Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 24.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на девети
ноември
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 9024 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от А.Г.К. срещу З. „А.Б.”,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 22.09.2015
г. около 08,45 часа, на път І-4 София-Варна, при км 51+300, е настъпило ПТП
между л.а.м. „Пежо Партнер“ с рег. № ******и товарен
автомобил марка „Пежо Партнер“ с рег. № ******, в
който товарен автомобил като пътник пътувал П.Е.Н.-син на ищцата. Твърди се, че
процесното ПТП е настъпило в условията на независимо извършителство, като водачът на лекия автомобил не е
намалил скоростта и не е спрял, а водачът на товарния автомобил е навлязъл в
насрещната лента за движение, като се е движел с превишена скорост и след
употреба на алкохол. Твърди се, че по случая е образувано ДП № 586/2015 г. на
РУ на МВР-Ловеч, пр.пр. № 1738/2015 г. на ОП-Ловеч,
като към момента на производство е н.о.х.д. № 104/2020 г. по описа на ЛОС с
подсъдим Е.Й.Т., а наказателното производство спрямо другия виновен водач Л.Я.
е прекратено, поради неговата смърт.
Поддържа се, че отговорността на
виновния водач Л.Б.Я., управлявал товарен автомобил марка „Пежо Партнер“ с рег. № ****** се покрива от застрахователна
полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № 01115000333313,
със срок на валидност от 02.02.2015 г. до 01.02.2016
г., издадена от ответното дружество. Ищцата твърди, че към момента дружеството
й е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лв. за
неимуществени вреди и 45 лв.-имуществени вреди за урнополагане.
Твърди се, че ищцата не е съгласна с изплатения й размер от 70 000 лв.
Поддържа, че и към настоящия момент преживява смъртта на единствения си син и
не се е възстановила от травмата. Ищцата твърди, че след ПТП е била в ремисия след онкологична операция, и е преживяла нервен
срив и в продължение на месеци е приемала силни транквиланти.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата още сумата от 60 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на сина й П.Е.Н., настъпила в пряка причинна връзка с ПТП,
осъществено на 22.09.2015 г. на път І-4 София-Варна, при км 51+300, виновно
причинено от водача на товарен автомобил марка „Пежо Партнер“
с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „А.Б.” със застрахователна полица №
01115000333313, със срок на валидност от 02.02.2015
г. до 01.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането-22.09.2015 г. до окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото, включително за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат С.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към делото.
Оспорва изцяло предявения иск по
основание и размер. Оспорва изключителната вина на водача на застрахования при
ответното дружество товарен автомобил марка „Пежо Партнер“
с рег. № ******. Твърди, че произшествието е реализирано при условията на
независимо извършителство с Е.Й.Т., водач на л.а.м.
„Пежо Партнер“ с рег. № ******, по отношение на който
автомобил към процесната дата е била налице
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“ по силата на
застрахователна полица № 11115001113567.
На следващо място ответникът
твърди, че със заплащане на сумата от 70 000 лв. изцяло е обезщетил ищцата за
претърпените от нея болки и страдания.
Въвежда възражение за принос от
страна на пострадалия, с твърдението че същият е бил без поставен предпазен
колан, както и че пострадалият е знаел, че водачът Л.Я. е в нетрезво състояние
и въпреки това, напълно съзнателно се е качил в управлявания от последния
автомобил.
Оспорва иска по размер с
твърдението, че е завишен.
Въвежда възражение за частично
погасяване по давност на част от вземанията на ищцата за лихви.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която оспорва всички
възражения на ответника. Заявява доказателствено
искане.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си, оспорванията
и доказателствените искания в отговора.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за което
представя списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по разноските на
ответника.
Ответникът
З. „А.Б.“ АД, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
предявения иск. Представя писмена защита, в която излага подробни аргументи в
подкрепа на исканията си. Претендира разноски по списък.
Третото
лице помагач З. „А.“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Третите
лица помагачи М.Я., Б.Я. и Т.Я. в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител заявяват, че нямат правен интерес да вземат становище.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че към
датата на процесното ПТП товарен автомобил марка
„Пежо Партнер“ с рег. № ******, е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „А.Б.” със
застрахователна полица № 01115000333313, със срок на валидност от 02.02.2015 г. до 01.02.2016 г., както и че към момента
ответникът е изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 70 000
лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й П.Е.Н..
От представеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 2074/27.11.1983 г. се
установява, че ищцата е майка на починалия П.Е.Н..
От протокол за оглед на
местопроизшествие от 22.09.2015 г., албум от извършения оглед, протокол за
оглед на л.а. „Пежо Партнер“ с рег.№ ******, обективиран в протокол от 20.10.2015 г., албум към него,
протокол за повторен оглед на местопроизшествието от 26.02.2016 г. и фотоалбум
към него, протокол за оглед на товарен автомобил „Пежо Партнер“
с рег.№ ****** от 19.05.2016 г. и фотоалбум към него, протокол за оглед на два
броя моторни превозни средства от 24.09.2016 г. и фотоалбум към него, протокол
за оглед от 17.03.2017 г. за установяване на деформации на л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № ******и т.а. „Пежо Партнер“
с рег.№ ******, от показанията на свидетеля-очевидец Е.Т., водач на л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № ******, от заключенията на комплексната
СМЕ и САТЕ, както и от заключението на СМЕ, изготвено от д-р М. се установява,
че на 22.09.2015 г. около 08,45 часа, на главен път І-4 (София - Варна), при км
51+300, товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ ******,
управляван от водача Л.Б.Я. след употреба на алкохол, установена с протокол за
химическа експертиза № 140/29.09.2015 г., с установена концентрация 2,06
промила в кръвта, се е движил в посока към гр. Варна със скорост 121,36 км/ч, над
максимално разрешената от 80 км/ч, с която навлиза в насрещната пътна лента. В
този момент и в противоположна посока към гр.София със скорост 66,47 км/ч се е
движил л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № ******,
управляван от свидетеля Т.. Установява се, че когато двата автомобила са се
намирали на разстояние най-малко един от друг от 131,13 м, водачът Л.Я. е
навлязъл в насрещната пътна лента. В този момент и на това разстояние, същият е
бил могъл да бъде възприет от водача Т. като движещ се в неговата лента.
Водачът на товарния автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ ******,
възприемайки насрещно движещото се превозно средство, предприема действия за
прибиране към полагащата му се пътна лента. От своя страна водачът на л.а.
„Пежо Партнер“ с рег. № ******-свидетеля Е.Т.
възприема присъствието на насрещно движещия се автомобил в полагащата му се
пътна лента и се насочва към лентата за насрещно движение, като на разстояние
от около 17,77 м преди мястото на удара, пресича осевата линия и навлиза в
насрещната пътна лента. Движейки се един към друг, двете превозни средства в
определен момент са достигнали до мястото на сблъскване, с което е започнал
удара между тях. Ударът е челно-кос, като в първата му фаза двете МПС взаимно
са проникнали едно в друго и са се деформирали масивно в челните си части. С
нарастване на силата на удара между тях, деформациите са се предали и на други
части. Телата на пътуващите и водачите в процеса на деформиране на МПС, рязко
са се отклонили в посока обратна на действащия ударен импулс (напред спрямо посоката на движение на автомобилите), като в процеса на деформиране, са получили травматични
увреждания.
При така описания механизъм на
настъпване на произшествието, вещите лица сочат, че първопричина за настъпване
на ПТП е навлизането на товарния автомобил „Пежо Партнер“
с рег.№ ****** върху лентата за насрещно движение, с което е предизвикал
реакция от страна на водача на лекия автомобил Пежо-свидетелят Т..
Синът на ищцата Н.е бил пътник на
предна дясна седалка в товарен автомобил „Пежо Партнер“
с рег.№ ******. Между страните не се спори, че смъртта му е настъпила в пряка
причинна връзка с гореописаното произшествие. Вещите лица установяват, че само
от уврежданията не може да се направи аргументиран извод, дали по време на ПТП
пострадалия Н.е бил или не с правилно поставен предпазен колан. Установява се,
че има охлузвания по корема, които теоритичено може
да са от поставен предпазен колан по време на ПТП.
В допълнителното си заключение на
САТЕ вещото лице Е. сочи, ако водачът на лек автомобил Пежо-свидетеля Т. не е
предприел „бягане“ в насрещната лента с цел избягване на челен удар, а се е
движил плътно в дясно, то удар не би настъпил. При разпита си в съдебно
заседание, вещото лице обаче сочи, че чисто практически и житейски, това е
малко вероятно да се случи, защото предполага изключителна издържливост
на нервната система на водача, а свидетелят Т. е предприел спасителна маневра в
рамките на разстояние, което се изминава за части от секундата и дори не е във
времето за реакция.
Със заключението на СМЕ,
изготвено от д-р М. се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на
водача Л.Б.Я. отнася състоянието му към лека степен на алкохолно опиване, за
която е характерно повишено настроение, улеснена комуникация, инициативност и
поемане на риск. Представянето е нарушено-грешките нарастват. Под въздействието
на алкохол се нарушава преценката на обстановката.
От заключението на приетата по
делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява,
че след тежката психотравма-внезапната смърт на сина
й при процесната пътна злополука, при ищцата са
настъпили промени в психичния статус и личностовите
характеристики. Веднага след произшествието ищцата не се хранела, не спяла, не
контактувала с никого, била много потисната, не извършвала никаква домакинска
дейност, смятала за безсмислено да живее, имала суицидни мисли, станала
затворена, изолирала се от близки и познати, социално дезадаптивна,
песимистично настроена, мрачна, лесно раздразнителна, с нисък самоконтрол.
Всички тези промени в ищцата, са в причинно-следствена връзка с
пътно-транспортното произшествие. Към момента при ищцата са налице депресивни
симптоми в параметрите на депресивно разстройство с умерено към тежко изразане депресивна симптоматика. Установяват се клинични
данни за дистимия, анхедония,
диссомния, общо забавена двигателна активност,
снижени интереси, емоционална неустойчивост, идеи за безперспективност и безмисленост, автоагресивни
мисли. Вещите лица сочат, че тази депресивна симптоматика налага психиатрична
консултация и провеждане на психотропно медикаментозно лечение и е в причинна
връзка с пътно-транспортното произшествие.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свидетеля Д.Д.Д., който установява, че познава
ищцата от края на 70-те години, когато станала гадже на неговия приятел Е., а впоследствие
се оженили. П. познава откакто се е родил. След смъртта на П., родителите му
отказали контакти с почти всички приятели и познати. Е. напуснал работа, а
ищцата се затворила в себе си. П. бил прекрасно момче, което след това станало
прекрасен младеж. Бил спортист, надежден във всяко едно отношение. П. бил доста
темпераментен, поради което започнал да плува, впоследствие се увлякъл по ватерпол. Няколко години играл в отбора на „Славия“ и
печелел медали. П. е единственото дете на А. и Е.. Над 10 години П. работел в БГНЕС
като фоторепортер. Участвал непрекъснато във фотографски конкурси. Бил много
добър фотограф. П. живеел при майка си и баща си. Имал си отделна стая. До
смъртта му споделяли общо домакинство. П. имал изключително силна връзка с
майка си. Имал си приятелка, но не създал семейство преди смъртта си. За
пътно-транспортното произшествие научил от телевизията, което било потвърдено
от бащата на П. след телефонен разговор. След неговата смърт А. решила, че
целият свят се е опълчил срещу нея. Преди злополуката ищцата била усмихната,
приятна жена, но сега усмивката изчезнала от лицето й и до момента не може да
контактува. Въпреки, че са минали толкова години, когато се заговори за П. тя
се разревава и отива в другата стая. Все още не е преживяла смъртта на сина си.
По едно време й били предписани много силни успокоителни лекарства. ПТП-то
станало три дни преди рождения ден на П. и вместо да се подготвят за рожден ден,
родителите му се подготвили за погребение. Свидетелят установява коренна
промяна в ищцата, която освен кафета и цигари, нищо друго не приема. Даже и не
спи. Е.-бащата на П. до ден-днешен независимо от времето два пъти в седмицата е
на гробищата. Самото погребение го организирал той. А. била неадекватна.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск
за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, както е в настоящия случай се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този
кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго,
следователно приложима е именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем
с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
С извършеното плащане на застрахователно обезщетение ответникът е признал основанието
на иска до размера на платеното обезщетение.
Въпреки горното Съдът намира, че
причиняването по непредпазливост на процесното ПТП и противоправното
поведение на Л.Б.Я. се установява безспорно от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Водачът е нарушил забраната в чл. 16, ал. 1, т.1 от ЗДвП,
съобразно която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти
- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне. Управлявайки със скорост от 121,36 км/ч, е нарушил и забраната на
чл.21, ал.1 от ЗДвП да не превишава установената със закона максимално
разрешена скорост на движение на товарни автомобили извън населено място-80
км/ч. Управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
си от 2,06 промила, в нарушение на забраната на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
съобразно която на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
От друга страна вина за
настъпване на произшествието има и водача на л.а. „Пежо Партнер“
с рег. № ******-свидетелят Е.Т., който при разпита си установява, че при така
създалата се ситуация предприел спасителна маневра.
Настоящият съдебен състав намира,
че предприетата от свидетеля Т. спасителна маневра е неправомерна. Съобразно
приетото в т. 3 и т.4 от ТР № 106/31.10.1983 на ОСНК на ВС, спасителната
маневра е неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и
виновно се е поставил в положение да я извърши. Необходимо условие, за да е
налице спасителна маневра, е опасността да не може да бъде предодвратена
по предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП начини, в частност намаляване на скоростта
или спиране на МПС. В случая, свидетелят Т. е нарушил правилата за движение по
пътищата на първо място чл.15, ал.1 от ЗДвП, като не се е движил възможно
най-вдясно по платното за движение. На второ място е нарушил и нормата на
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като не е намалил скоростта и не е спрял при така възникналата за
движението опасност, при обективна възможност за това.
Установява се, че водачът Т. е управлявал
своето МПС със разрешена скорост от 66.47 км/ч., при максимално разрешена за
пътния участък от 90 км/ч. Могъл е да възприме
насрещния автомобил на разстояние най-малко от 131,13 метра, при опасна зона за
спиране 43,86 метра, следователно е имал възможност да спре преди мястото на
удара и да предотврати настъпването на произшествието.
Т.е. безспорно е налице независимо
съизвършителство от водачите на двете превозни
средства, в пряка причинна връзка от което е настъпила смъртта на сина на
ищцата.
При съпоставяне броя, вида и
тежестта на извършените от двамата водачи нарушения, съдът намира, че приносът
на водача Л.Я. е в изключително голяма степен и се равнява на 90 %. Това
обстоятелство обаче е от значение само в отношенията между ответника и третите
лица помагачи, но не и в отношенията между ищцата и ответника. Съобразно
трайната съдебна практика на ВКС, съобразно регламентираната в чл. 53 ЗЗД
солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към
увреденото лице за всички причинени от деликта вреди
в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Застрахователят по гражданската
отговорност на един от делинквентите не отговаря
спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти
или техните застрахователи, но предвид функционалната обусловеност на прякото
право от деликтното, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" отговаря по отношение на увредения в обема,
в който отговаря застрахованият при него делинквент -
за всички вреди за целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора
за застраховка. Поради това, при съпричиняване
по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка
"Гражданската отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо
увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната
сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.
Възражението за принос от страна
на пострадалия е недоказано. Не се установи главно и пълно, че пострадалият син
на ищцата е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, напротив по
делото има данни за обратното.
По отношене
на второто въведено фактическо основание за принос от страна на пострадалия.
Безспорно със задължителната за
съда съдебна практика, обективирана в т.7 от ТР №
1/2014 от 23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК, се прие, че е налице съпричиняване
на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса
- делинквент или застраховател.
Тя следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени
средства не само обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил алкохол, като единствено
констатацията, че водачът
на моторното превозно
средство, в което пострадалият
е пътник, е употребил алкохол,
не обуславя автоматично намаляване
на обезщетението за причинените
вреди, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
В случая и с ангажираните
по делото доказателства, ответникът позоваващ се на съпричинявено и въпреки разпределената му от съда доказателствена тежест не доказа главно и пълно знанието у пострадалия, че се качва да пътува в автомобил, управляван от водач употребил алкохол. Не се доказа и възможността за узнаване при проявена дължима грижа, тъй като видно от заключението на д-р М., водачът Я.
се е намирал в лека степен на алкохолно
опиване, при която външните й прояви са трудни за оценка и диференциране.
