредбата и съответства на обема на осъществената правна
помощ от процесуалния представител на жалбоподателя (явяване в проведените
единадесет открити съдебни заседания, активно участие в производството по
събиране на голям обем от доказателства, изготвяне на писмени становища и писмена
защита).
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.160, ал.1 ДОПК, Административен съд –
Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
акт за установяване на задължения по декларация №МДТ-903/01.10.2020г.,
издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, в частта, в която е потвърден с решение №9/02.12.2020г.
на началник отдел МДТ при Община Несебър.
ОСЪЖДА
Община Несебър да заплати на „Грундинвест”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Садово, Промишлена
зона, представлявано от управителя Л.Х., направените по делото разноски в
размер на 3 600 лева.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: