Р Е Ш Е Н И Е
№…………….., 12.06.2015г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди и петнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №14485 по описа за 2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба подадена от ”К.С.И.м.б.с.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от А.П.Г.-Б, със съдебен адрес:***, офис 3, чрез
Адвокат А., против ”Е.В.” ЕООД, с ЕИК ....... със седалище и адрес на
управление ***-Тауърс-Г”, представлявано от М.Д.Ж..
Предявен е иск с правно основание
чл.415 във. с чл.422 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
установяване на дължимостта на вземанията, за които по ч.гр.д.№11572/2014г. на
РС Варна е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно за
установяване на дължимостта на сумата от 19830лв., представляваща сбор от
възнаграждение за предоставени консултантски услуги за месец март 2014г. по
Договор от 20.05.2013г. в размер на 18000лв. с включен ДДС и разходи по
чл.5.2.2 от договора в размер на 1830лв. с включен ДДС, за които суми е
издадена Фактура №00000000198 от 31.03.2014г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението-11.09.2014г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от
900.05лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
01.04.2014г. до 10.09.2014г. Претендират се деловодните разноски за настоящото
дело.
В исковата молба се твърди, че на
20.05.2013г. страните са сключили Договор за предоставяне на услуги, по силата
на който ищеца, в качеството си на изпълнител се е задължил да предоставя
професионални консултантски услуги във връзка с дейността ”Стратегическо
управление на дирекция Управление на Човешки ресурси”. Твърди се, че с договора
ответника, в качеството на възложителят поел задължение да заплаща ежемесечно
възнаграждение в размер на 15000лв., ведно с договорените разходи, извършени от
изпълнителя за конкретния месец за апартамент под наем, асистент, автомобил,
самолетни билети и т.н. съгласно договореното. Твърди се, че ищеца изпълнявал качествено
и в срок задълженията си по договора. Твърди се, че на 27.04.2014г. е извършено
последното плащане от ответника, като същото се отнася за предоставени услуги
за месец февруари 2014г. Твърди се, че ищца е издал Фактура №00000000198 от
31.03.2014г. за сумата от 19830.49лв. с ДДС, която включва възнаграждение за
предоставени консултантски услуги за месец март 2014г. в размер на 15000лв. без
включен ДДС и разходи по чл.5.2.2 от договора в размер на 1525.41лв. без
включен ДДС. Твърди се, че до настоящия момент ответника не е извършил плащане
по фактурата. Твърди се, че края на месец май 2014г. между страните е
постигнато съгласие за подписване на споразумение към процесния договор, с
което да се прекратят договорните отношения на основание т.10.1.5. от договора,
а именно по взаимно съгласие, изразено в писмена форма, считано от датата на
подписване с уговорено обезщетение. Твърди се, че чрез официален имейл ищеца
изпратил до ответника проект на споразумение, ведно със заключителен
приемо-предавателен протокол за извършените консултантски услуги, като до
настоящия момент липсва официален отговор и подписан екземпляр от изготвения
проект на споразумение. Твърди се, че в края на месец май по вина на ответника,
ищеца изпаднал в невъзможност да изпълнява задълженията си по договора. Твърди
се, че ответника е прекратил достъпа на управителя на ищеца до служебна поща и
са иззети служебен автомобил, и мобилен телефон, за което е съставен протокол.
Твърди се, че са иззети и картите за достъп до офиса, в който са се изпълнявали
задълженията по договора. Твърди се, че в офиса, в който са изпълнявани
задълженията по договора и до който е отнет достъпа в края на месец май 2014г.,
е останал екземпляра от подписаният между страните договор за предоставяне на
услуги от 20.05.2013г. Твърди се, че текста на представеният с искова молба
договор е идентичен с текста на подписания от страните договор, като е
извършена промяна на номерацията на разпоредбите в него, поради извършени
корекции при съгласуване на волите на страните. Твърди се, че от счетоводството
и управлението на ответника са зададени текст, който задължително следва да се
съдържа в издаваните от ищеца ежемесечни фактури и форма и текст, който
задължително следва да се спазват при изготвяне на съставяните протоколи от
изпълнителя. Твърди се, че на 10.07.2014г. ищеца изпратил нотариална покана до
ответника, с която последния е поканен да заплати сумата предмет на
споразумение за прекратяване на договора от 20.05.2013г. Твърди се, че в
поканата били указани конкретни срокове за плащане, както и че при
неизпълнението им, процесният договор следва да се счита за прекратен. Твърди
се, че поради липса на плащане ищеца подал пред РС Варна заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано гр.д.№11572/2014г.
С
постъпилия отговор на исковата молба се поддържа становище за
неоснователност на иска, като се оспорва наличието на облигационна връзка
основана на Договор от 20.05.2013г., с предмет предоставяне на професионални консултантски
услуги. Твърди се, че представеното по делото копие от Договор за предоставяне
на услуги не носи подписи на страните, в същия са налице съществени
разминавания в номерацията на отделните клаузи и в цялостното изписване на
неговото съдържание, поради което същия не е годен да установи воля от
страните. Твърди се, че предвид липсата на сключен договор, за ответника не е
възникнало задължение да заплаща възнаграждение по същия. Оспорва се
твърдението за сключване на споразумение за прекратяване на твърдения договор. Твърди
се, че в посочения в исковата молба период на претендирани облигационни
отношения, ищеца не е извършвал фактически действия в изпълнение на твърдения
договор или на друго правно основание. Твърди се, че ответника не е възлагал на
ищеца постигането на определени резултати от трудовата или интелектуална
дейност, както и че не е приемал такива. Оспорва се сключването между страните
на договор, по силата на който ответника да поема разходи за настаняване и
транспорт извършени от ищеца, като наред с това се сочи, че липсват
доказателства за извършени разходи при и по повод престирането на твърдените
консултантски услуги. Оспорва се доказателствената стойност на представените от
ищеца документи и по конкретно на процесната Фактура №00000000198/31.03.2014г.,
като се поддържа, че съдържанието на същата не установява наличие на договор и
освен това си противоречи с фактическите твърдения в исковата молба и със
съдържанието на другите ангажирани документи. С оглед гореизложеното се моли за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендират се направените по
делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание, страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат становищата си изложени в исковата
молба и в отговора на исковата молба, и претендират деловодни разноски. С
писмени бележки се доразвиват съображения за основателност, респективно за
неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Настоящото производство се развива
след проведено заповедно такова по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№11572/2014г.
на РС Варна, където в полза на заявителя-ищец, против длъжника-ответник е
издадена Заповед за изпълнение №5919 от 12.09.2014г. за сумата от 19830лв.,
съставляваща главница по договор за предоставяне на услуги от 20.05.2013г.,
представляваща плащане за месец март 2014г., с падеж 01.04.2015г., за което е
издадена Фактура №00000000198 от 31.03.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението-11.09.2014г. до окончателното
погасяване на задължението, и за сумата от 900.05лв., представляваща лихва за
просрочие за периода от 01.04.2014г. до 10.09.2014г.
По делото е приета разпечатка от
Договор за предоставяне на услуги от 20.05.2013г., в която за изпълнител е
посочен ищеца, а за възложител ответника. Договора има за предмет
предоставянето от изпълнителя в полза на възложителя на професионални
консултантски услуги във връзка с дейността ”Стратегическо управление на
дирекция Управление на Човешки ресурси”, по предварително определен месечен
график. Възнаграждението на изпълнителя е фиксирано на 15000лв. месечно без
ДДС, като наред с това се дължат разходи за транспорт /самолетни билети/,
квартира, асистент и служебен автомобил. Според договора в последният работен
ден от месеца изпълнителя изпраща на възложителя писмен доклад за извършените
дейности и издава фактура за възнаграждението и разходите. Плащането на
задължението по фактурата следва да се извърши по банков път в срок от три
работни дни, след получаването й.
Видно е от приетия по делото заверен
препис от Фактура №00000000198 от 31.03.2014г., че същата е издадена от ищеца,
с посочен получател ответника, като фактурата има за предмет осчетоводяване на
задължение за възнаграждение за консултантски услуги за м.март на 2014г. по
Договор от 20.05.2013г. в размер на 15000лв. без включен ДДС и разходи по същия
договор в размер на 1525.41лв. без включен ДДС, или общо сумата от 19830.49лв.
с ДДС.
С Нотариална покана от 10.07.2014г.,
препис от която е приет по делото, ищеца е поканил ответника в срок от седем
работни дни от получаването да заплати сумата от 185764.93лв., представляваща
общо задължение по договор за услуги от 20.05.2013г., в която сума са включени
възнаграждението и разходите за м.март на 2014г. видно от отразяването върху
поканата е че същата е връчена на ответника на 16.07.2014г.
По делото са приети заврени преписи от
Фактури №№ 00000000178 от 21.05.2013г., 00000000181 от 22.07.2013г.,
00000000184 от 30.08.2013г., 00000000185 от 30.09.2013г., 00000000188 от
31.10.2013г., 00000000190 от 30.11.2013г., 00000000192 от 30.12.2013г. и
000000001194 от 30.01.2014г. 00000000196 от 28.02.2014г., чиито съдържание
идентично с това на гореописана Фактура №00000000198 от 31.03.2014г., като
изключение прави размерът на разходите по договора от 20.05.2013г., който е
променлив, респективно променлив е и общия размер на задължението.
По делото са приети заверени препис от
разпечатки от електронна кореспонденция водена от законния представител на
ищеца със служители на ответника, както и два броя заповеди за прекратяване на
трудови правоотношения със служители на ответника, които са връчени чрез законния
представител на ищеца.
Установява се от приетите преписи от
Приемо-предавателни протоколи от 30.05.2014г., че законния представител на
ищеца е предал на служители на ответника ползваните от първия служебен
автомобил и мобилен телефон, ведно със SIM карта.
От представения препис от Договор за
наем от 04.06.2013г. се установява, че ищеца е наел жилище в гр.Варна за срок
от 1 година при наемна цена от 1200лв. месечно.
По делото са приети разпечатки от
счетоводни документи установяващи закупуването на самолетни билети от законния
представител на ищеца по направлението Варна-София и обратно за периода
м.февруари и март на 2014г.
От приетото по делото заключение на
вещо лице по ССч.Е, което се кредитира от съда като компетентно дадено и
неоспорено от странните, се установява, че гореописаните 10 бр.фактури са
осчетоводени при ищеца и при ответника, като по фактурите издадени през периода
21.05.2013г.-28.02.2014г. /9бр./ вторият е извършил плащане в полза на първия.
Установява се, че Фактура №00000000198 от 31.03.2014г. е осчетоводена от
ответника в дневника на покупките по сметка 401 ”Доставчици” за данъчен период
м.04.2014г., като е ползван данъчен кредит. Установява се, че Фактура
№00000000198 от 31.03.2014г. е сторнирана през м.01.2015г., тъй като при
извършване на годишна инвентаризация е установена липса на оригинал от
фактурата. Установява се още, че мораторната лихва върху вземането предмет на
процесната фактура за периода 01.04.2014г.-11.09.2014г. възлиза на 900.07лв.
От показанията на свидетеля Симеон
Атанасов Савов, които се кредитират от съда като изградени на база лични
възприятия, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, се
установява, че достъпа до служебната сграда, в която се помещават служителите
на ответника е ограничен и се осъществява, чрез служебни електронни карти.
Установява се, че законния
представител на ищеца е имал издадена карта за достъп до сградата, като същия е
бил представен като ръководен кадър по отношение на човешки
ресурси в компанията на ответника. Установява се, че законния представител на ищеца е имал
обособено собствено работно помещение в сградата. Установява се още края на
м.04 или началото на м.05 на 2014г. по нареждане на Директора на ”Вътрешен
одит” достъпа на законния
представител на ищеца до сградата е отнет.
С оглед установеното от фактическа
страна, от правна страна съдът приема за
установено от следното:
Договорът
за консултантски услуги може да предвижда извършване от изпълнителят на
физически и правни действия, поради което сделката съдържа елементи, както на
договор за изработка, така и на договор за поръчка. И при двата вида договори
възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя при приемане на работата.
В разглеждания случай ответника
оспорва наличието на облигационна връзка между страните основана на твърдения
от ищеца договор за предоставяне на консултантски услуги, което оспорване съдът
намира за неоснователно. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
установява, че между страните е сключен Договор от 20.05.2013г., с предмет
професионални консултантски услуги по управление на човешки ресурси, по силата
на който в полза на изпълнителят-ищец се дължат месечно възнаграждение в размер
на 18000лв. с ДДС и допълнително извършени разходи, чиито размер е променлив.
Ангажираните от ищеца 10 броя фактури съдържат реквизитите предвидени в чл.7 от
ЗСч. и съобразно заключението на ССч.Е са осчетоводени от двете дружества като
по първите девет от тях ответника е извършил плащане, поради което фактурите са
годни да установяват наличието на облигационна връзка между страните. От
съдържанието на фактурите, в който изрично е отразено, че служат за
осчетоводяване на възнаграждение за извършени консултантски услуги по Договор
от 20.05.2013г. и на разходи по същия договор, и въз основа на факта, че
фактурите са издавани ежемесечно, следва извода, че соченият от ищеца договор
съществува, както и че на изпълнителят се дължи месечно възнаграждение.
За да достигне до горният извод съдът
съобрази, че в случая са налице и предпоставките по чл.161 от ГПК, тъй като
както вече бе посочено по делото са налице данни, че процесният договор е
съществувал, като в подкрепа на съдържанието на фактурите следва да се отчете и
наличието на водена между страните електронна кореспонденция и съставянето на
вътрешна за ответника документация с участието на законния представител на
ищеца. По делото не е налице спор, че законния представител на ищеца не е
служител на ответника. Същевременно събраните гласни доказателства установиха,
че представителят на ищеца е имал обособено работно място в административната
сграда на ответника, която е с ограничен достъп. Установиха още, че достъпа до
сградата на посоченото лице е бил внезапно и едностранно прекратен, което сочи
на невъзможност за ищеца да разполага с екземпляр от договора. Ето защо и
поради неизпълнение от ответника на вмененото му с определението за насрочване
на делото в о.с.з. задължение да представи Договор от 20.05.2013г., съдът
намира, че същият е създал пречки за събиране на доказателства, респективно
приема за доказан факта наличието на документ-Договор от 20.05.2013г., с
твърдяното от ищеца съдържание.
С оглед горното и тъй като по делото
бе установено отразяването на Фактура №00000000198 от 31.03.2014г.
в счетоводството на ответника,
включването й
в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, които действия представляват
недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, съдът намира, че претенцията на
ищеца относно главницата е доказана по основание и размер.
Обстоятелството, че ответника е
сторнирал процесната фактура, не разколебава горният извод, тъй като това е
станало осем месеца след осчетоводяване на същата при наличието на висящ спор
между страните относно обективираните в нея задължения. Наред с това
сторнирането е извършено поради установена в последствие липса на оригинал от
документа, който очевидно е бил наличен към момента на осчетоводяването.
Доколкото качественото водене на счетоводството е задължения на страната,
настъпилите проблеми с обработването на счетоводните документи не могат да
бъдат противопоставени на другата страна.
По изложените съображения съдът намира,
че иска за установяване на дължимостта на сумата от 19830лв. с ДДС, която
включва възнаграждение за предоставени консултантски услуги по Договор от
20.05.2013г. за месец март на 2014г. в размер на 18000лв. с ДДС и разходи по
договора в размер на 1830лв. с ДДС, обективирани във Фактура №00000000198 от
31.03.2014г. е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид основателността на главния
иск, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва, считано от предявяване на иска по смисъла на чл.422 от ГПК, която също
следва да бъде уважена.
Съобразно съдържанието на
представеният от ищеца документ Договор от 20.05.2013г., падежа на задължението
за заплащане на възнаграждението и разходите е в срок от три работни дни от
получаването на фактурата от възложителя. Ето защо за да се установи изпадне на
ответника в забава е необходимо да се установи датата на получаване на
фактурата, за което обстоятелство ищеца, чиято е тежестта за доказване, не е
ангажирал конкретни доказателства. От друга страна според заключението на
вещото лице процесната фактура е включена от ответника в дневникът му за
покупките за данъчен период м.04.2014г., което означава, че същия е разполагал
с екземпляр от фактурата през месец април, респективно че е изпаднал в забава,
най късно в началото на м.май на 2014г. Изчислена от съда с помощта на
калкулатор на законната лихва от правноинформационна система ”Апис” размера на
мораторната лихва върху главницата за периода 01.05.2014г. до 10.09.2014г.
възлиза на 734.49лв.
По изложените съображение съдът
намира, че предявения от ищеца иск за мораторна лихва е основателен за периода
01.05.2014г. до 10.09.2014г. и за сумата от 734.49лв., до който размер иска
следва да бъде уважен, като за разликата до претендираните 900.05лв. и за периода
от 01.04.2014г. до 30.04.2014г., претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на
делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане,
на ищеца се полагат деловодни разноски съобразно уважената част на иска и
представените доказателствата по делото за извършването им /чиито размер
възлиза на 2990.60лв./, а именно сумата от 2966.72лв. При изчисляване на
разноските на ищеца не са включени суми за самолетни билети, тъй като същите не
представляват деловодни разноски и защото липсват надлежни доказателства за
реалното заплащане на билетите. Възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира за неоснователно, тъй като
същият съответства на правната и фактическа сложност на делото.
На основание чл.78, ал.3 и чл.8 от ГПК на ответника се
полагат разноски съразмерно на отхвърлената част на претенцията. Размера на
юрисконсултско възнаграждение изчислен върху материалният интерес определен по
реда на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ възлиза на 1151.92лв., поради което ответника
има право на разноски в размер на 9.20лв.
С оглед гореизложеното и предвид еднородния и насрещен
характер на вземанията, в полза на ищеца за настоящото производство следва да
се присъдят съдебно деловодни разноски по компенсация в размер на 2957.52лв.
Предвид задължителните
указания дадени с т.12 на ТР №4/2013г. ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно на
основателната част на заявлението, чиито размер възлиза на 1234.66лв. Разноски
в полза на ответника не се дължат, поради липса на предвиден законов ред за
присъждане на разноски за защита в заповедно производство, още повече, че в
случая се касае за подаване на бланкетно възражение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА за
установено, че ”Е.В.” ЕООД, с ЕИК .......
със седалище и адрес на управление ***-Тауърс-Г”, представлявано от М.Д.Ж., дължи на ”К.С.И.м.б.с.” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.П.Г.-Б, сумата
от 19830лв., представляваща сбор от възнаграждение за предоставени
консултантски услуги за месец март 2014г. по Договор от 20.05.2013г. в размер
на 18000лв. с включен ДДС и разходи по чл.5.2.2 от договора в размер на 1830лв.
с включен ДДС, за които суми е издадена Фактура №00000000198 от 31.03.2014г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване
на заявлението в съда-11.09.2014г.,
до окончателното й изплащане и сумата от
734.49лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода
01.05.2014г. до 10.09.2014г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение №5919 от 12.09.2014г. по реда
на чл.410 и сл. от ГПК по ч.гр.д.№11572/2014г. на РС Варна.
ОТХВЪРЛЯ
иска на ”К.С.И.м.б.с.” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.П.Г.-Б, за приемане на установено, че ”Е.В.” ЕООД,
с ЕИК ....... със седалище и адрес на управление ***-Тауърс-Г”, представлявано
от М.Д.Ж., дължи мораторна лихва за
периода от 01.04.2014г. до 30.04.2014г. и за разликата над 734.49лв. до претендираните 900.05лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ”Е.В.” ЕООД, с ЕИК ....... със седалище и адрес на управление ***-Тауърс-Г”,
представлявано от М.Д.Ж., да заплати на
”К.С.И.м.б.с.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.П.Г.-Б, сумата от 2957.52лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски по компенсация за настоящото производство и сумата от 1234.66лв., представляваща съдебно
деловодни разноски направени в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: