№ 1792
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Св. Христова
Членове:Светлана К. Цанкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501933 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. №
292798 от 01.07.2021 г. на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс - Е срещу решение № 261864 от 10.06.2021 г. по гр.д. № 13941 по опис на
Варненски районен съд за 2020 г., с което е прието за установено, че К. КР. В., ЕГН
**********, не дължи на „Електроразпределение Север” АД, сумата от 1000 лева (хиляда
лева/, представляваща част от общо начислено вземане в размер на 4 126.55 лева
претендираната като дължима по извършена корекция на потребена електроенергия за
периода от 22.07.2016 до 20.07.2020 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
бул. „/8 ми приморски полк“ № 73, ет. 4, ап. 7 с абонатен № ********** и клиентски №
**********, , за която е издадена фактура № ********** от 31.08.2020 г., на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК както и в частта на присъдените разноски, следващи от изхода на спора и
доказателствата за извършен разход.
В жалбата излага, че решението е неправилно поради съществено нарушение на
процесуални и материално правни норми, и необоснованост. Отправено е искане за отмяна
на постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение и постановяване на друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В отговор насрещната страна оспорва основателността на жалбата, като излага
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт с подробни
възражения. Счита, че съобразно разпределението на доказателствената тежест ответникът
не е доказал пълно и главно начисленото вземане.
С определение № 3214 от 14.09.2021 г. постановено по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК
съдът е приел въззивната жалба за допустима.
В проведеното открито съдебно заседание, страните поддържат писмено изразените
становища.
1
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството през първоинстанционния съд е образувано по предявен отрицателен
установителен иск с цена 1000 лева, предявен като частичен от 4 126.55 лева. Ищецът К. КР.
В. отрича задължение в горепосочения размер, претендирано като цена по доставена на
незаплатена ел. енергия за периода от 22.07.2016 до 20.07.2020 г., за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, бул. **** с абонатен № ********** и клиентски № **********, , за
която е издадена фактура № ********** от 31.08.2020 г.
Ответникът, който носи тежестта на доказване, в писмена молба оспорва иска и
заявява, че претендира начисленото във фактурата вземане, на основание чл. 55 от ПИКЕЕ,
във връзка със Закона за задълженията и договорите.
Първоинстанционният съд е приел за установени следните релевантни към спора
факти – наличие на договорни отношения за доставка на ел. Енергия и нейното заплащане,
наличието на измервателно средство, което е било демонтирано при извършена проверка, за
която е съставен констативен акт, изпращане на демонтираното средство за проверка в БИМ
за установяване на метрологичното му съответствие. Страните не спорят по фактите
установени с писмени и гласни доказателства, в това число липсата на отразяване на числа
/показания/ по Т3 при монтиране на проверяваното измервателното средство.
За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че след като
няма изрично замерване на показанията в Т3 при монтиране на измервателното средство, то
показанията в тази тарифа, които са установени при проверката и потвърдени с
метрологичното заключение, са могли да съществуват преди монтиране на електромера, по
време на ползването му или след неговото демонтиране. Поради липсата на пълно и главно
доказване, че показанията в Т3 са се натрупали в периода след монтажа и преди демонтажа
на измервателното средство, съдът е уважил предявения иск, като е приел, че проведеното
доказване не е главно и пълно.
Настоящият съдебен състав, намира, че установените поделото факти са правилно
възпроизведени в съдебното решение. Съдът е посочил приложимото право и това е
разпоредбата на чл. 55 от ПИККЕ. Поставеният във въззивната жалба въпрос за друго
основание, на което се дължи вземането – общата правна норма на чл. 200 от ЗЗД, съдът
може да разглежда само ако е неприложима специалната правна норма. Под неприложима
норма следва да се има предвид, такава която е отменена или която противоречи на по-висш
нормативен акт и това противоречие /незаконосъобразност на подзаконовия нормативен акт
/ следва от влязло в закона сила съдебно решение. Т.е. общата разпоредба на чл. 200 от ЗЗД
е приложима само в случаите, при които липсва специална, а не в случаите, в които
установените по делото факти не покриват фактическия състав на специалната правна
норма. Ответникът не разполага с алтернативни или в евентуалност правни основания в
качеството си на продавач и може да се позове на обща правна норма, само ако няма
специална.
Първоинстанционният съд правилно е установил приложимото материално право и е
постановил обоснован съдебен акт. Посочените във въззивната жалба актове на ВКС се
отнасят до хипотеза, в която липсва специална правна норма , но ответникът своевременно
и недвусмислено е въвел в предмета на доказване основание за съществуване на
задължението въз основа на общата разпоредба на чл. 200 от ЗЗД.
Въззивната жалба е неоснователна, поради което обжалвания съдебен акт следва да
бъде потвърден.
С оглед изхода от спора, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
разноските направени във въззивното производство, които съобразно представен списък са в
размер на 300 лева.
2
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261894 от 10.06.2021 г. постановено по гр. д. № 13941
по опис на ВРС за 2020 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Е ДА
ЗАПЛАТИ на К. КР. В., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща направените
във въззивното производство разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване=
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3