Координационните нарушения у водача,
са най-често недоловими и се изявяват едва при
провокация (полеви тестове за повлияване от
алкохол). При това положение не би могло
да се очаква, че пострадалият може да узнае за употребата на алкохол от страна
на водача.
По гореизложените съображения,
предявеният иск се явява основателен и доказан.
По отношение на размера на предявения иск:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования
на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното
застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв.
за всяко събитие са достигнали
до 700 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са
определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, съответно тези суми са
1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези
суми са съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са
приложими в настоящия случай с оглед датата на събитието-22.09.2015 г. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент следва да
се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Съдът намира, че справедливият размер на обезщетението на ищцата е 130 000
лв., от която сума застрахователят вече е заплатил сума в размер на 70 000
лв. Следователно предявеният иск за остатъка от 60 000 лв. следва да бъде
уважен изцяло.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищцата след смъртта на нейния син болки и страдания, отчита
степента на преживяваните от нея отрицателни емоции, и близката връзка,
привързаността между майката и сина, прекрасните отношения между тях, отчита и
обстоятелството, че до смъртта на сина й, двамата си живели в едно общо
домакинство, отчита депресираното състояние на ищцата след трагедията и към
настоящия момент. Болките и страдания, които ищцата ще продължи да изпитва от
загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Съдът счита, че ищцата следва да
бъде обезщетена в посочения размер, като отчита, че смъртта на единственото й
дете е довела не само до обичайните болки и страдания, които се търпят от
родители в тази житейска ситуация, а до болестно състояние на психиката, което
продължава и до момента и което налага психиатрична консултация и провеждане на
психотропно медикаментозно лечение.
Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят
в паричен еквивалент, то съдът намира, че така определеното по-горе обезщетение се явява
справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното искът за
неимуществени вреди ще следва да бъде уважен изцяло.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Предвид горното
съдът присъжда законната лихва върху главницата за неимуществени вреди
в размер на 60 000 лв., считано от датата на деликта-22.09.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
При това положение и с оглед
пълното уважаване на предявения иск, ответникът и на основание чл.78, ал.1 от ГПК дължи в пълен размер разноските направени от ищцата в общ размер на сумата
от 3 400 лв., от която: 2400 лв.-внесена държавна такса и 1000
лв.-депозити за вещи лица.
Видно от договор за правна защита
и съдействие-л.75 от делото, адвокат С.Н.П.е приел да оказва правна защита и
съдействие на ищцата по настоящото дело безплатно на основание чл.38 от Закона
за адвокатурата и предвид заявеното изрично искане, на същия ще следва да му
бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. Адвокат П.е преупълномощил адвокат В.Г.
да осъществява правната защита на ищцата по настоящото дело, но договорът за
правна помощ е сключен между ищцата и адвокат П., поради което възнаграждението
съобразно договора се дължи на него.
При материален интерес от
60 000 лв. и на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, последното е в размер на сумата от 2330 лв. и следва да
бъде присъдено в пълен размер.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на А.Г.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
адвокат В.Г.-САК сумата от още 60 000 лв.
/шестдесет хиляди лева/ до пълния размер от 130 000 лв., застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от
смъртта на сина й П.Е.Н., настъпила в пряка причинна връзка с ПТП, осъществено
на 22.09.2015 г. на път І-4 (София - Варна), при км 51+300, виновно причинено от водача на товарен
автомобил марка „Пежо Партнер“ с рег. № ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „А.Б.” със застрахователна полица № 01115000333313, със
срок на валидност от 02.02.2015 г. до 01.02.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-22.09.2015 г. до окончателното изплащане, на основание чл.78, ал.1
от ГПК да заплати и сумата от 3 400
лв. /три хиляди и четиристотин лв./ разноски направени от ищцата пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат С.Н. П.,
ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 2330 лв. /две хиляди
триста и тридесет лв./
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ
могат да бъдат заплатени по следната сметка с титуляр А.Г.К., а именно: IBAN: ***, BIC: ***, „УниКредит
Булбанк“ АД.
Решението е
постановено при участието на З. „А.” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, М.Л.Я., ЕГН **********,***, Б.Л.Я., ЕГН **********,*** и Т.Л.Я.,
ЕГН **********,***, действащ чрез своята майка и законен представител В.Г.С.,
ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон на Л.Б.Я., всичките в
качеството им на трети лица помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: