Определение по дело №1252/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 1
Дата: 2 януари 2024 г.
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20237260701252
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1

Хасково, 02.01.2024 г.

Административният съд - Хасково - VIII състав, в закрито заседание на втори януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20237260701252 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „АГРО ИНВЕСТ ХАРМАНЛИ“ ЕООД [населено място], подадена чрез адв.М. П., срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да се произнесе по депозирано от дружеството заявление за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни за кампания 2023.

В жалбата се твърди, че в последния ден от определения в Наредба № 4 от 30.03.2023 г. срок за подаване на заявление за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни - 21.07.2023 г., представител на дружеството, след като приключил с попълване на заявлението, нeколкократно се опитал да подаде същото към съответната система и да го подпише с квалифициран електронен подпис, но опитите му били неуспешни, като при всеки опит системата изписвала грешка. От Държавен фонд „Земеделие“, Дирекция „Интегрирани информационни системи“ обяснили, че се касае за проблем на системата, по чието отстраняване работят. След известно време от там се свързали с представител на дружеството, като го уведомили, че проблемът е отстранен. Въпреки това до изтичане на срока за подаване - 24:00 часа на 21.07.2023 г., заявлението останало в състояние „Чакащо ръчно зареждане в ИСАК“. В тази връзка било депозирано запитване до Държавен фонд „Земеделие“ дали подаденото заявление е прието, съответно дали заплащане на финансовото подпомагане ще бъде одобрено или отказано. В отговор на същото с Уведомление изх.№ 01-2600/4692 от 11.10.2023 г. от Държавен фонд „Земеделие“ уведомили дружеството, че подаденото заявление за Кампания 2023 съдържа неотстранени в регламентирания в чл. 5, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни срок несъответствия, представляващи пропуски в попълването на заявлението за регистрация или непредставяне на общи документи към заявлението или документи, предвидени в специалните нормативни актове за прилагане на интервенциите и мерките. Вследствие на гореописаните несъответствия и пропуски, подаденото заявление не отговаряло на условията на чл. 2 и чл. 7 от Наредба № 4 от 30.03.2009 г. за администриране, изчисляване и оторизация на средства за подпомагане от европейски и национален бюджети. Така изпратеният отговор бил изцяло бланкетен. От него не ставало ясно дали ще бъде одобрено или отказано заплащане на финансовото подпомагане, а единствено и само били описани допуснатите несъответствия в депозираното заявление. В тази връзка жалбоподателят твърди, че Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие“ не се е произнесъл по депозираното от дружеството заявление за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, както и по депозираното впоследствие запитване, поради което бил налице мълчалив отказ по отношение на депозираното заявление за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни. Липсата на произнасяне с изричен акт засягала неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя, в качеството му на кандидат за подпомагане, поради което за него бил налице правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ.

С оглед на така изложеното, се моли съдът да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да се произнесе по депозираното от жалбоподателя заявление за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни и да върне преписката на Изпълнителния директор на Държавен Фонд „Земеделие“ за произнасяне по същото.

Във връзка с оставянето на жалбата без движение за уточняване предмета на оспорване, жалбоподателят депозира молба вх.№ 9627/12.12.2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, в която отново пояснява, че опитал да подпише изготвеното заявление с КЕП, но след изтичане на срока за подаване същото останало в състояние „Чакащо ръчно зареждане в ИСАК“. Към 21.07.2023 г. възникнало задължение за Държавен фонд “Земеделие“ по отношение на депозираното заявление за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни за издаване на входящ номер на заявление за Кампания 2023 година. Съответно след това за Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ възникнало задължение да се произнесе по заявлението, което той не бил сторил. Поддържа оспорването си на посочения мълчалив отказ на изпълнителния директор по отношение на депозираното от жалбоподателя заявление за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни.

При изискване на административната преписка във връзка с твърдения мълчалив отказ ответникът - Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище, посочва, че до последната дата за подаване и прием на заявления нямало генерирано заявление от страна на жалбоподателя, което да е получило УИН, съответно сочи, че не е налице валидно сезиране на административния орган, по което да е формиран мълчалив отказ.

Представено е Уведомление изх.№ 01-2600/4692 от 11.10.2023 г. на Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което жалбоподателят е уведомен, че подаденото от него заявление за Кампания 2023 съдържа неотстранени в регламентирания в чл. 5, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни срок несъответствия – пояснено е, че се касае за пропуски в попълването на заявлението за регистрация или непредставяне на общи документи към заявлението или документи, предвидени в специалните нормативни актове за прилагане на интервенциите и мерките. Посочено е, че поради това подаденото заявление не отговаря на условията на чл. 2 и чл. 7 от Наредба № 4 от 30.03.2009 г. за администриране, изчисляване и оторизация на средства за подпомагане от европейски и национален бюджети. Уведомлението е връчено на представител на дружеството на 24.10.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне.

Представено е и извлечение от ИСАК - Регистър „Директни плащания“, видно от което е, че подаденото от „Агроинвест Харманли“ ЕООД заявление за кампания 2023 година е с входящ номер и дата – 20043345/21.07.2023 г. и състояние – „Сгрешено заявление (невалидно)“. В Колона „Брой грешки след проверки“ е налице отбелязване – „Детайли за 1 фатални и 3 други грешки“. Като „Статус на заявлението“ е посочено – „Архивирано (невалидно)“.

Съдът, като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото намира, че подадената жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК, мълчалив отказ е налице тогава, когато административният орган не се произнесе в срок по направено искане за издаване на индивидуален административен акт. Мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но не всяко бездействие на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на посочената разпоредба. Мълчалив отказ е налице тогава, когато искането до административния орган за издаване на индивидуален административен акт го задължава да се произнесе съобразно приложимия закон. В случая съдът намира, че за административния орган не е възникнало задължение за произнасяне, поради което не е формиран и мълчалив отказ, който да е годен предмет на съдебен контрол. 

С оглед изложените от жалбоподателя фактически твърдения и петитума на депозираната жалба, които очертават предмета на делото, следва да се приеме, че жалбата е насочена срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ да се произнесе по депозирано от жалбоподателя заявление за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни за кампания 2023, искане да се отмени този мълчалив отказ и да се задължи административния орган да се произнесе по депозираното заявление. Въпреки изрично дадените от съда указания за уточняване предмета на оспорването след оставянето на жалбата без движение, същият не е променен и в депозираната уточняваща молба отново се посочва, че се оспорва така формирания мълчалив отказ. 

По своята правна същност мълчаливият отказ е фикция, създадена от закона, за да се преодолее бездействието на административния орган да се произнесе по подадено до него искане. Чрез фикцията отказът е приравнен на административен акт. При мълчаливия отказ волеизявлението на органа се предполага и то в смисъл на отказ да се удовлетвори искането, тоест чрез фикцията се приема наличие на волеизявление. Но за да се приложи фикцията, за административния орган следва да е възникнало задължение за произнасяне, тоест да е сезиран надлежно с искане, по което е компетентен да се произнесе. В случая такова искане не може да се приеме, че е подадено. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, заявленията за подпомагане се подават, а подадените могат да се редактират, през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Чл. 10, ал. 1 посочва, че системата за подаване на заявления за подпомагане извършва предварителни проверки съобразно чл. 33г от ЗПЗП, включително за регистрираните правни основания по реда на чл. 41 от ЗПЗП, и извежда насочващи предупреждения. Въз основа на предупрежденията по ал. 1 кандидатът за подпомагане може да нанесе корекции в заявлението за подпомагане (съгласно ал. 2). Според ал. 3, когато кандидатът е получил предупреждение по ал. 1, в резултат на което не може да бъде приключен процесът по заявяване, и не е нанесъл корекция, заявлението за подпомагане не се счита за подадено.

Разпоредбата на чл. 11 постановява, че след подписване на заявлението за подпомагане и неговата обработка в съответната областна дирекция на ДФЗ, ако то съдържа всички задължителни данни за кандидатстване по най-малко една от интервенциите или мерките по чл. 1, получава уникален идентификационен номер (УИН). Датата на подписване на заявлението се счита за дата на подаване на заявление за подпомагане.

В случая от данните по делото безспорно се установява, че процесът по заявяване не е бил приключен, че заявлението на жалбоподателя не е било подписано и че същото не е получило уникален идентификационен номер (УИН). Тоест заявлението не може да се счита за надлежно подадено, за да е възникнало задължение за произнасяне по него и съответно да се предположи по силата на законовата фикция наличие на волеизявление на задължения административен орган под формата на мълчалив отказ.

Не може да се приеме, че предмет на оспорване в настоящото производство е Уведомление изх.№ 01-2600/4692 от 11.10.2023 г. на Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което жалбоподателят е уведомен, че подаденото от него заявление за Кампания 2023 съдържа неотстранени в регламентирания в чл. 5, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни срок несъответствия. Макар и това уведомление принципно да може да бъде предмет на оспорване, доколкото жалбоподателят е адресат на процесното писмо и със същото се засягат права и законни интереси на дружеството, като се отказва да се разгледат документите по заявлението, такова оспорване, на първо място, не е заявено от жалбоподателя и, на второ място, същото би било просрочено, доколкото жалбата не е подадена в срока за обжалване по чл. 197 от АПК (уведомлението е сведено до знанието на адресата си на 24.10.2023 г., а жалбата, във връзка с която е образувано настоящото производство, е подадена на 14.11.2023 г.).

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че в случая съдът не е сезиран и с искане за защита срещу неоснователни бездействия от страна на административен орган, уредени в глава ХV, раздел II на АПК, в две хипотези. В първата, по чл. 256, ал. 1 от АПК, административният орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а при втората, административният орган следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства (чл. 256, ал. 2 от АПК). Общото изискване е наличието на правен интерес от търсената съдебна защита, третиран като изискване за нарушени или застрашени права, свободи и интереси на съответния субект. Разликата в двете хипотези е, че при първата задължението произтича пряко от нормативен акт, а при втората хипотеза административният орган следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия. Производството по чл. 256 от АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, в хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или пряко от нормативен акт фактически действия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки за основателност на претенцията по чл. 256 от АПК. В случая обаче не се твърди незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на административния орган и доколкото съдът не може да излезе извън волята на жалбоподателя, след като последният иска отмяна на мълчалив отказ, а такъв не е формиран, то жалбата срещу този мълчалив отказ е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Предвид така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява процесуално недопустима и не са налице предпоставки за образуване на съдебно-административно производство. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

С оглед на така изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „АГРО ИНВЕСТ ХАРМАНЛИ“ ЕООД [населено място], жалба срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да се произнесе по депозирано от дружеството заявление за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни за кампания 2023, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1252/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

Съдия: