№ 198
гр. Велико Търново, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20254110200259 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от А. М. А. с ЕГН **********, с адрес в ****,
против наказателно постановление № 24-1275-000781 от 08.06.2023 г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Велико Търново,
с което за извършени от А. нарушения по чл. 104А от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответно две
административни наказания както следва: на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от
ЗДвП – глоба в размер на 50 лева /петдесет лева/ и на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева /десет лева/, като за извършено
нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР, на водача са отнети общо 8 контролни точки. Навеждат
се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован - не се явява
лично, представлява се от адв. С. К. Л. от ВТАК - редовно упълномощен.
Същият прави доказателствено искане за допускане до разпит при условията
на довеждане на едно лице. Съдът уважи така направеното искане, като
допусна и разпита като свидетел лицето Цветелин К. Филипов. Освен него в
производството бяха разпитани актосъставителя на АУАН - Д. И. Г. и
свидетеля по съставянето му - Й. Г. Д.. Адв. Л. поддържа депозираната
жалбата и изложените в нея доводи, като моли процесното наказателно
1
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Основните му
доводи са, че при установяване на нарушението не са изложени точно
изискуемите от закона описания на нарушенията, поради което при издаването
на наказателното постановление наказващия орган неправилно е посочил
нарушените законови разпоредби. В условията на алтернативност (ако НП не
бъде отменено), адв. Л. моли нарушението да бъде прието за маловажно.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 26.04.2023 год. екип от служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР –
В. Търново мл. автоконтрольор Д. И. Г. и мл. автоконтрольор Й. Г. Д., са
извършвали патрулно постова служба в гр. В. Търново на кръстовището до
бензиностанция „Петрол“. Около 16:40 часа по ул. „Беляковско шосе“ на
кръстовище с ул. „България“, до бензиностанция „Петрол“ в посока към гр.
София, водачът А. М. А. управлявал лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.
№ ****, собственост на фирма „Камен Карс“ ООД - гр. Елена, като използвал
мобилен телефон без устройство позволяващо използването му, без участието
на ръцете му. Контролните органи възприели това обстоятелство и спрели
автомобила. При извършената проверка било установено, че А. не носи
контролния талон към СУМПС или друг заместващ документ.
За констатираните нарушения Д. И. Г. – мл. aвтоконтрольор при ОДМВР
Велико Търново сектор „Пътна полиция“ в присъствието на свидетеля Й. Г. Д.
и в присъствието на самия А. М. А., съставил на последния АУАН Серия GA
№ 807842 от 26.04.2023г., затова, че на 26.04.2023 год., в 16:40 ч. в гр. Велико
Търново, ул. „Беляковско шосе“ на кръстовище с ул. „България“, до
бензиностанция „Петрол“ в посока към гр. София, водачът А. М. А. управлява
лек автомобил „Фолксваген Бора“, с рег. № ****, като използва мобилен
телефон без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете
му. Водачът е сам в автомобила. При проверката водачът не носи контролен
талон към СУМПС или друг заместващ документ.
Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 104А и чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На водача бил връчен и препис от АУАН. В графа „Запознах
се със съдържанието на акта и правя следните обяснения и възражения“, е
отразено „нямам възражения“.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били
депозирани допълнителни писмени възражения от страна на А..
Въз основа на описания АУАН Началника на РУ – В. Търново, е издал
атакуваното наказателно постановление № 24-1275-000781 от 08.06.2023 год.,
с което за извършени от А. нарушения по чл. 104А от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответно две
административни наказания както следва: на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от
ЗДвП – глоба в размер на 50 лева /петдесет лева/ и на основание чл. 183, ал. 1,
2
т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева /десет лева/, като на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на водача са отнети общо 8
контролни точки.
Процесното наказателно постановление е връчено лично на А. А. на
24.01.2025 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в
законоустановения срок.
В съдебно заседание разпитаните актосъставител и свидетел на АУАН
отбелязват, че лично са възприели нарушителя да държи телефон и
потвърждават напълно констатациите отразени в АУАН. По искане на
процесуалния представител на жалбоподателя съдът разпита в качеството на
свидетел Цветелин К. Филипов. Свидетелят Филипов твърди пред съда, че във
въпросното време именно той е разговарял по телефона с жалбоподателя на
високоговорител. От разпита още се разбра, че след като жалбоподателя е бил
спрян за проверка от служителите на сектор „Пътна полиция“, той е затворил
телефона и прекъснал телефонното обаждане. Съдът кредитира с доверие
свидетелските показания от разпита на тримата свидетели като еднозначни и
непротиворечиви.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН, които да го
правят негодна основа за издаване на наказателно постановление. Съдът не
констатира такива и при издаване на атакуваното наказателно постановление.
Съгласно приетите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи.
В хода на съдебния процес по безспорен начин от събраните писмени
доказателства и показанията на разпитаните - свидетели и актосъставител се
установи, че жалбоподателят е извършил нарушението описано в АУАН, с
правна квалификация чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 104а от ЗДвП.
От субективна страна Д.ието по чл. 104а от ЗДвП е извършено виновно
и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му
жалбоподателят е формирал в съзнанието си представа относно проявлението
в обективната действителност на всички елементи от състава на нарушението.
Съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, като боравейки с
уредите му за управление, е привел същото в движение и се е придвижвал по
платното за движение. Съзнавал е и че по време на движение използва
мобилен телефон, но без устройство, позволяващо използването на телефона
без участието на ръцете. Въпреки това той е пристъпил към осъществяване на
Д.ието, като за това поведение свидетелстват и събраните гласни
доказателствени средства. Не са представени доказателства, че автомобила
3
управляван от А. е оборудван с устройство за провеждане на телефонен
разговор без участието на ръцете.
Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба,
като на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП наказващият орган е наложил на
нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Видът и
размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във
фиксиран размер, поради което не може да бъде изменено. Съдът не
констатира допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на
наказанието. По тези съображения наказателното постановление е
законосъобразно и обосновано и трябва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно,
че жалбоподателя не е носил контролен талон към СУМПС, съдът намира, че
НП в тази му част следва да бъде отменено. Действително към датата на
извършване на нарушението и издаването на НП, жалбоподателят съобразно
разпоредбите на ЗДвП е бил длъжен да носи към свидетелството за
управление на МПС и контролния талон към него. Съгласно обаче
законодателната промяна в посочената за нарушена разпоредба (ДВ, брой 67
от 04.08.2023 г.) водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи само
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория, като е отпаднало задължението за носене на контролния талон към
него. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН (ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя), то след законодателната промяна в нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, извършеното от А. А. Д.ие не би могло да се квалифицира като
административно нарушение, поради което издаденото наказателно
постановление в тази част следва да бъде отменено.
В съдебно заседание е направеното алтернативно искане на
упълномощения адв. Л. - извършеното от жалбоподателя да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Конституционния съд с Решение № 4
от 30.04.2025 г. по Конституционно дело № 29/2024 г. обяви за
противоконституционна разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която забраняваше
приложението на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН за нарушение по ЗДвП.
„De lege lata” институтът на маловажния случай вече може да се прилага и за
нарушения по ЗДвП. Прилагането на чл. 28 от ЗАНН по своята същност
представлява освобождаване от административно-наказателна отговорност с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
Настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не
може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на
4
посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
нарушителят е спрян непосредствено до кръстовището на ул. „Беляковско
шосе“ с ул. „България“. Кръстовището е част от пътна мрежа, където два или
повече пътя се пресичат, разклоняват или събират, което изисква от водачите
преминаващи през него концентрация и съобразителност. А. докато е
преминавал през кръстовището е използвал мобилен телефон, което
предразполага неговата разсеяност и липса на бдителност. На следващо място
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР като подзаконов нормативен акт,
предвижда отнемането на контролни точки за определени нарушения по ЗДвП.
Фактът, че в наредбата е предвидено за нарушение по чл. 104а от ЗДвП да се
отнемат контролни точки индикира нарушаване на установения ред и
наказуемост.
Чрез жалбата е направено искане, при уважаване на жалбата респ. при
отмяна на наказателното постановление сторените разноски по настоящото
производство за заплатено адвокатско възнаграждение да се присъдят на
жалбоподателя.
Въззиваемата стана заявява, че при евентуални претенции за разноски от
страна на жалбоподателя, прави възражение за прекомерност на същите и
моли присъждането им да бъде в намален размер.
С оглед този изход на делото, съдът намира за частично основателни
исканията на процесуалните представители на жалбоподателя и на
въззиваемата страна за присъждане на разноски, но съобразно потвърдената и
отменената част на наказателното постановление.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1275-
000781/08.06.2023г., издадено от Началник сектор – „Пътна полиция“ в
ОДМВР Велико Търново, в частта му с която за извършено от А. М. А. с ЕГН
**********, с адрес в **** нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева /петдесет лева/ - като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-1275-000781/08.06.2023
г., издадено от Началник сектор – „Пътна полиция“ в ОДМВР Велико Търново,
в частта му с която за извършено от А. М. А. с ЕГН **********, с адрес в ****
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева /десет лева/ - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
5
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – В.
Търново, да заплати на А. М. А. с ЕГН **********, с адрес в ****, сумата от
350.00 лева /триста и петдесет лева/, представляваща направени от него
разноски за процесуален представител, съобразно отменителната част на
решението.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. В. Търново по реда на ЗАНН, в 14 дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6