Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../………………2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на девети юли 2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Мая Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КАНД № 1154/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по касационна жалба от Териториална дирекция на НАП-Варна, чрез
ст.юриск.Т.А., против Решение № 341/25.02.2020г. по АНД № 5840/2019г. на
Районен съд Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
407419-F442613/12.02.2019год. на Директора на ТД на НАП Варна, с което на
„Кресметал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Петко Стайнов“ № 12, представлявано от управителя К.П.П. за извършено
нарушение на чл.3 ал.1 т.2, вр. чл.1, от Закона за ограничаване на плащанията в
брой /ЗОПБ/, на осн. чл.5 ал.1 от ЗОПБ е наложена имуществена санкция в размер
на 67 500 лв.
Касаторът
поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно - касационни
основания по чл.348, ал.1 т.1 и 2 от НПК. Оспорва извода на въззивния съд, че
НП се съдържа дата на нарушението, тъй като в същото изрично е посочена датата
на издаване на първия РКО, с който е следвало да стане разплащането между
страните. Счита, че НП съдържа пълно описание на нарушението. Моли съда да
отмени решението на ВРС, както и атакуваното НП.
В съдебно
заседание касатора редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Ответникът по
жалбата, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и пледира за
законосъобразност на въззивното решение. Претендира разноски и за четирите
инстанции.
Представителят на
ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от
фактическа страна следното:
С оглед на
събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е
установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били
представени пред него по време на въззивното производство. Установено е, че в
ТД на НАП-Варна била извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства, възложена с УИН №П-03000318141838-ОРП-001/08.08.2018г. на
„КРЕСМЕТАЛ“ ЕООД С ЕИК *********, с представляващ К.П.П., като в извършването
на проверката участвала и св.П- З.
В хода на
проверката, въз основа на представените от горепосоченото дружество
документи било прието за установено, че между „КРЕСМЕТАЛ“
ЕООД с ЕИК ********* и С.П.П с ЕГН ********** е сключен договор за заем от дата
01.10.2018г. От представените при проверката документи по ИПДПОЗЛ № П-
03000318141838-040-001/23.08.2018год. било прието за установено, че са
извършени нарушения на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, описани подробно в Протокол за
извършване на проверка № П-03000318141838-073-001/08.11.2018г.
Било прието за
установено, че съгласно представен договор за заем от 01.10.2018г. между
„КРЕСМЕТАЛ“ ЕООД в качеството му на „заемодател“ и С.П.П в качеството му на
„заемател“, заемодателят предоставя в собственост на заемателя сумата 135
000.00 лв., като заемната сума ще бъде предадена на 15 вноски по 9 000.00 лв.
на ден през м.10.2018г.
Във връзка с
предоставените средства по договора за заем били представени РКО, както следва:
- PKО № 1/01.10.2018 год. за сума в размер на 9 000.00 лв.;
- РКО № 2/02.10.2018 год. за сума а размер
на 9 000.00 лв.;
- РКО № 3/03.10.2018г. за сума в размер на
9 000.00 лв.;
- РКО № 4/04.10,2018г. за сума в размер на
9000.00 лв.;
- РКО № 5/05.10.2018r. за сума в размер на
9 000:00 лв.;
- РКО № 6/06.10.2018г. за сума в размер на
9 000.00 лв.;
- РКО № 7/09.10.2018г. за сума в размер на
9 000.00 лв.;
- РКО № 8/10.10.2018г. за сума в размер на
9 000.00 лв.;
- РКО N 9/11.10.2018r, за сума в размер на
9 000.00 лв.;
- РКО № 10/12.10.2018г. за сума в размер
на 9 000.00 лв.
- РКО № 11/15.10.2018г. за сума в размер
на 9 000 лв.;
- РКО № 12/16.10.2018r. за сума в размер на
9 000 лв.;
- РКО № 13/17.10.2018r. за сума в размер
на 9 000 лв.;
- РКО № 14/18.10.2018Г. за сума в размер на
9 000 лв.
По данни от представена главна
книга за периода 01.08.2018г.-31.10.2018г. по кредита на сметка 501 „Каса в
левове“ било установено, че за периода са осчетоводени средства в размер на 135
000 лв. срещу дебит на сметка 498 „Други дебитори“. Представена била и
хронологична аналитична ведомост на сметка 498 -23 „С.П.П- Паричен заем“, която била с дебитен оборот за периода
01.01.2018г. - 31.10.2018г. в размер на 135 000 лв.
По отношение на горепосочените
плащания не се установило извършване на
превод или внасяне по платежна сметка.
Предвид горното св.П-З приела, че
платените средства по договор за паричен заем от 01.10.2018г. сключен
между „КРЕСМЕТАЛ“ ЕООД -заемодател и С.П.П с ЕГН ********** – заемател на обща
стойност 135 000 лв. са в нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, тъй като
съгласно цитираната разпоредба в приложимата редакция обн. ДВ. Бр.16/22.02.2011г.,
изм. и доп. ДВ. бр.31 от 10 април 2018г., плащанията на територията на страната
се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор,
чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лева., поради което
горепосочената свидетелка, на 13.11.2018г. съставила АУАН срещу дружеството-
жалбоподател, в който описала от фактическа и правна страна приетото за
установено нарушение.
Актът бил съставен и предявен на
представляващия дружеството, който в
графата бележки и възражения отразил, че има такива, без да ги конкретизира.
В срока по чл.44 от ЗАНН било
направено възражение, че предвид голямата месечна документация при проверката е
представен погрешно прикачен файл с договор за заем, който е бил анулиран със
същата дата, като са били представени и съответни доказателства в тази насока.
АНО, съгласно съдържанието на
НП, не възприел направеното възражение,
без да изложи конкретни аргументи и въз основа на съставения АУАН и материалите
по преписката, на 12.02.2019г. издал обжалваното НП № 407419-F442613/12.02.2019г.,
с което за извършено нарушение на чл.3 ал.1 т.2, вр. чл.1 от ЗОПБ, на осн. чл.5
ал.1 от ЗОПБ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 67 500 лв.
За да отмени оспореното НП,
въззивния сът е приел, че нарушението е доказано, но в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения водещи до отмяна на НП. В мотивите на въззивния съд е прието, че и
АНО и актосъставителя са допуснали нарушение на чл.57, ал.1 т.5, респективно на
чл.42 т.3 от ЗАНН, като в АУАН и НП не е посочено нито къде е извършено
нарушението, нито датата на която е извършено. Обърнато е внимание и на липсата
на мотиви в НП, защо АНО приема, че е извършено само едно нарушение, а не 14,
съобразно представените РКО.
По касационната жалба:
Разгледана по същество
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.
Въззивният съд е изложил подробни
мотиви относно наличието на процесуални нарушения допуснати в хода на
административнонаказателното производство, които настоящата инстанция изцяло
споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК и не
намира за необходимо да преповтаря.
Не се споделят възраженията в
касационната жалба, че след като в обстоятелствената част на НП е описано, че
първото плащане е направено на 01.10.2018г. то следва да се приеме, че
нарушението е извършено тогава. Ако се приеме тази теза, ще
следва извода, че състава на нарушението не е довършен, тъй като на
01.10.2018г. е заплатена сума от 9 000 лв., което не е забранено от ЗОПБ. За да
е завършен състава на нарушението трябва да са налице няколко плащания под 10 000
лв., както е в случая, но в никакъв случай датата на извършване на нарушението
няма да е на датата на първото плащане. Навярно и законодателя е имал това
предвид, като е посочил в чл.5 от ЗОПБ, че размерът на санкцията се определя в
% от общия размер на направеното
плащане. Ако се приеме тезата на касатора, че нарушението е извършено на
01.10.2018г. то към него момент общия размер на направеното плащане ще е 9 000
лв., а не 135 000 лв., както е прието в НП. В този смисъл е и чл.18 от ЗАНН.
Мястото на извършване на
нарушението в конкретния казус също е съществен елемент от извършване на
нарушението, още повече, че е общоизвестен факт, че паричните задължения са
„носими“. Тоест, ако има извършено деяние свързано със заплащането на парични
средства, деянието е осъществено или там където са предадени парите или там
където е следвало да бъдат предадени. В обжалваното НП, няма нито факти, нито
мотиви в тази насока.
В тази връзка настоящия състав не
намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни
основания за необоснованост или незаконосъобразност на въззивното решение.
Като неоснователно се преценява
искането на ответника по касация, направено едва в съдебно заседание чрез
пълномощник адв. Г. за присъждане на съдебно-деловодни разноски. С оспореното
решение въззивният съд е отказал присъждането на такива, поради
обстоятелството, че по представените договори за правна защита и съдействие, е
уговорено сумите от по 2 540 лв. да бъдат преведени по банков път, но не
са представени доказателства за това. Страната не е жалила решението в тази
част, поради което съдът не дължи произнасяне. Основателно, с оглед изхода на
спора би се явило искането само за пред настоящата инстанция, но за същата не са
представени допълнителни доказателства за заплащане на адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 341/25.02.2020г. по АНД № 5840/2019г. на
Районен съд Варна,
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.