Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260047
гр.Кюстендил, 23.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, 2 въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участието на секретар: Мая
Стойнева
и прокурора: Костадин Босачки
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева ВНОХД №24
по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е по чл.313 и сл. от НПК.
Образувано
е по жалба от подсъдимия С.Г.З., с ЕГН
********** срещу присъда №56/05.12.2019 г., постановена по НОХД №1060/2019
г. по описа на Кюстендилски районен съд
(КнРС), с която е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и са му наложени наказания, както следва:
1/ Лишаване от свобода /ЛС/ за срок от 1
година, изпълнението на което е
отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години
2/ глоба в размер на 200 лв. и
3/ ЛПУ
на МПС за срок от 2 години
С жалбата се прави оплакване за материална и процесуална незаконосъобразност на присъдата. Доводи
не се навеждат. Прави се искане по чл.336, ал.1, т.3 вр. чл.334, т.2 НПК за
отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна. В допълнителни писмени изложения, депозирани по
реда на чл.320, ал.4 от НПК, се сочи,
че присъдата е явно несправедлива и в противоречие с материалния закон; че почива на предположения; че липсват
доказателства за приетото в мотивите й за
употреба от подсъдимия на алкохол
преди да се качи и управлява
автомобила си до работата му; че липсва
обсъждане на протокола с констатациите от изгледания видеозапис на охранителните
камери, от който не е видно залитане и изпускане на служебната шапка от
подсъдимия, каквито са показанията на
свидетелите Д. и К.С. и че не е
установено безспорно, управление на автомобила от подсъдимият под
въздействието на алкохол, за наличие на
какъвто е изследван след повече от 1 час от слизането му от МПС.
По време на въззивните съдебни прокурорът е пледирал за потвърждаване на присъдата, като законосъобразна.
Адв.П., като защитник на
подсъдимия е развила съображения а
отмяна на осъдителната присъда.
Подсъдимият не е участвал във въззивното съдебно
производство.
Кюстендилският
окръжен съд (КнОС), след преценка на жалбата, становищата на страните и
доказателствата по делото, и след служебна проверка на атакувания съдебен акт в
пределите на правомощията по чл. 314 НПК, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена по предвидения
в НПК ред и в указания срок.
За да се произнесе по същата, КнОС взе предвид следното:
Районният съд е разгледал делото по общия ред,регламентиран в гл.20 от НПК. Провел е прецизно и задълбочено съдебно следствие, по време на което е събрал всички възможни и необходими доказателства за пълното, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. Доказателствата е оценил според действителното им съдържание. Въз основа на тях е постановил присъдата си, с която е ПРИЗНАЛ подсъдимия С.Г.З., роден на ***г***, живущ ***, ***, *** гражданин, с *** образование, зам.-началник на ****, ****, ****, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 01.07.2019г. в гр.Кюстендил, по ул.“****“ е управлявал моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 3.01 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б, ал.1 НК, поради което и при условията на чл.54 НК наложил на подсъдимия наказания: „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 (две) години, като отложил изпълнението на наказание „лишаване от свобода” за изпитателен срок от 3 (три) години и
ОСЪДИЛ подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в
размер на 156.99 лева по сметка на РУ –
Кюстендил.
Съображенията си за постановяване на
присъдата КнРС е изложил в мотивите към същата, които са изготвени при спазване
на изискванията по чл.305, ал.2 от НПК. КнРС е изложил ясно и детайлно приетите за
установени фактически обстановка, които КнОС, след преценка на надлежно събраните
доказателства от КнРС, споделя изцяло.
Установено е по делото, че подсъдимият С.Г.З. е роден
на ***г***, живее в същия град, ****, **** гражданин, с **** образование,
заместник- началник на **** към 01.07.2019 г., ***, ***, ЕГН **********.
Подсъдимият З. бил правоспособен водач. Притежавал
добри характеристични данни.
От началото на 2019г. имал
семейни проблеми, породени от неразбирателство със съпругата му.
На 01.07.2019г. подсъдимият следвало да се яви на
работа в ***, в качеството си на *** в 08.30 часа. Тогава колегите му
започнали обичайната оперативка в кабинета на началника на ГПУ-Гюешево-св.Б..
До приключването й подсъдимия не се явил на работа. По лични причини будувал
почти през цялата нощ и се успал . Затова тръгнал със закъснение към работното
си място ****. От дома си в гр.Кюстендил се отправил към него със собствения
си лек автомобил- марка „ ***”, с рег.№***. По време на движението му настъпил пътен
инцидент, при който въздухът от предната
дясна гума намалял дотолкова, че джантата започнала да опира и се търкаля по
гумата. В резултат на това се чувал шум при движението на автомобила, но
подсъдимият продължил към ГПУ-Гюешево,
находящо се в гр.Кюстендил, на ул. ****“.
Когато вече се движел по него шумът от повредената му гума бил чут от св. Д., който изпълнявал
задълженията си като ****, представляващ будка, почти изцяло остъклена.
Започнал да се оглежда и ослушва, за да разбере, какво се случва. Шумът приближавал към него. Бил от автомобила
на подсъдимия, който управлявайки го в 09.11 часа стигнал портала, на който бил св.Д. и паркирал на обособения в близост
паркинг. По това време на портала
при св.Д. дошъл св.А., който си тръгвал, тъй като това бил последния му работен
ден като служител в ГПУ, поради пенсионирането му. В 09:14ч. подсъдимият минал
през портала и се здрависал със свидетели Д.и
А.. Св.Д.
имал намерение да предложи на подсъдимия
помощта си за проблема с автомобила му,
но след като го видял и усетил да му
лъха на алкохол се отказал. Подсъдимият
продължил и влязъл в административната сграда.
Междувременно, св.Б., който бил **** съобщил на
директора на РДГП – св.М., че подс.З. не се е явил на работа. Св.Б. бил
обезпокоен, тъй като опитал да се свърже с подс. З. по мобилния телефон, но той
не отговарял. Около седмица преди това св.Б. бил докладвал на директора, че е
чул за случаи, при които подс.З. злоупотребявал с алкохол. Св.М. разпоредил при
наличие на конкретни данни за това да му бъде сигнализирано.
Пристигането на подсъдимия било забелязано от св.С. ,
който уведомил за това св.Б.. Той излязъл в коридора пред кабинета си, до който бил и кабинета на
подсъдимия. Видял подс.З.
да се опитва да отключи вратата на кабинета
си. Отишъл при него и го попитал, какво става и защо е закъснял за работа. Подс.З.
първоначално само ръкомахал и нищо не отговарял. На множеството въпроси
отговорил единствено, че е „потрошил колата“. Влезли в кабинета му. Св.Б. се
обезпокоил за случилото се с подсъдимия. Продължавал да го пита, какво е станало, но подс.З.
не могъл да му обясни. Комуникацията
била затруднена. Св.Б. усетил, че подс.З. има дъх на алкохол и предвид
заявеното от него, че е потрошил колата си, се притеснил, да не би да е
катастрофирал. Уведомил за случилото се св.М. и се върнал при подсъдимия. Св.М.телефонирал
на св.Д.-ВИД „****“ на сектор „****“ при ОД на МВР-Кюстендил и го
помолил за съдействие. Обяснил му, че ****-гл.инспектор З. е дошъл на работа в нетрезво състояние с
автомобил, на който предната гума е спукана и има съмнение, дали не е претърпял
ПТП. След това св.М. телефонирал на заместника
си-св.П. и му наредил да присъства на действията, които ще извършат органите от
сектор „ПП“ по отношение на подсъдимия.
В един момент св. Б. и подсъдимия влезли в кабинета на
св.Б.. Останали там докато св. П. не се
обадил на св.Борисов и не го извикал на портала. Тогава двамата се разделили за
кратко, тъй като св.Б. тръгнал към портала.
Пристигайки там, забелязал, че подс.З.
също отивал натам. Св.Б. видял в двора
св. П.и пристигналите полицейски
служители-свидетелите Д., И. и В.. Последните
огледали паркирания от подс.З.
автомобил, във връзка с наличните подозрения за предизвикано от него ПТП, но
установили единствено, че предната дясна гума на автомобила е спукана. Върнали
се на портала, където бил дошъл и подсъдимият. Там му обяснили за
необходимостта от това да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол. Първоначално подсъдимият отказал, но след като св. Д. му обяснил, че при
отказ съгл.Етичния кодекс подлежи на уволнение, се съгласил .
В 10:09ч. подсъдимият бил тестван с
„****" с фабричен № ****, чиято индикаторна скала отчела 3.01 на
хиляда концентрация на алкохол в кръвта. Св.В. съставил на подсъдимия АУАН с
бланков №*** от 01.07.2019г. Подс.З. заявил пред полицейските служители, че
приема показанията на техническото средство, не желае да даде кръв за
лабораторно изследване, нито да бъде изследван с доказателствен анализатор. Св.В.
връчил на подсъдимия талон за медицинско изследване с бланков №0053551 от
същата дата, в който подс.С.З. собственоръчно
записал , че е съгласен с показанията на техническото средство, не желае да
даде кръв за лабораторен анализ, както и не желае да бъде изследван за употреба
на алкохол, чрез доказателствен анализатор.
Гореизложените фактически положения не се различават
съществено от приетите за установени от
КнРС. Те са изведени въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателствени
средства, в т.ч.:
-гласни доказателствени средства- показанията на св. Д.Д. ( на ДП на 01.07.2019 г., потвърдени
от него пред КнРС след прочитането
им, според които на същата дата, около
09.00 часа му позвънил на моб.телефон ****-В. М. и му съобщил, че няколко
минути по-рано с негови колеги установили, ***-гл.инспектор З., се явил на
работа в нетрезво състояние; че пазачът на входа на сградата на РДГП го
видял да управлява автомобила; че с колегите си В. и И. отишъл на мястото и
пред него пазача казал, че провел кратък разговор със С.З., който му лъхал на алкохол и е в неадекватно
състояние; че след оглед на автомобила
се срещнал с подсъдимия, представил му се и го уведомил за причината за
посещението си, като му обяснил, че трябва да даде проба за алкохол; че
отначало отказал, но след като му обяснил, че е по-добре да даде, защото при
отказ съгл.Етичния кодекс подлежи на уволнение, се съгласил; че дал проба и
Дрегера отчел 3.01 промила алкохол в издишания въздух; че показанието на
дрегера било показано на подсъдимия З., на зам.-директора П., , на
Началника Р. Б. , които и пазача го видели; че лично попитал колегата си З.: „Защо се излага така и така
ли е карал колата си до работата”, а З. не отрекъл; че му било обяснено, че
може да даде кръв за изследване и проба за
доказателствен анализатор, но отказал и казал, че приема показанието на
Дрегера и подписал протокола и АУАН, без
възражение ), на св.В. Д.-**** (дадени пред КнРС и на досъдебното производство,пред разследващ
орган и пред съдия, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281,
ал.5 във вр. с ал.1, т.1 и 2 НПК, установил управлението подсъдимия на МПС, с което пристигнал на
работа ******, паркирането и слизането му от него, поведението му след това до
изпробването му з употреба за алкохол ), на св. В. М.-*** (дадени пред КнРС, установил, че в деня на инцидента не
е виждал лично подсъдимия; че бил уведомен от св.Борисов за това, че
подсъдимият не се е явил на работа в 08.30 часа, че към 09.00 часа е пристигнал
в неадекватно състояние с повреден
автомобил, поради което сигнализирал в сектор „ПП”при ОД на МВР-Кюстендил за
вземане на отношение по случая и разпоредил на зам.директора-св. П. да присъства на предстоящите действията, които органите от ПП следва да
извършат ; че на подсъдимия била
извършена проверка за употреба на алкохол от органите на сектор „Пътна полиция”
и установена положителна проба-3 и нещо промила.), на св. С. П.-****** (установил пред
КнРС, че св.Б. уведомил св. М.за
неявяване на подсъдимия на работа, а
след известно време за явяването му в състояние, видимо повлияно от употреба на
алкохол; че предната дясна гума на автомобила на подсъдимия била изпуснала и
било видно, че автомобилът се е движил на джантата, тъй като по гумата имало
следа от такова движение; че видял подсъдимия при пристигането на органите на
сектор „Пътна полиция” и че състоянието му било на човек, употребил алкохол и
че бил изпробван за употреба на алкохол ; че след случая извършил вътрешно
разследване по време на което се установило, че подсъдимия и св.Б. са били
заедно в сградата на РДГП-Кюстендил, след пристигането на подсъдимия, който от
паркинга е влязъл в сградата, по данни на охраната -св.Д.), св. Р. Б.-***** ( заявил на 02.07.2019 г. на досъд.п-во и поддържал след
прочитането му от съда, че от около година преди 01.07.2019 г. наблюдавал , че заместникът му З.,
в определени дни е неадекватен; че затова бил уведомил директора, който му
наредил при следващ случай да му докладва, за да вземе необходимите мерки; че
на 01.07.2019 г. подс.закъснял за работа с около половин час и че след
като бил уведомен за пристигането му
излязъл от кабинета си и видял подсъдимия да отключва съседния до неговия
кабинет, в който работел; че усетил мирис на алкохол от подсъдимия; че не можел да му обясни причината за
закъснението си, а само вдигал ръце и
повтарял, че е потрошил колата, без да може да обясни как точно е станало това; че в един момент
искал да си тръгне, държал ключовете в ръката си; че излязъл от кабинета му и съобщил на
Директора, че подсъдимият е дошъл неадекватен на работа, след което отново
влязъл в кабинета му и стоял при него; че после подсъдимият бил изпробван за
употреба на алкохол от служители на
ПП-КАТ-Кюстендил с дрегер, който показал 3.01...; че е категоричен, че
„там не е употребявал какъвто и
да е алкохол в негово присъствие и в кабинета си ), на св. Д.
А. , на свидетелите Г. В. и Б. И.-****-Кюстендил (установили, че са извършили проверката с техническото средство
за употреба на алкохол), на Д. Ц.-**** и св.К. С.и обясненията на
подсъдимия ;
-писмени доказателствени средства- Протокол за
доброволно предаване (л.52 ДП) на СД, съдържащ запис от камера, насочена към
портала на ****-Кюстендил и веществено доказателствено средство-СД със запис от
камера
-писмени доказателства- Акта за установяване на адм.нарушение от 01.07.2019 г., Талон за изследване,
Удостоверение от ****”-Кюстендил към ****” (л.19 ДП), Данни за първоначална
регистрация на МПС (л.51 ДП), Характеристики , Справка за нарушител и справка
за съдимост и
- Видеотехническа експертиза, обективирана в Протокол
№ 362/09.07.2019 г., изготвена от в.л. К. К.-И.-експерт в сектор „*****“ при ОД
на МВР-Кюстендил.
Както правилно е посочил КнРС, спорно по делото е единствено, дали подс.З. е употребил алкохол преди или
след управлението на автомобила, с който пристигнал на работа, т.е дали е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, чрез
управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация в кръвта 3.01 промила. Горецитираните гласни доказателствени
средства, установили времето, мястото и управлението на МПС от подсъдимия, както правилно е приел КнРС,
са безспорни. КнОС счита, че са ясни, категорични, логични, незаинтересовани,
взаимно се допълват и потвърждават, не
са опровергани от др.доказателства по делото,
поради което правилно са кредитирани от КнРС.
Правилно КнРС е дал вяра на обясненията на подсъдимия,
в частта им, в която признава, че в инкриминираните време и място е
управлявал собствения си лек автомобил, тъй като те се потвърждават от показанията на свидетелите Д. и А., които са
видели управлението от подсъдимия на МПС. В тази насока са и производните доказателства, установени от останалите
свидетели по делото, възпроизвели, че узнали за управлението на подсъдимия.
Правилно и
обосновано КнРС не е дал вяра на обясненията
на подсъдимия, според които бил употребил алкохол след
паркирането на управлявания
от него автомобил на паркинга на
местоработата му и в кабинета си, когато за кратко оставал сам и като отпил
няколко пъти изпил над литър алкохол, някаква ракия КнОС,
предвид установените фактически обстоятелства, намира тези обяснения за съмнителни
до степен изключваща достоверността им. Така приема, защото не са
потвърдени от др.доказателства по делото. Не са и заявени от подсъдимия по време на
проверката му за управление на МПС след
употреба на алкохол, което е логично да бе сторил, макар да не е длъжен. Неприемливо
е за съда премълчаването от подсъдимия в този момент на това му поведение, ако бе го имал в
действителност, при положение, че установяването му би изключило наказателната
му отговорност за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Това съдът счита, че е било известно на
подсъдимия и е могъл да осъзнае в създалата се ситуация, предвид присъщия
интелект за високата му степен на
образованост и изпълнявана работа. Предвид на това, КнОС не може да приеме, че
те действително са се били случили, но подсъдимият ги е премълчал. Затова и приема,
че обясненията на подсъдимия, според които е употребил алкохол след паркирането
на автомобила, с които изключва
управлението си на автомобила след употреба на алкохол, са негова защитна теза,
изградена и отстоявана след случая, с цел
изключване на наказателната му отговорност.
Отделен е въпросът, дали би могъл
да изпие толкова голямо количество алкохол за
краткото време, през което бил оставен от св.Б. сам, като и дали св. Д.би
пропуснал да види момента на консумацията на алкохол от подсъдимия в автомобила
му след паркирането, при положение, че го е наблюдавал внимателно поради шума
на автомобила.
Предвид на изложеното съдът не намира за необходимо
детайлно да обсъжда показанията на свидетелите, според които походката на подсъдимия
била несигурна и се налагало да бъде
придържан и видеозаписа от придвижването на подсъдимия. КнОС дава вяра на
показаният на св.Б. и св.Д., видели подсъдимия непосредствено след слизането му
от автомобила, според които е имал мирис
на алкохол и е бил в неадекватно състояние. Описанието на състоянието на
подсъдимия от св.Борисов съответства на лице, употребило алкохол и сериозно
повлияно от него. Това е било съобщено
от него на св.М., за да иска той съдействие от органи на Пътен контрол за
проверка за употреба на алкохол от подсъдимия. Предвид и на тези обстоятелства
категорично не може да бъде дадена вяра на обясненията на подсъдимия, според
които бил употребил алкохол след паркирането на автомобила му и в кабинета му,
но не и преди това.
Според КнОС управлението на автомобила от подсъдимия в
състоянието, в което е била предната му гума и шумът от придвижването му в
резултат на това, също са индиция за неприемливо и необичайно поведение, повлияно
от употребен алкохол .
Липсват други данни, позволяващи логично обяснение на това поведение.
Правилно деянието на подсъдимия е квалифицирано от
КнРС като престъпление по чл.343б, ал.1 НК. КнОС изцяло
споделя правните съображения за обективна и субективна съставомерност на
деянието на подсъдимия като престъпление по посочената квалификация.
Обективните
признаци на престъплението са реализирани
чрез
осъществяване на изпълнителното му деяние, изразило се в действието:
„управление на МПС - лек автомобил” след употреба на алкохол. Концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия е била 3.01 на хиляда, установена по надлежния
ред, при спазване на изискванията, регламентирани в Наредба №1/19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства.
Правилно КнРС е приел, че субект на престъплението е
подсъдимият, тъй като е пълнолетно и вменяемо лице, което от субективна страна е
извършило , престъплението с пряк умисъл
по см.на чл.11, ал.2 от НК. Това е така, защото подсъдимият е съзнавал
общественоопасен характер на деянието,
предвиждал е общественоопасни последици
от деянието и е искал настъпването на тези последици.
КнОс не намира основания за коригиране на присъдата в
санкционната й част, тъй като наложените на подсъдимия наказания са
индивидуализирани правилно при усл.на чл.54 от НК. Отчетени са всички
обстоятелства, имащи значение за определяне на наказанията. Правилно кумулативните
наказания „лишаване от свобода” за срок от 1
година и„глоба” в размер на 200
лева са определени при превес
на смекчаващите над отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, като са наложени в минималния им предвиден за
престъплението размер. Съответно на
извършеното и личността на подсъдимия е и наложеното наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 2 години.
Обосновано КнРС е приел, че са налице материално-правните предпоставки за отлагане
изпълнението на наказанието лишаване от
свобода при условията на чл.66, ал.1 НК, тъй като наложеното наказание лишаване от свобода е за срок до три години,
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, като за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Изпитателният срок от 3 години е законосъобразен и
справедлив.
Правилно КнРС е приел, че наложените наказания ще
съдействат за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК и на
осн.чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия да плати разноските по делото.
КнОС, по гореизложените съображения не констатира основания за отмяна или
изменение на присъдата, намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за
невиновност, поради което счете, че следва да потвърди обжалваната присъда.
Така
мотивира и на осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №56/05.12.2019 г., постановена по НОХД №1060/2019
г. по описа на Кюстендилски районен съд.
Решението
не може да се обжалва или протестира. То подлежи на проверка по реда на гл.33 от НПК в 6-месечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/